Класация

💸 64,50 евро винетка за цяла година може скоро да ни се струват като подарък. 🤔 Плащането според изминатото разстояние звучи много „справедливо“. Докато човек не започне да смята. 🚗 Да вземем съвсем реален пример как работи подобно таксуване в Сърбия. 🇷🇸 Влизаш от България, качваш се на магистралата при Цариброд и тръгваш към Белград. Разстоянието е около 327 км. 💰 Тол таксата за лек автомобил е 1800 динара - около 15 евро в едната посока. ↩️ Отиваш и се връщаш - над 30 евро. 📌 Направиш го два пъти - и вече си почти на стойността на ЦЯЛА годишна винетка в България, която в момента струва 64,50 евро. 🛣️ А сега си представете човек, който пътува редовно Добрич-Варна, Добрич-София, Варна-София или по други дълги направления. 🏥 За работа. За лечение. За университет. За семейството си. Причината няма особено значение. 📆 Днес плащаш веднъж и караш цяла година. 💳 Утре може да плащаш при всяко едно пътуване и за всеки изминат километър. 🇪🇺 И тук, разбира се, много удобно се появи любимото оправдание на българската власт: „Европа ни задължава.“ 📌 Само че не точно. Европейската директива определя рамката и правилата за пътното таксуване, но не казва, че България е длъжна до 2030 г. да премахне винетките за леките автомобили. ❗ Тоест, ако утре българският шофьор започне да плаща на километър, това няма да е някаква природна стихия, спусната от Брюксел. 🇧🇬 Това ще е и българско политическо решение. Взето тук. От хора, които много обичат да се крият зад европейски директиви, когато трябва да обяснят поредното поскъпване. 🏗️ И на фона на това четем и за планове за концесии на магистрали и друга инфраструктура за десетилетия напред. ❓ Всъщност трябва да се запитаме колко ще ни струва да се движим из собствената си държава? ⚠️ Защото зад красивото обяснение „плащаш само толкова, колкото ползваш“ много лесно може да се окаже едно съвсем обикновено и сериозно поскъпване за хората, които действително пътуват. 🚨 Шофьорите в България са на път да платят сметката за една опашата лъжа. Министерството на регионалното развитие и устройственото благоустройство (МРРБ) за пореден път лансира в общественото пространство невярна информация: че от 2030 г. „Брюксел ни задължава“ да въведем километров тол за леките автомобили. 👉 ИСТИНАТА: Евродирективата НЕ задължава България да премахва евтините електронни винетки за гражданите! 💡 Какво всъщност казва Директива (ЕС) 2022/362? 🛑 НЯМА задължение за тол за леки коли (категории M1 и N1): Винетната система остава 100% законна и позволена и след 2030 г. 🚚 Километровата такса е САМО за камионите (>3.5 тона): Премахването на винетките по мрежата TEN-T се отнася единствено за тежкотоварния трафик. 🇪🇺 Европейската комисия го заявява изрично: Екологичната диференциация и промените при леките коли са по избор на самата държава (optional). ⚠️ Защо това е опасна манипулация? Ако след 2030 г. българските шофьори плащат за всеки изминат километър до морето или до родното си място, това няма да е заради ЕС, а заради лично политическо решение на българското правителство. Призоваваме министър-председателя: 1. Спрете да се предоверявате на министри, които използват Брюксел като „плашило“ за оправдание на нови такси! 2. Изискайте незабавна правна проверка на текстовете от ЕС. Уронването на доверието в институциите с манипулации трябва да спре! А до края на 2027 година всички налични тол и общински камери минават в разпореждане на КАТ, или както там ще се казва новата обща супер агенция. Дори боди камирите на МВР служителите ще са в този инфо фонд и всички записи - юридически доказателствен материал. Остава да се реализира законово и идеята "нарушил - веднага платил", чрез автоматично вземане от налична банкова сметка. Фантастика - утопия - реалност. Има добри филми класики по темата - пълен контрол на обществото за негово благо. Кой софтуер ще преценява дали си кихнал, или пръднал и каква е обществената вреда за околните, ако при първото си хремав, а при второто "разстроен" ?!

Когато Джордж Оруел пише антиутопията „1984“, годината е 1948-а. Три десетилетия по-късно един изследовател решава да провери колко от описаното в романа вече е станало реалност. Резултатът е стряскащ. През 1978 г. изследователят Дейвид Гудман прави любопитен анализ за американското списание The Futurist. Той прочита романа с цел да преброи колко от представите на Оруел за бъдещето вече са се превърнали в реалност. Събира 137. Според оценката му повече от 100 от тях вече са се осъществили поне отчасти. Самото число звучи впечатляващо. Още по-интересно става, когато си припомним част от нещата, които Оруел описва в своя антиутопичен свят: общество, в което хората могат да бъдат наблюдавани чрез устройства, намиращи се дори в домовете им; постепенно изчезване на личното пространство; власт, която контролира информацията, достигаща до обществото; пренаписване на миналото така, че вчерашните факти да отговарят на днешната политическа необходимост; „новговор“ – език, чийто речник умишлено се стеснява, за да се ограничи възможността определени идеи изобщо да бъдат формулирани; „двумисъл“ – способността човек да приема две взаимно изключващи се твърдения и да вярва и в двете; непрекъснато присъствие на враг, срещу когото обществото трябва да бъде мобилизирано; постоянна война, която се превръща в нормално състояние; преследване на хората дори заради мислите и убежденията им; Над всичко стои Големият брат и неговото прочуто предупреждение: „Големият брат те наблюдава.“ И все пак най-смущаващото в „1984“ не са технологиите за наблюдение. Много по-страшна е представата на Оруел за свят, в който властта може да променя самата истина. Миналото непрекъснато се пренаписва, неудобните факти изчезват, а вчерашната версия на събитията се заменя с нова. Ако всички документи вече твърдят едно, медиите го повтарят, а хората около теб го приемат за истина, в един момент започваш да се съмняваш дори в собствената си памет. Тогава властта вече не контролира само какво можеш да кажеш. Тя започва да определя кое изобщо приемаш за истина. Може би затова „1984“ продължава да звучи смущаващо съвременно близо век след излизането си. Годината от заглавието отдавна е минала. Предупреждението на Оруел обаче няма срок на годност. Защото свободата рядко изчезва изведнъж. По-често отстъпва малко по малко. Когато обществото свикне някой друг да решава какво е истина, какво може да бъде казано и в какво е позволено да се вярва.

Автомобила е тромав защото двигателя е малък.Моят съвет е да търсите 1.8 141 к.с.Аз имам такава и върви прилично но не е автомобил за състезания .

69 ми е много любим ретро "джип". 51 си има своя чар. 53 е слаба работа в сравнение със западните аналози. Но за да не съм съвсем офтопик - научих се да карам на Трабант 601, а доста след това карах курс на ВАЗ-2105.

Бе, ти си стар като вселената😊.... Кой набор си, че си виждал молотовка на живо, мани ама и си карал😉..?