„Нищо не разбирах от мотоциклети… но знаех: и японците могат да покорят света на две колела.“
— Геничи Каваками, основател на Yamaha Motor
Бях на 27, когато баща ми почина. Не бях готов, но трябваше да поема управлението на семейната компания, която произвеждаше музикални инструменти. Това беше следвоенна Япония — страна в руини. Без пазар, без технологии, без надежда. Но не исках да остана в тази тъмнина.
Един ден, сред отломки и прах, казах на работниците на Yamaha:
„Ще започнем да правим мотоциклети.“
Всички се засмяха. И аз се засмях. Но го казах сериозно.
Нямахме оборудване, нямахме опит, нямахме дори пътища. Но когато нещо гори в теб отвътре — то се превръща в обсесия.
През 1955 г. пуснахме първия Yamaha YA-1 — прост, но смел. Той спечели състезания. Разби стереотипите. И тогава разбрах: не сме родени да подражаваме — родени сме да водим.
Когато мечтаех за мотоциклет, който покорява и шосетата, и терена, отново ме сметнаха за луд. Така се роди Yamaha DT — мотоциклетът, който промени правилата.
Това беше авантюра: да създадем двуколесна машина за онези с млад дух, търсещи свобода. Но го направихме.
DT прекоси планини, кал, пустини… и граници.
Светът видя — Япония не само може да следва. Тя може да води.
А зад всеки модел стояха безсънни нощи, трудни решения и моменти, в които бяхме на ръба на затваряне. Но издържахме. Защото Yamaha не е просто бизнес. Това е вик за свобода.
Не бях инженер. Не бях състезател. Бях просто човек, който отказа да повярва, че Япония трябва да остане малка.
И точно както DT не се спря на асфалта — аз не спрях там, където ми казаха да стоя.
„Когато няма път… понякога единственият изход е да си го проправиш — през кал, съмнения и вяра.“
— Геничи Каваками