Пустинята на призрачните кораби
Само преди 30 години Аралско море беше четвъртата по големина вътрешна водна маса на планетата, обхващаща 26 000 квадратни мили между Казахстан и Узбекистан. Това древно море е било толкова обширно, че дори Александър Велики се е борил да го прекоси. Подкрепяше процъфтяващата риболовна индустрия и привличаше летовници в своите крайбрежни спа градове. Въпреки това, Аралско море започна да се свива драстично през 60-те години на миналия век поради съветските проекти за напояване, които отклониха захранващите го реки за напояване на памукови и оризови полета. До 80-те години на миналия век той е загубил половината си обем, а до 2010-те години е почти напълно сух.
Последствията бяха опустошителни. Колапсът на риболовната индустрия доведе до икономически затруднения за общностите и някога процъфтяващите пристанища останаха блокирани в пустиня. Днес Аралско море е известно като „Пустинята на корабите-призраци“, с ръждясали корпуси и разпадаща се инфраструктура, осеяла безплодния пейзаж, служейки като натрапчиви напомняния за предишната му слава.
Въздействието върху околната среда също е дълбоко. Откритото морско дъно се е превърнало в пустинята Аралкум, произвеждайки токсичен прах, съдържащ сол, пестициди и други химикали. Това доведе до сериозни здравословни проблеми в региона, включително респираторни заболявания и рак.
Усилията за съживяване на Аралско море са в ход от години, с известен успех в северната част на морето поради язовир, построен от Казахстан, който леко повиши нивата на водата. Въпреки това южната част остава до голяма степен пуста, демонстрирайки огромните щети, причинени от човешка намеса.
Тази трансформация на Аралско море в пустиня е ярък пример за екологичните последици от неустойчивите практики за управление на водите, илюстрирайки деликатния баланс между развитие и опазване на околната среда.