Времето си върви, а подозирам че за тая кола вече е спряло.
Преглед тя мина (дали и категория 2), ама все нямах време, а после чаках сух уикенд.
Та в този, отидох с колата на синковеца, а се прибрах с моята - събрах ги 2-те "тройки" най-сетне.
Гледам из нета, за версията Берлинета има 1 чернобяла и 2 цветни снимки, а за моята със синия интериор - направо нищо няма. А и по онова време (преди 39 години) - "кви 5 лева", дет скоро и те ще минат в историята.
Говорих с 1 спец тапицер - "Брат, такива сини авто платове просто няма". А с мебелни не ти препоръчвам изобщо - нетрайни са". Та за седалките за сега нямам читаво решение, но времето ще покаже. Концепцията ми е да си е стокова, доколкото успея + евентуално някои приумици. Дори може да я върна на нейните 13-ки джанти.
Тенекиите са зле, но там донорът ще спасява положението. Просто усещам как ми мръдва леко надолу седалката, като си оворя вратата. Но праговете не са носещи - моделът е на торсиони под дъното, та в движение няма драма.
А как се движи това нещо! Пилотите казват: "Няма по-управляема машина от леката".
С годините улегнахме, дадохме приоритет на комфорта, той донесе стотици килограми, те поисккаха големи мотори, гуми, спирачки, таа по тая спирала - маматасИйбала. Ледженда влиза и излиза гениално във виражите, а тая въшка просто не ги усеща. Дай Боже всекиму да пробва какво са 800 кила със 100 коня.
Шум, леки вибрации, някъде нещо отпред потропва, другаде отзад поскърцва, но беше риъл лайф. Жената най-сетне си получи НЕ електрически прозорец. Напъва горката, а той труден за дамски ръце. Но тя си обича това Сивиче и сякаш я подмлади за 1 следобед. Малко мрънка че няма къде да си сложи кафето, та и рекох, че това не е кола за пътуване, а за изживяване. Пита дали аз искам кафе. Казах и че ми трябват и 2-те ръце - колата няма хидравлика на волана. За мен това пътуване си е ритуал, а не просто шофиране. С това е ценна тази машина - от времето когато нещата и хората бяха истински.
Русе - Монтана съм се движил 90 - 110, да не я напъвам, че от години не е вдигала 3-цифрена скорост. Застигат ме бързаците, ама поостанат отзад - да и се порадват. Скоро не ми се бе случвало някой да ми зяпа колата с респект. Имаше и присмехулници, де. 1 баварец ми се лепна и реши че съм "лесна плячка", та си поиграх с него на той Том, а за Джери. Горкият, наложи се да се пули и пали, да сваля предавки, да се амбицира, абее - смешна история. С други не съм се "закачал", ама тоя просто си го изпроси, а и не очакваше отпор.
Ноо, "жив е той - жив е" и ще го бъде. Кога - "живот и здраве"...