ceco_accord

118 години след обявяването, още се борим за отстояването на тази национална независимост. Дълъг исторически урок.

Оо, човек ако не намира време за свои си щуротии е просто роб на задълженията си.

Днес лежерни 100+ км до Божият мост над с. Лиляче и през с. Осен, от гдетое родът на Хр. Ботев по бащина линия. Дядото на поета – Петко Тачев – е имал воденица в района на Осен. След нападения от черкези, той бяга на юг и се заселва трайно в Карлово, където се ражда самият даскал Ботьо. Коренът на рода наистина е свързан с този край, но това се случва поколения преди раждането на Христо Ботев. На паметника са издялани думите на Ботев от фейлетона му „Примери от турско правосъдие“ (1871 г.) : „Такива чувства изпитах, кога влизах и в родното си село Осен, до Вратца..."

За такова и кредит бих взел. Много ми пасва.

Ами супер! Да, рисковано е било пътуването по Тракия, но пък си е струвало. Да си я коткаш и да се радваш само за напред!

Факт. А в "наше село" градският транспорт са няколко смешни автобусчета, дето нито са на често, нито редовни и хоп - почна учебната година, и тапата която търпя понякога (коги съм с колата по необходимост) се разтегна двойно. Живеем по-добре от преди (далеч не всички), а мнозина и по-охолно от в сънищата си, но лакомо е човешкото око - все нещо не му стига. А че ситуацията се влошава и се ползва за политически цели и манипулации също е вярно и вредно.

Премахват акциза на газта! На колонка това ще е около 11 цента минус - бива. За други групи ще има директни помощи, както и за транспортни и земеделски фирми. Добри новини, но временни мерки. Кардинално решение на кризата трябва, ама перспективно умни глави има ли?

Да не се "филмираме" много. Да, има интриги - конспирации, но надеждата ни е че сме твърде временно тук. За 5 години се променят много неща технологично, а за 100 - нищо ментално.

Късмет наше Лъвче! Другото си го можеш.

В Германия разбрах че се пиело по-малко - ислямът го забранявал. Ирония със сарказъм, но тя вече не е това което беше. И тая държава съсипаха, а бе икономически стожер.

https://www.facebook.com/802381379/videos/pcb.2312461046237524/1067424165892161 Щом олиото е по-евтино от нафтата ...

Скоро тук не съм писал, но ваканцията мина, синковеца замина за новият си семестър. С горния проблем не се занимавах. По колата само сменени филтри, вкл. на АГУ-то и ново масло ДВГ + подменена течност в съединителя, че теч няма, но бе тъмна и намаляла. Планираната новост бе тунинг на стоковият волан. Продължаваме напред - CIVITO си е в ред. Онзи ден возил дядо си с неговото Пежо 206, та написа "Разбирам сега колко добра кола си имам".

Даже много, ама гледам да не преча и причинявам щети. А луд е онзи, който не е обзет от всеобщата лудост да инвестира пари и време в други глупости, за да го имат за нормален. Но и така да е, никога не е късно да стане инак.

Първи клас, първи час. - Брат, тоя химикал как се обръща на кирилица?

въй въй въй България точка Ком. Планината не винаги пуска до себе си, но в неделя прогнозата бе добра: 20 градуса, разпокъсана облачност без дъжд и леко ветровито. Викам си - сега е момента. 10:20 хванах влака за Берковица - с двупосочен билет - какъв оптимист! Идеята бе да спестя време и ток. Всяка минута и ват щяха да ми трябват за поредният адвенчър. 11:05 бях на гарата там. Надморска височина 370 метра. До хижа Ком са 17 км. Първите 2 е полегато и ги карах в режим ЕКО. После следват още 15 тесен на места доста стръмен асфалтов път със серпентини, които карах на ниски предавки в TOUR режим, за да пестя ток, а с времето се движех прилично. На хижата (1605 метра надморска) бях в 12:35 с изразходени 40% от батерията. Пих кафе за отмора и умувах последно на къде да хвана. С АИ-то бях проучил 3-те възможности: А - да нося колелото 600 метра (безумие), Б - да го бутам 800 метра по някаква просека (тъпотия), В - да карам по каменист планински път с елементи на бутане 10 км. Това ми се видя най-поносимо - все пак е път. Хижарят предложи Г вариант - да го оставя в хижата и по пешеходният маршрут, ама то ако беше тъй, щях да ида с колата до хижата, а и пеша вече съм качвал върха преди години. Та в 13:00 хванах пътя и в началните 3 км бе романтично. Това са морените напреко пресичащи пътчето Пих вода, па продължих. Стигнах до разклонението за Петрохан (пилонът се вижда) и хванах надясно към малък Ком и големият. Играта рязко загрубя. Те онова там е целта, но пътят до там ... ... маматасИйбало. Стръмно, бавно и трудно за баланс с малка скорост, а всяко камъче е саботьор и мести траекторията. Катерех на първа и в режим SPORT, защото на TURBO е прекалено мощно и постоянно буксува, та хич не става. На 50 метра под билото имаше 1 кросак, с питанка дали имам помпа. Нямах - извадих компресорчето. Нищо не напрайхме - срязана и на мекица. Пита как е пътя надолу - явно идваше от другата посока. Обясних му че трасето е Доколкото се разбирахме на английски каза, че имал РенджРовър и щял да викне френда да го вземе. Казах му че ако бе ЛендРовър Дефендър има шанс, или некой руски жип бива, ама с тва да не се вкарва в беля насам и му посочих пилона на Петрохан - да бута до там и вече е лесно там да го приберат. Тръгна да слиза и по някое време явно му е писнало, и го е "ударил през просото", щот се чу двигателя. Файнъли се докопах до горе в режим WALK, в който байка "ходи" до мен, ама по-скоро ме дърпаше той и само балансирах да не паднем, щот - камъняк. Горе се ветровете, а гледката е ... Виждаше се София и Витоша, а обратно вероятно и Дунава, ама нали е спаднал. Тея 10 км ми костваха още 40% батерия и 2 часа мерак + инат, но бях където исках - 2016 метра над морето, и над смога в който живеем. Наслаждение, малко снимки (щот тъпият тел умря), приказки с 2-мата дето тръгнаха пеш от хижата заедно с мен, и към 15:45 си викам - ша слазам. Следваше трудната част. Надолу по това трасе е ПРИБИВАНЬЕ! Поне на дузина места можех да падна, ама успях само веднъж. Байка само изкриви кормило, а аз леко ожулен под късите гащи, щот се метнах през него в едни ниски драки. За тока вече не ми пукаше, но добре че са не прекИнах, щот коги щЕа да ма намЕрат без телефон? Адски нервно спускане (с много псувни, които свършиха и взех да повтарям) и БАВНО, имайки предвид наклона. До хижата стигнах благополучно в 17:00. Поръчах си БОБ С КЮХТЕТА, пих кафе и дадох час на батериите. В 18:00 поех надолу по асфалта. Спирах на 2 пъти - за гледка и чешмичка, щото ме заболяха показалците да спирам - с колело немОе са слаза на скорост. Към 18:45 бях в Берковица, отдавна изтървал обратният влак в 16:10, ама на кой му пука. Двупосочният билет за мен и байка бе 3,68 евро. Към Монтана е равно и вече топло, та към 20:00 вече си бях дом. Пътем батерията окончателно удари 0%, но и без нея колелото върви лесно - по равното. 10 часа фрийдъм, около 6,5 на педалите, минати над 70 км, но това са сухи цифри. Неописуемото е важно. Както се казваше в средата на 19-ти век на запад: „Ейбрахам Линкълн даде на хората свобода, но Самюъл Колт ги направи равни.“ Същото е сега и с Е-байковете - масовата и достъпна продукция изравнява байкърите, което на моите години си е + Излазайте out of duty при всеки възможен момент и начин, и хващайте дивото, за да върнете себе си в себе си. За това и съм си кръстил самоделката така: OUT of range / BACK to nature.

Кофти на квадрат и за капак, Камара простотия до шия! Гледаме на изток. 🚨 Официално: Три състезания във Формула 2 в Баку! Предстоящият кръг в Азербайджан от 24 до 26 септември ще бъде с разширен формат - допълнителна квалификационна сесия и второ основно състезание! Това означава общо три състезания в рамките на един уикенд - спринт и две основни надпревари, както и още повече точки в битката за шампионската титла. Все още не е обявена съдбата на последните два кръга в Катар и Абу Даби в края на годината, но това разширяване на уикенда в Баку може и да предвещава отмяната им. Програмата за Баку: Четвъртък сутринта: една 45-минутна свободна тренировка. Четвъртък следобед: две последователни 20-минутни квалификационни сесии. Петък сутринта: Спринт състезание, като редът на стартовата решетка се определя от резултатите от първата квалификационна сесия. Петък следобед: Първо състезание със стартова решетка, определена от резултатите от първата квалификационна сесия. Събота сутринта: Второ състезание със стартова решетка, определена от резултатите от втората квалификационна сесия. Неделя е национален празник в Азербайджан, затова форматът е изтеглен с ден по-рано. Дано изкласи и не му се пречкат. Битката е освирепяла, ама нали е Лъв.

Е нали мотора е мит - колко мизерия да е останала? Вярно че преди него е карано с 10-W40, с неясни пробези амаа... Викаш да сипя нещо в новото масло - и без това ще почернее пак?

Абе кой я измисли тАа спъната писта? Ей, Кампос, wtf ?!

Ваканцията се утече, а с нея и маслото в ДВГ-то на Сивито. Капнах на прощаване от старото и от новото, да има референция от километър 1. От предната капка (пост 1860) има добавени 2083 км, ама 1200 от тях одих до морето и обратно и напрао съм го раздробил тва масло с мойто каране. 1) Автомобил – Honda CIVIC 6 / префейс / хеч / ръчка – 5 ск. , D14A3, 1997г. 2) Масло – RAVENOL DXG SAE 5W-30 / API SM Energy Conserving, API SN, API SN Plus, API SP, ILSAC GF-6A / Approvals: GM dexos1 Gen 3 3) Маслен филтър – Шампион. 4) Общ пробег на автомобила – 439469 км. 5) Пробег на маслото в момента на вземане на пробата - 9706 км . 6) Цикъл извънградско / градско – приблизително 70% / 30%. Той върти извънградските през годината, а аз му добавям градски, като си е ваканция. 7) Средна скорост за пробега около 75км/ч извънградско и около 30 км/ч. градско. 8) Сезон на експлоатация - 02.07.2025 - 09.09.2026 9) Мото часове – около 210 м/ч. 10) Приблизително изразходвано гориво – около 700 л газ + дузина пъти доливки по 5 л. А 95 - да не свети ламбата. 11) Пробата е взета в рамките на 5 мин. след 2,5 км градско, а новата капка - час по-късно след 1 км. и са сушени заедно 1 денонощие на стайна температура. 12) Обем на налятото чисто масло при смяната – 3,5 л. Без доливане на масло за периода. 13) Разход на масло - 0,0 литра. Така си и стои над МАХ маркера на щеката - вечна слава на Ванко! 14) Други - Пробата е сканирана на скенер CanoSkan LiDE35 с 600dpi. 16) Предишно масло - 5W-34 - микс от 2 литра SHELL HELIX ULTRA 5W-30 + 1,2 литра SHELL HELIX ULTRA 5W-40. Преди него пак микс от 3 литра SHELL HELIX ULTRA 5W-30 + 0,4 литра SHELL HELIX ULTRA 5W-40, предно - SHELL HELIX ULTRA 5W-40, преди него тайната формулата на Фена за разработване след ремонта (1000 км с разход 0.1л.), а преди това е карана с наливен SHELL 10W-40 и разход 0,5л за 1000 км. Старото и новото

Когато Джордж Оруел пише антиутопията „1984“, годината е 1948-а. Три десетилетия по-късно един изследовател решава да провери колко от описаното в романа вече е станало реалност. Резултатът е стряскащ. През 1978 г. изследователят Дейвид Гудман прави любопитен анализ за американското списание The Futurist. Той прочита романа с цел да преброи колко от представите на Оруел за бъдещето вече са се превърнали в реалност. Събира 137. Според оценката му повече от 100 от тях вече са се осъществили поне отчасти. Самото число звучи впечатляващо. Още по-интересно става, когато си припомним част от нещата, които Оруел описва в своя антиутопичен свят: общество, в което хората могат да бъдат наблюдавани чрез устройства, намиращи се дори в домовете им; постепенно изчезване на личното пространство; власт, която контролира информацията, достигаща до обществото; пренаписване на миналото така, че вчерашните факти да отговарят на днешната политическа необходимост; „новговор“ – език, чийто речник умишлено се стеснява, за да се ограничи възможността определени идеи изобщо да бъдат формулирани; „двумисъл“ – способността човек да приема две взаимно изключващи се твърдения и да вярва и в двете; непрекъснато присъствие на враг, срещу когото обществото трябва да бъде мобилизирано; постоянна война, която се превръща в нормално състояние; преследване на хората дори заради мислите и убежденията им; Над всичко стои Големият брат и неговото прочуто предупреждение: „Големият брат те наблюдава.“ И все пак най-смущаващото в „1984“ не са технологиите за наблюдение. Много по-страшна е представата на Оруел за свят, в който властта може да променя самата истина. Миналото непрекъснато се пренаписва, неудобните факти изчезват, а вчерашната версия на събитията се заменя с нова. Ако всички документи вече твърдят едно, медиите го повтарят, а хората около теб го приемат за истина, в един момент започваш да се съмняваш дори в собствената си памет. Тогава властта вече не контролира само какво можеш да кажеш. Тя започва да определя кое изобщо приемаш за истина. Може би затова „1984“ продължава да звучи смущаващо съвременно близо век след излизането си. Годината от заглавието отдавна е минала. Предупреждението на Оруел обаче няма срок на годност. Защото свободата рядко изчезва изведнъж. По-често отстъпва малко по малко. Когато обществото свикне някой друг да решава какво е истина, какво може да бъде казано и в какво е позволено да се вярва.