Oбичам дългите магистрални пътувания в чужбина, по много часове, със спирания на различни дестинации, които изискват добро планиране и добра организация. Скоростта изобщо да не е висока, да е разтоварваща, а не натоварваща. До мен да е гадже, жена, любовница или което и да е любимо същество от женски пол, да съм заредил поне 300 часа музика на флашка и старите дискове. Да заредя хондюшка със солидно количество храна и напитки, да планирам тръгване рано сутрин още по тъмно или надвечер, ако ще е нощно каране с идея да е по хладно, например ако е лятото. Да съм проучил бензините къде са по-евтини, да съм уредил спането по мотели и хотели, забележителности и други мероприятия. Всичко това мен ме разтоварва и организацията на подобно събитие за мен е удоволствие. Ей тогава шофьорлъка е кеф, понеже си писал по възможност да е романтично. Да знам, че имам достатъчно часове до ферибота в Игуменица, Сплит или в Генуа например, а не да бързам като въртоглав да се трепя по пътищата. И докато мацката ми подава бонбонки в устата докато аз шофирам да си мисли: "Брей, тоя сладур може да не ми се праска с високи скорости, ама Акордеона му добре стегнат, с хубави гуми, тих двигател чуваме добре музиката, спокойно и хубаво ми е на душата. Не искам тая приказка да свършва." Случвало се е много пъти, реалност е, а не фантазия, затова така го описвам. Ей това за мен е мастъринга в шофирането.