Класация

На 10 април 1979 г. в 20.35 ч. московско време от космодрума Байконур, СССР в орбита около Земята е изведен космическият кораб „Союз-33“ с екипаж: командир на кораба Николай Рукавишников и космонавт изследовател българският гражданин майор Георги Иванов. Полетът се изпълнява в съответствие с програмата „Интеркосмос 1300“. На височина 330 км са изпълнени 31 пълни обиколки около Земята. Задачата на полета предвижда скачване с орбиталната станция „Солют-6“ и провеждане на космически изследвания в продължение на 7 денонощия. Поради отказ в работата на основния двигател на системата за управление на космическия кораб скачване с орбиталната станция „Салют-6“ не се осъществява. Центърът за управление взима решение за прекратяване на полета и завръщане на космонавтите на Земята.При започване на снижението двигателят за намаляване на скоростта на космическия кораб работи повече от разчетното време. Налага се изключването му от космонавтите. Траекторията на снижение става по-стръмна и космонавтите са подложени на претоварване по-голямо от предвиденото. Благодарение на тяхното хладнокръвието и точни действия полетът завършва нормално. Приземяват се успешно в 19.35 ч. на 12 април 1979 г. на 320 км югоизточно от град Джесказган, Казахстан, СССР. Продължителността на полета в Космоса е 1 ден, 23 часа и 1 минута. Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се съхранява в Музея на авиацията – Крумово, филиал на НВИМ.

Смених го на 02.02 със същото, Ravenol DXG 5W30 партида 11.2024г. Та до днес,два месеца и малко и с пробег от 8000км. Повече на газ и 90/10 извънградско/градско. Ето и резутата,малко по различен : Средна скорост около 40 км/ч, Маслен ОЕМ,доливане около 150мл.до макс. П.П. Аз за това капя по 5 капки та да извадя средно състояние,ама с това темпо на километрите,скоро ще капна и на 10к.да доуточним. Иначе е радваща капката!

В Япония няма Ден на учителя. Един ден попитах моя японски колега, учителя Ямамота: - Когато в Япония се празнува празникът на учителите, как го посрещате? Изненадан от въпроса ми, той отговори: - Нямаме учителски празник. Като чух отговора му, не знаех дали да му повярвам или не. През ума ми мина мисъл: „Защо страна, в която са развити икономиката, науката и технологиите, е толкова неуважителна към учителя, към неговия труд?“. Веднъж, след работа, Ямамота ме покани да го посетя в дома му. Тъй като той живееше далеч от училище, взехме метрото. Във вечерния "час пик" вагоните на метрото бяха препълнени. След като се промъкнах някак, се изправих, здраво хванал перилата. Изведнъж дядото, който седеше до мен, ми отстъпи мястото. Не разбирайки такова уважително отношение от страна на възрастен човек, не можех да приема предложенията му, но той беше упорит, бях принуден да седна. След като излязох от метрото, помолих Ямамота да ми обясни какво е направил аксакалът. Ямамота се усмихна и посочи значката ми на учител,и каза: - Този старец видя твоя знак на учител и в знак на уважение към статута ти отстъпи мястото си. Тъй като за първи път отидох при учителя Ямамота, беше неудобно да отида с празни ръце и реших да купя подарък. Споделих мислите си с Ямамота, той ме подкрепи и каза, че има магазин за учители напред, където може да закупя стоки на намалени цени. Отново не сдържах емоциите си: - Привилегии се предоставят само на учителите? Попитах. Потвърждавайки думите ми, Ямамота каза: - В Япония учителят е най-уважаваната професия, най-уважаваният човек. Японските предприемачи са много щастливи, когато учителите идват в техните магазини, смятат това за голяма чест за себе си. По време на престоя си в Япония многократно видях как японците изключително уважават учителите. За тях има обособени места в метрото, за тях работят отделни магазини, учителите не се редят на опашки за билет за който и да е вид транспорт. Затова японските учители не се нуждаят от отделен празник, когато всеки ден от живота им е като празник. Преразказвайки тази история, с цялото си сърце искам нашето общество да израсне до такова ниво, до такова отношение към учителя и учителите да са достойни за такова високо звание!“ Предайте това съобщение на всички ваши колеги. Нека гордостта ни бие в гърдите! Учителю пред името ти се покланям. Рустам Бисенев

Субстанцията в казанчето е ориентира само за ниво, но не и за състояние на течността, гняста е долу. На чисто нов автомобил на втората година му сменят спирачната течност, без да те питат искаш ли или не. В твоя случай с алуминиеви апарати си е задължително на 2г..

Това си е галванично спичане(стомана-алуминий). Това с нагряването само на пробката с индукция не ми се струва правилно. В случая трябва да се стремим да нагреем предимно алуминия в безопасни граници(горелката предложена от Карпера е ок, грее доста и локално, прецизно). Принципно се нагрява гайката(в случая апарата), а не болта(пробката). Та в този ред на мисли, се грее около пробката и се пръска пробката с вд40(вода не) и се пробва с леки отвивания и завивания, докато тръгне. После е хубаво да се развие изцяло и да се намеже с грес за апарати(ате) и после около нея(след обезвъздушаването), за да блокира навлизането на катализатор(вода със сол, в изобилие по нашите пътища). Ако се сменя редовно на 2г., както е по книжка, не би следвало да спича, чак толкова.

Алуминия има гадното свойство да запича. Аз в такива ситуации съм постигал успех по следния начин: Нагрява се пробката, след което рязко се охлажда с вода и така 2-3-4 пъти. По този начин алуминиевия окис, който се е вклинил в резбата на пробката се отлепя от нея и развиването става по-лесно. Разбира се най-добре и безопасно е нагряването да стане с индукционен нагревател, но ако няма такъв, може да се нагрее с малка оксиженова горелка, като се внимава огъня да не отива към алуминия. И понеже темата малко кривна в страни, за да не съм съвсем офф. Наскоро си мислех да сменя течността на съединителите на двете Хонди, че не съм го правил, ама сега се разколебах.

Розов пеликан на морска гара Варна.

Да се нагреят и да пробваш.

https://www.facebook.com/reel/2756100084779972

Виенето се оказа заден десен лагер на колелото.Проблема е решен.

При първата смяна при мен педала също оставаше долу при отвиване на пробката,но всичко мина нормално,просто го връщаш с ръка.

Преди 2 години и аз си смених сам течноста на съединителя, защото беше доста черна (обаче след смяната, за месец пак потъмня доста). При мен, също след като отвих пробката, почти нищо не потече и натиснах педала (един или два пъти) , но той остана долу (сигурно и при мен е била счупена пружината). Дигах го и го натисках няколко пъти с ръка, накрая го оставих в долно положение. Като проверих в маркучето и шишето, беше протекла учудващо сравнително бистра течност (може да е било и на самотек - ако приемем че пружината е била счупена). Казанчето е малко и бързо се изпразва. Отложената чернилката по стените му, създават илюзия, че е пълно, а беше останало празно, даже си помислих че е влезнал въздух в системата и затова педала пада. Доливах няколко пъти, защото след първоначално по-бистрата течност, после излезе и мътна. След като вече протече чиста течност, завих пробката. Отидох и пак на ръка вдигнах и натиснах педала, като на втория път, вече беше доста корав за натискане с ръка. Запалих колата, имах си нормален педал, а скоростите си включваха перфектно. Споделям това след като видях темата, защото се чудя дали и при мен е била счупена пружината и съм имал късмет със смяната на течноста, или просто е нормално като се отвие пробката и натисне педала, той да остане в долно положение.

Всеки си има мнение и виждане, лично аз не смятам, че на мотора му има нещо отрицателно откъм динамика. Колата съм я мерил и тежи 1700кг с мен и с малко гориво. За това, което е, е повече от добре. Лично аз си коригирам неща, които ме дразнят, като това на леко подадена газ по спускане колата да продължава да не намалява, при потегляне да е по-плавна и динамична, ограничителя на 190, да си отваря дросела до край, защото фабрично това нещо не се случва и редица други дреболии и не толкова. Относно вдигането на мощността на пълна газ, разликата не е никак малка, но към момента не ми е оставало толкова време да я довърша и да я измеря преди и след. Фабрично са направени зле, с големи дупки по картите и много резки преходи в режимите. Същата ситуация е с акордите 7 генерация с К24 двигателя, там фабрично нещата също не са добре.

@AzSum - Попаднах на един сайт докато си гледах разни неща кое колко струва за хондата и намерих оригинален компресор. Ето линк: https://krik.bg/products/komplekt-za-remont-na-krg-kompresor-lepilo-honda-civic-x-17-4058d691c . Да поясня само, че не работя за съответния сайт просто докато разглеждах видях това и се сетих за твоята тема.

Ето и виновника... Забравил съм да отрежа свинската опашка и тя издава това жужене,почукване.Така че огледайте добре,преди да грабнете таслитеи да разснопвате. Остана това 20250408_120805.mp4 но то си е при всички.

Вонящите тръби на Лондон Вероятно сте минавали покрай тях, вървейки по улиците на Лондон. Те са железни колони, които приличат на стълбове на улични лампи. Много хора ги подминават сякаш са незабележими. Става дума за stink pipes – вонящите тръби – впечатляващ архитектурен спомен от Викторианската епоха. „Вонящите тръби“ служат за отвеждане на газовете от канализационната система. Проектирани през 19-ти век, те предотвратяват натрупването на вредни газове като метан, амоняк и сероводород, които се събират в канализацията. Макар да имат практическа функция, много „вонящи тръби“ имат впечатляващи орнаменти.

Изтъркваш хубаво около пробката с телена четка.Напръскваш със спрей за ръжда.С вложка и тресчотка пробваш без много да напъваш да не я скъсаш.Купуваш си горелка, но не такава детска дето колегата е показал да си палиш пурата.Взимаш на rothenberger има ги на промоция в големите вериги около 40лв с флакона газ.Другия вариант е продават спрей за замразяване , но по-добре да си купиш горелка с флакон.Последния вариант сваляш апарата и отиваш в сервиз където се занимават с ходова част да ти ги нагреят с индукционен нагревател.

Ако го имаше според мен нямаше да пита в темата.