ceco_accord

Абе добре че пред тях бе малкия Шуми, (та Макс хвана drs-а) и се дръпна, щото ако бе Мазалото - знае ли се...

Ейй, на мамец, ама бихме!

Виждал съм я в мобиле-то. За аудиото от волана - няма такава функция. Сигурно е проблем в контактите на буксата, или от лентовия кабел. За газова бих ти препоръчал Бранко (Markony от форума) в Русе, но сигурно е късно, щом имаш уговорка.

Има помпички за изсмукване на маслото през отвора за щеката. Може да пробваш и с тънка шлауха, която да вкараш вътре и малко по-дълга от щеката, а на другия и край голяма пласмасова спринцовка и да дръпнеш няколко дози.

По-заслужилият достатъчно е служил. Аз викам биковете да бият? Люси между 2 Акура (болида), ще е чудно порно.

Айде, надявам се 11 + 33 да е повече от 44, освен ако 77 не се окаже най-големо.

Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки. Йордан Радичков

Виж оборотите на мотора при тези 3 скорости, но разхода не зависи само от тях. Максимум 8-10% +/- спрямо 100-те км/ч.

Времената промениха хората, а по-точно хората промениха времената със своята невъзможност да обработват и синтезират познания. Масовият човек се отказа от тази битка и се хързулна по галопиращото битие. Тъмните векове са родили ренесанса, чрез елитът, но тогава той е бил друг тип, а не като днешният. За сега проблемът е ясен, но не и решението: https://www.reduta.bg/невежеството-е-новото-нормално/

Биковете ша го пресират и депресират и Люси ша апе плитката и ша реве по домофона на Вълка че нема гуми.

Споко. Соичиро е конструирал за Ханс, но е предвидил и Луиджи, и Ганьо, а даже и Шака Зулу.

Споко, истината е по-прозаична. Масло се сменя на топъл мотор. Точи, налива до макс и затваря. Ти го мериш на студен (неработил половин денонощие) и в картера се стичат поне още 300-400мл. Ето ти горницата. Премери го на топъл мотор - минутка след гасенето и ще видиш че ще е на горната граница. Масло в картера се мери на топъл мотор, а общо количество в мотора - на неработил денонощие - различни неща са.

Обичайната грешка. Приемчика му дава тубата и вика - събира Х,х л, ама гледа от ръководството за зареждане, а не графа смяна. а "гарсона" слуша и налива. Ма що не сипват тъй по баровете, ами цепят грама на 2 и не изцеждат бутилката.

Новия антифриз е поразложил стари полипи. За топката - тегли в каналчетата 1 перманент маркер, а после може и да я лакираш. Най-трудно се реставрира интериор, купето е по-лесно, мотор и кутия са песен, (за който има "музикален слух"), а най-лесно е задвижването и окачването.

Щеката ти е като моята, но мисля че някак се е стекло отвъд горната граница, имайки предвид че мокрото не е перпрндикулярно и по цялата част над макс. Пробвай няколко пъти със забърсване.

Стана ми любопитно - сектора за нивото мин-макс да е 4 см. Снимка? J35Y6 VCM ли ти е мотора?

Енерговъзобновяемите източници не са константно решение. За това германците са бесни и сега патят, че се отказаха от атома.

Всичко е бизнес - Чеко вчера е продал някоя Акура с челната си позиция в тренировките. Макс в Америка е никой.

Иди да ти го коригират - да си знаят че са калпазани. Иначе ще си мислят че заслужено вземат парите си.

Грешно съм с е изразил. Не че народа не си плащаме (безхаберно и апокрифно), а не вярвам да има осезаем ефект вурху екологията, както и не вярвам че народът ще се заинтересува адекватно от тази материя. Съответно, някОЙ друг ще рещава вместо него, а той като усети ножа у кокала, че пцуе като гад и ще менка правителства. А новият световен ред има полза от нестабилност - я ковид, я зелена сделка, я икономическа криза. Керванът си пасе, кучетата ги тричат.

Зелената сделка е още твърде незряла и тепърва ще има огромна опозиция. Виж на картата каква е площта на Русия и се сети че вятъра духа навсякъде. После виж как Путин е хванал за гушата Европа с доставките на газ и се сети за изказването му отпреди 3 дни че е против електромобилите. Те самите са по-вредни от конвенционалните по много критерии, и ще разбереш защо според 1 скорошно японско изследване е по-екологично да се поддържа в добра форма стара кола, атколкото да се произвежда нов ел. мобил - взето под внимание е дори утилизирането им. А правителствата са ... И не е вярно че по-добро от демокрацията няма, ама го набиват в главите на "домус-а" , а той като в статията гледа не "далечни хоризонти", а цените в близкия магазин.

Бях петнайсетинагодишен хлапак и учех в стругарски техникум. По-точно – не учех. Бягах от часовете, бях натрупал неизвинени и една камара двойки. Викаха родителите ми в училище, пък аз не им казвах. Един ден директорът ме заплаши, че ако не дойда с баща си, ще ме изключи от училището. Ходех по улицата и се чудех какво да направя. Родителите ми живееха в провинцията, трудно можеха да дойдат. И за какво да идват? За да чуят, че синът им е пред изключване... Изведнъж, както вървях по тротоара, ми хрумна идея. Огледах се наоколо – случайни минувачи. Харесах си един – изглеждаше кротък човек, скромно облечен, на възраст колкото да ми е баща. Спрях го и накратко му описах положението си. Помолих го да дойде с мен при директора като мой родител. Човекът се съгласи. Тръгна с мен към училището. Влязохме при директора и аз го представих – баща ми. Директорът само това чакаше и като отвори една уста: синът ви бяга от час, пуши, има двойки... – Георги е пред изключване! – завърши директорският монолог. „Моят баща“ мълчеше и ме гледаше. Изведнъж се пресегна и ми изплющя страшен шамар. – Ох! – викнах. Не от болка, а от изненада. – Ох ли! – и върху главата ми се посипаха още удари. – Ти докога ще ни ядосваш, бе! – ядно ме шлевеше тоя, уж наглед кротък човек. – Недейте, другарю! – намеси се директорът и почна да ме защитава. – Не го бийте! Той ще се поправи... – Няма да го бия ли! – викна почервенял от яд човекът. – Аз вкъщи ще го пребия! А пък майка му как ще се ядоса! Той ще ѝ разбие здравето! И пак налетя върху ми с шамари. Притеснен, директорът побърза да ни помири и да ни изпрати от кабинета си. Щом излязохме извън училището, човекът се успокои, сякаш нищо не е било. Заведе ме в най-близката гостилница. Поръча ми кебапчета и лимонада, а на себе си – ракия. И ми каза: – Ей, взимай се в ръце! Че втори път няма да идвам в училището... Така се разделихме. Научих само първото му име – Христо. Минаха години. Завърших техникума, почнах работа, излизаха мои карикатури по вестниците, получавах добри пари. Една вечер в някакъв трамвай го видях – човекът, който бе изиграл ролята на мой баща. Обадих му се, той скочи да ме прегръща, като да съм негов син. Веднага ме покани на гости. Заведе ме в малък занемарен апартамент „Софжилфонд“, където живееше под наем с жена си. Нямаха деца. Настаниха ме върху продънен стар диван, той наля ракия, жена му – болнава, отрудена, сложи нещо за ядене. Пихме и приказвахме, а аз през цялото време се въртях на мястото си. От неудобство, пък и една пружина от дивана ме бодеше отдолу. Христо и жена му не ме пускаха да си тръгна и ме разпитваха – като родители, които отдавна не са виждали сина си. Тогава си помислих, че всичко в тоя живот се връща и сега е мой ред да върна жеста – навремето той, случайният човек, беше изиграл ролята на мой баща, сега аз трябваше да съм негов син. Къде да ходя – влязох си в ролята и родителската среща продължи до полунощ, макар пружината на дивана през цялото време да ми убиваше... Като си тръгвах, запомних улицата и номера. На другата сутрин отидох в магазин „Явор“, най-известния мебелен магазин по онова време, и купих един диван – от изложените на витрината. Натоварихме го на камион и дадох на шофьора адреса на бай Христо. – Кажете, че е от сина му – рекох. – Подарък за именния ден... Защото на следващия ден беше Рождество. автор: Михаил Вешим; сборника "Текила на разсъмване

Тук бъркаш. 2008 излиза Акард 8. Представен е 2007-ма. Това значи че 2006-та е финализиран като логистика на производство и поддоставчици, а като проект и прототипи / тестове е приключен преди фейслифта на Акорд 7. Тоест, на чертожната дъска 8-мака е бил около времето когато татко и на Тумберк е изтумбил мама и. Нали не смяташ че производството е началото? То е краят на определен модел, а след появата му на пазара вече се знае кардиналната концепция за следващата генерация.