Виц на деня

[ceco_accord 6125]

- Снощи си мислех, че като паркирах, съм забравил фаровете на колата пуснати.

- И кво стана на сутринта?

- Аа, запали си колата без проблем. Добре че некой ги е строшил, та не ми е паднал акумулатора.

[meneldor 122]

[ceco_accord 6125]

[mysticchannel 132]

Супер тъпо ми е, когато в "Маскираният певец" някой си свали маската и аз пак не знам кой е...

 

[mysticchannel 132]

Полицаят:
- Господине, айде моля Ви, излезте от колата!!!
Шофьорът:
- Не мога брат, пиян съм!!! Влез ти...

 

 

😂

[mysticchannel 132]

 А бе ставам заранта и гледам комшията изкарал една дамаджана вино, и коли прасето! И му викам:
- Кво праиш бе комшу? А он...
- Па те, ша праа Коледа!
- Е ква коледа бе?! Уно има още 2-3 месеца...
- Е има, ама за кво требва и Я и прасето да гладуваме...

[ceco_accord 6125]

Бях петнайсетинагодишен хлапак и учех в стругарски техникум. По-точно – не учех. Бягах от часовете, бях натрупал неизвинени и една камара двойки. Викаха родителите ми в училище, пък аз не им казвах. Един ден директорът ме заплаши, че ако не дойда с баща си, ще ме изключи от училището.

Ходех по улицата и се чудех какво да направя. Родителите ми живееха в провинцията, трудно можеха да дойдат. И за какво да идват? За да чуят, че синът им е пред изключване...

Изведнъж, както вървях по тротоара, ми хрумна идея. Огледах се наоколо – случайни минувачи. Харесах си един – изглеждаше кротък човек, скромно облечен, на възраст колкото да ми е баща. Спрях го и накратко му описах положението си. Помолих го да дойде с мен при директора като мой родител.

Човекът се съгласи. Тръгна с мен към училището. Влязохме при директора и аз го представих – баща ми.

Директорът само това чакаше и като отвори една уста: синът ви бяга от час, пуши, има двойки...

– Георги е пред изключване! – завърши директорският монолог.

„Моят баща“ мълчеше и ме гледаше. Изведнъж се пресегна и ми изплющя страшен шамар.

– Ох! – викнах. Не от болка, а от изненада.

– Ох ли! – и върху главата ми се посипаха още удари. – Ти докога ще ни ядосваш, бе! – ядно ме шлевеше тоя, уж наглед кротък човек.

– Недейте, другарю! – намеси се директорът и почна да ме защитава. – Не го бийте! Той ще се поправи...

– Няма да го бия ли! – викна почервенял от яд човекът. – Аз вкъщи ще го пребия! А пък майка му как ще се ядоса!

Той ще ѝ разбие здравето!

И пак налетя върху ми с шамари.

Притеснен, директорът побърза да ни помири и да ни изпрати от кабинета си.

Щом излязохме извън училището, човекът се успокои, сякаш нищо не е било. Заведе ме в най-близката гостилница.

Поръча ми кебапчета и лимонада, а на себе си – ракия. И ми каза:

– Ей, взимай се в ръце! Че втори път няма да идвам в училището...

Така се разделихме. Научих само първото му име – Христо.

Минаха години. Завърших техникума, почнах работа, излизаха мои карикатури по вестниците, получавах добри пари. Една вечер в някакъв трамвай го видях – човекът, който бе изиграл ролята на мой баща. Обадих му се, той скочи да ме прегръща, като да съм негов син. Веднага ме покани на гости. Заведе ме в малък занемарен апартамент „Софжилфонд“, където живееше под наем с жена си. Нямаха деца. Настаниха ме върху продънен стар диван, той наля ракия, жена му – болнава, отрудена, сложи нещо за ядене. Пихме и приказвахме, а аз през цялото време се въртях на мястото си. От неудобство, пък и една пружина от дивана ме бодеше отдолу. Христо и жена му не ме пускаха да си тръгна и ме разпитваха – като родители, които отдавна не са виждали сина си.

Тогава си помислих, че всичко в тоя живот се връща и сега е мой ред да върна жеста – навремето той, случайният човек, беше изиграл ролята на мой баща, сега аз трябваше да съм негов син. Къде да ходя – влязох си в ролята и родителската среща продължи до полунощ, макар пружината на дивана през цялото време да ми убиваше...

Като си тръгвах, запомних улицата и номера. На другата сутрин отидох в магазин „Явор“, най-известния мебелен магазин по онова време, и купих един диван – от изложените на витрината. Натоварихме го на камион и дадох на шофьора адреса на бай Христо.

– Кажете, че е от сина му – рекох. – Подарък за именния ден...

Защото на следващия ден беше Рождество.

 

автор: Михаил Вешим; сборника "Текила на разсъмване

[mysticchannel 132]

Семейство гледа по телевизията филм за семейство котки. Дават домашните представители.
Детето:
- Мамо, мамо! Хайде да си вземем котенце!
Майката:
- Глупости! Докато порасне, ще има да се крие по ъглите да ака и да пишка.
Дават тигри.
Детето:
- Мамо, мамо! Хайде да си вземем тигърче!
Бащата:
- Да, бе! Като порасне, ние ще се крием по ъглите да акаме и пишкаме..

 

 

[mysticchannel 132]

Мъж се прибира от командировка, а в гардероба друг мъж.

- Кво правиш тука, бе?!

- Ако щеш ми вярвай, търся покемони.

[ceco_accord 6125]

[Митко Йотов 1257]

[ceco_accord 6125]

Сексапилна учителка влиза в час по руски език и литература. След кратко запознаване с класа, учителката казва:
- Миналия път с моята колега, която временно ще замествам, сте започнали да се запознавате с творчеството на Пушкин и по-конкретно с "Евгений Онегин". В първа глава Онегин страстно, по френски, целува Татяна. Във втора глава Пушкин описва как Онегин изненадва с присъствието си Татяна, облечена в ефирна нощница, която не скрива нищо от сексапилното ѝ тяло - следва подробно описание на женските прелести на Татяна. После, в трета глава Авторът описва първия див секс между Онегин и Татяна...
Класът с отворени уста слуша младата учителка, която подробно описва и изброява позите по време на сексуалната игра. В класната стая е тихо и комар да бръмне - ще се чуе.
На следващия ден в часа по руски класът е като разбръмчан кошер. Най-мързеливият в класа, възмутен, заявява, че е прочел цялото произведение, но такива сцени между Татяна и Онегин не е срещнал. Целият клас възмутено го поддържа. Учителката доволно оглежда класа и казва:
- Е, щом всички сте се запознали с произведението, вадете тетрадките и пишете съчинение на тема: "Неземната любов между Татяна и Онегин".

Честит ден на народните будители!

[mar_tod 465]

На 22.10.2021 г. at 14:56, ceco_accord написа:

Като спомена технологиите .

 

 

[ceco_accord 6125]

Off Topic

"@mar_tod" - да. Според културата си, хората ползват различни "приложения".

 

[ceco_accord 6125]

Еврейски доктор, не можел да си намери работа в американски болници и решил да си открие малка частна клиника.

На входа залепил плакат с надпис:

"За лечение вземаме 20 долара, ако болестта ви не изчезне, връщаме 100".

Американски адвокат, решил, че това е добра възможност да изкара 100 долара,и посетил клиниката.

Влиза при доктора и казва:

- Изгубих вкус! Не усещам нищо като ям.

Доктор: Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки от него.

Адвокат : - Пфу! Но това е керосин!

ДОКТОР: - Поздравления, чувството ви за вкус се завръща. Дължите 20 $.

Ядосан, адвоката платил 20$. Но това не му давало мира, че се е прецакал.След няколко дни отново решил да ПРОБВА, и да си върне парите.

Адвокат : - Загубих паметта си. Не мога да си спомня много неща, почти нищо.

Доктор : - Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки.

Адвокатът (недоволен) : Пфу, ама това е керосин, дадохте ми същото и предния път.

ДОКТОР : Поздравления, паметта ви се завръща, дължите 20$. Адвокатът дал 20$ и си тръгнал направо бесен.

Това не му давало мира и след седмица, ето го отново при доктора.

Адвокат: Нещо съм много зле със зрението, мисля, че ослепях.

ДОКТОР : - За съжаление, за тази болест лечение няма. Сестра дайте на господина 100$.

Адвокатът със широка усмивка (но само за секунда) взиращ се в банкнотата направо изревал: Но това са 20$?

Доктор: - Поздравления, зрението ви се е оправило. Дължите 20$.

[Митко Йотов 1257]

Всеки шофира, така както готви!

Шеф Токев   

[ceco_accord 6125]

Като видях как шофира, сигуно прави сладкиш с люти чушки.

[Митко Йотов 1257]

На вниманието на всички шофьори!
Шофирайте внимателно, катаджията Данчо е взел ипотечен кредит! 

[Plamen-CRV 624]

-Готова ли ми е колата?
-Не ти е готова...
-Говорете ми на вие!
-Добре! ВИЕ ти лагер на коляновия вал...

[ceco_accord 6125]

 Млад мъж в парка, се приближава до старец, седнал на пейка.

- Помните ли ме?

- Не...

- Аз бях ваш ученик.

- Аха. И сега какъв си? Какво работиш?

- Аз станах учител като вас.

- И колко си добър? Като мен ли?

- Да, бих казал. Но станах учител, защото вие ме вдъхновихте да стана.

- Така ли? ... И кога точно те вдъхнових? Как?

Младият мъж се усмихва и присяда до стареца.

- Един ден, мой съученик дойде в клас с чисто нов, скъп часовник. Хвалеше се на всички. Аз завидях и исках да имам този часовник. Исках го! В час по физическо, излъгах, че ми се ходи до тоалетна. Вмъкнах се в съблекалнята, откраднах часовника от джоба на съученика си и го скътах в джоба на моите панталони. Веднага след часът, съученикът се опалка на вас, че чесовникът му е откраднат. Вие се изправихте пред класа и заявихте: „Часовникът на този ученик е откраднат. Който го е сторил, да го върне.“ Аз не исках да го върна и мълчах. Вие, учителю, затворихте вратата. Казахте всички да станем прави и обявихте, че лично ще пребъркате джобовете ни. Но изискахте, да си затворим очите и не ги отваряме, докато всички джобове не са проверени. И така и направихме. Вие започнахте и скоро намерихте часовника в моя джоб. Взехте го, но продължихте да проверявате останалите ученици. Когато свършихте, заявихте: „Отворете си очите. Аз намерих часовника.“

Вие не ми казахте нищо, нито на който и да е било друг, че аз бях крадеца. Вие не ме и дръпнахте на страни, поне да ми се скарате или заплашите. А и никога не споменахте случката дори.

Този ден, учителю, вие спасихте честта ми. Бе най-срамният и унизителен ден в живота ми. Но тъй като честта ми бе непокътната, аз не станах крадец, мошенник или лош човек, учителю. Вашето мълчание бе моят доживотен урок. Благодарение на вас, аз осъзнах, какъв трябва да бъде истинският учител.

Помните ли тази случка, учителю?

- Помня случката и откраднатия часовник..., но не помня теб. И аз бях със затворени очи, докато пребърквах ученическите джобове.

"Ако за да възпиташ, трябва да унижиш и порицаеш, то не си учител."

[ceco_accord 6125]

Тая вечер (в 1 ТВ предаване) изгря една месечинка.

Е, трябва ли апогеят на държавността да зависи от месечните цикли на луната?

А в списъка с кандидати има и други "светила".

Не става въпрос за физиология и астрономия, а предполагам за трагикомичен виц.

[dindin 1257]

[Plamen-CRV 624]

- По какво може да познаете, че вашият АвтоМонтьор скоро е правил се*с?
- Единият му пръст е чист.

[ceco_accord 6125]

Видях го у фейса докато си почивах от педалите в едно селско кафененце:

 

Карал си един колелото по селския път. Жега - страшна, пътят - в трапове и ями - изморил се човекът и спрял да си почине на един мост. Гледа: на моста - рибар. Седи си и гледа втренчено плувката.
- К'во, рибка ли ловим?
Онзи мълчи.
- Викам, рибка ли ловим?
Отново мълачние.
- Бе, ти да не си глух?! Питам те рибка ли ловиш?
Нищо.
Теглил му една на ум тоя и се качил на колелото. Заизкачвал един баир - върти, върти, очите му ще изскочат, а жегата - жестока! Тъкмо се изкачил на високото и гледа, че рибарят му маха енергично да се върне. Спуска се той бързо, стига до моста, а там рибарят:
- К'во, колело ли караме?!

[DAN_DAN 396]

Ако няма пари за зимни гуми... може и без гуми!

 

Шеф Токев

[ceco_accord 6125]

Как Мравката изгуби своята работа

 

В едно предприятие работел трудолюбив и жизнерадостен работник. Отивал пръв на работа, още в ранни зори, и веднага се захващал със задълженията си, никога не се оплаквал и с радост вършел всичко, което му възлагали. Заради трудолюбието и старанието му всички му казвали Мравката.

Но един ден генералният директор на фирмата, на когото казвали Стършела, решил, че трябва да назначи някой, който да надзирава и контролира Мравката – хем да организира работния процес, хем да го наблюдава. За новата длъжност избрал един пълничък младеж на име Търтея. Първата работа на Търтея била да накара Мравката да прави ежедневни отчети за свършената работа.

Когато минали няколко дни обаче, Търтея решил, че му е много трудно да се оправя сам с всички отчети и поискал разрешение от Стършела да си наеме секретарка. Тя трябвало да систематизира отчетите, да ги подрежда в папки, а междувременно да отговаря и на телефонните обаждания. За тази работа назначили красиво момиче, което се казвало Пеперудата.

Междувременно Мравката продължавал да се труди от сут­рин до вечер, но сега оставал по един час допълнително, за да пише своите отчети.

Търтея всеки понеделник докладвал на Стършела как работи Мравката и предлагал разни нововъведения в организацията, въпреки че нищо не разбирал от естеството на работата. Но когато отчетите на работника станали прекалено много, той решил, че му е необходим асистент, който да ги чете, да ги анализира и да изготвя седмични и месечни доклади и прогнози. И тъй като Стършела бил много доволен от Търтея, разрешил новата длъжност. На нея назначили едно слабичко момче с очила на име Комара. Комара бил много компетентен сътрудник, но първата му работа била да поиска да му купят нов компютър и по-хубав принтер – все пак да анализираш производствените данни не било шега работа.

А трудолюбивият човечец Мравката, въпреки че вършел работата си както преди, вече не бил толкова весел и жизнерадостен. Търтея и новият му асистент непрекъснато идвали и му се пречкали с разни глупави въпроси, променяли организацията и го карали да пише все повече отчети.

И тъй като надзирателят представял нещата пред Стършела в изключително оптимистична светлина, директорът решил да разшири дейността на Мравката и да създаде цял отдел.

Разбира се, най-напред трябвало да се намери шеф за новия отдел. Назначили Осата – стара приятелка на Търтея. Тя била амбициозна, властна и отмъстителна. Осата си поискала просторен кабинет, обзавела го по последен писък на модата и веднага си взела секретарка и двама помощници. Тя също започнала да се бърка в работата на Мравката и поискала всеки ден лично да ѝ докладва как вървят нещата.

Мравката, отчаян от всички началници и промени, от ден на ден започнал да унива и да губи своята енергичност и ентусиазъм. Докато накрая се случило неизбежното – производителността му паднала и финансовите резултати на предприятието започнали да се влошават.

Силно обезпокоен, Стършела наел високоплатен консултант, който да проведе мониторинг върху работата на отдела на Мравката и да изготви доклад с препоръки за излизане от ситуацията. Консултантът, възрастен трудно подвижен мъж с очила, на когото казвали Бръмбара, се заел с анализа на дейността и след три месеца оставил на бюрото на Стършела дебела папка със заключението си: Трябва да се оптимизират разходите за персонала и да се пристъпи към съкращения.

На другия ден, след кратки консултации с Осата и Търтея, Стършела отсякъл:
– Наистина имаме прекалено много персонал. Ще уволним Мравката.

[5 GTT 178]

Влиза "госпожата" в първи клас и казва:
- Ученици, седнете си по местата, защото ще правим тестове за ковид.
- Отворете кутийките.
- Госпожо, моята не се отваря.
- Сега ще дойда да ти я отворя Иванчо.
- Госпожо, като отворих кутийката тя се скъса.
- Нищо Марийке.
- Отворихте ли вече всички кутийки? Сега вземете бялото пликче и махнете найлончето
- Кое пликче госпожо? Какво е найлонче?
- Не това, другото Петре. (тука вече госпожата заприличва на стюардеса обясняваща как се закопчава и откопчава колан)
- Госпожо, не мога да скъсам найлончето.
- Сега ще ти помогна Иванке. Тодоре, не го късай със зъбите. Петре, казах найлончето да махнете, ти си скъсал и пликчето.
- Сега деца искам да се изплюете в пликчетата.
- Госпожо, мама ми е казала да не плюя.
- Марийке, ние ще плюем в пликче, а не на улицата, така че може.
- Госпожо, Петър ме наплю.
- Петре, вземи си теста и ела при мен. Ще стоиш на моето бюро.
- Госпожо, пишка ми се, може ли да отида до тоалетната?
- Госпожо, колко да плюем?
- Тодоре, плюй в твоето пликче, не в това на Надежда.
- Сега деца ще мина да направим теста. (започва от добрия ученик на първия чин до прозореца в ляво)
- Стояне, ами ти нищо не си изплюл, Я плюй пак. (междувременно госпожата въоръжена с ножичка реже опаковката на тестовата касета)
- Добре Стояне, стига толкова, сега вземам с пипетката и капвам две капки. Ама седнете си по местата ще мина през всички, няма нужда да ми висите на главата докато правя теста на Стоян. Всички по местата.
- Иванчо, какво си направил, оставил си пликчето и слюнката се е разсипала по чина, чакай да взема една салфетка да пребърша, а ти плюй пак, че нищо не е останало
(след 5-10 минути)
- Госпожо, госпожо, появи се една чертичка.
- Стояне, върни се на мястото си, ще мина след малко да погледна.
- Вие защо сте се скупчили тука?
- Госпожо, гледаме кой колко чертички има.
- Веднага по местата. Този тест дето остана на кого е? Стойте си по местата и всеки да си помни кой тест е неговия.
- Госпожо, може ли да отида до тоалетната?
- Като ти направя теста тогава.
- Стояне, дай да видим твоя тест как е, че минаха 15 минути. Добре, не си заразен.
- Госпожо, госпожо, а аз заразена ли съм.
- Марийке, твоя го напрвихме току що, трябва да изчакаме 15 минути. Виждаш ли тази стрелка на часовника, като стигне тука тогава ще го гледаме.
- Теодоре, не замервай съучениците си с теста, остави го на чина. След малко ще мина да го видя.
След известно време, госпожата въздъхва капнала от умора с облекчение:
- Добре, всички сте здрави, можем да започваме часа
В същото време децата пращящи от енергия:
- Госпожо, госпожо, кога ще правим пак тестове?
- коментар на Милен Манев из Наука и критично мислене
Страничката на Александрина

[mitaka0007 212]

#5GTT

Off topic 

Не е работа на педагога, да прави диагностични процедури с децата..! 🤬🤬🤬🤬🤬🤬🤬🤬🤬

Следващата стъпка ще е, да му възложат да ни,, ваксинира"децата с,, вълшебната"  течност.. Това ли искаме?!? 🤢🤯🙈

[5 GTT 178]

Off Topic

То е ясно, че не му е това работата. Обаче им я възлагат и даже съобщиха по новините, че ще получават по 100 лв. допълнително заради това.....

 

[dandilov 2858]

Въпрос: Кой е минусът на всяка Honda?

Отговор: Минусът на акумулатора.

 

[ceco_accord 6125]

Кое е транспортното средство на 4 колела с най-високата консумация?

Пазарската количка в супермаркета - около 100 лв на обиколка!

[ceco_accord 6125]

Полицай спира Къци Вапцаров:
- Документите на колата, отворете багажника.
Къци дава документите и казва:
- Предлагам ви 20 лева да се почерпите и да не отваряме багажника, а?
- Веднага отворете багажника, ако обичате!
- Добре, 50 лв. и да забравим за багажника.
- Излезте от колата и отворете багажника!
- Добре, последно - 300 лв. и забравяме багажника.
- Веднага отворете багажника! - изкрещял полицаят.
Къци излиза, отваря багажника, а вътре пожарогасител, аптечка, сигнален триъгълник и резервна гума.
Полицаят поглежда изумен:
- Какво беше това, какви бяха тия 300 лв., тук няма нищо?
- Еее, риск печели, риск губи.

[Plamen-CRV 624]

Програмистът има 2 чаши на нощносто си шкафче - празна и пълна. Пълната - ако му се допие вода през нощта, празната - ако не му се допие. Системният администратор има още 2 такива чаши - в случай, че първата система откаже.

[mysticchannel33 93]

Всичко което преди 40 години не можеше да се купи и се наричаше "дефицит", сега се нарича "всякакви боклуци"!

[mysticchannel33 93]

Тъщата носи като подарък на новодомците палма.

Зетя мърмори под нос:

- Вещицата му със вещица първо маймуната си ми пробута, а сега и къщата и носи.

 

😅😂😂

[Митко Йотов 1257]

Както казва дядо Петко от съседният блок:  „ На зимата това и е хубавото... , че никой не може да разбере пиян ли си или се пързаляш!

[vesivanova 1069]

Off Topic

[5 GTT 178]

Млада и хубава колежка се оплаква в службата на свой колега, че много ѝ се ходи на море, а няма пари.
- Намери си спонсор! - казва колегата.
- Да, обаче трябва да му плащам в натура - а така не искам. Всички Вие сте непорядъчни и користни.
- Но защо всички? - учудва се колегата. - Аз, например, не съм такъв.
- Ето, с такъв като тебе бих отишла на море. - казала колежката.
- Обаче, да знаеш, че има нюанси. Винаги взимам капаро.
- Как така капаро? В какъв смисъл?
- Е, за колко дни ще ходим? 10 дни?
- Да...
- Добре, да смятаме... 10 дни, 50% - значи, пускаш ми 5 пъти, тук, преди заминаването, а след това веднага отиваме в туристическата агенция и плащам почивката...
- А ако ме излъжеш?
Колегата вдига рамене и казва:
 -Е, лесна работа, ще ти върна капарото.

[Plamen-CRV 624]

Двама пияници си говорят. Единият казва: 
- Защо си сърдит бе, брат?
А другият отговаря: 
-У нас ракия няма, жената хляб купила.

[ceco_accord 6125]

В час по математика влиза инспектор. Прекъсва учителката и казва: - Сега въпроси задавам аз! В тази стая има 24 ученика, 1 учителка, 1 инспектор, 52 обувки, 1 черна дъска, 28 бели и 11 цветни тебешира, 36 стъкла за прозорци, 18 щори и една гъба. Въпросът е на колко години съм аз? Гробна тишина. Ръка дига Иван.

- Кажи момче!

- На 40! - смело отговаря Иванчо.

- От къде позна бе младеж?

- Еми в къщи имам брат на 20 и мама казва, че е полуидиот...