А пък аз вчера реших да раздвижа колелото на синковеца, понеже не го ползва, а и исках да идем с приятели на 1 местенце, до което са 45 км асфалт + още 5 черен път. Идеята бе да тръгна по хладно, по пладне да съм там, а на обратно, в 1 от колите. Речено - сторено, обаче техните планове се променили и се наложи да си се прибирам сам. План Б беше да стигна до 1 гара и с влака, но го изтървах с 5-6 мин, а не ми се чакаше още 2 часа за следващия. Пих кафе на гарата, разхладих се и минах на план В - до където ме умори жегата, а от там на стоп.
5 км преди Монтана спрях на 1 сянка край асфалта, пуснах колелото на земята и реших че ще махам. Седнех ли - не мОа стана, а легнех ли - умрел съм.
Жегата бе адска - водата сврЪши, абее 100 км на 30+ градуса не е за всеки, явно и за мен.
Взех да си подбирам потенциалните спасители. Колата да сбере цялото колело (без разглобяване) + мен и водачът да е сам.
Първо махнах на 1 пикап с 4 врати - подмина ме.
После на 1 ванче - Опел Зафира.
Мина и една Т-4-ка - празен, ама не спря.
Мина и едно Кю 7, но него не стопирах - твърде потен и прашен бях.
До тук минаха 10-тина мин, па си викам, ако още 2-ма / 3-ма не спрат, поне ще почина, па ще се пробвам да се прибера дом на ход.
Иии, задава се от завоя 1 Харви 1-ва ген. Викам си - ХОНДАджия, няма как да не спре.
Още преди да вдигна ръка, чувам как водачът отнема газта. Спря до мен, свали десния джам и пита: - Проблем с колелото?
- Не, но жегата ме умори. Ще ме метнете ли до Монтана?
Слезе, помогна ми да го натоварим (свалих предното колело на байка), седнахме, па поехме.
Рекох да завържа разговор:
- Отдавна ли имате колата?
- От 4-5 години. Наследих я от баща ми. Той вече не може да шофира. Над 80 годишен е.
- Доволен ли сте?
- Това ми е първи японец. Похарчих няколко хилядарки за ремонти, но ми е работна кола и ще ме надживее.
Отзад нямаше задни седалки и се търкаляха разни строителни инструменти и материали. Отвън не е кърпено и боядисвано - вид лош, та зле.
Човекът е едър / здрав / загорял / вече белобрад - от мен 100% по-възрастен - поне на 60г. Мълчалив труженик - прагматик.
Остави ме в града, нищо не поиска, името си не каза, ръкостиснахме се здравеняшки и това бе.
Харвито снимах с последните електрони ток в батерията на тел-а си - просто да се съпоставят размерите. Малките коли са голяма работа.
Важното е (както казваше Джоко Росич) не каква кола караш, а какъв човек слизаш от нея!
Преди да си фен, трябва да станеш човек!