Класация

https://www.facebook.com/reel/2849737861870021

Мисля, че в края на поста съм го написал доста ясно. При мен въпреки, че диагностиката показа някаква грешка - пак се наложи да го правя по този начин. Започнах с проверката на кабелите и в последствие подмених всички модули - заключващия електромотор, после този, който отваря и затваря вратата. Накрая компютъра. Сега си имам резервни работещи мотори за бравата и за повдигането на вратата Друго - ако имаш прекъснат кабел към някой от сензорите - не отчита грешка. В диагностиката се вижда само, че даден сензор е задействан и това не позволява отварянето на вратата. Когато при мен беше този проблем, момчето така го намери. Не знам дали е в същото меню, където са грешките. Това ми каза момчето, което прави колата, че му е показало. Не поисках да погледна на диагностиката как го показва. При мен при всички проблеми които имах - с отчетена грешка или без, след разкачане на калемите, врата ми сработваше поне веднъж. Може би е направено да можеш да разтовариш багажа ако е препълнен багажника, знам ли 🤔 От написаното от теб бих заложил на компютър. При мен също беше така - работеше за известно време и после спираше. Без някаква зависимост. По някога работеше за 2 - 3 отваряния. Понякога работеше и по месец. Ако можеш да намериш компютър с който да пробваш ще е най - добре. Изчерпаха ми се идеите, които не знам дали ще ти помогнат. Успех

Колеги, смених ги най-после въпроснеите регулеируеми щанги на Febest преди седмица.... Повдигна се отзад с поне 3-4 см.... Минах и на стенд ... За сега всичко е наред...! Благодаря ви за помоща

Има минимална скорост, над която трябва да се движиш, за да се активизира. 50 км/ч по спомен. Вижда се един символ със светлина и "А" вътре. Другото, което е, че ако си смигал с дълги еднократно го изключваш. Включва се, ако мигнеш с дълги отново. В което вярвам, че е и твоя проблем. Практиката зад съветите ми не е от ЦР-В 5, но е от други четири модела с автоматични светлини. Надали при теб е различно.

Реших да споделя моя опит със скоростната кутия на джазката (2005). Имах лек шум от първичния вал, който изчезваше при натискане на съединителя. След смяна на маслото шумът остана. Нямах проблеми с превключване и виене в движение. Дълго време проучвах скоростната и четох из нета докато шумът малко по малко се увеличаваше. Стана време за смяна на съединител и реших, че ще го съчетая с подмяна на лагерите в скоростната преди да е станало по - сериозно. Почнах да търся майстори да свършат всичко на един път, но или можеха след няколко месеца, или отказваха защото ще се чакат частите и т.н. Бавно и славно намерих номерата на всички части и почнах да ги поръчвам за да ускоря нещата ако намеря сервиз. Съединителят съвсем се беше скапал когато намерих хора за ремонта. Единия сервиз за съединителя и сваляне/поставяне на скоростната, другия само за кутията. Бях готов с частите и така помогнах доста. Шумът се оказа от единият лагер на първичния вал. След ремонта шумът изчезна и всичко е точно. Лагерите са 7 + 3 семеринга за скоростната и 1 лагер + 1 семеринг за коляновия вал. Хубаво е да се сменят всичките щом ще се отваря. Лагерите ги поръчах от Триера, всичко друго от Amayama. Качвам списъци с частите и .pdf файл с чертежи, в който има линкове (синьо за семерингите, червено за лагерите). Има номерата на Honda, както и на NTN. Лагери Jazz.txt Семеринги Jazz.txt Скоростна кутия - Jazz.pdf

Ето я и историята, която не знам колко е достоверна, ама е много забавна: Едва ли са много хората, които знаят, че България е първата страна зад «Желязната Завеса», в която американската марка пробива. По този повод компанията The Coca-Cola Company създават лого на марката си на кирилица. Историята е поредица от случайности и е много интересна. През 1965 г., дълбоко зад Желязната завеса, се случва немислимото. В България започва да се произвежда Кока-Кола, един от най-ярките символи на капитализма. В момент, в който пропагандата тръби, че Кока-Кола е изключително опасно алкохолно питие, използвано от американските войници преди битки, чистата случайност слага началото на една от най-куриозните истории от времето на Студената война. Тончо Михайлов, технолог в поделението за безалкохолни напитки на българското предприятие «Тексим», е изпратен в Париж на служебна командировка. От «Тексим» искат да правят оранжада и една от задачите на Михайлов е да опита подобни напитки във Франция и да посети предприятия, работещи в бранша. Съдбата го отвежда в едно парижко бистро и му поднася не друго, а една Фанта. Силно впечатлен, на следващия ден той моли домакините си да го заведат в предприятието, което произвежда Фанта, без изобщо да има представа, че това е така омразната на комунистическото управление корпорация Кока-Кола. Когато разбира за какво става дума, вече е твърде късно да се върне назад. Все още без да си дава сметка за сериозността на ситуацията, той се запознава с вицепрезидента на Кока-Кола за Франция княз Александър Макински и в дух на разбирателство двамата уговарят посещение на представители на Кока-Кола в България. От корпорацията са изключително изненадани, че българин проявява интерес за сътрудничество, предвид славата на страната ни като един от най-верните сателити на СССР. В този момент обаче компанията следва политика на световна експанзия и поканата е добре дошла. Връщайки се в България, Тончо Михайлов осъзнава, че посещението му в завода на Кока-Кола може да доведе до доста сериозни последици за него. Тревогата му се засилва и в докладите си за посещението във Франция той спестява епизода с Кока-Кола с надеждата от компанията да не отдадат особено значение на поканата му и всичко да се размине. От Кока-Кола обаче спазват уговорката си се обаждат с предложение техни представители да дойдат на посещение у нас. На Тончо Михайлов му се налага спешно да признае на шефа на «Тексим» Георги Найденов за случилото се в Париж. Хрумва му компромисно решение — да предложи на Найденов да договорят у нас да се произвежда оранжадата «Фанта». Отговорът на Георги Найденов е поредната изненада в тази необичайна история: «Като е гарга — рошава да е!», отсича той и вдига Петолъчката — телефонът за директна връзка с Тодор Живков — с намерението да поиска от държавния глава разрешение в България да се прави направо Кока-Кола. След два часа двамата с Михайлов са в кабинета на Тодор Живков, където се разиграва една доста показателна за комунистическия подход към политиката сценка. Когато пристигат в кабинета на Живков, там е и Пенчо Кубадински. «- Абе, Гето — обръща се Кубадински с към Найденов, — ти уж щеше да правиш лимонада, а сега го обърна на алкохол! — Ами то и колата е лимонада, другарю Кубадински — отговаря Найденов. — Защо тогава правим такава пропаганда против нея? — гневи се партиецът. — Не зная. Питайте тези, които ви съветват. Тодор Живков слага край на спора. Неочаквано за всички, той дава съгласието си, дори без да е опитал противоречивата капиталистическа напитка. Представителите на Кока-Кола пристигат в България и само след два дни договорът е готов. Гостите са стъписани — водили са безуспешни преговори с Югославия, най-прозападно настроената страна от соц блока, без никакъв успех. Трудно им е да повярват, че са сключили сделка именно с най-близката до СССР страна. Договорът за внасяне на концентрата за напитката е подписан на 1 август 1965 г. От Кока-Кола предлагат пари за реклама. Тончо Михайлов им отвръща «Ние тази реклама, антиреклама всъщност, която сме ви я правили толкова години, вие не можете да я изплатите, докато сте живи.» Вместо пари за реклама от Италия ни подаряват един милион бутилки, а Кока-Кола САЩ изработват и ни подаряват логото на кирилица. В края на 1965 г. на българския пазар се появяват първите бутилки Кока-Кола. С етикет на кирилица. Невероятно, но факт — България е първата страна зад Желязната завеса, която сключва договор с предприятието, флагман на капитализма — Кока-Кола. Югославия е втора, цели две години след нас. Но най-важен остава фактът, че заради България за първи път в света запазената марка на «Кока-Кола» се появява на азбука, различна от латиницата — кирилица. Чудото обаче не трае дълго. Краят на 60-те години и Пражката пролет водят със себе си затягане на комунистическия режим в страните от соц блока. Идва краят на либерализацията в икономиката. След едно официално посещение в Москва през 1969 г. Тодор Живков закрива «Тексим», срещу която СССР отдавна има възражения. Производството на Кока-Кола се прехвърля към държавното предприятие «Безалкохолни напитки и минерални води». Започват да се договарят годишни квоти за концентрат — вече не пазара решава от какво количество кола има нужда, а плановата икономика. Търсенето става все по-голямо, а производството не се променя. Кока-Кола се превръща в дефицитна стока за българите. Постепенно купуването на концентрата за напитката става трудно, тъй като България не разполага с достатъчно валута. За известно време се налага бартер — концентрат срещу ягодово сладко и доматен сок, но след аварията в Чернобил и съмненията в качеството на българската продукция на това е сложен край. С края на комунистическия режим в България приключва и авантюрата Кока-Кола на местна почва. Компанията отново навлиза на българския пазар през 1992 г., но вече условията са други. А на етикета логото е на латиница. П. П. Има и още една история която съм чувал от мои по-възрастни близки, за която не мога твърдя, че е достоверна: По онова време България е имала намерение да си върне част от Беломорска Тракия. И по-точно град Кавала и района около него и по този начин да придобие излаз на Егейско море, но с този надпис на Кирилица са ни "хвърлили прах в очите".

След баня. Изпратено от моят moto g24 с помощта на Tapatalk

Да си спомним за Legend coupe 2 ген

Заведох я да се запознае с другата пенсионирана японка с английски паспорт. От 4г е в България и се грижи за пенсионирания ми тъст.

Много пъти е писано за тези врати. Аз също съм писал многократно, това което ще напиша. Вратата на комбито има много модули. Аз съм имал проблеми в няколко. Първи път, след като купих колата - моторчето в бравата на вратата. След това имах прекъснат кабел на сензор. Последното което се случи, беше прецакване на модула или компютър, (не съм сигурен за точното название) за цялостното управление на вратата. Когато се повреди този модул, на диагностиката ми даваше всевъзможни повреди. Доста неща смених, преди да се стигне накрая до този модул. При проблеми с вратата, обикновено се започва с проверка за прекъснати кабели. И после с другите неща. Ако се намери диагностика да се закачи и види къде е проблема е най - лесно. Разбира се ако не е скапан този модул за цялостно управление. Тогава е проба - грешка, докато се намери проблема.

Здравейте, Отварянето и измерванията ми отнеха около един час, сега следва трудната част, анализа и описанието. Още от началото да кажа, че мога да се наема занапред да отварям филтри. Ще се радвам да помагам, а и ми е интересно и имам условия. Филтър Champion COF100128F. Купил съм го за ЦРВ бензин R20A9. Цената е убиец - 8 лв. Опаковката е добре, кутия и найлонче на филтъра, защото ако не се лъжа Mahle-то нямаше найлонче, а само беше в кутия и това ми направи впечатление.На кутията пише, че е за Fiat 500 Размерите отговарят на описанието по сайтовете за продажба. Малко филтърче, на размер е същия като предишния ми Mahle. След отварянето филтъра изглежда доста добре изработен. Не видях никaкви забележки, от механична гледна точка, а аз съм машинен инженер. Да се пофала. Има поставен някакъв найлон за предпазване, но само за едри боклуци, не е плътен достатъчно, за да защитава и от влага. Няма ръжди или петна по вътрешната повърност. Уплътнението е плоско, не е о-пръстен и се вади много лесно. Но каналът е много дълбок, не мисля, че има опасност от изплюване. Някакъв вид каучук е според мен. Резбата е добре нарязана. Противодренажният клапан също е от обикновена черна гума, горе долу е еластичен, има какво да се желае според мен. Но пък си ляга много точно на мястото. Без да го изучавам подробно, нещо ми подсказва, че може да се подобри тази част от филтъра. 629e0515-d4c9-4161-8958-b655703ee362.mp4 Вътрешното асембли на филтъра изглежда много добре изработено, както казах. Залято е равномерно с лепило и няма пропуски, сглобката и "заварките" са много здрави и прецизно изработени. Филтърната хартия е захваната с метална пластина доста добре според мен. Филтъраната хартия ми изглежда добре, до сега не бях виждал какво представлява и честно казано ми е чудно как минава масло през това нещо. На светлина не виждам никакви проблясъци през нея. Дебелината е 0.6 мм. Сега за площта на хартията. Тъй като нямам опит ще помоля за помощ или корекция. Както се вижда на снимките "светлият отвор" на филтъра между двата метални пръстена е 47 мм. Но лепилото не запълва цялото легенче и след измервания установих, че реалният размер на хартията може да се приеме за 56 мм. Да повторя, хартията влиза навътре в металните пръстени, но те не са изцяло запълнени с лепило и остават по 4.5 мм на старана свободна хартия, която може според мен да се приеме за работна площ. Дължината на хартията е 122 см. Чиста площ "светъл отвор" - 573 см2. Реална работна площ с добавката - 683 см2. Байпас клапанът е с размер 1.01 см и отваря при 1.2-1.3 кг. Ако вземем средно 1.25 кг, то налягането, при което отваря е 0.49 bar. Тук вече започвам да се съмнявам и се сещам за поговорката, като знам какъв съм инженер ме е страх да отида на докото. Вярно ли съм ги сметнал? Моля за помощ със заключението и анализа на данните. Поне докато се понауча

И кои тампони са сменени , предполагам не всички отговарящи за страничните наклони , като омекнат пружините колата клеква и се получава този ефект .

Те тва е подложка. 😄 Има ли ги в Али-то?

Как от страст омайна не чух комбайна... (северозападна любовна драма) У наше село, кога е лето, праиме любов на полето, (като едно време у ТеКеЗето) старомодно е - антика, ама си е жива романтика: щурчетата пеят, комарето апат и само звездите от небето те зяпат, Розамунде Пилхер, че ни завиди, ако от некаде може а ни види. А ни види, ама нема ченицата е голема! Па она е бетер гора не видиш, че у нея има ора. И те тука почва драмата, тука ми се такова мамата... С жената бееме у разгара, кой ти чуе, че комбайна кара. Дет се вика - от страст омайна не чууме, че иде комбайна! Баш жената страстно я гала и станааме двамата на бала! Не можах и "ох!" да кажа.. ., станах на кравата фуража. И те така с мойта Райна, форевър под комбайна, ората от любов умират, а назе ни балират, Мани, ами утре у кооперацията, сички, че ни гледат излагацията. Като заразстоварат тия бали, леле, мали!.... И Розамунде, че се смее, като види гъзо ми а белее. Като ни видат с жената двама у тая комбайнерска драма. Затова, чесно, язе съм готов, да умра, ама не от резил, а любов! Автор: Петър Донкин