Класация

Айде пускай си там Диема и не се меси ако обичаш. Регистрирал се и първа тема : Гледате ли футбол? кой е вашият любим отбор? А играч? ... А? А? А? А...

@Plamen-CRV Понеже не стана много ясно, би ли пояснил за какъв код става дума. Пак ли трябва да сменят пиропатрона или става въпрос за друга сервизна акция. Благодаря предварително.

Здравейте отново Пуснах няколко запитвания до близките дилъри в Гърция и Румъния. Само един от Солун бързо потвърди, че могат да направят ъпдейта за 30 евро. www.saracakis.gr / www.honda-cars.gr Любезни са и не увъртат както Бултрако. Точно и ясно си казват нещата и говорят на английски. Сега остава да намеря времето и да се метна до Солун. Толкова от мен. Ако някой има въпроси, на драго сърце ще отговарям или съдействам с каквото мога.

Много точен

Май не ти е мястото ТУК.

Потвърждавам, това е номера. Педала стана като перце.

Mkilla, реално и на мен ми се върза палето, на 430лв. с транспорта. Не знам дали съм споменавал, но първите две години, взимах пелети от "Пирин лес" - евтини, но три пъти ми прецакваха шнека. От тогава до сега, взимам само от едно място и нямам проблеми - много съм доволен. Както казах, ако ти трябва контакт, а и не само на теб, ще го дам.

Здравейте, Колеги! Маслата пристигнаха. Tези, които ще пътуват с куриер, ще ги сортирам и опаковам тази вечер и ще ги изпратя утре, а тези които са за лично получаване може да се взимат. 🙂

Това е едно доста информативно четиво по темата със снимки, но за друго делко - Honda Distributor - Bearing change Все пак, може да е от полза на някой

И в мъглата...,пак мъгла...

Млад мъж в парка, се приближава до старец, седнал на пейка. - Помните ли ме? - Не... - Аз бях ваш ученик. - Аха. И сега какъв си? Какво работиш? - Аз станах учител като вас. - И колко си добър? Като мен ли? - Да, бих казал. Но станах учител, защото вие ме вдъхновихте да стана. - Така ли? ... И кога точно те вдъхнових? Как? Младият мъж се усмихва и присяда до стареца. - Един ден, мой съученик дойде в клас с чисто нов, скъп часовник. Хвалеше се на всички. Аз завидях и исках да имам този часовник. Исках го! В час по физическо, излъгах, че ми се ходи до тоалетна. Вмъкнах се в съблекалнята, откраднах часовника от джоба на съученика си и го скътах в джоба на моите панталони. Веднага след часът, съученикът се опалка на вас, че чесовникът му е откраднат. Вие се изправихте пред класа и заявихте: „Часовникът на този ученик е откраднат. Който го е сторил, да го върне.“ Аз не исках да го върна и мълчах. Вие, учителю, затворихте вратата. Казахте всички да станем прави и обявихте, че лично ще пребъркате джобовете ни. Но изискахте, да си затворим очите и не ги отваряме, докато всички джобове не са проверени. И така и направихме. Вие започнахте и скоро намерихте часовника в моя джоб. Взехте го, но продължихте да проверявате останалите ученици. Когато свършихте, заявихте: „Отворете си очите. Аз намерих часовника.“ Вие не ми казахте нищо, нито на който и да е било друг, че аз бях крадеца. Вие не ме и дръпнахте на страни, поне да ми се скарате или заплашите. А и никога не споменахте случката дори. Този ден, учителю, вие спасихте честта ми. Бе най-срамният и унизителен ден в живота ми. Но тъй като честта ми бе непокътната, аз не станах крадец, мошенник или лош човек, учителю. Вашето мълчание бе моят доживотен урок. Благодарение на вас, аз осъзнах, какъв трябва да бъде истинският учител. Помните ли тази случка, учителю? - Помня случката и откраднатия часовник..., но не помня теб. И аз бях със затворени очи, докато пребърквах ученическите джобове. "Ако за да възпиташ, трябва да унижиш и порицаеш, то не си учител."

Здравейте, някой може ли да потвърди, че това е парт номера на Екседи за ЕК3 хеч D15Z6 - "HCK2020"?

Бях петнайсетинагодишен хлапак и учех в стругарски техникум. По-точно – не учех. Бягах от часовете, бях натрупал неизвинени и една камара двойки. Викаха родителите ми в училище, пък аз не им казвах. Един ден директорът ме заплаши, че ако не дойда с баща си, ще ме изключи от училището. Ходех по улицата и се чудех какво да направя. Родителите ми живееха в провинцията, трудно можеха да дойдат. И за какво да идват? За да чуят, че синът им е пред изключване... Изведнъж, както вървях по тротоара, ми хрумна идея. Огледах се наоколо – случайни минувачи. Харесах си един – изглеждаше кротък човек, скромно облечен, на възраст колкото да ми е баща. Спрях го и накратко му описах положението си. Помолих го да дойде с мен при директора като мой родител. Човекът се съгласи. Тръгна с мен към училището. Влязохме при директора и аз го представих – баща ми. Директорът само това чакаше и като отвори една уста: синът ви бяга от час, пуши, има двойки... – Георги е пред изключване! – завърши директорският монолог. „Моят баща“ мълчеше и ме гледаше. Изведнъж се пресегна и ми изплющя страшен шамар. – Ох! – викнах. Не от болка, а от изненада. – Ох ли! – и върху главата ми се посипаха още удари. – Ти докога ще ни ядосваш, бе! – ядно ме шлевеше тоя, уж наглед кротък човек. – Недейте, другарю! – намеси се директорът и почна да ме защитава. – Не го бийте! Той ще се поправи... – Няма да го бия ли! – викна почервенял от яд човекът. – Аз вкъщи ще го пребия! А пък майка му как ще се ядоса! Той ще ѝ разбие здравето! И пак налетя върху ми с шамари. Притеснен, директорът побърза да ни помири и да ни изпрати от кабинета си. Щом излязохме извън училището, човекът се успокои, сякаш нищо не е било. Заведе ме в най-близката гостилница. Поръча ми кебапчета и лимонада, а на себе си – ракия. И ми каза: – Ей, взимай се в ръце! Че втори път няма да идвам в училището... Така се разделихме. Научих само първото му име – Христо. Минаха години. Завърших техникума, почнах работа, излизаха мои карикатури по вестниците, получавах добри пари. Една вечер в някакъв трамвай го видях – човекът, който бе изиграл ролята на мой баща. Обадих му се, той скочи да ме прегръща, като да съм негов син. Веднага ме покани на гости. Заведе ме в малък занемарен апартамент „Софжилфонд“, където живееше под наем с жена си. Нямаха деца. Настаниха ме върху продънен стар диван, той наля ракия, жена му – болнава, отрудена, сложи нещо за ядене. Пихме и приказвахме, а аз през цялото време се въртях на мястото си. От неудобство, пък и една пружина от дивана ме бодеше отдолу. Христо и жена му не ме пускаха да си тръгна и ме разпитваха – като родители, които отдавна не са виждали сина си. Тогава си помислих, че всичко в тоя живот се връща и сега е мой ред да върна жеста – навремето той, случайният човек, беше изиграл ролята на мой баща, сега аз трябваше да съм негов син. Къде да ходя – влязох си в ролята и родителската среща продължи до полунощ, макар пружината на дивана през цялото време да ми убиваше... Като си тръгвах, запомних улицата и номера. На другата сутрин отидох в магазин „Явор“, най-известния мебелен магазин по онова време, и купих един диван – от изложените на витрината. Натоварихме го на камион и дадох на шофьора адреса на бай Христо. – Кажете, че е от сина му – рекох. – Подарък за именния ден... Защото на следващия ден беше Рождество. автор: Михаил Вешим; сборника "Текила на разсъмване

- Защо калинките летят бавно? - За да не им отнемат точки

На опашката касиерът казва на възрастна жена: – Госпожо, трябва да си носите собствени чанти за пазаруване, защото тези найлонови торби не са екологични! Възрастната дама се извинила и отговорила: – По мое време нямаше такава "зелена вълна". – Това е проблемът ни днес, госпожо. Вашето поколение не се е грижело достатъчно за околната среда. – Прав си - отговорила госпожата. Нашето поколение не се грижеше адекватно за околната среда. Навремето в магазина се връщаха стъклените бутилки от мляко, газирани напитки и бира. Магазинът ги връщаше обратно във фабриката, където ги измиваха и стерилизираха, преди да ги използват отново и отново. Наистина не ни пукаше за околната среда по наше време. Дори бебешките пелени перяхме, защото нямаше такива за еднократна употреба. Сушахме си ги сами, а не в сушилни на ток. Тези пелени наистина ги сушаха вятърната и слънчевата енергия. По наше време наистина не се тревожехме за състоянието на околната среда. По наше време имахме само по един телевизор и по едно радио вкъщи, а не по един телевизор за всяка стая. И телевизорът беше с 14 инчов екран, а не с размера на стадион, който когато се развали ще бъде изхвърлен незнайно къде. В кухнята трябваше да правим всичко с ръце, защото нямаше електрически уреди, които да правят всичко вместо нас. Когато изпращахме нещо чупливо по пощата, за да го опаковаме използвахме стари вестници, а не найлонови балончета и стиропорени топчета, на които им трябват 500 години, за да се разградят. По наше време не ползвахме бензинови косачки, за да окосим тревата, те бяха механични и използвахме мускулите си, за да ги задвижим. Упражненията си бяха невероятни и не ни се налагаше да ходим на фитнес, за да поддържаме форма. Прав сте, по наше време не се тревожехме за околната среда. Пиехме вода направо от чешмата, а не от платмасови бутилки и чаши, които сега пълнят океаните. Всъщност по наше време нямаше "зелена вълна" – тогава всички се качвахме на трамвая или автобуса, момчетата използваха велосипеди или ходеха пеша, за да отидат на училище, вместо да използват родителите си като 24-часова таксиметрова услуга. Така че, не е ли удивително, че сегашното поколение говори толкова много за ′′ околната среда ", но не иска да се откаже от нищо и не мисли да живее с малко, както по мое време!

Влиза преподавателят за първа лекция по право. Първото, което прави, е да попита за името на студент на първия ред: – Как се казвате? – Нелсън. – Веднага напуснете залата и никога повече не се връщайте! – заповядал той. Нелсън бил объркан. Преподавателят тръгнал към него и той бързо станал, събрал си нещата и напуснал учебната зала. Всички били уплашени и ядосани, но никой не казал нищо. – Много добре! Да започваме. За какво са законите? – попитал преподавателят. Студентите все още били уплашени, но бавно започнали да отговарят на въпроса. – За да има ред в нашето общество. – Не! – За да може хората, които правят злини, да плащат за действията си. – Не! Не! Някой знае ли отговора на този въпрос? – За да възтържествува справедливостта – отговорило срамежливо едно младо момиче. – Най-накрая! Справедливост! Какво е справедливост?!! Всички студенти вече започвали да се ядосват на отношението на преподавателя. Продължили обаче да отговарят. – Да се защитават правата на хората... – Добре, добре. Пробвайте пак! – Да се прави разлика между добро и зло, да се награждават тези, които постъпват правилно… – Добре... е, отговорете на следния въпрос: правилно ли постъпих, когато изгоних Нелсън от лекцията? Всеки се смълчал, никой не отговорил. – Искам единодушен отговор! – Нe! – всички студенти отговорили в един глас. – Може ли да кажем, че постъпих несправедливо? – Да! Да! –Защо тогава никой не направи нищо по този повод? Защо искаме закони и правила, ако нямаме волята да ги практикуваме? Всеки от вас има задължението да говори, когато стане свидетел на несправедливост. Не правото, а задължението! Всички вие! Всички вие! Никога повече не мълчете! И идете да извикате Нелсън. Между другото, той е вашият преподавател, аз водя друга дисциплина. И знайте, че когато не защитаваме правата си, губим достойнството си, а достойнство не може да се договаря. Дорис Кериър

Като гледам че е бензинка Акорд 8, автомат и трип А е 5017 км, 7 на 100 си е виц. Не е невъзможно, ама само извънградско, лежерно и по Европските аутобани.

Веднъж един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете за посещение на различните замъци, които били доста ограничени. На една от страниците обаче имало специално предложение, което се казвало „Екскурзията на твоя живот“, а снимката до него била на изумително красив замък. Човекът веднага решил, че на всяка цена трябва да го опита. В предложението пишело, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се предплаща, но трябва предварително да се съгласуват денят и часът за посещение. Заинтригуван от необичайната екскурзия, човекът още същия ден се обадил и уговорил посещението си. На другия ден там го посрещнал любезен портиер. - А другите посетители влязоха ли вече? – попитал чужденецът. - Другите? Посещението в този замък е индивидуално и не включва екскурзовод. – отговорил портиерът. После запознал посетителя накратко с историята на замъка като споменал достойните за вниманието му забележителности – картините по стените, старинните доспехи на втория етаж и оръжията в залата под стълбите, подземията и официалните зали. Завършвайки разказа си, той му връчил една лъжица и го помолил да я хване с едната си ръка. - А това пък какво е? – учудил се човекът. - Ние не взимаме входна такса и предлагаме самостоятелна разходка из замъка. А цената на екскурзията се оценява така – посетителите получават лъжица пълна догоре с фин пясък. В нея се събират точно 100 грама. В края на обиколката претегляме пясъка, останал в лъжицата и посетителят заплаща по един паунд за всеки разсипан грам пясък. - А ако не разсипя нито един грам? – полюбопитствал човекът. - В този случай посещението излиза абсолютно безплатно. Гостът се учудил на условието, но му се сторило забавно и предизвикателно, взел лъжицата с пясък и започнал своята екскурзия. Сигурен в твърдостта на ръката си, човекът бавно се заизкачвал по стълбите, неизменно гледайки в лъжицата. Когато стигнал до залата с доспехите, той решил да не влиза вътре, тъй като там имало открити помещения и се опасявал, че вятърът може да разсипе част от пясъка му, затова продължил нататък. После влязъл в залата с оръжията, но установил, че за да ги разгледа отблизо, трябва да прескочи перилата. Отново мисълта за пясъка го спряла и той ги разгледал само отдалече. По същата причина не успял да види още много места. И така, все пак доволен, че е съхранил всичкия пясък в лъжицата, екскурзиантът се върнал на входа, където неговият домакин го очаквал с везна в ръцете. - Невероятно! Вие сте загубили само половин грам! Поздравявам ви, вашето посещение се оказа абсолютно безплатно за вас. - Благодаря – усмихнал се гостът. - Е, как ви се стори обиколката? Доволен ли сте? – попитал домакинът. Туристът се поколебал за кратко, но решил да бъде искрен: - Ако трябва да съм откровен, не много. През цялото време мислех за пясъка и не видях повечето от забележителностите. - О, много жалко! Знаете ли, ще направя за вас едно изключение. Ще ви позволя да влезете да разгледате отново замъка. Ще напълня пак лъжицата ви с пясък – просто защото такива са правилата - но, не мислете повече за пясъка! Единствено помнете, че трябва да се върнете точно след 12 минути, тъй като тогава идва следващият посетител. Без да губи и минута, екскурзиантът взел лъжицата и хукнал да разглежда замъка. Изкачил стълбите на бегом, хвърлил бърз поглед на експонатите, после веднага слязъл надолу, за да разгледал това, което преди не успял. От бързане навсякъде сипел пясък, но времето така го подпирало, че отново не успял да разгледа всичко. Не усетил как минали 11 минути и той тичешком се върнал на входа. - Е, виждам, че сте разсипали целия пясък. – отбелязал портиерът. – Но не се тревожете, нали се разбрахме. Е, как беше този път? Хареса ли ви екскурзията? - Всъщност, не... – казал след кратък размисъл посетителят. – През цялото време мислех за това, че имам малко време и че не трябва да закъснея, разсипах целия пясък, но не успях да видя нищо и отново не изпитах никакво удоволствие от разходката в този прекрасен замък. Тогава пазачът запалил лулата си и бавно заговорил: - Знаете ли, има хора, които минават през живота като се опитват за нищо да не платят и така никога не могат да се насладят на това прекрасно пътешествие. Има и други, които вечно бързат и губят всичко – те също не получават никакво удоволствие. Много малко са тези, които владеят изкуството на живота. Те успяват да разгледат всяко ъгълче и да се насладят на всеки момент от екскурзията, наречена живот. Те знаят, че за всичко се плаща, но и не забравят: Пътешествието си струва - всеки миг и всяка стъпка от него!

Ако не можете да си позволите да заминете някъде за уикенда, винаги можете да се напиете така, че да забравите къде сте.

Глухоням улавя златната рибка. Тя му казва, че ако я пусне ще му изпълни желание. Глухонемият прави с пръстите си ромб и си вкарва езика в него. Рибката го гледа учудено:- Какво сладолед ли искаш?Глухонемият върти отрицателно глава и пак прави ромб, вкарва си езика в него. Рибката пак гледа недоумяващо:- Пари?Глухонемият пак кима отрицателно отново и пак повтаря всичко. Рибката:- Не мога да те разбера, "Рено" на лизинг ли искаш?!.....

Малко се притесних за разхода като видях нивото на щеката. Това е за 7000 км и според мен е изгорило около 1 литър. Малко повече градско каране. Някой с подобни оплаквания?

Семейство гледа по телевизията филм за семейство котки. Дават домашните представители. Детето: - Мамо, мамо! Хайде да си вземем котенце! Майката: - Глупости! Докато порасне, ще има да се крие по ъглите да ака и да пишка. Дават тигри. Детето: - Мамо, мамо! Хайде да си вземем тигърче! Бащата: - Да, бе! Като порасне, ние ще се крием по ъглите да акаме и пишкаме..

Супер тъпо ми е, когато в "Маскираният певец" някой си свали маската и аз пак не знам кой е...

- Снощи си мислех, че като паркирах, съм забравил фаровете на колата пуснати. - И кво стана на сутринта? - Аа, запали си колата без проблем. Добре че некой ги е строшил, та не ми е паднал акумулатора.

Понеже, вчера се смях на една конференция на една милф-ка, че София щяла да развива кръгова икономика, та се сетих за един стар виц: Влиза в хотел бизнесмен и иска стая. Хотелиерът му казва да остави 100€ депозит, като се върне от бизнес среща и ако не му харесва стаята, ще му върне парите. Оставя парите бизнесмена, хотелиерът ги взима и отива при кръчмаря : - Ето ти 100-те евро, които ти дължах за вечерята на наши гости. Грабва парите кръчмаря и отива при месаря. - Ето те 100-те евро, които ти дължах за месото за ресторанта. Грабва парите месаря и отива при една проститутка. - Ето ти 100те евро, които ти дължах за онази вечер. Грабва проститутката парите и отива при хотелиера. - Ето ти 100-те евро, които ти дължах за стаята за една нощ. Връща се бизнесмена в хотела и отива да види стаята, но не му харесва и хотелиерът му връща 100- те евро. Всичко пито платено и парите са си в първият собственик. Кръгова икономика

И охлювите са бавни. Иначе при висока скорост очите им се огъват назад и не видат пъта.

Отива един човек в магазин за оръжие и иска да му покажат пушки с оптически мерник. Продавачът му показва една, втора, трета, но без успех. Накрая извадил една изпод щанда и казал: - Като за тебе ето тази е най - добрата. Само че е много скъпа. Има върховна оптика. Ето погледни - можеш да видиш чак моята къща, която е горе на баира. Взел човека пушката, погледнал през оптиката към баира и почнал да се смее. - Виждам един гол мъж да гони една гола жена. Продавачът взел пушката, погледнал и той през оптиката и почервенял и ядосан извадил два патрона от чекмеджето и предложил: - Ето ти тези два патрона. Подарявам ти пушката ако с единия простреляш любовника на жена ми в онази работа, а с другия жена ми в главата. Взел нашият човек патроните и пушката, погледнал през оптиката и казал: - А, в момента единият патрон ми стига.

- Скъпa, фирмата на баща ми фалира. - Знаех си аз, че вашите ще намерят начин да ни разделят.

"За какво са тия опашки, Джон?" "Хората се редят за бензин, сър." "А защо няма бензин, Джон?" "Липсват 100 000 шофьори на камиони заради Брекзит, сър." "А кой гласува "за" Брекзит, Джон?" "Тези, които сега се редят на опашки за бензин, сър."

- За последен път те питам, кога ще ми върнеш парите? - Много се радвам, че ме питаш за последен път.

@Accord 1,8i LS 2001 Изрови 10-годишна тема, за да напишеш един ред офф топик