Класация

@jijo86 не се филмирай прекалено, точно във Варна има двама топ майстори занимаващи се само с Хонда, така че си голям късметлия. Търси Дидо в Левски и го слушай какво и кога е за смяна и няма да сбъркаш. Успех и много безаварийни км.

Единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст“! Самарското знаме било заковано със златни гвоздеи за дръжката. Последният гвоздей е забит от стария български воeвода дядо Цеко Петков, над 30 години водил чета в Троянския Балкан. След като заковава златния гвоздей в дръжката, със свален калпак и с очи към небето, той произнася заветните думи: "Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие". Мощно "ура" и хвърляне на шапки и калпаци следва след думите на поборника. Това е началото на пътя на святото Самарско знаме.

От гледна точка на Honda, първото масло е за бензинови и дизелови двигатели, а второто и третото са само за дизелови на база постните стандарти на предният етикет. Но само TDS би показал пълният им обхват на приложения.

Здравей, Наско! Линк: https://ato24.de/en/ato24-engine-oil-synth-5w-40.html Вид и количество: ATO24 Engine Oil SYNTH 5W-40 3x1L Стойност на поръчката: (3*5.40)*2.15 = 34.83 лв. Начин на плащане: - Парите ще бъдат преведени по сметка в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД Начин на получаване: - Лично

Проблемът наистина е сериозен. Почти никой не им разбира, а малцината можещ не искат да се занимават, а и някои части са скъпи. Добре че моделът е здрав и освен обслужване, не се налага да дириш майстори, ако не си изтеглил "къса клечка" с уморен екземпляр. Не се филмирай - живей си живота и И се радвай!

Никола Корчев - спасителят на Самарското знаме Пътят на героя от малкото село Горна Диканя до Националния пантеон на героите на България Долна Диканя - малко китно селце, сгушено в южните склонове на планината Верила, е родното място на моя баща. Диканци могат гордо да се похвалят с подвизите и деянията на много емблематични за българската история личности, произлезли именно оттам. Една от тях е човекът, жертвал се пред олтара на отечеството, опълченецът, който храбро спасява Самарското знаме от попадане във вражески ръце в развоя на една от най-ожесточените битки от Руско-турската освободителна война - Никола Корчев. Житейската пътека на Никола тръгва от село Горна Диканя, където той се родил през далечната 1836 година. Млад левент, деветнайсетгодишен, той взел за невяста прочута хубавица от съседното село Долна Диканя. Били заможно семейство, негова била и селската воденица, която до ден днешен може да се види на брега на тамошния язовир. Никола бил огромен мъж, едър, жилав здравеняк с исполински ръст - 2.10 м., а като нахлупел опълченския калпак ставал 2.30 м. Славел се с непокорността си, с буйния си и необуздан нрав. Не търпял никакви неправди и винаги пръв се притичвал на помощ на всекиго, изпаднал в нужда. Бързо се разчуло надлъж и нашир, че е човек, на когото може да се има доверие, и цялото село разчитало на него в морните времена на турското иго. Никола бил избухлив и импулсивен. Каквото му било на сърце, това му било и на уста, затова не се задържали със семейството му продължително на едно място. И до ден днешен в селото се носят мълви и предания, които старите хора още разказват. Било тъмна и студена вечер, когато във воденицата му дошли двама турци. След солиден запой, двамата поискали да останат вътре само с жена му и дъщеричката му, за да се изгаврят с тях. Никола и баща му излезли, но тутакси се върнали с брадви и съсекли турците с един замах, а после ги заровили до воденицата. Диканци още твърдят, че именно тая случка Иван Вазов е пресъздал в първия български роман “Под игото” и че именно Никола Корчев е прототип на Боримечката. Бързо се разчуло за смъртта на двамата аги. Семейството било принудено да бяга. Никола натоварил жената, децата и какъвто багаж имал време да вземе на каруцата и заминали за Самоков, където се хванал да работи в местната ковачница. В града обаче било друго, не било като на село, и Никола се намерил сред група будни българи, които разпалили и у него искрата на българското освободително дело, на независимостта и църковната борба. Българската общност решила да прогонят гръцкия владика Матей от града, теглили чоп и задачата се паднала на Никола. Отново се налагало да вложи силния си дух и херкулесовите си сили. През нощта се вмъкнал в къщата на владиката, изпъдил го навън по бели гащи, нарамил го на гръб, занесъл го до края на града и му посочил пътя за Гърция. Не се знае какво точно му наговорил, но така го заплашил, че оттогава никой повече не го мярнал по тия земи. Заради тая случка Никола пак бил принуден да се потули от турските власти. Заминал с фамилията си за Цариград, където изучил железничарското дело и започнал да кара железницата по линията Русе-Варна. Според внучката му Константинка Корчева той бил първият български локомотивен машинист. Тази длъжност му давала възможността да превозва тайно революционери, оръжие и документи. Неведнъж във вагоните той укривал Панайот Волов, синовете на баба Тонка и дори Дякона Левски, който често пътувал за Букурещ, за да устройва събрания на революционния комитет. Тогава Никола Корчев служел в четата на Филип Тотю и в Русе се бил прославил като верен комита. По това време бил приет и в Русенския революционен комитет, където бил рамо до рамо с дейци като Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов и др., също служители по железницата. За тях и с тях той бил готов по всяко време да премине бос по жаравата на революцията. Турски шпиони разкрили дейността му и трябвало незабавно да го арестуват още на следващия ден, преди да се качи на локомотива. Но верни приятели патриоти навреме го предупредили и той вместо в депото отишъл в дома на баба Тонка и още същата нощ се прехвърлил в Румъния, където се свързал с българските емигранти. За тази опасна дейност почти никой от дружината не знаел. Знаели обаче за героизма, който Никола проявил през 1877 година. Настъпил големият час. Русия обявила война на Османската империя. Никола Корчев се включил в състава на Трета опълченска дружина под командването на подп. Павел Калитин, на която било възложено да носи и пази Самарското знаме. Никола вече надхвърлял 40 години - една преклонна възраст за войник според тогавашните схващания, но опитът му на революционер и боец и личните му качества - смелост и всеотдайност, го правели човек, до когото всеки искал да бъде по-близо по време на всички битки и сражения. На 19 юли 1877 година се разразили героичните боеве за Стара Загора. Талази от турски войници прииждали като придошла река. Мощният глас на Никола Корчев проехтял над всички: “Братя, не отстъпвайте! Всеки повален фес е отплата за сълзите на нашите майки и сестри, за смъртта на нашите бащи и братя! Бъдете твърди, братя!”. Завързал се ръкопашен бой около знамето. Трима знаменосци и самият полковник Калитин паднали убити в опит да го спасят. В този ужас, непознат и на Ада, разярени българи с последни сили бранели своето знаме, като съсичали всеки докоснал се до него враг. Тогава, както съобщава очевидец, “сред гъстия дим, сред дъжд от горещи куршуми, опрашен, запъхтян, почернял от барута и огъня железничарят Никола Корчев с развята брада и очи, светнали като два въглена, се хвърлил на щик”. Той геройски изтръгнал знамето от вражески ръце, като го откъснал от дръжката му (затова и до ден днешен тя е счупена) и го поверил на един млад опълченец, който го грабнал и го изнесъл от сражението. Едва тогава Никола Корчев пада в несвяст. Оказало се, че има единайсет тежки рани. Причерняло му, светкавици започнали да се гонят пред очите му, а устата му сама повтаряла: “Пазете го! Пазете го!”. За подвига му Никола бил награден с орден за храброст "Свети Георги" - IV степен. Стореното от него отекнало по цяла България, така получил и прякора си - Спасителят на Самарското знаме. След войната се преселил със семейството си във Варна, където бил тачен и уважаван. През 1902 година се разнесла новината, че по случай 25 годишнина от Шипченската епопея ще бъдат организирани грандиозни тържества на връх Шипка, за да се открие и освети новоиздигнатият храм. Били поканени всички живи опълченци. Всички дружно решили, че само Никола Корчев е достоен да носи знамето. Така той оглавил парада, стъпвал отпред, облечен с войнишката си униформа, изправен, грамаден, белобрад, непоклатим. Излъчвал страхопочитание и всявал респект у душата на всекиго. В тълпата бил и художникът Ярослав Вешин. Завързала се приказка между опълченците, доживели свободата, и художника. На него силно впечатление му направили мъдростта и скромността на човека, спасил знамето, дал всичко, което е имал, и в замяна получил забвение. Достолепният образ на Никола Корчев се запечатал в съзнанието му и след време му изпратил телеграма, че иска да го нарисува със Самарското знаме. В продължение на няколко месеца всеки ден опълченецът позирал със знамето в ателието на художника. Често на срещите присъствал и Иван Вазов, който описва Никола като рядко сладкодумен и интелигентен човек. Картината „Самарското знаме“ е завършена през 1911 г. и придобива небивала популярност. Между Вешин и Никола Корчев се заражда голямо приятелство, продължило до смъртта му през 1921 година. На погребението на опълченеца се стича цяла Варна и го изпраща с военни почести. Споменът и разказите за Никола Корчев, великият българин със съзнание за революция, се предават и до днес от поколение на поколение, оставяйки го жив във вечността. Именно тези будни хора винаги ще бъдат мерило за напредък, за морал, за родолюбие, за култура и за величие на духа. Променили хода на българската история, те оставят белег и завет на тези, които идват след тях, че народът ни притежава непреходно богатство, депозирано в банката, наречена “Памет”, която никога не може да фалира. Те са образец на безсмъртието. А мълвата за тях все още се носи из китното селце Долна Диканя... (Материалът е изготвен от Калина Александрова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер”, град София.)

Много малко я карах след опресняването , днес ме очакват едни 200км. и ще споделя

Съжалявам за теб честно.......... Много си писал и чак ми се искаше да подмина, да не чета до край и да не отговарям ( както винаги ). Попаднал си просто на неправилните ключари, които са резачи и копирачи. Единият щом е казал че може евентуално да махне иммото не знам защо не е казал че може да направи чип по имобилайзера. Наличието на червен ключ, не решава проблемът когато няма нито един черен. Когато Лаунча ти казва дай на контакт с ЛЪРНЕТ ключ, има предвид : Обучен работещ..... Чаааааак после се слага червеният за добавяне на нов..... Използването на червеният довежда до по големи поразии , но предвид че има Лаунч, те са поправими. Не случайно излиза първото съобщение, преди да почнеш каквото и да било. Изпрати ми имобилаизерът и ще имаш работещ чип. .....Даже като се замисля, мога да накарам червеният да стане черен и да пали.... Всичките тея схеми и приключения, .......с един комплект (Ключ, Комп и Иммо), също щяха да бъдат решени мнооого отдавна.

В старата рецептура на Mobil 1 ESP 5W-30 имаше следното: GTL 30-40%, PAO 1-5% , Естери 1-5% (източник: https://oil-club.de/index.php?thread/4190-mobil1-esp-5w-30/) Най-новият вариант на Mobil 1 ESP 5W-30 с API SP и LL-04. Източник: https://oil-club.de/index.php?thread/12730-mobil1-esp-5w-30-api-sp-ll-04/

Да, "i" означава info, т.е. колата има да ти казва нещо за себе си. От бутон "i" на волана сменяваш страници, докато стигнеш до надпис в жълто. Като дадеш на контакт светват за тест и изгасват при запалване. Не е редно да светят при запален двг. Говоря за другите два символа, които си показал. "А" със стрелка е за stop-start системата, воланът с удивителна е power steering. И за двете би трябвало да има info, което да казва, защо светят. Забравил съм, какво точно казва info-то, защото с 9-ката се разделих преди 6 г. Ако не ме лъже паметта, просто пишеше "malfunction". Най-честата и безобидна причина да светнат тези две лампи е слаб акомулатор. Не знам, колко точно трябва да е слаб, но не е задължително да е слаб, дотолкова, че да не можеш да запалиш. п.п. Предполагам знаеш, ама ... power steering е адаптивен, ако мога така да го нарека. На градско воланът е лек, и с увеличаване на скоростта става все по-твърд п.п.п. Аз лично, първото нещо, което правех след запалване на колата беше да изключа "stop-start" системата и "eco" режима. Според мен и двете са юслес, както казват местните.

Човек който обвинява другите, има още дълъг път да извърви. Човек който обвинява себе си, вече е преполовил този път. Човек който не вини никого за нищо, вече е пристигнал. китайска мъдрост

Лепилото, което използвах е такова. С него си лепих тавана на другата кола. Може да се ползва каквото имате под ръка ЕЛАСТИЧНО лепило. Не използвайте секундни или минутни лепила. Те ще се начупят много бързо. Добре е лепилото да издържа на по-висока температура, знаете че през лятото в колата става доста горещо. Ако сте решили да се захванете с тази процедура, препоръчвам да свалите и огледате всички говорители, не само тези, които чувате че дрънчат. При мен и 4-те бяха разлепени, само един от тях дрънчеше. Другите 2 ( в предните врати ) се оказа че са некадърно сменени със някакъв двулентов кенууд, завит с винтове за дърво в ламарината. След ремонта на говорителите ( и макар че в момента съм с 4, а не със 6) звука в колата става съвсем друг. До буфера се стига доста по-трудно, затова него го оставих за по-нататък.

Имам оригинална книжка на БГ език, в която е описано абсолютно всичко в колата какво, къде, колко, кога, защо, спецификация. Бих е предоставил на колега, който може да я скенира и направи на pdf., и сподели файла тук. Все пак, ще трябва да ми я върне :)., на нея касовата бележка от първоначалното и закупуване.

И все още се чудя дали направих грешка че не си взех акорд 2.4 след 2010 и да дам повече пари.....