Събудих се рано, пих кафенце, па си викам - второто другаде. Реших да е на Дунава. От дом до Лом са 53 км. Речено - сторено. В 7:05 тръгнах - след 160 минути бях на центъра. Отидох на кея - няма барче с гледка. Върнах се на центъра - там работи само 1, а свободни маси само на слънце. Взех си от автомат, починах на сенчеста пейка и в 11:05 пак яхнах двуколката. На излизане голем баир. 5 км - вече жега, а и Лом не е малък. С 2 думи почти час до билото.
Натам - пладне е - шосето север - юг - сенки от крайпътните дървета - йок. Ясно бе че връщането ще е поне час повече, а " гоня формулата и в 15:00 требе да съм си дом, че да взема душ. Оообаче ... жега, уМОРа. Викам 2 вафли с кока кола "дават крилаа". Отбих се в 1 от крайпътните селца. МнОого грешна инвестиция в минути и км. На "центъро 3-ма чичаци жулят бира пред хоремака, ама той затворен - до август. Половинката каса под масата. Дори чешмичката зазидана. Северозападнала рАбта.
Фанах пъта (ко да прая) и в следващото селце помолих 1 чичак от крайпътна къща за водица. Пих / долях в термобутилката и с леко газ запъплих поредния баир 2 км, с цел да го кача, а после е било и надолнище. На половината, отбивка със сенкя - ооо - спирам, пия и тук те ме осени гениалната идея, понеже имам още 15 км, но е 14:15 - нЕма да успея - има още 2 дълги байра - а така им се радвах отивайки на север.
Пращам локацията си на синковеца.
- Татьоо, слизай от плейстейшъна, пали риъл Сивика и яла ма вземи!
- Еие ..., добрем.
- Нали не те мързи, щот мен вече да.
- Видях къде си, слизам след 5 мин.
- Ще ме видиш в посока Монтана на 1 сенчеста отбивка, но и не помисляй да спираш!!! Слизаш в селото, там обръщаш и тогава идваш при мен.
- Уу, трафик?
- Не голям, ама летят и нагоре и надоле, а и е след завой.
- Ясно.
Свалих си предното колело, изпих водата и взех да чакам. В 14:40 профуча надоле (издебнах го за фотка) и след малко спря при мен. В 15:00 си бехме дом.
Колко е добре да имаш "1 man rescue team"!