emod

@Fen8, Преместих вече две твои теми в раздела за Civic 6-та. Мисля, че това е достатъчна индикация, за да спреш да пускаш темите си в Общите дискусии и да ги пускаш в правилния раздел. Надявам се, че след този мой пост повече няма да ми се налага да местя други нови твои теми. Моля те да прочетеш Правила на Форума, в т.ч. т. 2.1, изречение второ - ТУК

Трудно ми е да кажа "точно колко по-леко" в сравнение с Шела работи мотора (много е субективно). Мога да кажа само, че се усеща разликата. Моторът се развърта много леко (като цяло), особено когато маслото загрее. Не съм си правил такива експерименти - "поемане от ниска скорост на по-висока предавка", с Шела, нито сега с Амсойла. Не подлагам мотора на такова "мъчение" . Това е един от тежките режими на работа с много износване и негативи за мотора. С Амсойла съм пробвал само с плавно натискане на педала (от около 1500 об./мин) и мотора си поема добре (на равно!).

- Скъпи деца, имам за вас една много тъжна новина. Пинокио вече не е сред нас. -Но защо госпожо? Какво му се е случило? - Ами защото вчера е започнал да се самозадоволява и... се запалил и изгорял.

1) Автомобил – Honda Civic Aerodeck, D15Z8, 1998 г.; 2) Масло – Amsoil XL 5w-20; 3) Маслен филтър – Honda OEM (Purflux; made in France); 4) Общ пробег на автомобила - около 432 400 км; 5) Пробег на маслото в момента на вземане на пробата - 900 км; 6) Цикъл (извънградско/градско) – около 97/3; 7) Средна скорост - около 30 км/ч; 😎 Сезон на експлоатация – 05.10.2019 - 02.11.2019; 9) Моточасове – около 30; 10) Изразходвано гориво - около 60 л. Лукойл 95; 11) Kтм = (60 / 3.780) = 16; 12) Пробата е взета от напълно загрял двигател (10 мин след гасене) и се е сушила 24 часа на стайна температура; 13) Обем на налятото чисто масло при смяната - 3.780 л.; 14) Доливане на масло – не е правено; разход – няма за сега; 15) Други – работещ EGR с прочистени пътища; нов катализатор; 16) Капката е сканирана със Samsung Xpress M2675FN на 600 dpi. 17) Режим на експлоатация - основното време за работа на мотора е около 1 час и 10-ина минути на ден. Грубо – сутрин около 30-35 мин. и вечер пак толкова. Кратки пътувания през уикенда. Градско липсва, но около 10-12 мин. от сутрешното пътуване в момента (да не кажа половината от пътуването) минава във висене в задръстване на входа на София. Т.е. режимът е тежък. Все още всичко е доста чисто. Положителните впечатления от маслото се запазват . Налягането е в норма. Най-ниското измерено налягане на празен ход е 1 бар. На 3000 об./мин. също няма проблем - 4.5 бара (най-ниско). Особено много ме радва липсата на разход на масло. През изтеклия период имаше разнообразие от натоварвания - планинско (макар и много кратко - 10-ина км), магистрала (до 140 км/ч) и градско (тръгни/спри).

Възможно е някоя от щипките (клиповете), които го държат, да се е счупила и това да пречи на жилото да окаже нужното за отварянето на капака усилие. Ако не стане по начина, който ти казва fenabg - бронята се разкача за "нула време". Мисля, че няма да имаш проблем с това. Пробвай и огледай.

Няма такава възможност. Маската е хваната с гайки (в червено) и щипки (в зелено). Според мен: 1. Слизаш под колата; 2. Развиваш всички болтове, с които се държи бронята за колата (черните триъгълници на долната снимка - означения A, B и D); 3. Дърпаш леко бронята и пробваш колко ще подаде и дали ще можеш да си мушнеш ръката с ключа, за да развиеш механизма. Ако някой има друга идея, да казва .

Темата е дублирана. Има я същата в раздела за Сивик 8 - ТУК. Тази я заключвам.

Ето го и анализът на новата формула на Amsoil SS 0w-20 в BITOG - КЛИК. За сравнение с Oil-club-a. А това е на 5w-30 - КЛИК

Не са го намалили . Заменили са част от калция с магнезий. Калциевият и магнезиевият сулфонат са най-често използваните детергенти в моторните масла. Ето една кратка статийка от PQI of America - КЛИК

Нямам спомен да е имало задълбочено обсъждане. На няколко пъти сме отбелязвали, че нова рецептура е с понижени нива на сулфатната пепел - до около 1.2% (по данни от Амсойл), и е "пълна програма" - PAO + естери + бор + молибден + калциево-магнезиев пакет. В oil-club.ru има анализ на новата формула (КЛИК), но и там дискусията е ограничена. Прави впечатление, че сулфатната пепел е 1.05% (съгласно резултата от анализа). Маслото си е класа .

Това са снимки от моя Аеродек, за да те ориентират в ситуацията: За съжаление при затворен капак по никакъв начин не мога са стигна до механизма за отваряне, който попада на и над нивото на напречната греда и се скрива под капака. Според мен, единственият начин е да опиташ да свалиш предната броня. Сигурно ще се наложи да жертваш черните клипове (на третата снимка), но ще си осигуриш достъп до болтовете (3 на брой; вж. снимките), които държат механизма, и ще можеш да ги развиеш. По този начин ще можеш да отвориш капака, ако жилото е скъсано при механизма.

pendoc, отговорът е в правописа . П.С. Сложени препинателни знаци.

Колега, моля те да прочетеш и спазваш правилата на Форума, в т.ч. Правило 1 - За езика - КЛИК. Следващия път подобна тема ще бъде директно изтрита

Ето ги анализът от oil-club.ru - КЛИК Eдно масло, което определено си заслужава вниманието (според мен) - нестандартен ILSАC GF-5 "API SN Plus + Dexos1 Gen2 Plus" , базирано на качествена III гр. с малко PAO за баланс .

@dandilov Като цяло, GTL базовите масла притежават малки преимущества спрямо PAO-то по отношение на съвместимостта им с "гумените" уплътнения на мотора. Това е по думите на хора с пряк опит (дългогодишни блендери). Нещата в реалността обаче са доста сложни и зависят от много фактори, в т.ч. вида уплътнение. Може да хвърлиш едно око на това "DEVELOPMENT OF LUBRICATING OILS AND THEIR INFLUENCE ON THE SEALS" - КЛИК (сваля се директно като .pdf), където има доста интересно инфо за PAO-то (и не само), както и едно кратичко сравнение на въздействието на I, II, III, GTL и PAO върху NBR (Nitrile Butadiene Rubber) еластомери.

Хонда ОЕМ (Purflux) - от Бултрако. Amsoil - от AP1 или Ато24

Тезата, че масленият филтър работи ефективно до около 2500 км е от oil-club.ru. Позната ми е и е спорна - като експеримент. В BITOG обаче могат да се намерят теми по въпроса - кога и колко често отваря байпас клапана на масления филтър. Отговорът е, че при нормална експлоатация на мотора изключително рядко и за много кратък период от време се случва отваряне на байпас клапана - дори при масло и филтър на 12 000 мили. Правени са тестове, за съжаление недовършени, от Jim Allen. Човекът е инсталирал двойка манометри - един преди филтъра и един след него, за да следи диференциалното налягане (преди и след филтриращия елемент). Макар и недовършени, тестовете му потвърждават общата позиция на инженерите/проектантите (на филтрите), че байпас клапанът сработва в (изключително) редки случаи - пак да повторя - говорим за нормална експлоатация на мотора. Постовете са стари и липсват снимките, но все пак могат да се изчетат, например ТУК и ТУК. Има и други ценни постове по въпроса с PSID (диференциалното налягане), но съм им изгубил линковете.

@scyberboy Да, отварял съм ОЕМ-ски няколко пъти. Става въпрос за 15400-RBA-F01 (и аналози) на Purflux, France. Отлична изработка, според видяното от мен. Аз лично залагам преимуществено на ОЕМ-ските филтри. Рядко съм слагал друг маслен филтър (3-4 пъти за 13 години).

Този пост е малко офф-топик, но бях обещал, че след като сваля филтъра - Amsoil EA15K20, ще го отворя, за да видя качеството на направата му. Е, обещаното си е обещано . Филтърът бе използван в продължение на 11 700 км. с Shell Helix Ultra ECT c2/c3 0w-30. Ето го и него: Уплътнението към мотора липсва на снимките, но през цялото време на експлоатация не пропусна нито капка. Последва разрязване: Всичко си бе по местата. Базовата плоча с резбата е солидна, с чисто пробити отвори. При свалянето му от мотора филтърът бе пълен догоре с масло - отлична работа на силиконовия антидренажен клапан (този, който не позволява маслото да изтича от филтъра; в оранжево). Самият клапан е изключително гъвкав и добре прилепващ, без никакви видими дефекти по него. Още една стъпка и поглед отгоре .... … и отстрани Мога да кажа само - СОЛИДНА изработка. Филтриращият елемент е с чудесно симетрично разположение на отделните сгъвки (щората). Твърд - не подава изобщо на натиск. На втората снимка се вижда мястото на съединяването му - металната пластина, перфектно, без никакви разлепвания и/или пролуки. Горната и долната част на филтриращия елемент са залепени здраво за горната и долна метални основи. Костваше ми доста усилие да го разрежа с ножовката . Здраво укрепен с метална мрежа, която е доста трудна за огъване . Всичко свети, както се вижда. Ето го и самият филтриращ елемент Дебел и плътно наситен с влакна. Замърсяванията са равномерно разпределени по целия елемент. Няма натрупвания по сгъвките, каквито могат се наблюдават при "хартиените филтри". Явно триизмерното филтриране - в дълбочина на самия филтриращ елемент (виж втората снимка), си казва думата. Байпасният клапан: Функционираше безпроблемно при натискане. "Пластмасата" бе здрава. Тук обаче трябва да отбележа, че ми се искаше Амсойл да бе подходил малко по-иначе и да беше използвал метален клапан с уплътнение. Лично аз имам съмнение, доколко притисканата от пружината пластмаса към металната основа на клапана би уплътнявала добре . За мен това е минус, макар и мъничък. Зная, че много марки (сред тях и реномирани) използват такъв тип байпасен клапан и явно професионалистите са установили, че не е проблем. Ами... общо взето... това е …. Всичко се вижда от снимките. Като обобщение мога да кажа, че останах изключително доволен от видяното. Поздравления за Amsoil - солидно, качествено и надеждно изпълнение. Бих си купил пак този филтър, според мен си заслужава доверието и парите.

Ето ТУК Кликваш на Risk and Safety Statements - Т, 45 и 53-45.

Дани, За съжаление повече от година не се занимавам "активно" с масла и вече не съм много „в час/в крак“ с материала. Просто не ми остава никакво време . Но... принципно и много накратко/грубо казано, този CAS номер - 64742-30-9, кореспондира с т.н. GAS OIL(s), една от отделящите се фракции при преработката на суровия петрол. Съвкупността от различните отделени фракции при преработката на суровия петрол бива наричана „petroleum process streams”. Ето описание: Gas oil streams (тези фракции) are produced either by atmospheric distillation or by secondary processing of the materials derived from the vacuum distillation of the residuum from the atmospheric distillation of crude oil. Т.е. по всяка вероятност това е минерално масло, както в описано и самия MSDS-а . П.С. Само да допълня, че MSDS-a е от 2016 г. и има голяма вероятност вече да не е актуален - Равенол е бърза и много гъвкава компания, както знаем .

Имам. Ето едно от тях >Уважаеми господине, пиша Ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т.3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен “неодоценяване на обстоятелствата”. > Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се 6 етажна сграда. Когато приключих с работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които както след това се оказа , са тежали около 230 кг. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слезох долу, застопорих, въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т.11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 кг. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрешнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също токова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, както са описани в т.3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. > Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. > Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можах да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.Това обяснява и двата счупени крака. > Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. /Случаят е действителен/

Моля за извинения, че го пускам в такъв вид, но така съм си го сейфнал на компа преди много години (2007) . Ако го редактирам, ще му се загуби част от чара. Петък вечер е - вънка мор, жега, пътната маркировка се изпарява от асфалта. Имам избор - да седим пред телевизора, докато некой политик бръмчи на микрофона и фърля слюнки по водещия, да се забия в рейсинк.бг/форум и да се заяждам с лапетата, или да запазя бегачката и да отида на пистата в Мочурище да видя докъде са стигнали бат Гугу и Ръчкатора с таблата. Реших да се поразоода малко, белким ми се развидели мъглата от сношното мошното... Влезох в гаража, па се зачудих...Коя ръчкавица да взема - ладата ли, ма тя па и изтекъл антифризо нощеска, че кучето огладняло и прегризало водните съединения. Викам - мохера, ма той пък му паднало гърнето че телта се олабила от многото коне. Метнах се на Запорожеца и отпраших. На първия светофар отворих жабката и почнах да бъзикам кранчетата за горивната смес, турих 50% газ, 50% бензин и 50% водка за да ми мерише на убаво, па и за да се отпотят уредите... Светна зеленото и настъпих педала. Тамън да спре да върти гуми и да почне да потегля се сетих, че трябваше на втора да тръгна, щото гумите са се поразплеле и ще изкифат всеки момент. Де толко акъл... контрирах опитите да занася наляво надясно, не защото не ми е кеф да го прави, ми щото немам дръжки и вратите се отварят... Вече към 150 на трета вдигнах гюрука, че почна да ми се откъртва облегалката за главата. Пууу дееба, как не я заварих бе. Пристигам аз на пистата, имаше некви косуърти, некви фиати се мотаха, само хабяха настилката с 10 секундните си времена. Оставих колата на паркинга, щото не ме пуснаха на пистата с нея и взех да зяпам. По едно време се ослушвам така към входа с едното око, чувам нещо бучи, трещи, мамата си бало...Тоя знае май какво е ауспуф от пожарогасител...Аз моя от коф помпа съм го правил и пак не вади такъв звук дееа. Насъбраа се народа, чаветата, циганки и парашутисти и взеха да зяпат. Надзърнах и аз - и въй. Един джуган осмак, от капака му стърчат директно колекторите, няма карбуратори, а бензина е заврян през един маркуч на щуцера за сервото. Баах, а изходящите направо през таблото, предната и задната седалка, през багажника отзаде на четири фунии и огин фърчи от тях. Викам си на акъла-тоя е от онея...Отивам на джама, тропам оня сваля - викам тии, от онея ли си? Той вика да бе, аз викам ааа, а пък аз съм от тея... Еййй вика, що не каза бе пич, аз мислех че не сме останале...А убава работа викам, айде един ластик да направим. Пича отзивчив, готово вика, извади си ластика от гащите и ми го подава. -Не бе бате, дай да разкършим гумите малко, да поначешем зверовете... -Ааа, ма тука мноо тесно бе, пък и хората пижамите са си облекли, ще заспиват вече, дай да не ги будиме. Пратихме некъв Ламбургин да съгледва пътя - връща се, чисто било. Като отидохме щех да го бия. Кво чисто, едни ми ти кофички от кисело млеко се валят, празни бирени бутилки "Славена"... Пътя беше 8 километра права отсечка, само с два три обратни завоя и един участък в ремонт. Екстра. Наредихме се на старта и гледам в огледалото за задно виждане едни ми се облакътили на задния капак и плякат карти, люпат семки...Натиснах копчето за отваряне на капака, а те не знаят, че отвътре съм подпъхнал две-три задни пружини от волга и една задна от трабант...За свежест... Застана един с едно яке да вее отпреде, ем старта да ни отброява, ем да вее да не прегреят колите. Махна два три пъти и тръгнахме...Аз съм ръгнал на пръва, гумите въртат, колата се носи, а налево, а надясно... еми некой е подложил тухли под предните гуми...Он (има предвид противника) и Он така, само дето не тухли са му подложили, ми една тревичка е защипал с вратата и пили гуми, пушеци се вдигат, ей-1500 коня е тва, не е шега работа. Заставаме пак, на чисто, турихме и един бас - който пръв мине звуковата бариера, ще оближе масления филтър на другия... Дадоха старт и тръгваме, тоя път и двамата на втора-моторите ръмжат, на него отзаде фъргат пламъци три метра, можеш кърначета да си опечеш, аз нямах, но една цигара си запалих, докато настъпвах педала с двата крака, по едно време включихме на трета, аз нервно ритнах бууст бутона за нитрото, колата се изстреля напреде, клапаните назаде през ауспуха, ма нема да спирам да ги събирам, гааааз, гааааааааз, настигам го, ивъй, кви са па тея зелени човечета на пистата... На него му написаха само фиш, на мене акт, не е честно. Фърлихме талоните и се върнахме обратно на старта, там народа пуснал Дискотека БООМ, и си денси... Той вдигна капака и скочи вътре да си настройва колата, аз отворих отзаде и налях още малко водка, белким проходи коня му с кон. Застанахме пак на старта, гаааз, втора трета, по едно време гледам със педала съм дръпнал и жицата на кампютера, откачила се е буксата за ограничителя на скорост и колата вияяяуууу... спирах, спирах, па спрях...Изпуших една цигара, оня идва отзаде-кво стана бе, помислих че си излетял за Берлин...Викам не бе, ритнах смукача без да искам.... 1:1 (предния път го броихме за негова победа, щото се отърва само с фиш. Заставаме трети път, набичил съм всичко на макс, екуто му трака аванса, уредите подскачат от силната радиация, печката е пусната, джамците са тръзнати доле, за да ме виждат всички... Осмака форсира, хвърчат огньове и осемамперови бушончета, пауър братяя, блескат светкавиците на фотоапаратите, аз си изчоплих остатъците от таратора от зъбите и се нахилих... Гаааз, втора, трета, пета, няма време за четвърта, задния джам се откъртва и пада, фаровете от силната струя се извъртат и почват да светят настрани, некъв овчар сере край пътя...Абе обстановката си е мамата бало, напекъл съм се на газта, пот се лее, пускам волана да си запаля цигара....Бавно задминавам мускала, на него въздуха му се процежда през решетката и пада нарязан на кубчета и зашеметен зад колата, той от зор завалията си отваря кенче загорка и отпива, открехва люка да влезе свеж въздух в купето.... и това му беше грешката. Внезапното отваряне на капачето за въздух нарушава грубо аеродинамиката му, от треста и петдесет километра в час, скороста му рязко започва да пада, бордовия му компютър блокира и се налага да започне да спира, аз победоносно отхвърчавам с триисе метра преднина, и спираме край пътя-хвърлям един поглед към монитора на бордовия компютър, кво да видя-уиндоуса забил, за една броика да си разруша двигателя, а що водка съм му налял... Викам му - евалата братчето ми, са поне съм пич, нема да ми лижеш филтъра, ми дай да си сръбна от бирата, да полюпим малко семки, и да ставаме да се прибираме вкъщи, че ми се схвана задника от толкова зор. А той се хили-е мое ли да ми го сравниш с нещо тва бе...И карането по парапета на цариградско с мотопед с кош не е толкова забавно.

И аз да се отбележа, макар и със закъснение - тестът ми е от 07.10.2019 г. И така... 1) Автомобил – Honda Civic Aerodeck, D15Z8, 1998 г.; 2) Масло – Amsoil XL 5w-20; 3) Маслен филтър – Honda OEM (Purflux; made in France); 4) Общ пробег на автомобила - около 431 500 км; 5) Пробег на маслото в момента на вземане на пробата - 70 км; 6) Цикъл (извънградско/градско) – около 97/3; 7) Средна скорост - около 35 км/ч; 😎 Сезон на експлоатация – 05.10.2019 - 07.10.2019; 9) Моточасове – около 2; 10) Изразходвано гориво - около 5 л. Лукойл 95; 11) Kтм = (5 / 3.780) = 1.3; 12) Пробата е взета от напълно загрял двигател (10 мин след гасене) и се е сушила 24 часа на стайна температура; 13) Обем на налятото чисто масло при смяната - 3.780 л.; 14) Доливане на масло – не е правено; 15) Други – работещ EGR с прочистени пътища; нов катализатор; 16) Капката е скенирана със Samsung Xpress M2675FN на 600 dpi. 17) Режим на експлоатация - основното време за работа на мотора е около 1 час и 10-ина минути на ден. Грубо – сутрин около 30-35 мин. и вечер пак толкова. Кратки пътувания през уикенда. Градско липсва, но около 10-12 мин. от сутрешното пътуване в момента (да не кажа половината от пътуването) минава във висене в задръстване на входа на София. Т.е. режимът е тежък. Първи впечатления - очарован съм. Невероятно тиха, равномерна и изключително лека работа на мотора. При всяко (подчертавам - всяко) достигане на 3000 об./мин. съвсем отявлено се усеща включването на витека. Задействането на витека не бе така ясно изразено при другите масла - не го усещах толкова добре, да не говорим, че не го усещах всеки път. Друго, което искам да спомена, е температурата на маслото. При спокойно каране в настоящите метео условия е макс. 88 С. При Шела стигаше до около 92-93 С. Т.е. по много груба преценка имам спад от около 5 С (+-). Максималната температура, която съм достигал след 130-140 км по магистралата, е 92 С. Имах притеснения за налягането на маслото на празен ход, но засега е стабилно и дори при 90 С е 1 бар (при указан мин. от 0.7 бара при 80 С). Разход за момента няма, но е прекалено рано за изводи. Като се има предвид преклонната възраст на мотора и допуските му, които клонят към лимита, направо не е за вярване колко добре работи с 5w-20-ката. Не зная дали и с колко страда защитата на мотора, но субективните ми усещания и еуфорията (до момента) ме карат да кажа - за моя начин и условия на шофиране (кратко и спокойно в равното софийско поле, с двама пътници в колата и без багаж) никога повече няма да сипя друго масло в този мотор - само 5w-20 .