ceco_accord

Налагало ми се е да ползвам компресорчето си (от багажника) и никога не съм имал проблем.

Вчера сутринта жената "ми отказа". Слизам при колата - и тя така. Бре, тоя ден не отива на добре. Сигурно Господ ме е предпазил от някоя колизия, понеже главният ни ЖП прелез е в ремонт и по другите 2 е гмеж. Подавам и ключа - на контакт е ОК, на стартер - всичко гасне. Връщам на контакт - таблото - "коледна елха". Не я бях карал 2 седмици. Връзвам акумулатора към мрежата и "паля" колелото - неговият мотор поне е безотказен. Вечерта аку-то е заредено и всичко е нормално - няма излишно светещи ламби. Дали е "пътник" не знам - вече е на поне 54 месеца, но поне електрониката е сигурна. Ако има ток, всичко е "жица брат ми".

Айде - честито! https://formula1.sportal.bg/news.php?id=25461&fbclid=IwAR2GNe5fMVmp1xkHUaABv9jdXiI_4P30vyFjbvpisDzJt2tSkGmdmbX5Qqk https://formula1.sportal.bg/news.php?id=25459&fbclid=IwAR3BmRC4Azkfp6vnQW4PXUD-Y1GKF1ozCxfnFgqzT3nx4uVbzpImjrTDKhU

Броните се крепят към колата на едно и също място. Само централният им дизайн е различен и поради това няма да ти паснат маската и предния капак, ако сложиш фейсова на префейс.

Страхът не спира смъртта. Той спира живота! Ви Кйиланд

Друго циганче - седи до хранителен магазин и моли някои нещо да му даде. - Мамаму деева, нема пари, нема леп, нема дреи ... .ах таа дръжава! Минал покрай него 1 полицаи, чул какво плещи, па извадил пистолета и го шибнал с дръжката по главата. Циглето изохкало, па рекло: - Ей го, и патрони нема.

Ако подходим сериозно към въпроса, сигурно си наясно че силни и комфортни спирачки не са оксиморони, но субективното усещане е различно. И 2-та типа може да имат еднакъв спирачен път (при еднакво тегло на колите и гуми), но субективно, комфортните ще се усещат по-зле. Тяхното усилие и производителност не е по-ниско, просто педалът е по-мек и с по-голям ход. При другият тип проекто-настройки педалът е доста по-твърд и усилието се регулира от силата на натиск, а не от хода на натиск. Тоест "комфортните" имат ход на педала 5-7см (какъвто е на любимият ми Акорд), а "спортните" имат ход на педала 3-4см (какъвто е на любимият ми Сивик). И 2-та педала си имат свободен ход, но на "спортният" модулацията е по-капризна и нервна спрямо тази на "комфортният". Въпрос на концепция. За удоволствие от шофирането безспорно е по-добър спортният, а за лежерно движение - комфортният. Ето това ми липсва - адаптивност - каквато примерно има автоматика. Можело е спортно/ръчният му режим да е съвкупен с адаптивно окачване и волан, ама ми е "вехта кошницата", но пък новомодните технологии са по-капризни. Иначе да - воланът става по-твърд с нарастването на скоростта (това Хонда го умеят отдавна), но с окачването е обратното - тоест твърдостта на пружините и калибровката на амортесьорите си е константна, в следствие на което при малки скорости колата вози твърдичко, а при високи тази великолепна коравина омеква. Това напрао ми къса нервите и ми иде да си скинем ризата, ама нема пари за по-нова. :)

Според братушките на префейс 7 е с подсветка и мигане на някои от версиите, а на фейса (всички версии) е само с подсветка. Бутонът е универсален и има 2 гнезда.

- Брато, снощи сънувах че лепя тапети с Анджелина Джоли. - Е, и? - Беше много реалистично. Даже като се събудих ръцете ми лепнеха.

Ако "самолетът ти не се вдига", няма никакво значение дали ще ти се "отвори парашутът"! бай Колю - летеца

С извинение за -не целия. Mkilla, Аз не съм "кон с капаци" и "ча па толко врЪл фен", но си имам приоритети, които се припокриват вероятно с твоите (както и с на мнозина тук). Карал съм какво ли не и знам че има по-добри, както и знам "къде ги дават" и за колко. :) Професията ми е "гонене на съвършенството", но това е моментно състояние - проектът трябва да се финализира, иначе се изтърва срокът, но пък утре ще е по-добър от вчера. И с колите е така. Отделно има целева група, себестойност и т.н. - да не пълня главите на хората с оправдания. :) Както бе казал Енцо Ферари - най-добрият автомобил който сме създавали е следващият. За съжаление "палачинката се обърна", та бизнесът и маркетингът (и в не малка част масовият потребител) съсипаха и тая сфера. Сега на средностатистическия автомобилист му дай климатроник, голям "тъч скрийн брато" (пълен с всякакви екстри), меки седалки и т.н., а за същината на автомобила не го питай - доволен е на макферсон, задна греда и даунсайзинг моторче. Но такива са времената - производителите скачат според коклиентите. :( Това сме го "глозгали" не веднъж и нема оправия. Относно шума: В Сивика никой никога не е заспивал. Там е толкова шумно и интересно, че "но ченс". :) В Акорда спят всички. Просто различни стилове на шофиране (както и клас автомобили де). Жената спи най лекичко и се буди над 160, но все по рядко ме спохожда желание за такава скорост по наще АУУУтобани. Относно спирачките: Колкото по-бързо спират, толкова по-некомфортни са за возещите се - въпрос на баланс е. Относно ламарините и лака: Да - ако натисна вратата с палец, мога да вкарам ламарината поне 3см навътре, но това е и +. Веднъж така зверски си остъргах предната пасажерска врата и обърнах огледалото и, че чак на другия ден посмях да видя какви са щетите. Гледката беше адска, но нямаше скъсано. Огледалото изправих на ръка и всичко си работеше, а вратата мина само с пастиране на лака. Както се казва - вятърът може да пречупи дървета, но не и тревата. Просто тенекията от японски консерви бе хлътнала и после се е върнала на мястото си! Относно климатика: Един ден ме свари адска жега по Тракията и бях обърнал лицевите дефлектори на вратата и торпедото към мен. В резултат на това страничните сектори на волана бяха студени на кокъл, а горният централен пареше от слънцето, та го държах с 1 ръка за долната централна част. Това не е слаб климатик, просто жегата бе адски пъкъл. :)

Не отричам. И моята е шумна с летните Гудиърки ЕфиГрип (225х45х17), ако температурата на асфалта е под 10 градуса и покритието е едрозърнесто. И моята спираше по-зле, преди да и реновирам спиралото в задния мост.

Идеята на темата не оспорвам, но и тук е пълно със субективизъм и си "чешем езиците". Статистиката е точна наука, доколкото работи с цифри - да постъпим и ние така! Ако някой казва че колата му спира зле - да премери спирачният път (при коректно поддържана система) и да го сподели, вписвайки и тип/размер на гумите. В противен случай значи че просто иска да спира по-късно от възможното. Ако на някой му е шумно - да пише скорости и съответните децибели. Същото е и с ламарините и лака - дебелини и съответните - на "конкурента".

Винаги съм смятал че Хонда се купува умишлено и информирано. Ако човек знае какво очаква, е странно да е разочарован, дори и да сравнява с други марки и модели.

Под "есенция" имах предвид живецът който носи "дъртата ламарина" и наистина е като арбалет, и ме прави 30 годишен. Предполагам знаеш че тая версия е "Рекс 1 в овча кожа" !

Разглезила ни е нещо цивилизацията. Истинският автомобил за страст и удоволствие (този - задният) няма термо и звуко изолация, климатик, хидравлика, ел. стъкла и седалки, па камо ли борд комп и други гаджети. Предава само есенцията на живота, която е отвъд "зоната на комфорт".

https://formula1.sportal.bg/news.php?id=25441

Виждам че и в тази тема се прокрадва "високо напрежение", и за да не изглежда че само аз съм на 100% доволен, ще добавя и някои негативи. Въпреки че моята е Екзекютив и си има всичко (без ненужната ми навигация), бих се радвал и на следните екстри: 1. Да бе 4х4 - (каквато версия се е предлагала за Япония) и с леко повдигнато окачване в стил "крос кънтри". Вероятно са решили че ще дръпне част от клиентите на Ц-РВ-то. 2. Да имаше "перца" на волана (при фейса), понеже по това време излиза и вторият Ледженд, а управлението на кутиите е еднакво и вероятно има свободни писти в лентовия кабел. По това време обаче вече е в ход разработката на Акорд 8 и са ги "отложили" за него. 3. Задните пасажери биха се радвали на персонални "духалки" + подгрев и за себе си, но явно Акорда е средна работа и те "не са ора" (според управата на Н). Но пък останалото е достатъчно добро и с приличен ресурс, та пълно щастие нЕма.

Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно. Сьорен Киркегор

Би било полезно и същият сет снимки, но на неосветен път - разбира се без движение (може и на полигон или плац). Пак 2-те коли 1 до друга и "диодната" вляво от "халогенната". Иначе тенденцията е видима. Халогена е с по-концентриран сноп / петно, но това е и въпрос на фокусна точка, която няма как да се постигне с периферното разположение на светлинните му източници, за разлика от халогена, при който източникът е един и централен. В мокро време халогенът също е по-видим - заради по-топлата си цветна температура.

Комбето имам от 55 месеца и вече с всичко съм свикнал - не че има много и непоносими кусури. Сега като му обух и летните гуми си е беш моят тип автомобил. Дразни ме само че няма да успее да е вечен, но то и аз така. Откак смених задните дискове и накладки + нова течност преди години - спира чудесно. Пробвал съм други Акорд 7 и наистина се уплаших. Моят не е шумен - нали е комби. Кожата лете пари, а зиме е студ, но нали има подгрев, а ако искам всичко да ми е темперирано, ще седя в жената, а не в колата. :) Далечните подглавници скоро ще намерят решение - даже имам 2 варианта, но ще пробвам първо по-обратимият. Ако стане - ще дам знак. Абе - кво да пиша - добра е колата - радва ме - спътник и приятел безотказен - дай Боже всекиму.

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб. Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си. Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали? Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали? Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали? Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали? Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали? И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни още от днес! С обич, Съдбата

Приключваме я тая карантина! Вчера си погледнах средния разход (13.9/100) за около 3 месеца - чисто градско. Броячът на В е нулиран след връщането ми от София - средата на февруари. От тогава горкият се движи само из Монтана, по общо 5 км на ден (в двете посоки), и то ако е мокро и не става за колело. Статистически разходът е показателен, макар и да е в "тежки условия", щото тъкмо стопли и почва да изстива, а вечерта пак. При първи потребен случай, ще му "разпаша коневете" на воля!

Служебен чат: - Коце, кажи нЕкои виц? - Шефе, сеги съм на работа и съм мноу зает! - Ее, Коце, тоа беше страшен - дай още.

- Иване, сега като преспя с жена ти, кви ставаме с теб, а? - Квит ставаме Пешо, квит!