Освен, ако колата няма да се купува без оглед (както преди съм купувал коли от Германия), пазаренето за цената, без да си видял колата са абсолютни приказки на вятъра. Като купуваш кола от Северна Америка и правиш обратното на пазарене (наддаване) трябва да си отваряш очите на четири, защото колкото и да си гледал, винаги има още нещо (и/или по пътя се случва нещо) и после пиеш студена вода. Колата вече е твоя с всичките ѝ недостатъци и трябва да отговаряш пред клиента за тях, все едно ти си ги причинил.
Тук масово има хора, където си мислят, че клиентът е цар. Може да се пазари, може да тества колата, може да иска да я кара на сервиз, може да иска всичко! Истината за мен е, че продавачът е в правото си да откаже някои от тези неща, или цялата сделка, щом не го устройва и е преценил, че може да търси сделка с друг по-малко изискващ клиент. Може да е преценил, че този клиент, колкото и да я гледа, колкото и време да му отнеме, пак няма да я вземе. А дали ще му остане колата за продан и на колко ще я пусне, си е лично негов проблем.
Бил съм и от двете страни и знам, че освен продавачите, клиентите също могат да бъдат изключително напрягащи. "Аз му отивам на крака с парите си"... Продавачът не ти "взима" всичките пари. Взима някаква част за печалба. Останалото е било по покупката и евентуално ремонта на колата. Срещу горницата си е рискувал, занимавал се е с транспорт, плащане, разправял се е с майстори, търпял е клиенти. Ако толкова искате - прескачайте ги и взимайте директно от чужбина