ceco_accord

Новия антифриз е поразложил стари полипи. За топката - тегли в каналчетата 1 перманент маркер, а после може и да я лакираш. Най-трудно се реставрира интериор, купето е по-лесно, мотор и кутия са песен, (за който има "музикален слух"), а най-лесно е задвижването и окачването.

Щеката ти е като моята, но мисля че някак се е стекло отвъд горната граница, имайки предвид че мокрото не е перпрндикулярно и по цялата част над макс. Пробвай няколко пъти със забърсване.

Стана ми любопитно - сектора за нивото мин-макс да е 4 см. Снимка? J35Y6 VCM ли ти е мотора?

Енерговъзобновяемите източници не са константно решение. За това германците са бесни и сега патят, че се отказаха от атома.

Всичко е бизнес - Чеко вчера е продал някоя Акура с челната си позиция в тренировките. Макс в Америка е никой.

Иди да ти го коригират - да си знаят че са калпазани. Иначе ще си мислят че заслужено вземат парите си.

Грешно съм с е изразил. Не че народа не си плащаме (безхаберно и апокрифно), а не вярвам да има осезаем ефект вурху екологията, както и не вярвам че народът ще се заинтересува адекватно от тази материя. Съответно, някОЙ друг ще рещава вместо него, а той като усети ножа у кокала, че пцуе като гад и ще менка правителства. А новият световен ред има полза от нестабилност - я ковид, я зелена сделка, я икономическа криза. Керванът си пасе, кучетата ги тричат.

Зелената сделка е още твърде незряла и тепърва ще има огромна опозиция. Виж на картата каква е площта на Русия и се сети че вятъра духа навсякъде. После виж как Путин е хванал за гушата Европа с доставките на газ и се сети за изказването му отпреди 3 дни че е против електромобилите. Те самите са по-вредни от конвенционалните по много критерии, и ще разбереш защо според 1 скорошно японско изследване е по-екологично да се поддържа в добра форма стара кола, атколкото да се произвежда нов ел. мобил - взето под внимание е дори утилизирането им. А правителствата са ... И не е вярно че по-добро от демокрацията няма, ама го набиват в главите на "домус-а" , а той като в статията гледа не "далечни хоризонти", а цените в близкия магазин.

Бях петнайсетинагодишен хлапак и учех в стругарски техникум. По-точно – не учех. Бягах от часовете, бях натрупал неизвинени и една камара двойки. Викаха родителите ми в училище, пък аз не им казвах. Един ден директорът ме заплаши, че ако не дойда с баща си, ще ме изключи от училището. Ходех по улицата и се чудех какво да направя. Родителите ми живееха в провинцията, трудно можеха да дойдат. И за какво да идват? За да чуят, че синът им е пред изключване... Изведнъж, както вървях по тротоара, ми хрумна идея. Огледах се наоколо – случайни минувачи. Харесах си един – изглеждаше кротък човек, скромно облечен, на възраст колкото да ми е баща. Спрях го и накратко му описах положението си. Помолих го да дойде с мен при директора като мой родител. Човекът се съгласи. Тръгна с мен към училището. Влязохме при директора и аз го представих – баща ми. Директорът само това чакаше и като отвори една уста: синът ви бяга от час, пуши, има двойки... – Георги е пред изключване! – завърши директорският монолог. „Моят баща“ мълчеше и ме гледаше. Изведнъж се пресегна и ми изплющя страшен шамар. – Ох! – викнах. Не от болка, а от изненада. – Ох ли! – и върху главата ми се посипаха още удари. – Ти докога ще ни ядосваш, бе! – ядно ме шлевеше тоя, уж наглед кротък човек. – Недейте, другарю! – намеси се директорът и почна да ме защитава. – Не го бийте! Той ще се поправи... – Няма да го бия ли! – викна почервенял от яд човекът. – Аз вкъщи ще го пребия! А пък майка му как ще се ядоса! Той ще ѝ разбие здравето! И пак налетя върху ми с шамари. Притеснен, директорът побърза да ни помири и да ни изпрати от кабинета си. Щом излязохме извън училището, човекът се успокои, сякаш нищо не е било. Заведе ме в най-близката гостилница. Поръча ми кебапчета и лимонада, а на себе си – ракия. И ми каза: – Ей, взимай се в ръце! Че втори път няма да идвам в училището... Така се разделихме. Научих само първото му име – Христо. Минаха години. Завърших техникума, почнах работа, излизаха мои карикатури по вестниците, получавах добри пари. Една вечер в някакъв трамвай го видях – човекът, който бе изиграл ролята на мой баща. Обадих му се, той скочи да ме прегръща, като да съм негов син. Веднага ме покани на гости. Заведе ме в малък занемарен апартамент „Софжилфонд“, където живееше под наем с жена си. Нямаха деца. Настаниха ме върху продънен стар диван, той наля ракия, жена му – болнава, отрудена, сложи нещо за ядене. Пихме и приказвахме, а аз през цялото време се въртях на мястото си. От неудобство, пък и една пружина от дивана ме бодеше отдолу. Христо и жена му не ме пускаха да си тръгна и ме разпитваха – като родители, които отдавна не са виждали сина си. Тогава си помислих, че всичко в тоя живот се връща и сега е мой ред да върна жеста – навремето той, случайният човек, беше изиграл ролята на мой баща, сега аз трябваше да съм негов син. Къде да ходя – влязох си в ролята и родителската среща продължи до полунощ, макар пружината на дивана през цялото време да ми убиваше... Като си тръгвах, запомних улицата и номера. На другата сутрин отидох в магазин „Явор“, най-известния мебелен магазин по онова време, и купих един диван – от изложените на витрината. Натоварихме го на камион и дадох на шофьора адреса на бай Христо. – Кажете, че е от сина му – рекох. – Подарък за именния ден... Защото на следващия ден беше Рождество. автор: Михаил Вешим; сборника "Текила на разсъмване

Тук бъркаш. 2008 излиза Акард 8. Представен е 2007-ма. Това значи че 2006-та е финализиран като логистика на производство и поддоставчици, а като проект и прототипи / тестове е приключен преди фейслифта на Акорд 7. Тоест, на чертожната дъска 8-мака е бил около времето когато татко и на Тумберк е изтумбил мама и. Нали не смяташ че производството е началото? То е краят на определен модел, а след появата му на пазара вече се знае кардиналната концепция за следващата генерация.

Пелети, газ, парно, ток - всичко зависи от Бог. Всеки се запасява, но се моли да не застудява.

Ами, писано е и другаде. За разлика от K24A3, при K24Z3 маслените сегменти са по-тесни, "полите" на буталата са по-къси и тези промени целящи икономия и екология са с обратен знак при нередовна и отлагана смяна на маслото. Маслените сегменти се закоксват иии ... 1л на 1000 км си е "дежурна" презастраховка на производителя (не само за този мотор), но е факт че при него, на мнозина разход масло е далеч по-малък. Карай си нормално, доливай помалко и те така те.

И аз не виждам логика амовете да са различни според дирекцията на колата, но е любопитно дали номерата им са еднакви за английския Джаз и японския Фит. Ако са еднакви, значи няма драма.

Накладките ще легнат още и дисковете ще станат като хромирани - дай им време. Дали 1 кола спира нормално си личи точно по работната площ и повърхност на задните дискове.

Парт номерата им различни ли са? На Акорда има специфика - дали фаровете имат система за самонивелиране. Джаза има ли такава функция?

- Снощи си мислех, че като паркирах, съм забравил фаровете на колата пуснати. - И кво стана на сутринта? - Аа, запали си колата без проблем. Добре че некой ги е строшил, та не ми е паднал акумулатора.

Да, но у нас, "загрижените за живота ни" преразпределят - да има и за техния висок стандарт. Да сложат по 1 камера до всяка дупка на пътя, па да засичат там с колко се кара и как се преодолява.

Terje / Krasi-mir - прави сте - разлики има и като механика и като функционалност. Преди време бояджията ми ме бе питал - "А бе, кво е това "прасе" отзад"? Викам му - втора скоростна кутия - за удоволствие.

И да внимаваш къде газиш, а най-добре си стой на асфалта.

Мерси и на 2-мца ви! Ще чета, да видя какво са "скопили". Аман от "меринджеи". Иначе от моята съм "супер доволен" как работи. Бях правил 1 видео у баира на Петрохан.

Технически системите са еднакви, но са с различни имена (заради брендовете) и леки промени в софтуера за управление. Твоята е по "юзър френдли", а sh-awd е по-емоционална. На "диагоналния тест" не виждам разлика.

Aa, и аз се "покитайчих" за зимата. Намерих си оригинални джанти 17" , минаха на боя и им обух стандартния за колата размер 235 50 17. Добре си бях с комбито - събираше отволе 4 обути гуми, а с Легена не стаа, та взех от приятел Шатъла му - джантите от бояджията + гумите от куриера - после на монтаж и баланс, и чакат зимата в гаража.

Значи е паднала циментацията на някоя двойка зъбни колела, или има наднормен луфт между пиньона и короната на диф-а.