В селско училище постъпва нова даскалица, хубава, наконтена, с капела. Видял я бай Иван, засукал мустака, купил един плик с бонбони раздал ги на децата и им казал:
- Като ме видите да минавам покрай училището ще викате "Бай Иван с двата, бай Иван с двата".
На другия ден минава покрай даскалото и децата като го видели закрещяли:
- Бай Иван с двата, бай Иван с двата - и така няколко дни подред.
Чула ги даскалицата, станало и любопитно, и един ден спряла бай Иван и го пита:
- Бай Иване защо децата ти викат така?
Бай Иван:
- А не ги слушай, дечурлишки работи.
Даскалицата:
- Кажи де кажи, знаеш че съм нова тук и не познавам още хората!
- Е добре, викат ми така защото имам един по-голям и по-корав за селянки и един по-малък и по-нежен за гражданки.
Даскалицата:
- Ааа бай Иване, ти не ме гледай, че съм с капелата, то и аз съм от селата!