Било лето 1980-то, видните брайкя Биско Бъдъня и Емо Окото пошле на еСкурзЕа с класо си. Родителете нги си биле поставиле две основни цели-да ги оранат и да ги изучат, ма изплъниле само пръвата. Они биле от млого елитен клас, тава Киро Мънъта, Пеци Пипоня, Дечко Шарения /оти он имал екзема/, Ристо Гръбавия, Цанко Шишемигата, Мима Общата и т.н. биле се от тоа клас, и сите до един са строителе на съвременна Блъгария.
При поаждане Биско Бъдъня са прозинал къде шефьора на “Чавдар”-о.
- Ей, бацееее! Пущай една пьоча у гримфоня, дъ съ връти и дъ клепе джазова музика, да не одим я.
След малко зазвучале джазирани версии на връли сръбски хитове. На секи пет минути са вика у рейсо от сички, колко моат : “Сееееееекс, пришкииии и кръжаааааа”. Тава ако моа некой да го разтълкува кво значи, мене ма връна у прогимназията таа приказка.
еСкурзЕата била къде Рилскию Манастир, оти они биле млого религиозни и имале стра от Бога. Един свещенник ги посрещнал и инструктирал на моменто:
- Никво пиенье, никво пушенье, никво мешанье на мъжки и женски у една соба…., а у двора я съм пущил едно големо зло куче, кой млого шава да знаа, оно не жали никой.
След около половин час и две рикии на екс, Дечко Шарения вече стоял с един колец пред един магазин за цръковни артикуле, кучето са било загньело поди него и само скимти, а он зеи колко моа:
- Яла тука, дееееба твойта майкя блъива, да видим кой че лааш. Яла да та ….. у гъзо тесни един път, живо ше та одерем, да е … м таа рътка, да е … м.
Със злото куче дотук. След около един час немало вече такъв къде да не пуши, да не пиа и манастиро заприличал на сръбска меанЪ. Биско Бъдъня бил царо на купоня, изпружил са напреки на един миндер, само по слипове. Пред него синия само с месо. От едната му страна го гуши Цанка Трипера, от другата Катка Крошнярката. С едната ръка дръжи пиенье и цигара, с другата са рапа по ташаците. По едно време брат му /Емо Окото/ без да сака му разлял пиеньето, он не види баш за тава му викат Окото. Биско са прозинал къде Пеци Пипоня :
- Прибий го тоа, я ше го лежа. Жал ми а оти ми а брат, моа ли така а са разлива пиенье.
През тава време Цанко Шишемигата получил страхова невроза от пиенье /он като са напиа мисли, че некой сака да го мандръса/. Тръча фино гол по пояната и реве като дзвер:
- Олееееелеееее, ораааа! Помощ, сакат да ме ебъъъът.
Ристо Гръбавия и Милко Зубъра го гонат:
-Яла тука, що ше та прибиаме, жив да не си, пус пустиняк врътоглав.
- Помооооооощ ораааа, и сакат да ма прибиааааат.
По едно време го трътиле и го връзале с един сезал, та да са укроти. Управата на манастира са виделе у чудо, молиле, заплашвале ….. макье. Тава наште са биле ора пустиняци, тава му не а зор за нищо. Ти му прикааш, оно позинало като клен.
Сабале вече Емо Окото са напил и заспал със се цаисите. Ама хръка ли, малеееее …. като мечка реве … коги си дири либовник. Брат му фанал та му намазал цъклите с чръни темперни боички. По едно време къде 2 часа следобед, Емо са разбудил и рекъл на брат си :
- Абе, сбръканию, колко а часо?
- 2 часо след обед, рано а.
- Ебааа го, минало а обед, па още са не е съмнало. Кво че бъде с таа земя не знам??