Явно не съм мъж.
Когато ме питат какви жени харесваш, аз казвам “умни”.
Обикновено настояват:
- “Не бе, кажи руси, червенокоси?”
Аз пак казвам:
- УМНИ!!!
Повреден съм, явно.
Наскоро разбрах, че му се казва сапиосексуален.
Сексът е хубаво нещо, но на сутринта трябва нещо да си говорите.
Опитвал съм…
Няколко нощи и после, като се изчерпи химията се започват разговори:
“Мило, ти нещо охладня към мен”.
Веднъж издържах цели шест месеца. Уморително е.
Почваш да се опитваш да говориш с по - прости думи, да правиш по - кратки изречения.
Не даваш примери от филми, от книги, защото те не са ги гледали/чели и не те разбират.
Накрая просто си тръгваш.
По - добре е да си сам, отколкото уж да сте двама, пък пак да си самотен и оттегчен.
“Ама за какво ти е някаква очиларка, дето не знае даже как да се облече?”
Всъщност няма грозни умни жени.
Ако една жена има нещо в главата, тя знае как да подчертае плюсовете си, да прикрие недостатъците.
Как да се облече, така, че да изглежда елегантно, как да се гримира…
Умът е най-добрия грим.
Всъщност не знам. Явно не съм мъж. Не се заглеждам по изкуствени коси, гърди, крака… Е добре, де. Хващат окото, но най-добре го е казал Чандлър :
- “Тя беше божествено красива,
до моментът в който проговори”.
Иван Богданов.