Класация

Само една грешка има в цялата история - монтирани грешни сегменти и то при условие че това е било известно на майсторите (какви майстори са били за да сложат видимо грешни сегменти в мотор няма да коментирам). От тук нататък вина носи този, който е одобрил монтажа. Дори и Фена да е пратил грешни сегменти поради някаква причина - това не го прави виновен в случая тъй като не той е събрал мотора с тях. Ако му се бяхте обадили точно преди монтажа тая тема сега нямаше да я има. Това колко дълго брат ти е чакал тоя мотор са пълни глупости както и сравнението ти с яйцата.

Добре де и на мене ми се е случвало сегментите ми да се окажат грешни, майстора категорично каза че няма да ги сложи. Избутах си колата както е разглобена от сервиза и след няколко дни като взех превилните влязох пак. То бива мерак, ама чак с грешни сегменти да ти затворят мотора... Сигурен съм че ако беше звъннал на фен-а на момента да му обясниш ситуацията щяхте да се разберете да ти ги смени ако има, или да си ги вземе обратно.

Споко, няма 'те връщаме в 1-ви клас. Броенето ти си е наред. Усещането за една предавка подарък идва при задействане на lock-up. Това е заключване на хидротрансформатора (torque converter). Значи, въртящия момент от двг вече не се предава към ск.кутия чрез маслото, а чрез директна твърда връзка. Така се избягват загубите на въртящ момент и обороти. От тук идва и падането на оборотите с едни 300-400 об/мин. Lock-up се задейства при движение с постоянна скорост на висока предавна (след 3-та, да кажем) продължително време, когато двг не е натоварен. При ускорение няма да се задейства. Не знам, каква е разликата в предавателните числа на ръчка и автомат, но моя 4-степенен автомат си карам на 4-та със 120 км/ч и 3000 об/мин, докато същото CR-V ръчка на 5-а със 120 км/ч е на 3300-3500 об/мин. п.п. Не съм гледал, колко дълга ми е 2-ра, ама на баир на 3-та (при мен това е директна) със 130 км/ч съм на почти 6000 об/мин.

@goga не е баш така. Ако аз карах такъв Франкенщайн (D15 с D13 бутала, който за капак и си похапва масло) щях да си отварям очите на четири, когато правя ремонт и човекът, който прави ремонта да е този, който взима частите. Така, ако нещо не съвпадне, да може да си го смени сам в момента на ремонта. Защото шанс частта да се сбърка има винаги (къде майстора, който поръчва, къде от магазина, който доставя), но когато D15-ката не е баш D15-ка шансът се увеличава доста. Играл съм го този филм да взема част от един и да я дам на друг да я смени и става много неприятно. Звъни единият и вика "това не става", вторият казва "как да не става бе, баш тва си е", докато спорът се уточни първият почва да се изнервя, щото губи време и пари с разглобената кола, която му се подмотва и почва да пришпорва нещата. Ефектът се подсилва, когато взетата част е от друг град или ако продавачът признае грешката, но за капак няма налично каквото ти трябва. И тогава всичката икономия ти излиза през носа. Та, аз не разбрах, дори да приемем, че фена е сгрешил (недоразбрал звездичката в задачата), звъннал ли е майстора на брата в историята да му каже, че тези сегменти не са баш за тази кола?! Наложило ли се е да я затворят по спешност, за да не рискуват да изгубят ден-два, в които фена да прати други сегменти? Ако не е видял, че сегментите не са за тази кола, следва ли да допуснем, че ремонтът може да е бил некачествен, понеже човекът няма необходимата компетенция или желание като цяло (абстрахираме се от "опита и името му", понеже засега не ги знаем, а разглеждаме само конкретния случай и ремонт) ? Едва на второто отваряне ли е видял, че сегментите не стават?! В епилог: @Japanese fever защо не си му пратил (донесъл) сегменти от Съединените Нормални Щати? Там оригиналните части май са доста по-евтини, не сте бързали с ремонта, доколкото четох, а ако им предявиш подобна рекламация няма да те пишат в Хонда форума. Само вероятно щяха да ти я откажат, понеже се поръчва с код на частта или рама. Иначе е рисковано. За всички.

Здравейте от мен и в този раздел. Когато се регистрирах тук, вече карах Акорд 6 (2.0 АТ) и такъв „ник” си сложих тогава, но да ме прости „старата любов”, за която ще иде реч. Нея придобих края на миналия век и 5 години ми бе радост. Преди това вече бях чел книгата за Великия Човечец. Умалителното е заради ръстът му, но заслугите които фамилията / марка - оставяща трайни следи (в прекия и преносен смисъл) по планетата, са незаличими. Много неща в повествованието ме впечатлиха силно и покупката на Сивичето бе моментална –веднага щом го видях на улицата с табелка „продава се”. На другата сутрин -след като бях обърнал вселената в търсене на исканата сума (понеже нямах намерение да си купувам кола), звъннах на работодателя си (за когото работех дистанционно от месец) и взех заемче. Собственик бе една мадама, но сделката "въртеше" мъжът и. Не съм питал за история, километри, оглед в сервиз, а след 1 кръгче из града и за цената не се пазарих. Просто тази колца бе моя преди аз и тя да го знаем. Още веднага, пленен от живецът и техниката и си я кръстих „микровълновата”. Знам че на модела викат „телевизорче”, но бялото със стъклената 3-та врата много повече ми напомняше на модерният (тогава) ел. уред, отколкото на телевизор. Поводът за тая тема е дълго отлаган, но все по-близък. Догодина правим юбилей – 20 лазарника откак се имаме. Като взех Акорда, я оставих на приятел, да се движи докато си реставрира своята Мазда 3. Нещата му обаче се проточиха, а аз нямах нужда от втора кола и така, тя си остана при него. Идеята да я кара жената пропадна след първото и опитно кръгче. Каза „ олеЕее, тук нещата твърде бързо се случват, не успявам”. Колцата е малка, съединителчето –меко, спирачката удобна, скоростите влизат филигранно, но педалчето за газта е безкомпромисно и директно „дърпа дявола за опашката”. Уплаши се женицата и отказа да я щетосва, понеже беше влюбена във визията, ръчките за сваляне на прозорците (до ден днешен си мечтае за такива), а звукът от мотора направо и „подкосяваше краката”. Аз така я и „свалих”. Отидох на среща със Сивичето, „изръмжах” на паркинга и „любовта започна да се случва”. Както знаете, автомобилът винаги е играел Важна роля в първоначалните моменти на една връзка. Ени уей, силно минало, сега е семейна проза, но ще си върнем спомените. Колцата карах рядко. Като се виждах с приятелчето, го молех „за 1 кръгче”, а като една година Акода го очука градушката, дори ходихме на море с нея, докато той „легна под ножа” на бояджията. Онова лято Сивикът и на синковеце „бръкна в душицата” и от там изтръгна великата фраза: „бе къф е тоя Акорд, дай да си караме Сивика”. Тогава бе малък, но децата усещат истинските неща, а детето в мен още не ги е забравило, така че колцата ще си остане в семейството. Той след няколко години ще вземе книжка и тогава ще хвърляме чоп –кой коя Хонда да кара. Дано на мен се падне Микровълновата. Но стига лирически отклонения че може книга да се напише, а горното е само мижава част от пролога. Малко "сухи" факти: Модел: Сивик, 3-та генерация, хетчбек, версия Берлинета. Енерговъоръженост: 8 килограма на конска сила. Демараж: 8 секунди до първата 3-цифрена стойност в км. Максималка: 3.5 километра в минута. Сърце: EW3 - 4 камерно / 12 клапи / 4 (PGM-FI инжектирани) артерии / пулс до 113 удара в секунда. Душа: Мех. синхронизирана танцова стъпка - 5 напред / 1 назад. ОЧакване: 4 амортесьора / предно – надлъжни торсиони (вместо пружини), надлъжни носачи и стабилизираща щанга / задно –греда (със стабилизиращи торсиони в нея), надлъжни носачи и пружини. СпЪНачки: предни вентилирани дискове / задни –барабани + ръчка за дрифт. ПоНосимост: Стандартна - 5 места + багажник за 2 каси бира. Туринг режим -3 места + 4местна палатка и велосипед + раница за всеки от тримата. Екс-3: липсват само излишните, но има 1 голяма под предната пътническа седалка (педя платки в алуминиева херметическа кутийка). РазДух (л. на 100км): градско 8 / шосе 6 / магистрала 7+. АеродинамЪка: липсват данни. На вид е кирпич, но кат пич „ляга” на асфалта след 160км/ч и се държи за него като четириколесен британски аристократ (с прибиращият се в радиатора „дух на екстаза”). Рождество: 86-та, на „островът с изгряващото слънце” -спецификация за „стария" континент. Същата, за щатите се е предлагала с катализатор и ламбда сонда. Какво нещо са били японските „конквистадори” по онова време. Хай, стига за сега. Ако ви е любопитно продължението, ще има още.

Да мислиш че познаваш някого достатъчно добре, е все едно да вярваш че морето свършва при хоризонта! Китайска мъдрост

Мен пък ме устройва как стоят стандартните 17-ки (гуми и джанти) за модела и не ме блазни псевдо спортната визия с изнесени гуми. Удълженото рамо (при по-малко ЕТ) омекотява окачването (при стандартни пружини), освен ако това не е целта за някой. Променя се и кинематиката от която зависи "нулевата точка" на волана. Ако по-малкият офсет беше полезен за нещо, щяха да правят по-къси полуоски и щанги (икономия на материал и тегло) + по-плитко ЕТ. И 2-та ми комплекта са 55

Предполагам че снегът няма да се върне скоро, та съм се преобул изцяло -да не ме мислите. Ако сте решили че горното е "първоаприлска партенка" -прави сте (ма не съвсем). И честито лято! Тя пролетта свърши.

Цецо се премести на 7-ми километър на Цариградско шосе. Улицата се води "Магнаурска школа" №11. Движиш се по локалното платно от "Интер Експо Център" и на последната пресечка / преди мeхана " При братовчеда" / завиваш наляво. Кара се покрай "Коутс България" и в дъното на улицата се завива надясно. След около 100 метра е новият му сервиз.http://www.bgmaps.com/link/925B487C10559C4CCE520F16A41ABD34

...не виждам нищо спортно в елементарно чувство за естетика. В концептуалните модели се вижда, как на дизайнерите би им се искало да изглеждат автомобилите: И какво се получава, когато физиката и функцията налегнат дизайна: Както сме писали по-горе, въпрос на приоритети - някои хора търсят визия преди функция. С концепта очевидно няма да може да се ползва с 520кг (над 10торби цимент от тези за истински мъже, от едно време ) полезен товар, за какъвто е сметнато комбито примерно - за целта задните колела трябва да могат да влизат в калника. За щаститие, на мен не ми се налага да нося цимент, затова съм предпочел да се лиша от малко функция (която на мен така или иначе няма да ми влезе в употреба) за сметка на визия. Вече 5 г и 110 000км карам Акорда и всеки път, като ходя към него му се радвам как изглежда (особено отзад) и всеки път се радвам, че не съм направил компромис с парите и да взема комби, което хипотетично дори би ми било по-полезно.

От година и малко притежавам Акордеона от подписа ми и не е имало ден, в който а не се приближа и кача в колата с кеф! Което не означава, че няма трески за дялкане ! Не видях някой да се оплаква от мега кривите размери (без значение 16 или 17 цола) на гумите - луда работа, спрямо масовите размери на 7цата - едно 150-200 (да не кажа и нагоре) лева в повече като дойде време за купуване на гуми... Да, багажника е неприлично малък за такъв клас автомобил, особено сравнен с този на седма генерация, но за мястото за пасажерите на задния ред не мога да се съглася. Аз съм 1,87, но за проба съм сядал отзад при нормалното за мен положение на шофьорската седалка и имах достатъчно място за краката. Другото, което не ми харесва е липсата на резервна гума (пък била тя и патерица) - пяната и компресора за условията на бели държави като Германия, Франция и т.н. може би са ОК, но за пред българските кратери не вървят . Въпреки всичко, никой от горепосочените от мен и колегите недостатъци не би ме разубедил от повторната покупка на същия автомобил, ако можех да се върна година назад - като си погледна моя Power of dreams забравям и за багажник, и за DPF, а от време на време и за дупките по пътя, предстоящата война м/у САЩ и Русия и какво ли още не !