Когато баба Съба, майката на Вазов, изгонва съпругата му Атина Болярска и заключва вратата след нея, вместо да се разгневи на старата, поетът отива при нея, пада на колене и й иска прошка:
-Какъв голям грях щях да сторя! Бях решил тебе да изпъдя.
След което подава молба за развод. Но разводът се протака и Вазов умира женен.
Когато се жени за Атина Болярска, Вазов вече минава 40-те. Избраницата му произхожда от стар русенски род, възпитаничка е на лицей за благородни девици в Киев, говори руски и френски, пише стихове, пее, рисува, танцува. И е много красива.
Двамата се запознават в началото на октомври 1890 г. на соаре в дома на писателя Михалаки Георгиев, който отдавна се е зарекъл, че ще намери съпруга на Вазов. Атина тогава е на 30 години. Много скоро, буквално след няколко седмици, е обявен годежът им, а след още две – сватбата в църквата „Свети Крал“.
Двамата явно се харесват още от пръв поглед, щом толкова набързо създават семейство...
Но се разделят след малко повече от година. Основната виновница за развода им е баба Съба. Още щом вижда Атина, тя си дава сметка, че тази красива жена е замесена от друго тесто – „цапната и с много волен характер“, не върши почти никаква домашна работа, не си стои вечер вкъщи, дава мило и драго за соарета, чайове и балове.
Много по-късно, години след развода, към греховете на снахата ще се добави още един: нейната алчност.
Атина със зъби и нокти воюва за правото си да бъде „г-жа Вазова“ и използва връзките си с владиците делото за развода да се протака до безкрай, та един ден да получи наследството на мъжа си.
Властната свекърва се уверява, че тази няма начин да не поиска да промени реда в къщата. Макар че иначе е умна и общителна жена, баба Съба не дава и дума да се изрече, че нещо ще бъде разместено или изхвърлено от патриархалния й домашен свят. А що се отнася до сина й, тя дотолкова ревнува, че не може да допусне някоя друга жена да завладее сърцето му.
Така в началото започва тиха, а сетне и шумна война между нея и Атина за дребни на пръв поглед неща. Докато един ден, на 17 януари 1892 г., когато Атина се прибира вкъщи на ул. „Солунска“17, след като е била на гости у своя приятелка, установява, че вратата е заключена. В този момент на балкона се появява баба Съба и с нетърпящ възражение глас извиква:
-Булка, няма вече място в тая къща за тебе. Иди си при своите!
Вазов не крие, че двамата с Атина нерядко се карали, особено след като забелязва, че жена му е обект на постоянно и доста безогледно ухажване от страна на някакъв гвардеец. Вазов подава молба за развод, Атина – за издръжка. Но едва след четири години съдът уважава молбата на поета. „Г-жа Вазова“ обаче обжалва и Светият синод отменя решението. Междувременно Атина прави опит да се върне при мъжа си.
Макар че двамата се разделят скандално, Атина, изглежда, продължава да страда за него. Съвременници разказват, че на погребението на народния поет на 21 септември 1921 г., тоест 33 години след раздялата им, тя се появява неочаквано за всички, облечена в черно, минава покрай цялата му рода и застава дори пред царя.
Представяте ли си какъв рояк от клюки зажужава след тази нейна постъпка?!
Братът на поета – Борис Вазов, моли министър Омарчевски, който произнася траурното слово, да изгони „нахалницата“. Той не се съгласява.
"На отстранената си жена Атина Болярска не оставям нищо. С нея не можах да живея щастливо във времето, което трая само година и три месеца. От 1890 г. откак сме разделени, тя ми измъчи душата чрез всевъзможни преследвания – съдебни и външни, разоряваше ме материално и за нея аз лично не мога доброволно да наредя да й се даде от моя имот каквото и да било.", казва Вазов пред съда.
След смъртта на Вазов обаче Болярска завежда отново дело (посмъртно) и успява да получи от съда примирителен протокол, според който от завещаната сума 576 549 лева, наследникът Борис Вазов, брат на Иван Вазов получава 94 049 лева, а вдовицата му (само по документи) цели 482 500!
Атина умира на 80 години от побой, нанесен й от нейните съседи.