Дядо белобради внучка взе да вади
( модерна приказка)
Дядо белобради.
внучка взе да вади,
че вътре се улежа
все в социална мрежа,
слънце не видяла,
цялата е бяла,
седи и само клика,
внучката Иглика,
със стола тя се срасна,
а за женене порасна.
С две ръце я хваща,
телефона й напъва,
от Фейсбук я опъва,
тя се не поклаща.
Дядо баба вика.
но де е баба Мика?!
Уж копае лука,
а у Фейсбука,
и тя се не поклаща,
дорде Уай Фая хваща,
двама се напъват,
внучката опъват,
ама стиска телефона
като бебе биберона,
двама Шаро викат,
от колиба тикат,
бре да ти и песа,
чете си SMS - а,
и той си гледа влога,
къде го търсиш дога,
зорлем тук се хваща,
голям корем поклаща.
Шаро вика Маца,
но тя е на пиаца,
как да чуе лая,
търси УайФая,
тъкмо там го хвана,
праща тя Гризана.
И ето ти мишка,
под ръка с книжка,
"О, Шипка!" е чела,
затова е много смела,
"О, майко моя, Родино мила",
ето откъде тя има сила,
дърпа и напъва, пъшка,
с юнашка сила, мъжка,
и накрая Иглика,
като я видя, извика.
Вика силно, даже диво,
става цяла платно бяла,
та откога не е видяла
в стаята си нещо... живо!?
Но ето й днеска случай пръв
да види нещо от плът и кръв!
Гледа и на парцали мига,
уви, фантазия не й достига.
п. п.
Недей в картинката зяпа,
тук няма да намериш ряпа!
Кавър: Петър Донкин