Класация

Дали ? Надеждата умира последна - ама щом имаш излишни пари за даване. И относно миризмата - на втората генерация нямам ДПФ , а само катализатори и да ти кажа, никога не е миришело на каквато и да е (не изгоряла или изгоряла) нафта. Дори да си сложиш носа директно пред ауспуха и да душиш, нищо не се усеща .

Маховик от 950 до 1300лв., съединител компект около 300-400лв. Хубаво е все пак да се види дали е разбит маховика, но всички препоръчват да се сменят и маховика и съединителя.

Може. Влизаш в менюто и от там, но трябва да си на ръчна спирачка. Преди това, изравни налягането на гумите.

Тези "коли", возят малко по-твърдо и по-стегнато - за разлика от леките коли, но усещането при всеки е различно. Манометрите по бензиностанциите, където обикновено си проверяваме и помпаме гумите, са крайно неточни , затова може и да са пренапомпани, откъдето да ти идва проблема. Да не забравяме и амортисьорите.

Е нормално е да има някакви минимални вибрации. И точно за това е гофре (а не права твърда връзка) , да поема някакви вибрации между филтъра и двигателя. Обаче чак да спира някакъв шум като натиснеш капака на филтъра , не знам на какво може да се дължи - най вероятно нещо не си сглобил филтъра както трябва, или ти се е изместило гуменото уплътнение на самия филтър при монтажа. Може и тампоните на кутията на филтъра да са заминали, или да липсват, а може и гофрето да е сцепено - което е най-лошия сценарии.

Не е. Виж видеото в пост №3 от тая тема:

Най-накрая успях да наглася видеото за гледане. Enjoy!

Моята кола, като я купих имаше същия проблем. Още като я пробвах преди покупката забелязах, че има вибрация от към задницата. Собственичката (германка) свали доста от цената мислейки, че нещо е повредено по колата. След смяната на маслото на диференциала вибрациите изчезнаха за около 3000 км. После пак смяна на маслото, и вече след изминати около 30000 км. няма никакви проблеми.

2.0 е по-нов мотор и е 147 коня и 184 Nm. Пак е прилично вървежен и извънградско ми даваше 6,4 -7л, при нормална езда "с некои елементи на щуротия". Газ така и не му сложих. Както не веднъж съм писал, хондовият автомат си е механична кутия (с валове и зъбчатки), просто вместо синхронизатори има пакети фрикционни дискове, а вместо съединител - хидротрансформатор. Единствените му проблеми (а не повреди) идват от безстопанственост и то продължителна. Ако си включва нормално при тест, маслото му не е прегоряло и е по норма, и колата си прави 200 по километража - тая кутия ще те надживее - ако и сменяш масълцето с оригинално, веднъж на 40 000км. Ако намериш автомат - пробвай, ако не - ще си ръчкаш.

Напръскай ги със силиконов спрей или ги намажи със силиконова смазва. Не е агресивна към гумата.

Ааааа, Докторе, така нема се разберем Променяш условията на задачата. Първо Пък после На т'ва у наше село едно време му викаха "Хем сърби, хем боли!". Бай дъ уей, както викат у сегашното наше село,ако следвам твоите сметки: 2-литровият бензинов Акорд гори 9-11л бензин, т.е. малко повече газ, пак т.е., да кажем около 12-13лв за газ. 2-литровият турбо дизел ми гореше, както каза ти, около 6л нафта, т.е., пак както каза ти около 12-14лв. Таааа .... какво за трактора?!

Незнам някой изобщо да го прави ,тогава ще ти искат и гарнитура всмукателни колектори не познавам такъв майстор . При внимателна работа с дрелката и своевремено премахване на стружките не би трябвало нищо да попадне вътре,а можеш и да сложиш нещо да ги засмуква.

Ако искаш масло с по-висок вискозитет по-логично е да вдигнеш второто число, не първото. Т.е. 0-40 или 5-40. Не бих се наел да дам съвет относно конкретния мотор, но не бих очаквал чудеса свързани с разхода на масло. Обаче друго масло е доста икономичен начин да опиташ и нищо не губиш. От този ценови диапазон (ако това ти е ограничението) по-скоро бих погледнал shell helix ultra отколкото полусинтетика на Равенол.

Имах такава 11 години. Нищо не се олющи или разлуфти в интериора. В завоите е стегната, заради торсионите, но неравностите минава меко (не колкото френските), заради пружините. До 100 е тиха, над 120 се чуват гумите (зависи от асфалта и тях), над 150 осезаем става и въздушният поток, над 180 вече се повишава тон при разговори, но това не е нейната скорост. Автомата (с който бе моята) е с 4 скорости и са по-дълги, така че работи на по-ниски обороти. Крейцерската скорост на тая кола е при вертикална стрелка на скоростомера. До там е тиха и комфортна, после почва да се чува леко и мотора. Борд компютър няма (не е проблем), както и навигация (която сигурно имаш на телефона си), музиката бива, но не е АХти. Ако обаче тези неща са ти приоритет пред самото усещане от шофирането - това не е твоята кола. Описанията са субективни. Намери в някоя авто къща и покарай, за да я усетиш, а не да и четеш Т/Т данните.

Ще споделя и моите впечатления от Фена( Ванката). Та значи за първи път ще ходя до Дупница, човека ме чакаше търпеливо, намерхме се с негови упътвания и като почна един разговор, няма свършване все едно се познаваме от години. Много отзивчив човек и страхотен майстор. Като взимах колата готова пак няма тръгване. Разговори, теми много -Ванка бъди жив и здрав братле, рядко такива хора и професионалисти като теб. Следващия път ще те чакам в Пловдив като идваш на пистата и там по бира задължително.

Здравей колега, От горните мнения, напълно подкрепям тези на SpliFF, имаме и еднакви коли все пак Може да видиш моя напълно реален разход на 2.0 акорд в carspending сайта(в подписа ми) При мен, градско - около 12(10-14), щото има различно градско... извънградско - 8(7-9) Разхода на 1.8 двигателя не би трябвало при никакви обстоятелства да е по-лош от на 2.0 За мен, определено имаш нещо по запалване/газоразпределения което не е в ред От коя бензиностаниция зареждаш и какъв бенизн ? Аз лично веднъж в годината пълня 100 октана и сипвам добавка за почистване(STP или Liqui Molly), излизам на магистралата и карам поне 10 км на 4-та предавка с около 140 км/ч(на круизконтрол), това са около 4500 оборота ако не се лъжа, ей така за "продухване", смятам че си трябва от време на време... Пиши какво става, когато смениш нещо или имаш наблюдения. Поздрави

Извинявай за въпроса, но ти в барокамера ли си лягаш вечер? И излизаш ли от нея? Да не си последовател на Майкъл Джексън нещо... Какъв въздух дишаш, какво ядеш, дали анализираш и това? Преди всяко вдишване и ядене ли? Не се заяждам, просто ми е интересно защо точно нещо като течността за чистачки е от толкова голямо значение, при положение че като се качиш на Бистрица и погледнеш към София (пробвай преди началото на лятото, когато повечето "софиянци" не са отишли на почивка или кой откъде е) моментално може да ти се подкосят краката, като видиш какви сиво-жълтеникави ла.на дишаш всеки ден.

Принципно италианците правят хубави коли - много хубави и малко коли.

Хонда ОЕМ (Purflux) - от Бултрако. Amsoil - от AP1 или Ато24

Цецо, казвал съм го и преди, аз най-обичам да си тествам автоматика на баир. Колкото по-стръмен, толкова по-добре (Мечо Пух ). Имам си тук един любим баир, който ползвам за писта за тестове. Първокласен път с по 2 ленти и мантинела по средата (изкачващите имат 3 ленти, заради камионите), почти 1км дълъг, 9% наклон. Ограничението на скоростта е 70 Мph. Подхождам към баира със 70 и като паднат на 65 натискам бутончето "O/D OFF", и газта до долу. На върха на баира CRV-то е на 6000 об/мин и 80 Мph. п.п. Докторе, Япончето иска (и не се плаши от) високи обороти. Ако искаш да върви на изрУд, оборотомера, колкото може по-близо до червеното.

Тези двата ги получих в петък от AUTODOC интернет-магазин:

Тезата, че масленият филтър работи ефективно до около 2500 км е от oil-club.ru. Позната ми е и е спорна - като експеримент. В BITOG обаче могат да се намерят теми по въпроса - кога и колко често отваря байпас клапана на масления филтър. Отговорът е, че при нормална експлоатация на мотора изключително рядко и за много кратък период от време се случва отваряне на байпас клапана - дори при масло и филтър на 12 000 мили. Правени са тестове, за съжаление недовършени, от Jim Allen. Човекът е инсталирал двойка манометри - един преди филтъра и един след него, за да следи диференциалното налягане (преди и след филтриращия елемент). Макар и недовършени, тестовете му потвърждават общата позиция на инженерите/проектантите (на филтрите), че байпас клапанът сработва в (изключително) редки случаи - пак да повторя - говорим за нормална експлоатация на мотора. Постовете са стари и липсват снимките, но все пак могат да се изчетат, например ТУК и ТУК. Има и други ценни постове по въпроса с PSID (диференциалното налягане), но съм им изгубил линковете.

ОЕМ за акорда ми са по 15лв. Не са много пари. А това с ремъците… По-добре не.

Първо да кажа, че сте най-готиният автомобилен форум 😀. А в нашето село газта е 0.90 левчета. Извънградско 13л газ трябва да съм доста нервен ми се струва, че да го постигна тоя разход, но може и да греша. Исках да дам някакви други доводи срещу дизела освен цена, явно е динамиката и че е английски. Ако ще е дизел поне да е мощен, да не ми пука, като изтропа нещо 😀. Има и добри дизели все пак, брат'чеда имаше S60 D5 автомат Виена-Бургас средният му разход беше 5.7 с Австрийска шелска нафта. Вървеше на изруд, веднага щом зареждаше от Бг-боклуците ни след 170 влизаше в авариен режим, запушваше дюзите лукойлската нафта.

Едно дълго и от мен. Не че е от мен, но ако си затриете времето - мене да гълчите. Покрай тая драма с Англия и България, се сетих за една история за едни англичани, дошли в България при една моя съгражданка, та си викам, що да не Ви я споделя, като сме на вълна англичанЕ!? Книгата се казва “Лейди Гергана” и е... Казвам се Гергана Кметска. Я съм дъщеря на кмета на едно видинско село. У тоя точно момент карам една кола пълна с пияни англичанки къди село. Они не приличат на ора. Едната е със счупена рЪка, една нема два зъба, една е с издрана пърлица и една е с половин коса. Че ви кажем кво станA. Лани у село дойде един убав англичанин. Я си го ареса, баща ми го напи, и он реши да остане да живее на село. Добро си живеехме, и он леко полеко свикнА и земе да се обичаме. Oн ме посака за жена. Големо вълнение беше. Цело село рева и пи, беше живо чудо. Насрочихме сватба за след един месец и он се обади на роднините си от Англия да дойдат. И они дойдоа. По-добро да не беа идвали, ама они дойдоа. И макя му, она се казва Мери, реши, че сака она да ми купи рокля за сватбата. А сестра му Паци и двете братовчедки Мейбъл и Мюриъл казАха, че сакат да ми прават моминско парти, кво и да означава това и барабар с лелЯ му Матилда се натоварихме у баничарката и айде у София. Я ако знаех кво ме чека немаше никога да ръгнем. Щех да се оженим у те тия панталони, или голА, само и само да се не беше случило това, кое се случи. Я да ви кажем немам идея кво сакат жените. Я знам кво сакам я. Сакам баща ми и деда ми да са живи и здрави а вече и Джордж да е добре, да си живееме у любов и да ни е убаво. А тия те англичанки ако ги питаш кво сакат, они че ти кажат, че сакат да се уморат от пиенье, они нема да може и да го кажат даже. Нали сички сте чували, за бой ебане и сръбска музика, е я го видо с очите си. Още по пъта от село към София тия се почнаа на бири. И пърдът и се оригват у колата, как не съм чувала никой мъж да го прави. Я държа прозореца се отворен, що щех да умрем. И викат и се смеят и псуват. А я, да се смерим у главата, преди да дойдат съм наредила цело село на площада и им викам: -Ей, че дойдат на Джордж роднините, они са от Англия и са възпитани, що са кралска държава. Дако са грозни, они са изискани. Нема да се напивате пред тех, нема да псувате, нема да дигате гюрунтия, да ме не засрамите пред чужденците. Джордж ви е свикнал вече, ама тия ора ви не познават. И нема да мляскате като едете и че си триете устата със салафетка а не с ръкава. И само да съм видела некой да се изсекне така настрани с палец на носа, че ви умънем на гръста сичките. Тия са възпитани и требва и ние да сме. Като си тръгнат ако сакате дигнете селото на главата си. И казах на братя Ангелови да научат некой английски валс и малко Бийтълс, а не да бият маанета пред англичаните. Они зеа да се чудат, ама почнаха да учат валс и Ши ловс ю йе йе йе, у малко странен аранжимент. И верно кога дойдоа, англичаните изглеждаха като да са верно изискани. Па подаръци донесли, па викат найс ту митю. Па баща му целува рЪка на Цеца кръчмарката, она се чуди кво става. И я си викам, тия са голема работа. И така си мислих докато не ръгнахме къди София. Остайхме баща му Джон и чича му Хюгобос у селото и тия жени сЕ едно некой им каза три четри. Бири, бири, удри, удри, свалих ги у София у насипно състояние. Как и да е, опрайхме се у хотела и тия легнаха да спат, да се оцеферат малко. Я се падна със сестра му у една стая, она бе малко по-съглан от другите, ама как влезнахме у стаята и она зе да си гледа телефона и да реве тихо. Кога погледнах у екрана, един грозен англичанин се орънджил и една мома до него така напрайла с джуките напреде. После она ми каза, че това бил фиансето й, ама я като гледам ми се струва, че он не си седи у дома да е чека и да реве за нея. И затова й казах, че нема нужда и она да реве за тоя грозник. Е не й кзах, че е грозен, она може да го вижда убав, да е не обидим. Ония се наспаа другите и се разбрахме доле у хотела да се чекаме, да едеме и да одиме некъде да ми прават моминско парти. Кога слезна доле я се фана за главата. Бех си турила рокля и я като жените а Мюрел и Мейбъл се облекли у едни къси панталони, а баджаците им се търкат един у друг. Нагоре у потници и циците им напинят да излезнат, връз тех анцузи, а на краката джапанки. Майка му по-добре беше а леля му турила една рокля,она е прещъпнала и едни козунаци преливат отсекъде. Сестра му и она се турила у маратонки, се едно че оди да бега у парка. Они им не пука много, много кво мислат ората за тех. А като се сетим, че отначало си мислих, че я съм грозна и невзрачна а я пред тия съм си бая зафатна. Ка и да е, седнахме да едеме у ресторанта. Они си аресаа шопската салата и она нали върви с рикия, изпиа по три. Ама направо си ги люснаха, се едно си ги фъргат зади гърба. Я им викам по-леко, че тава е силно, а они викат ловли, ловли. После лелЯ му не знам откъде извади един булченски воал и ми го тури на главата и вика на сички на ангийски: -Она че бъде булка, она че бъде булка. Я умре от срам, ама ората се радват. Свършихме да едеме и айде да одиме на веселба. Къде, къде, они сакат у стриптиз бар, ама къде се съблачат мъже. Разбрахме къде има и айде и ние тама. Я с воал на главата тия по джапанки по мене. Кога разбраха, че че се женим тия ни туриа на първата маса до сцената и донесоха една тАва с чаши за рикия пълни с нещо черно. И тия мойте роднини като невидели се фърлиа връз тия чаши. И я пийнах, ама по-малко, що нещо от вътре ми говореше, че некой, че требва да ги изрине къди хотела. И по едно време изгасиа ламбите и почна музика. И първо излезна един така убав с едни мускули по панаталон и риза. И как стигна до назе и си разкина ризата и я фърли връз главата на лелЯ му Матилда. А онаа като зе да се радва и да врещи, се едно некой я коля. И мерише онаа риза и си я търка у циците. А оня си бръкна между краката и си свали панталона те така, изведнъж без да го разкопчава. Това, да си кажем честно ми ареса. Като фокус стана, се едно бех на цирк. Сега вече сички около мене заха да пищат и да се фъргат тоя да го пипат. А он иде накъди назе и после пак бега надзаде. Па иде на друга маса, па пак се върне къди наща. И така прай с гъза назаде а они му бутат пари у гащите. И на мене ми дават пари и му сочат на него, че аз съм булка. И тоя дойде и почна да се бута у мене, а он по прашки, като жена. И де ли си бута голия гъз у лицето ми, а я си викам, а си ми пръднал у сурата, а съм ти откинала кайсийките. А ангичанките викат къди мене, тач ит, тач ит, демек да го фанем тоя за гъза. А я нещем, ако си го не е измил? Макя му, Мери най силно пищеше, сочеше към мене и викаше на английски, она че бъде булка, она че бъде булка. Явно си е изпила мозъка и е забравила, че я не съм ква да е булка, а булката на сина й. И става и му бута пари у гащите и му сочи да идва при мене. И тоя като ме обязди и почна да мърда връз мене се едно ме мандръса. А я сакам он да се маане. А он ми фаща ръцете и ме кара да му пипам мускулите. Не е лошо, да си признаем честно, убаво е да пипаш мускули. И он ги прай така да ти мърдат поди пръстИте. И тамъън почна да ми става убаво и да ме не е срам, и от другата маса се пресегна една дърта германка и ми дръпна момчето. Фана го за прашките и си го завлачи. Я почна да се смеем, що е смешно, ама макя му на Джордж ич не й беше смешно, що му беше бутнала повече пари а й беше изпила много от ония чаши за рикия и скочи връз германката. Я докато да рипнем и они станаа на кълбета. Я не бе виждала такова нещо. Стари жени се фанали за косите, наща врещи на английки, онаа на германски и земи тоя бой. Оня завалията едвам се отърва и успе да избега. Докато да дойде охраната, Мери и беше скинала на онаа дреата, ама она па й беше издрала муцуната, га че разгонена мачка е минала неколко пъти през нея. Накрая ни фанаа сичките от двете маси и ни изфърлиа навънка. Кви неща се казаха по наш адрес, нещем да си ги спомням, що они не разбраха, че я съм българка и ни нараниха как си требва. Грозни, дебели и тъпи чужденки, беа най-милите думи, кои казаха за назе. Като се оцеферихме малко и я си мислех, че они са се стреснали , и че сакат да се прибЕреме у хотела а они се смеят залитат и сакат да одиме на друго место. Я се фана за главата, ама да им угодим викам айде. И къде, къде и у неква механа се заврехме. Един пее на сцената Миле Китич и една група бая пияни мЪже фъргат салфетки върху една мома. Она се кълчи у средата. Я викам, тия нема да им ареса. Кво нема бе братче. уУдвижение си поръчаха още пиенье и се фърлиха на плонж да играат. Коя как може. Мене това ми не е интересно, що съм го слушала хиляда пъти, Миле Китич е любимия на Цеца кръчмарката. Она кога умре Шабан, се кръстеше и викаше: -Боже боже, добре че не е Миле Китич. Е нема как, напрай една вечер у кръчмата трибют на Шабан да го почете, ама Мили Китич и е у сърцето. Та фърлиа се тия англичанки да играят, кога гледам германките от кютека и они влазат. Я изтръпна, що помислих, че пак че се бият, а они като се видоа зеха да се прегръщат и да фъргат салафетки заедно. За тех това беше екзотично, се едно за мене джунгла. Я не съм виждала джунгла, сигурно и на мене щеше да ми е така. По едно време гледам единия пиян се опитва да обиколи с ръце баджаците на Мейбъл. Малко му остана, ама он се не отказва. А она се смее с пълно гърло. Мюриъл наблегаше на пиеньето и по едно време и она се фърли на дансинга. Ама они беа оляли с нещо доле пода а она нали по джапанки и като се лъзна, се фърли надзаде със сичка сила и и падна като отсечена на левата странка. И ка падна, така и не мръдна. Я тичам къди нея, що никой друг е не види от нейните роднини. Майка й се надпиваше с германката с коя току що се беа сбили, лелЯ й се опитваше да земе микрофона от певеца а сестра й беше у кенефа да се мъндръса с оня къде се опитваше да е обиколи. Паци ревеше на бара и показваше на бармана нещо на телефона. Явно му се жалваше от оня урунгел на снимката с онаа другата с джуките. Рекох да дигнем Мюриъл а она пищи щом е пипнем. А я неможем да разберем кво е боли. Дойдоа и други ора, изнесохме е у колидора и я тогава видох, че левата й рЪка виси надоле и се клати като отсечена. Они почнаа да звънат на линейка я ръгна да сбирам другите. У тоя момент, лелЯ му Матилда се беше докопала до микрофона и бега назаде що певеца е гони и като стигна до стената не виде една свещ, къде беа турили там и си запали косата. Певеца тича да носи вОда, она още не разбрала пее на оня микрофон. Паци се целува вече с бармана, макя й се цеува с германката а Мейбъл тамън излиза от клозета разчорлена и си прибира десната цица у сутиена. След нея и оня пияния излена доволен. И я седим у средата с тоя воал на главата и не знам кво да прайм. Мина ми през акъла за малко да ги отебем и да си одим, да се оправат щом ни една нема акъл у главата си, ама после реших, че нема как. Они са роднини на Джордж, неможем да ги оставим. Разтървах кой можах и им викам: -Еврибади аут- демек излазайте да ви непрекинем да ви смерим у пияниците и пустинячки. У тоя момент дойде линейката и ни качиа сичките. Нещем да ви казвам кво беше у болницата. Некой повръщаха, други заспаха по столовете. Я тичам из целата болница и се чудим що ме гледат така ората а я съм забрайла да си махнем воала у целата лудница. На шашавата й гипсираха ръката и най-накрая тръгнахме да си одиме. Я им каза, от тука право у хотела. Оно беше станало и 5 часа сабалем. И ка седиме навънка и чакаме такси. Седиме не стоиме, що нема кой да стои прав и по едно време гледаме една двойка мъж и жена вървът къди назе. И Паци у тоа момент се стирна и като се фърли връз тех и бой бой, кой свари. Я докато разберем, че това е фиансето мина време. У кютека не можах да го познаем грозника. А он мани че грозен ама и глупав. Казал, че отива у командировка у Румъния. Он не прай разлика между Румъния и България. Дако, она му върна и зарди мене. Я като разбра кой е зех и я да бием, че ми се струпа напрежение и на мене, имах нужда да олабим. Я бием него, она бие онаа пачавра. А она пищи ама и бие. И ка беше с един голем пръстен и гледам по едно време нещо фърчи пред мене, а оно на Пацито двата предни зъба. Убихме ги на манта и после четиримата направо влезнахме пак у болницата. Ония като ни видоха пак назе и не им се поверва. Опрайха ни криво лево, остайхме грозника и пачаврата у болницата и айде да земеме другите роднини и вече най-накрая да се прибЕреме. Немах сила за повече моминско парти. Я одим с воала напреде, Паци без два зъба след мене, макя й с одрано лице, Мюрел със счупената рЪка, лелЯта с половин четина на главата. Само Мейбъл беше много щастлива. На нея и нема нищо, она само любов получи. Преспахме кво преспахме и на другия ден ги натовари у баничарката и айде къди село. Кво щех да кажем на Джордж, на баща му и на чичА му незнам. Ама я не вервам они да се учудат много. Они си ги познават. Я си мислех, че тия че спът и че съжаляват за сичко а они си зеа бири, беха обрали и хадилниците у хотела и почнаа пак да жулат. Молиха ме да им пуснем цел албум на Миле Китич и докато стигнеме у село вече го знаеха наизуст. А там, братя Ангелови ни посрещнаха с английски валс и Бийтълс, да се не излагаме пред чужденците. Из книгата - “Лейди Гергана” на Цветелина Цветкова.

Колеги, обявявам поредната обща поръчка, като трябва и да отбележа промяна в организацията. Работата около общите поръчки вече ще се върши от @Елена К, а личното предаване, вече ще се случва в кв. Драгалевци, не в ТЦ Боила, както до сега.

Карах ф18а3 след ремонт, в малък град гореше 14 лятото до 19 зимата, газ, на дълго тоталния минимум и беше 9...но пък ме кефеше ,че на извънградско дори душичката и да и вземах не минаваше 12..И за мен няма логика за разлика в извънградско между лято и зима...Имам френд с 18б2 и казва, че трудно я сваля под 8,5 а не е спортист...