ceco_accord

Някой да удари няколко пъти с юмрук отдолу по катализатора и ако дрънчи, ти слушай отвътре дали звукът е аналогичен? Дрънчи ли - не отлагай смяната - питата се троши и пълни назад генерацията, и шлайфа цилиндрине.

Седмица ваканция в цифри: 808 извънградско + 240 градско. Около 90л. газ извън (разход 11/100) + 46,5л. газ градско (18,4/100). Общо 132 левове, за пълна кола в жегата и трафика.

По-лесно е. Поне от 10 г. карам така на Хондите си, без никакви проблеми.

Безспорно , диоден ДРЛ е по-добре от къси, но габаритите имат друга функция и заради нея, много по-нисък интензитет, а % от дългите е компромисно решение, но работещо прилично за превенцията. Включени къси светлини е "Соломоновско решение" и то от немай къде.

Чисто технически може и да има риск, но безопасността е с приоритет. Мнозинството вече свикна в насрещното да вижда светлини и ако някой там е без, става настръхване при изпреварване в интензивния трафик! Да, едно време (когато нямаше абс-и и еърбеци) карахме и без светлини денем, но бяхме млади и много по-малко на пътя.

Щом моторът не е отварян, смяна на ангр. ремък и помпа + центровка, си е все едно планово обслужване - със закъснение в твоя случай. Късметлия си, а си останъл без отговор, понеже малцина тук са с този модел и никой не му е късал ремъка. 10- та ген Civic e c CVT, а не автоматик.

А за обяд в Русе: - Ино миню мое ли? - Запвядайти. След 5 мин. - Е, ко шийдеш? - Ми то нема ко.

Моят DRL е на дългите, на 40% и си е ок, а при здрач, започне ли да осветява видимо за мен пътните знаци, включвам фаровете деактивирайки го. Видим съм добре и от далеч.

Само оригинално - има специално. DPS-F.

И въздушните филтри разбира се. Оглед и на спирачните дискове и накладки! Ко са ръждясали от стоене, за 20- тина км ще се поизчистят. Ако лъснат по цялата си работна площ, това е добър знак, но да се провери и да не са изтънели под лимита.

Няма подходящ за бременни Сивик. Ниски са и трудно се сяда и става от тях отпред, а отзад е тясно за среден и висок ръст човек, въпреки че вратите се отварят почти перпендикулярно на колата - типично за Хонда решение на доста от моделите. Като багажен обем може да видиш Сивик 9 комби - ако намериш. В мобилето има само 1 бял автомат - "хвърлете му 1 око". Имам познат, той и жена му едрички. Бе мераклия за Акорд 8 комби, но им е тесен. Харесаха много Лекс RX, но файнъли си взеха Супърб комби 2012-та / бензин / автомат / 4х4 за 16500 - много кола за малко пари!

Имат и повдегнати ХС версии, но са редки и скъпи. Но и стандартните са с много място на задната седалка и особенно в багажника. Акорд 8 в сравнение с тях е доста ощетен от към вътрешен обем.

Не ме кефи тоя GS. Иначе е от калибъра на Ледженда, ма вътре е много олд фешън. От големите и заслужаващи си комбита, бих гледал Опел Инсигния и Шкода Суперб, или Октавия.

Отпускарският сезон носи материал за тази тема, но няма да изпадам в конкретика. Иначе, колкото по-затънтен край, толкова повече непознаване на закона и правилника + простотия и арогантност.

Имайки предвид цифрите на рег. номера, явно другарува с други другари, дако е хондажия, а може и да не е. За всякое стадно изключение се намира вълк. А може просто да е бързал наложително. Знае ли се "кво му е било на главата", макар че ако е ежедневие, а не изключение е ясно.

Ледженда има всичко, но е с не голям багажник. За несгъваема детска количка ще е тегаво. От Акордите 7-ма ген е най-доброто комби за всички времена. И при 2-та модела ще имаш добър бюджет за читава бройка и ще остане достатъчно за обзавеждане на детската стая. Другото е или Одисей, или СУВ, но с изпреварването ... освен ако не е V6.

Писано е много пъти - автомата държи възможно ниски обороти на мотора при непроменящ си натиск на педала за газта. Реагира спокойно при плавното и натискане, а при рязко (а не силно и до ламарината) сваля каквото трябва от предавките, за да вкара мотора в средни обороти. Така работи от деситилетия и на всички модели. Просто трябва да му се изучи маниера и тогава може много.

„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”. Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.” Джордж Карлин

Принципно автомата е по-икономичен извънградско спрямо ръчката, но градско е обратното, обаче си е доста по-удобен за там, както за опериране от водача, така и за комфорт усещане от пътниците.

Ами, разни семеринги примерно, като най- неприятна е тази на коляновия вал - между мотора и кутията. Струва десетки левове, но да стигнеш до нея е бая "труд".

А ако преди са сипвани добавки за спиране на теч и тоя реактив ги разложи, може моторът да "шурне като лейка".

Тоя го знам по друг начин: Седи 1 на терасата и пуши. К Гледа, съседът му се прибира олюлявайки се. - Комши, колко бре? - 5. - Какво 5? - А какво колко?