ceco_accord

1 зимно четиво, защото и зимата може да стопли - сърцата ни. ЩАСТИЕТО Е ДОБРО НЕЩО! ... Всичко започна, когато в двора ни се настани бездомно куче. Обикновен мъжки мелез. Кучето бързо свикна с двора и започна активно да защитава територията си от посегателствата на конкуренти. Тук, то си лежеше на топлият канализационен люк. Не се знае как щеше да завърши тази история, ако на сцената не беше излязъл още един герой ... Веднъж, като вдигнах очи от книгата си и погледнах през прозореца, първото нещо, което ми хваща окото е контейнера за боклук. В този момент покрай легендарния обект минаваше момче, близо до мястото където лежеше четириногия клошар. Обикновено момче, около десет годишно, от пететажната сграда отсреща. То спря до кучето. Кучето вдигна глава. За минута се гледаха мълчаливо. Момчето зарови ръце в джобовете си и извади нещо годно за консумация. Кучето скочи и размаха опашка. Прие лакомството, облиза ръката му и подскочи около момчето, канейки го да играе. Кое дете може да откаже? И сега те вече тичаха из двора, блъскайки се в снежните преспи. Звънлив детски смях и кучешки лай се сляха в едно. От всичко личеше, че двете същества са се намерили. Ето как имах късмета да видя епизода на тяхното запознанство, което по-късно прерасна в истинско мъжко приятелство. Сега дворът не ми се струва толкова сънлив! Всеки ден, когато чувах кучешки лай и момчешкия глас, поглеждах през прозореца. Приятелите се затичваха един към друг и се прегръщаха. Момчето винаги имаше лакомство в джоба си. След това играеха дълго време. И след това – трогателната сцена на сбогуването. Момчето тръгваше към къщи. Кучето го последваше. Момчето коленичеше, хващаше приятеля си за рошавата глава и му казваше нещо, сочейки празния прозорец. Всичко беше ясно без думи. Съжалявам приятелю, не мога да те взема със себе си, в дома не разрешават. Кучето накланяше глава с разбиране, и си сваляше лапата. Момчето влизаше във входа. Кучето изчакваше, докато приятелят му махнеше с ръка от прозореца на втория етаж и едва тогава се прибираше унил. Всичко това продължи две седмици. Просто не знам как да го кажа правилно - само две седмици или цели две седмици... В крайна сметка толкова много работи се случиха през този период. Видях кучето да защитава момчето от един насилник - тийнейджър, който беше пет години по-голям и с две глави по-висок. И когато едрият мъж замахна към момчето, кучето тръгна в атака. Помощ не беше необходима - агресорът срамно избяга. Видях как в един мразовит ден момчето извади едно одеяло и внимателно уви бездомния си приятел, предпазвайки го от студа. Гледах как кучето три дни лежа в снега под прозореца на момчето. А момчето гледайки го от прозореца му сочеше гърлото си. Каква радостна среща беше след три дни раздяла! И после пак раздяла и пак празен прозорец... Но един ден, когато нашите герои, както обикновено, тичаха из двора, аз подсъзнателно почувствах, че нещо се е променило. И със сигурност. На прозореца се появи фигура. Сложих си очилата. Да, женска фигура. Красиво младо лице, разпусната коса. Жената гледаше неподвижно щастливите приятели. Майката на детето, както разбрах. Тя притисна чело към стъклото на прозореца. Ясно видях грациозната ръка, вдигната към лицето ѝ. Тънките пръсти бавно преминаха по устните ѝ, после и по очите ѝ. Това сълзи ли бяха? Защо не… Появи се втора фигура. Строго лице, тежка брадичка. Жената се отдръпна от стъклото и отпусна глава на рамото на мъжа. Междувременно играта приключи. Дойде минутата на сбогуване. Момчето, както винаги, протегна ръка към прозореца... И се смути, когато видя родителите си. Бързо се сбогува с приятеля си и избяга вкъщи. Какво се случи след това? Усетих, че настъпва кулминация. Дали краят щеше да е щастлив и трогателен. А ако... Но дори не исках да мисля за друг вариант. На следващия ден получих отговор. Както винаги, в определено време се чу кучешки лай, звучен момчешки глас. Но към тях беше добавено и нещо ново. А именно – женски смях и плътен мъжки бас. Какво става там? Втурнах се към прозореца, като едва не го счупих с главата си. За първи път видях това семейство събрано. Баща, майка и син играеха на снежни топки. И между тях кучето, напълно зашеметено от радост, скачаше наоколо. Наистина... Е, да. На врата на кучето имаше чисто нов нашийник. Все пак краят се оказа щастлив. В това вече не се съмнявах! Имаше ли проблеми в това семейство или не? Не знам. Но оттогава ги виждам всеки ден заедно. Откакто се появи кучето. Играта свърши. Щастливото семейство тръгна да се прибира вкъщи. И сякаш решиха да позират, се обърнаха към мен. И аз направих снимка за спомен. Просто запечатах в душата си щастливите лица на хората и блажената муцуна на кучето. Така, че пазя този групов портрет в паметта си, като в семеен албум. И аз имам нещо общо с това`? Просто е. Щастието е хубаво нещо... Много хубаво нещо. И също така е добре, че винаги можеш да го споделиш! P.S. Авторът на тази история само веднъж се сдоби със скъпо чистокръвно куче. Всичките му други кучета и котки са бивши бездомни животни, прибрани от улицата, ранени, осакатени, просто самотни. Сега те са едно семейство. Отделяте време, за да си купите родословно, скъпо и модно кученце или коте. Огледайте се, колко самотни очи и сърца копнеят за щастие. Дайте им го! Александър Головкин

Да добавя само: След оглед в сервиз, не бе открито нищо нередно, а поведението на колата си е ОК - "полет нормален". Единственото което видях е черен отпечатък (около 5-6 см.) от подсиления борд на гумата върху ръба на джантата, който се изтри лесно. Гумата няма демидж и боята на джантата си е добре - извадил съм късмет.

В конкурса North American Car, Truck and Utility Vehicle of the Year 2022, за категория леки автомобили печели Civic 11-та генерация!

всмукателни: 0.20-0.24 mm (0.008-0.009 in.) изпускателни: 0.28-0.32 mm (0.011-0.013 in.)

Щесит ви снег!

И да не я караш, то си старее щом е разпечатана опаковката му. Относно консумативите някои имат избор (но им струва и време за проучване), други не. Онзи ден сложих ново перо на шоф. чистачката - 25 лв за 70 см японска гумичка, обаче чисти финно и безмълвно като гейша.

Арт инсталация на ледени фигури в Италия, озаглавена: "Животът е кратък, насладете му се преди да се стопи."

Уважението към колата е уважение и към самия себе си и всеки търси златната среда между цена и рентабилност. Някои задълбават в данните, други не им обръщат внимание, а трети хич не им дреме за състоянието на возилото, но настоящият му собственик разбира що за хора са били предните. Но да не голословим, има "маслени теми" с много инфо.

Но и от мен научава доста. Накарах го да смени камерата и да кара само на прибори. Не му трябва да си вижда калниците - голямо момче е. Така (на снимката) неусетно завърши денят - аз отпред, Хами втори, а татковото - на опашката. И щеше да е вярно, но до края на обиколката изостанах 3-ти, а Хамака не надвихме. Каза че утре е първа смяна на училище и приключихме неделята. Знаете ли колко е удобна кадифената седалка на Акорд 6-та генерация? Плейстейшъна обяви че днес с момчето сме навъртяли 1447 км.

Караме на акорд! Момчето задобрява. Обяснил съм му тънкостите на пилотирането, практикува ги, но резултата не го удовлетворява. Заряза ги и изгледа няколко пъти онборд реплея на Хамака, направи си анализ и взе да ме настига, а снимките са от обиколката в която усетих че е готов да ме надвие. Той не е запален по Ф1, но има респект и аналитичен ум, та рече: "Щом е 7 кратен, значи има какво да научим от него". Отглеждам си 17 години приятел, а той сяда и за 10-тина мин. практика ме побеждава (ех младост), но в живота синът трябва да надскочи бащата. Първата кола е на Хамака(от който сме още далече), втори съм аз, трети е синковеца, но последните 2 виража взе губейки по-малко време от мен и подобри времето ми със 170 хилядни.

Промоциите обикновено са на модели с ДОТ 20-та или 19-та. Шанса да има 4 бр не е голям, а ако повредиш 1 лятоска едва ли ще намериш същата. Ако караш полека (жипката е за това) ще ти вършат работа и бюджетен клас, но е важно да не е безизвестен и задължително да има "Евро етикет" - клас на мокро / горивна ефективност / шум при търкаляне.

За автомата е друго. Може и сам + 1 да смените цялата течност. Изсмукваш всичко от казанчето и ако има видими отлагания го почистваш. Пълниш до горе, +1 помпи на педала (следейки в казанчето да има и да долива), а ти отвиваш последователно пробката на всеки апарат, точейки докато дойде новата течност. 1 литър трябва да е достатъчен. Пътем си виж състоянието на апаратите и накладките.

Ново перо на шофьорската чистачка.

И този модел липсва в Европа. https://autoreview.ru/news/semeynyy-miniven-honda-step-wgn-predstavleno-shestoe-pokolenie А го няма защото както казват многодетните млади родители "Когато ти трябва - не можеш да си го позволиш, а когато вече можеш, става непотребен".

Когато Махатма Ганди следваше право в Лондон, професор с фамилно име Питърс имаше лошо отношение... но студентът Ганди никога не сведе глава и срещите им бяха много чести. Един ден Питърс обядвал в университетската трапезария, Ганди дошъл с подноса си и седнал до него. Много високомерният професор му казал: ‘’Студент Ганди, не разбираш ! ''Прасе'' и ''птица'' не сядат да ядат заедно.’’ Ганди отговаря: ‘’Бъдете спокоен професоре, аз ще отлетя!'' И ситуацията се промени. Професор Питърс, изпълнен с ярост, тъй като разбираше, че студентът го е нарекъл ''Прасе'', реши да отмъсти на следващия изпит... Но студентът отговоря блестящо на всички въпроси. Тогава учителят му задава следния въпрос: ‘’Ганди, ако вървиш по улицата и намериш две торби, едната с мъдрост, а другата с пари, коя от двете ще вземеш?’’ Ганди отговаря без колебание: ‘’Сигурно парите, професоре. ‘’ Усмихнатият учител му казва: ‘’Аз на твое място бих грабнал мъдростта, не мислиш ли?’’ Ганди отговаря: ‘’Всеки взема това, което няма, професоре.’’ Истеричният вече професор пише "IDIOT" на изпитния лист и го връща на младия мъж. Ганди взема листа и сяда ... след няколко минути се обръща към учителя и казва: ‘’Професор Питърс, вие сте се подписали на листа , но не сте написали оценката ми... ‘’ Ако допуснете дадено нещо да ви навреди - то ще ви навреди. Но, ако не го позволите - нещото ще се върне там, откъдето е дошло.

Принципно "кръв се пуска" от всеки апарат (почвайки от задните), за да се изгонят съсиреците и % влага. Точно от зоната на спирачните апарати в системата с времето започва деградацията на течността.

Към автора - тук https://www.wheel-size.com/size/honda/cr-v/ може да видиш основните параметри по спецификация. Има значение дори мотора, а дори с 2.4 има 16-ки, но предполагам са за американската версия. Марка и модел гуми си е личен избор, но спазването на размери, товарен и скоростен индекси е силно препоръчително, защото с тях е калибрирано окачването, според представите на Хонда за пътно поведение на модела. Ти може да дадеш приоритет на проходимост и комфорт по черен път, или стегнатост по асфалт, според по-големият % периметър от 2-та терена. А бейсикли, моето полегнало AWD карам зиме на 235 50 17, а лете на 245 45 18 - и двете стандартни за модела. Разликата в хандлинга се усеща не само заради размера на гумите, а и заради състава на каучука им.

Купувал съм нов, ОЕМ преди 10-тина години и беше около 100-на лв. Едва ли ще е в пъти по-скъп сега. Слабо място е на 6-та ген, но колата още си е с новия.

– Ало, жена, забравил съм си фиша за тотото вкъщи. Я ми кажи числата, да проверим тиража. Слушай добре сега! Едно има ли? – Ъъъ… има! – Седем има ли? – Има! – А девет има ли? – Има! – А така! Тринадесет има ли? – Има! – Егати! Двадесет и едно? – Има! – Леле! Леле! А тридесет и две има ли? – Има! Ама е задраскано…

Не спряхда снимам, но вчера по Петрохан гледам на няколко места прекъсната осева линия, "край на забраната за изпреварване" и на същия стълб "ограничение до 40 км/ч. Но там между 180 градусовите завои има по 100-тина метра и е връло.

В час учителкта пита една много весела групичка: - Момчета, Вие имате ли домашно? Учениците: - Разбира се, че имаме! Да Ви налеем ли??? ЧЕСТИТ ИВАНОВ ДЕН!