„Трима приятеле в тридневен запой у дома на единия от приятелите, който е от Кулата, тава е близо до Враца, сега квартал на града. Жената на домакина, с бебе на ръце, в тоа тридневен запой, три дена им принася и ин ги дига, три деня им принася и ин ги дига. Накрая й писнàло и се обръща към мъжа си:
– Отваам на село, да се оплача на макя ти и тава е!
Оня й теглил един сиктир:
– Връй заглава, маний ми са от главата и се оплаквай на кой щеш!
На другия ден жената се прибира от село, с детето пак на ръце. Влиза в къщата, а ония тримата махмурлии, седят, подпират глави и гледат мрачно, да не кажа като ваксинирани кокошки. Мъжът я посреща:
– И к’во каза мама?
А тя:
– К’во каза, к’во каза…? Каза да не пиеш и да не лазиш, оти детето та гледа и не моа прооди!”