ceco_accord

Той от мен се научи да фърля по 1 око, като спра да зареждам.

Тук никога не съм виждал под 12.

Това може да е подвеждащо. Тайван е нещо като богаташкият квартал на Китай. Там фабрики - трудно, а и персонала е скъп. Но е престижно офисите на търговския и мениджърския състав да са там. Съответно, ако някой държи, продукцията може да е с мейд ин Тайван, което не е проблем, ако фирмата има и тамошна регистрация. Самото производство си е Шина, което не го компрометира. Китай отдвна е по-напред от земното кълбо.

Пуу, разгеле - ха честито! 50-60 000 км. Направо ти се кефя как тепърва ще "навлизаш в темата", а и теми за модела има. Бъди хладнокръвен и си я разучавай лека-полека и хаирлия да си с нея!

,,И сред хората копията са повече от оригиналите." ПИКАСО Художникът, скулптор, артист, ексцентрик и категоричен гений Пабло Пикасо е роден на 25 октомври, през 1881 година. Легендата разказва, че неназован арт-критик обвинил Пикасо, че може да е велик абстракционист, но всъщност не може да рисува реалистични обекти. Научавайки за това, художникът го поканил в ателието си в Париж. Когато критикът влязал, Пикасо му посочил обикновена дъска с няколко забити пирона. Критикът понечил да закачи палтото си, но... то паднало на пода. И така няколко пъти. Пикасо го наблюдавал с усмивка. Едва тогава критикът забелязал, че и дъската, и пироните всъщност са нарисувани и то толкова свръхреалистично, че дори той не се поколебал дали са истински. Поклонил се дълбоко на художника и си тръгнал без да каже нищо. ,,На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми трябваше цял живот, за да се науча да рисувам като дете." През 2015-та година на търг се продава картината на Пикасо ,,Алжирски жени" за...179.4 милиона долара. По този начин Пикасо се превръща в художника с на-скъпо продадената картина в историята. ,,Когато бях малък, майка ми казваше: ,,Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа." Аз исках да бъда художник и станах Пикасо."

Този мъник изглежда обещаващо!

Не се коси и честит имен ден! Просто си изтеглил "къса клечка". При кола на старо всички сме под угроза. И не е само с тоз модел и марка! Но от изреденото от теб, само това ми се е случвало: - харчи масло - нормално било за хонда и зависи как я караш - до 1л на 10000 км не е проблем. - цедка VTEC - запушва се - консуматив. - увиснала броня - слаба черта - решението сам да си сложиш нещо да поддържа да не увисва - тежка е (особено с добавен лип) но се прави. Но пък съм правил други неща, така че не може да се обобщава. Обаче имам добри спомени от 5 годишната ни заедност.

Радва ме че ще има нов модел. Дано до тогава го направят Хонда, защото на този концепт, ако се махне емблемата - иди познай марката!

Точно съчма е. Ако е задръстена с полипи тръбичката, тя залепва в мизерията и вакуумът не може да я мръдне.

„Никога не бих заменил страхотните си приятели, прекрасния си живот, любящото си семейство за по-малко бели коси или по-плосък корем. С напредване на възрастта станах по-дружелюбен и по-малко критичен към себе си.Станах мой приятел... Не се укорявам, че съм изял допълнителна бисквитка, не съм оправил леглото или съм купил нещо глупаво, което не ми трябва. Имам право да бъда разхвърлян и екстравагантен. Виждал съм много скъпи приятели да напускат този свят твърде рано, преди да осъзнаят голямата свобода на остаряването... Кой ще ме вини, ако реша да чета или да играя на компютъра си до четири и да спя до обяд?.. Кой ще ме направи по-щастлив, ако си стоя в леглото или пред телевизора колкото си искам?.. Ще танцувам на тези прекрасни хитове от 70-те и 80-те години и в същото време ще искам да плача за изгубената любов... Ако искам, ще се разхождам по плажа по къси панталони, които ми прилепват на отпуснатото тяло и ще се гмуркам самоотвержено във вълните, въпреки неодобрителните погледи на околните... Знам, че понякога забравям неща, но има някои неща в живота, които просто трябва да забравиш!.. Помня важни неща. Разбира се, през годините сърцето ми е било разбивано много пъти. Но разбитите сърца ни дават сила, разбиране и състрадание. Сърце, което никога не е страдало, е безупречно и безплодно и никога няма да познае радостта да бъде несъвършено. Имах късмета да живея достатъчно дълго, за да останат завинаги запечатани на лицето ми сивата ми коса и младежкият смях. Мнозина никога не се смееха, много умряха, преди косите им да станат сребристи. С напредване на възрастта е по-лесно да бъдеш позитивен. Не ви пука какво мислят другите за вас. Вече не се съмнявам в себе си. Спечелих си правото да правя грешки. И така, за да отговоря на въпроса ви, харесва ли ми да съм стар? „Харесвам човека, в който се превърнах.“ Няма да живея вечно, но докато съм все още тук, няма да губя време да съжалявам за това, което е могло да бъде или да се тревожа за това, което ще бъде.” Габриел Гарсия Маркес

Корабокрушение. След 2 дни мъж доплува до спасителния бряг, а там, жена му. - Айде бе, корабът откога потъна! Къде беше 2 дена?

Той не трака. Това е проверка дали е проходим и му работи клапанчето.

И в 2-те "има леб" и се прави по безименни гаражи, но като масов тренд е напълно възможно, та дори рентабилно.

Не ми е ясно даже защо ги мерят тез дъски. Колко пък голямо предимство да дават? А за тази писта и неравностите и, Нюй нарочно е вдигнал болидите на "газираните".

Ако нямаш утечки и от март до сега не си забелязал слабост в него, няма какво да му стане. Припалването без последващ извънградски преход само го изтощава. Пътувай си, а като се върнеш - палиш и ще си покаже според въртенето, дали да го закачиш на зарядно, или просто да го разходиш с твоя си цел по шосетата, та да го напой алтернатора.

Емии, "гризнаха дръвчето". Но поне имаше съспенс. Е за някои се оказа съспенис. Но и Макс се поозори: https://clubs1.bg/news/red-bul-otkri-prichinata-za-problemite-sas-spirachkite-na-verstapen/

Я кажи, тез маншони могат ли да се откопчеят, та да видя наш Сивик, да не е засъхнал? Иначе троп и луфт няма, ама ...

Това го знам и така принципно се проверява. Явно между миналогодишната ти проверка и сегашната колизия е станало това износване иии ...

Няма ли някакъв специален чалъм за диагностика на таквоз "обратно" долно окачване?

Ама моля ти се, аз само от емпатия, а не да се бъркам. Добре че не е твое дело тоз тУуунинг, какно и подозирах.

Не мОе ли да го наместиш успоредно на лайсната, или е солидно залепен? Ако е с двойнолепящо, с макетно ножче може да се отреже и останалото да се почисти. Ако е с някви адски лепила - "ни гу барай", щото тръгва с боята.

До тук, добре! Даже кривио калник приемам - временно. Само ми вади очите онзи бъмпер под черната лайсна на угъла на предната броня. На задната поне е успореден, а отпред ...

Приятни забавления! Карбончето безспорно ще отива повече на черният и кожен салон.

За мен 2-ката е най-джипоизглеждаща. 3-та ген е по-цивилизована, а ла Стрийм-ъп, но пък е крачка напред в технологиите. 4-та и 5-а вече са си SUV като "по учебник", а последната 6-та най пасва като стайлинг на тоз тип купе, ама още я нема тук.

На 21 октомври 1919 година в село Брестовица, област Пловдив, е роден Петър Димитров Петров. Умира през февруари 2003г., в Хънтсвил, САЩ. Той е български инженер. Считан е за един от най-продуктивните изобретатели в света през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са: *Първият дигитален ръчен часовник, *първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, *телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, *първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи... Баща му Димитър Петров е бил свещеник. Майка му се е казвала Василия. Орисват го да бъде здрав и ученолюбив, а той се оказва и авантюрист. Едва 20-годишен заминава за Франция и постъпва в Чуждестранния легион. Може би в най-неподходящото време – избухва Втората световна война. Петър попада на фронта, където защитава прочутата отбранителна линия „Мажино” на границата с Германия. Доброволец на френска служба, той е пленен от хитлеристките войски и е изпратен в лагер в окупирана Полша. Спасява го българският му произход – така през 1941 г. се завръща в Родината. Назначен е за гвардеец на цар Борис III. В края на Втората световна война Петър Петров емигрира в Германия, опасявайки се, че ще бъде съден, защото е царски офицер. В Германия започва неговата кариера на талантлив инженер и изобретател. В Дармщатския университет записва инженерни науки, а след това продължава в Щутгартския университет с магистърска степен по механика и гражданско инженерство. Голямата любов на българина е корабната архитектура. Още докато следва, той участва в строежа и дизайна на повече от 60 съда. Годините в Германия го свързват с Хелен Филипс-Петроф. Бракът им продължава 52 години, имат трима сина. Комунистическият режим в България го осъжда задочно на смърт, по-късно обаче, когато става световноизвестен, присъдата е отменена. Доброто образование и иновативните му идеи бележат началото на бляскавата му кариера. Заминава за Канада, където работи за американските ВВС. Участва в авиационни проекти при изграждането на военновъздушните бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия. Няколко години по-късно авантюристичният му дух го отвежда в Индокитай. Там строи мостове и електрически централи. При завръщането си в Америка той си подарява истинско морско пътешествие до град Мелбърн, щата Флорида, на собственоръчно конструиран катамаран, наречен от него „Джемини 2”. Впрочем, първият двуместен американски космически кораб, в чието проектиране той участва, носи името „Джемини”. От 1960 г. до края на живота си Петър Петров живее в градчето Хънтсвил, щата Алабама. Редят се проект след проект. Участва в екипа за разработката на първия метеорологичен спътник „Нимбус” и първия комуникационен спътник „Телстар”. Любопитна подробност от биографията на българина е и личната покана от Вернер фон Браун, прочутия немски конструктор на военните ракети „Фау”, за участие в неговия екип като водещ инженер при конструирането на ракетите „Сатурн” от американската програма „Аполо”. Натрупания опит и идеи Петър Петров решава да вложи в собствена компания. В нея разработва първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. Година по-късно изобретява прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Вместо със стрелка, новият часовник показва времето, изписвайки върху циферблата светещи в червено цифри. Часовникът е пуснат на пазара през 1971 г. с марката „Пулсар”. По това време моделът се продава за 2100 щатски долара. Пет години по-късно патентът е продаден на японската фирма „Сейко” и световният пазар е залят с електронни часовници. Във Вашингтон в Смитсъновия институт е запазен един от прототипите на електронния часовник, създаден от българина. С това не свършва поредицата от световни изобретения на сънародника ни. Заедно със синовете си през 1975 г. той основава фирмата „ADS Environmental Services”, производител на компютризирана апаратура за измерване на замърсявания. Компанията е основана като на шега, в гаража на Петър Петров, с първоначална инвестиция от 13 000 щатски долара семейни спестявания. Но само за няколко години се превръща в гигант с 50 милиона долара годишен приход. Морският нос Петров (Petroff Point) на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров.