Класация

Величествен...! връх Ботев

Това не е вярно! Суровината не е руска, а си е немска. Базовите масла се произвеждат в рафинерията в грaд Любмин, Германия: https://www.dol-oil.de/en/ Ravenol е марка на компанията Ravensberger Schmierstoffvertrieb GmbH. Компанията Ravensberger Schmierstoffvertrieb GmbH е основана през 1946г. в град Вертер, провинция Вестфалия от Ханс Трибел. Марката Ravenol e регистрирана като "brand" от същата компания в Германия, през 1954г. с цел разширяване на продуктовата гама от масла и охлаждащи течности. https://www.ravenol.de/en/ Относно "руският олигарх", може би имаш предвид Игорь Шевчук, но той е основател на ООО "Равенол Руссланд". Тоест представителството на Ravenol в Русия. https://www.rusprofile.ru/person/shevchuk-iyu-616100000801/founder Моля, прочетете малко, преди да пишете неща от сорта на: "Една жена каза в тролея"...

Скоро не съм писал тук, но и колата е далеч, та нищо не съм правил, не че нещо се налага де. Дойде си средата на октомври, сменихме масло и филтър ДВГ. Тоя път му налях микс от 3 литра SHELL HELIX ULTRA 5W-30 + 0,4 литра SHELL HELIX ULTRA 5W-40 , останало от предишното. С него харч 0,0 л. за 6500 км. Синковеца я кара като дизел, я като type R. Ще видим с новото и по-редичко олио как ще е. На другия ден ходихме до Софето да вземем сет летни алуминки 15", които съфорумец тук бе обявил и много ни харесаха на вид, а и в последствие как стоят на колата и тя с тях на пътя. Направо там ги монтирахме и на обратно - скоростен тест по северната дъга и виражен по Петрохан - доволно сцепление на 195 50 15 като за лекото купе. Дом, дабъл чек дали опират нейде (няма драма), и си замина с тях, че бе прекалено рано за зимни гуми. Миналия уикенд се прибра, та пътем с оглед по колата и отдоле, преобухме Сивито с 14-ките стоманярки, Те са си ОК, но бях ошкурил и боядисал тасовете - тоя сезон в бял мат като тавана, а синичкото е от мен и от "любов към детайла". Тествах ги по снега (доволен), та си го изпратих в неделя с малко притеснение поради прогнозата, но се е прибрал нормално. Тоя пост - само консумативи, а вероятно до напролет няма какво да пиша и дано не възникне нещо, че не е сезон за ремонти и харч на пари.

Здравейте, Сложих си такъв шунт на старт стоп системата. Работи идеално. След запалване веднага я изключва. Ако някой тръгне да си слага да пише да му кажа как най-лесно се разглобява централната конзола. Аз тръгнах по грешен начин, а то ставало много лесно. https://a.aliexpress.com/_mtNncey

Това което съм врътнал и в последствие върнал в предишното положение е преди да пиша във форума. Колата е на баща ми и е далеч от мен,така че още нищо не мога да правя по нея. Благодаря ти за помощта и не ми отговаряй ако те натоварвам по някакъв начин.

Да, още преди няколко месеца излезе информация, че Honda e няма да има наследник. Най-вероятно просто не им излиза сметката да я продават на тази цена. Това си беше реклама, малка градска електрическа кола с много екстри. Новият модел HONDA e:Ny1, който вече е и в България, ценово тръгва от 98000 лева и пак няма някои от екстрите на е-то като автоматично паркиране, камери вместо огледала, много дисплеи, система за предпазване на пешеходци при удар, 230V/1.5kW контакт, 360 градусова камера. Но все пак Хонда вероятно ще пуснат и друга малка ел. кола, скоро показаха един концепт, дизайна на който взима доста от първата версия на Honda City:

Колеги, да дам малко инфо по темата. Смених горната помпа на съединителя(ОЕМ от кола донор) и опресних маслото на скоростната кутия- с оригинално на Хонда. След тези интервенции въпросния звук не се е появявал. Пробвах неколкократно при потегляне с повече газ, на сухо и сега на дъждовно време- освен въртене на гуми друго няма. Нямам идея коя от двете интервенции е “оправила” проблема, но засега нещата изглеждат Ок.

Вкарай тук оем номера и отдолу излиза в кои модели я има https://www.amayama.com/en Тук по вин може да намериш оем номера и https://japancars.ru/index.php?route=catalog/honda

Пред сумите ти липсва 1 цифра и тя рядко е 1-ца. И въобще не е въпрос на пари. Просто някои "гребат от живота с пълни шепи" и мислят че това е щастието (а може и такова да е тяхното - горко им), но има и други, дето със скъпите си коли "на мравката път правят". Е - тези са интересните и смислени люде. И не - не ни е такъв манталитета. Просто на арогантното поведение се обръща внимание. Но и да имаш "първите 7 години", пак живота може да те прецака и да станеш гамен. А да се върнеш от там в нормален човек отнема години и не всеки е готов адекватно да "инвестира" нематериално в себе си.

Че Мерцедес преди санкциите излизаха от завода с Лукойл... ( пък има едни съмнения, че и сега е така )

Леля Добринка живеела в Люлин...за да и е гадно...Работела чааак някъде около завод Електроника пак за да и е гадно. За да е изтормозена и каталясала всеки ден. Най-често пазарувала от Кирков, за да мъкне по-дълго пазарските чанти и... да и е гадно... Една мразовита ноемврийска вечер, леля Добринка вървяла, огъната като въдица, под тежестта на битейските къхъри, вятърът прежулвал лицето и тъкмо пресмятала колко сол ще трябва на туршията, когато от тъмното пред нея изскочили двама младежи. Пъпчиви, дрогирани и премръзнали... - Шшшш, краво! Ела ма! - Ела тука штие*амайката, дърта брантийо! - заговорили тинейджърите леля ти Добринка... Жената нищо не отвърнала само ускорила крачка. - Ама, краво, щи седна на лицето ма! Щъ е*ъ в устата докат фръкнеш! Щъ изнасиля, ку*во! - Ще смачкам, ма - заканил се през зъби по-едрия от двамата. - Щи потроша ребрата, щи права главата поликлиника, ма! Ела, ма, ела ти размажем тъпата мутра дебела. Леля Добринка спряла, осъзнавайки прекрасно, че с двайсетте кила зелки няма шанс да избяга. - Добре де, разбрах. Ти искаш да ме изнасилиш, а ти искаш да ме пребиеш, нали така? Айде помогнете на леля ви Добринка да качи зелето до вкъщи, ша ви сипя по една ракийка, ша ви резна по една салатка и кой за каквото е дошъл... Става ли? Тинейджърите се спогледали и веднага се съгласили. Нямали други ангажименти за вечерта и приели предложението, като веднага притичали да отменят с торбите уморената жена. Чичо Добри, съпруг на леля Добринка от 36 години, бил огромен, не обезкосмен българин, който щом свършел работа в касапницата на пазара се отдавал на единственото си хоби - да прелива виното от дамаджаните по шишетата и обратно. Тъкмо се секнел в окървавената престилката/не я свалял и вкъщи/, когато се звъннало на вратата. Чичо Добри заклатил стоте и шейсетте си кила да отвори. - Добринке кви са тия двамата, ма? За кво не ме извика ми плащаш на хамали да ти качват зелето? - А тия не са хамали, Добри, не са. Ей тоя - казала леля Добринка , като посочила по-хилавия - иска да ме е*е, а другия - посочила тя по-ячкото момче - иска да ме пребие... Чичо Добри врътнал ключа и въздъхнал тежко. Хванал тинейджърите за яките и ги помъкнал навътре. - Тоя ли беше бияча? - попитал, докато засуквал яката на едрия до задушаване. - Тоя.. .тоя, Добри... Каза, че ще ми скача на главата... Добри си поел дълбоко въздух и набил с цялата си тежест една глава на побойника. Младежът се свлякъл в несвяст. Чичо Добри го вдигнал и започнал да го навива като персийска пътечка за пране. Скочил му веднъж трупешката и след като се уверил, че побойникът няма вече нито един здрав зъб, повикал с жест изнасилвача да го последва в спалнята. - Тоя ли беше еб*ча, Добринке? - Тоя... тоя, Добри... Каза че таковаа... докато фръкна.... Чичо Добри не казал нищо повече и директно засурнал обезумелия от ужас младеж към спалнята. По пътя, изпод престилката, измъкнал своя тридесет и един сантиметров х*й, деформиран от вени и хематоми и започнал да го подготвя за предстоящата любовна игра... Тук е мястото да добавим, че главата на чичо Добревия х*й била подобна на детска ръчичка стиснала портокал /както се казва/... Виковете, които се чували от съпружеските покои били ужасяващи. След двадесетина минути чичо Добри се показал зачервен и плувнал в пот. Огледал са за жена си и се провикнал: - Добринкееееее, я ми дай онова швейцарското ножче, дет ми го подариха кумовете, да цепна няколко сантима, че нищо не става!... Младежът изнасилвач през сълзи, със задавен глас, проплакал: - Чичо Добри, бе... чичо Добри... Като човек ти се моля... Нека опитаме още един път!!!