LAMER

И аз искам реванш, но ще е като се прибера в Гб, а и Теро ще трябва да каже кой беше пичът П.С. Тази кола я карам от година и половина, и май се оказва, че до сега е била със запушено гърне. А, на мен все ми се струваше, че нещо я спъва...(сега вече не)

Вектра 2л 115кс ме тупа с 1-2 коли, при много много въртене от моя страна(на мокър бетон, аз със "сликове") - на 400мМазда MX3 1.8 V6 133кс, 4:0 за мен, гонка до към 170км/ч Пичът стартираше зле, с много въртене, но и на втора и на трета ми се отдалечаваше в огледалото.Тук вече, с гумени гуми и извадих ватата от гърненцето, че го беше позапушила(учудваща разлика се получи, не мога да си позная колата ).

FAT PIZZA ( http://www.zamunda.net/details.php?id=3786&hit=1 ) - най-бруталната комедия, ever! Малко старичък, но уникална възможност за забавление, на тези, които не са го гледали.А, за Fat pizza феновете - сериалът - ( http://www.zamunda.net/details.php?id=213764&hit=1 ) - Почти във всяка серия, има по някоя Хонда - я скутер, я прелюдец, я сивиче, купе...

LAMER - някой, който не знае какво прави (а си мисли, че знае). Не се интересува от това, как работят нещата, а само от това, че работят, не се опитва да вникне в същността на нещата/проблема, а дава отгоре-отгоре. Също така и достоен за презрение П.С. Малко сарказъм

Да взема да се домъкна и аз, тогава. Тъкмо да видя прочутия гараж . За повода съм сложил чисто нови, професионални, хипер-супер-мега яки мишелинки

Теро, ще се качвате ли горе? Чувам, че фолкшвабен клубът щял да ходи организирано

Казват, че денсото, на Косер, е оригинално, японско. Дали е вярно, не знам, но е факт, че колата ми заработи по-добре с тях. П.С. Не забравяй, да отрегулираш междуелектродното разстояние - това, че са нови, не означава, че са с подходяща хлабина.

Ъъъм...зависи. Ако караш с 3.722(d15z6) или пък 3.25(d15z1) ела да видиш какво се казва мъртвец - все едно си с еднолитрова малолитражка, с удушена газова уредба и катериш Шипка, на опъната ръчна спирачка...

Мда. А, изпарителя - какво за него, разглабяш, сменяш мембрани и/или чистиш, сглабяш и после една регулировка... Ето какво може да очакваш вътре

Виждам, че има скептично настроени колеги, но обърнете внимание, че при добавянето на газ ННО, към гориво-въздушната смес, се получават по-висока мощност и/или по-нисък разход на гориво. От къде идва "келипирът" ли? Ами от там, че ННО е газ, който гори от алфа 0.05 до 5 (а за бензина стойностите са 0.8-1.2(3)) и оттам и най-малките количества, подадени към бензино-въздушната смес действат благоприятно, на разход/мощност, поради факта, че газ смесен с друг газ образува изключително хомогенна смес и подпомага за по-доброто изгаряне, на горивните "капки". Някой факти - повишава се скоростта, на горене - нужно е по-малко предварение на двг, октановото число, на Н2 е 150 единици. Ако си направите труда, да изчетете целия блог, посочен от колегата darius, сериозно ще се замислите, дали пък няма смисъл от ННО генератор/и. Сещам се, за човек, който спомена, че е постигнал разход от 2л бензин/100км, на неговото ауди - колко е вярно, не знам, но ако приемем, че това е истина, не можем да твърдим, че с 1 клетка, на стойност 2лв и 43стотинки и газ подаден във всмукателния тракт, без никакви други модификации ще се получи този резултат...П.С. Въпрос, към скептично настроените, относно ННО - а вие опитахте ли?

1.4 - 90кс1.6 - 106кс(екоспек)

Компресията е друга бира... Гарнитурата, просто, ограничава максималния приток, на въздух и по този начин не позволява, на двг да развие 90кс, а само 75. Даже е по-добре да е 75кс, понеже никога няма да е ползван "пълният" потенциал, на двигателя. А относно процедурата, не се притеснявай и най-големият ламер, ще се справи с нея, успешно.

18/100 ъъъм... Може и да няма нищо общо, но опитай да смениш бензиностанцията, за следващото замерване, поне. На скоро ми напълниха 34 литра газ в 27 литрова бутилка П.С. Никога повече "Мангалпетрол"...

Притча с Исус Бе прекрасна сутрин в китния квартал Обеля. Традиционните звуци на съседски скандали, три пуснати перални, ремонт на дограма, саниране и тряскаща ансансьорна врата убиваха с всяка секунда желанието ми да не убия източниците на въпросните аудио вълни. С чук. И основно проблема идваше от Петър Петров Петров, любител алпинист от пловдивско село, или както аз го наричах Маматидаеба. Попаднал в София след като решил, че главната на Пловдив е тясна за него и още петдесет хиляди селяни, които изглеждат по същия начин, по който изговарят буквата „Е” – неестествено (ако някой от Пловдив се е засегнал, моля да се запише и да се чуе как изговаря последната дума преди скобите. Мерси). „Маматидаебаааа” – извиках му името, за да разбере че съм го познал и подозирам че намеренията му не са да ми даде пари или нещо от което ще имам полза, затова най-добре да се самоизчезне. „Помощ, помощ” – идваше хриптене зад прозорците придружено с многократно блъскане в стената. Положението бе нетрадиционно от факта, че живея на 15тия етаж и не ми се случваше много често някой да ми чука от външната стена. Но все пак това бе Маматидеба. Най-лукавия и коварен агент на Матрицата. Имаше много лица и една цел – да ме нервира. „Маматидеба Селянин” – нарекох го с двете му имена. Когато се обръщаш към хората по фамилия, те разбират че говориш сериозно. Тропането се усили и от другата страна се чу плач. Предвид акцента му на човек, който мисли, че е фецко да се намираш на главната на Пловдив в официален анцуг Адидас, плачът му предизвикваше по скоро смях, отколкото жал. Което беше добре. Нуждаех се от малко хумор, тъй като в устата ми водеха битка винени мушици, а в мозъка ми се разиграваше челна катастрофа на петролен танкер с джъмбоджет и товарен влак. Видях че положението бе повече от безнадежно за съня си и реших да стана. Тогава осъзнах колко много се виех около света. Ако света беше срещнал някое друго също толкова абстрактно същество би споделило „Копеле, много ми се вие Генади. Бира и шкембе. Бързо!”. В същото време ми се виеше свят. Друго нещо което виеше бе Маматидеба, но вече в много по-различен от света начин. Виенето на Маматидеба повече мязаше на молба през сълзи за вазелин от страна на пинчер изнасилван от вълкодав. Отидох до хладилника на автопилот и си отворих една бира. Първата глътка бира е като спанака за Попай. След като се почувствах чудесно, като пенсионерка която две седмици е носила Космодиска си без да го дава на своите, гърчещите се нейде из полето от болки в кръстта приятелки, познати и близки , аз отворих прозореца и се загледах в звора пред мен. Маматидеба се намираше на около един метър в ляво, и за своя огромна изненада бе замръзнал от удивление, тъй като явно не очакваше да му отвори човек с бира и червен поглед на група руски научни работници в командировка. Но положението не изискваше научен подход, тук всичко бе въпрос на психология. „Ти!” – казах аз и го посочих. „Слизай!” „Свали ме от тука бе не виждаш ли, че се счупи макарата” Аз се развълнувах страшно много в същия момент. Обзе ме голяма тревога, нечий живот можеше да пострада и ако аз не побързах нямаше да съм съпричастен към трагедията. Затова го замерих с бутилката бира, която вече бе почти празна. Той се изпусна с едната ръка, залюля се, удари си главата в стената на блока, но успя да се задържи с палеца и малкия пръст за въжето. „Копеле!” помислих си аз на глас с интонация, която дори и пловдивчанин ще разбере, че значи „е са ше ти се ебе майката” и отидох за нова бира. „Еееееееееей, ееей! Ей! Какво правиш бе човек не виждаш ли че искам да сляза” „Значи искаш да слезеш, хм? Не искаш да умираш, така ли? ” Попитах аз културно отпивайки от новата бира. „Нйе, истийствино” отговори индивида със сериозността, с която на двадесет и осмата си годишнина е приел факта, че ще трябва да повтаря 1 клас в училище за деца с Даун синдром по Сендовската система за шести пореден път. Бирата ми се изпусна с доста солидна засилка в главата му и онзи полетя през чучурите на хората и саксиите за цветя. Когато падна аз вече се бях завил обратно в леглото, размишлявайки върху станалото. Басовият звук на труп изпуснат от високо върху асфалт ми напомни за доброто старо време. И ме обзе меланхоличното настроение. Поне му направих услуга. Сигурно е изгубил съзнание при удара с бутилка и не е можал да падне качествено от 15 тия етаж. Понякога съм истинско съкровище. Същинско ангелче. Лека нощ. „Генаааааади” пак се чу онзи глас с гадния ехо ефект. Опитах се да го игнорирам, но той продължаваше. Знаех си. Джийзъс пак се нуждае от мен. „Кажи Йехова, по-бързо, щото ми се спи, а ти сериозно застрашаваш физическото си здраве на място без свидетели.” „Защо постъпи така бе Генади, какво ти е виновен мирянина, знаеш ли че баба му цял живот е ходила на църква. Бе толкова вярваща, че веднъж се промъкнала вечер в църквата и изяла част от светите мощи, от което получила благословенна диария, един от 12024 признака, че си стигнал максималния левъл на палене на свещички.” „Неведоми са пътищата ми за теб, така че изчезвай” казах аз и го замерих с мобилния си телефон, той мина през него с Каспър ефект „Защо го уби по този начин, Генади?” Тук някъдето положението започна да ми писва и аз се изправих в леглото. „Какво трябваше да направя според теб бе нещастник? Да намеря дървен кръст, пирони, да го окова и да го чакам да умре ли?” „Ха-ха много смешно” каза Джийзъс с известна доза сарказъм. „Освен това” казах аз „ти като си толкова отворен и баба му ти се е молила даже и през комунизма, къде беше по време на целия този инцидент? И изобщо не ме намесвай, когато става въпрос за един от твоите” Джийзъс изглеждаше смутен като онзи път когато бе отишъл да пикае под дърво и след като започнал да уринира забелязал, че Буда медитира баш на един хуй разстояние. „Ами аз такова” каза сина божий, племенник на светия дух „Опитвах се да му помогна и да настроя правилно макарата на покрива и изведнъж нещо каза „Пук”. И после едно друго нещо остана в ръцете ми и човека просто полетя надолу” “Е нали си дърводелец бе тъпанар, трябва да разбираш нещо от тия неща все пак” „Това с дърводелеца е малко недоразумение. Като малък обичах много до полирам дървото, ако се сещаш какво искам да ти кажа и от там излезе. И то на публични места. Никой не ми казваше че е грешно, аз просто отивах някъде и започвах да го разтривам докато не изтреляше айрян по някой наоколо. В последствие разбрах, че трябва да съм благодарен че не съм ослепял, но завинаги ми останаха космите между пръстите. В последствие това ми изигра много лоша шега, когато баща ми – бог от стария завет видя, че като ям с ръце ми залепва храната по въпросните междупръстни косми. Дори и той, въпреки че беше на около 10000000 години, беше ходил на училище и знаеше че това е основен признак за хронична тинейджърска мастурбация. И ме би с колана. Много ме би. По онова време боговете не са това което са сега – разни мъченици умрели от глад, говорим за мъж от калибър на Зевс, Посейдон, чиято предства за добро прекарване е да пие с Дионисий и шмърка с Менделеев след което се забавлява като тормози хора като изтребва раси и праща жаби и скакалци от небето, под божествения предлог – „Ташак да става, сине, ти ебамайката”. Това на кръстта с пироните после беше нищо в сравнение, с мъките от божия колан. За да отърва и малкото си останало достойнство, предвид че целия ни блок бе пълен със семейства от фамилии на различни богове и съответно бе пълно с деца, аз обвиних Содом и Гомор, защото тъкмо се бях върнал от зелено училище там. Разбрах какво се е случило после и искам да се извиня на близките на жертвите на моята страст към пубертетското самозадоволяване и за спасяването на собствения си задник, по същия начин по който Джордж Буш се извинява на близките на загиналите американци в името на корпоративните интереси на семейната му петролна компания.” „Знаеш, че обичам твоите притчи Джизъс и мога да ги сравня единственно с миризмата на труп в стая със синьо сирене и разлято съдържание на единствената химическа тоалетна на панаир където се продават изключително изделия приготвени от кайма от кокали на кучета предадени от Ветеринарния Институт по програма „Умрели по Неизвестен и Много Меприятен Начин” в пратката с надпис „Най-вероятно извънземен вирус.”. „Генади!” – обърна се Исус към мен със сериозния си тон, който 94 процента от хората биха определили като гласа, който съобщава спирките в метрото. „Отивам да пусна една свещена вода, че се стискам от половин час” И Джийзъс се понесе със стъпка, която издаде божествен зор напиращ в него. Всички "приключения" на Генади тук - http://therealgenadi.wordpress.com/tag/%D0...81%D1%83%D1%81/П.С. Вече съм му върл фен

@ sa6o46 Ако си 1.5i LS, както пише, в профила ти, най-вероятно си и с 262мм дискове отпред(не масовите 240мм), което значи, че не можеш да сложиш джанта по-малка от '14

d15z6 произведена в началото на '96. Миналата година 140-150лв, тази година 87(или 89) Това за гр.Габрово

Японски Civic 1.5iLS '96 за година и четвърт, не я бях виждал, въпросната лампа, да светва. Миналата неделя, бях паркирал по такъв начин, че дясната страна на колата беше доста вдигната и лампата светна , а бензинът беше малко над най-долната, бяла черта. Също ми направи впечатление, че светва плавно, както беше споменато. Моят съвет - опитайте с малко гориво и автомобила под наклон.

Това са легенди. Аз карам, сивика, със 70Аh вече година и нещо и нямам, каквито и да е, проблеми(и "око"-то винаги е зелено)...освен, ако предостатъчният ток, не е някакъв проблем :rolleyes:P.S. Максималният, заряден ток, при мен(50А), е дори по-нисък, от на колегата.

@nch А, случайно тестът да предвижда ресет, на компютъра, ПРЕДИ провеждането му?

Teро, с на Васил ТТ-то ли си щял да се пускаш?(т'ва габровското, сивото)? Защото то не е баш стоково...

Колеги, високият разход МОЖЕ и да се дължи, на разбутани бензиноколонки. Плащаш литър - наливат ти 0.8... За пример ще дам себеси, миналия ден, зареждам напълно празна, газова бутилка, която никога не е хващала повече от 27литра газ. Та на въпросната бензиностанция/газстанция (да я наречем "МАНГАЛПЕТРОЛ"), ми сипаха 33.8 литра , при положение, че пистолета пасна перфектно и не е "издишал"Извод-->никога повече "МАНГАЛПЕТРОЛ"

Погледни за лед, от вътрешната страна на джантите. Замръзва и с теглото си, разбалансира гумата - много неприятно и понякога стряскащо.

Колега respawn, има едно кабелче(маса), което е закачено към, корпуса на термостата. Ако е откачен, или не дава добре, контакт, се получават абсолютно, същите симптоми, които си описал. Моят съвет е - провери това кабелче и му почисти, контактната повърхност, затегни го добре.