Класация

Бях петнайсетинагодишен хлапак и учех в стругарски техникум. По-точно – не учех. Бягах от часовете, бях натрупал неизвинени и една камара двойки. Викаха родителите ми в училище, пък аз не им казвах. Един ден директорът ме заплаши, че ако не дойда с баща си, ще ме изключи от училището. Ходех по улицата и се чудех какво да направя. Родителите ми живееха в провинцията, трудно можеха да дойдат. И за какво да идват? За да чуят, че синът им е пред изключване... Изведнъж, както вървях по тротоара, ми хрумна идея. Огледах се наоколо – случайни минувачи. Харесах си един – изглеждаше кротък човек, скромно облечен, на възраст колкото да ми е баща. Спрях го и накратко му описах положението си. Помолих го да дойде с мен при директора като мой родител. Човекът се съгласи. Тръгна с мен към училището. Влязохме при директора и аз го представих – баща ми. Директорът само това чакаше и като отвори една уста: синът ви бяга от час, пуши, има двойки... – Георги е пред изключване! – завърши директорският монолог. „Моят баща“ мълчеше и ме гледаше. Изведнъж се пресегна и ми изплющя страшен шамар. – Ох! – викнах. Не от болка, а от изненада. – Ох ли! – и върху главата ми се посипаха още удари. – Ти докога ще ни ядосваш, бе! – ядно ме шлевеше тоя, уж наглед кротък човек. – Недейте, другарю! – намеси се директорът и почна да ме защитава. – Не го бийте! Той ще се поправи... – Няма да го бия ли! – викна почервенял от яд човекът. – Аз вкъщи ще го пребия! А пък майка му как ще се ядоса! Той ще ѝ разбие здравето! И пак налетя върху ми с шамари. Притеснен, директорът побърза да ни помири и да ни изпрати от кабинета си. Щом излязохме извън училището, човекът се успокои, сякаш нищо не е било. Заведе ме в най-близката гостилница. Поръча ми кебапчета и лимонада, а на себе си – ракия. И ми каза: – Ей, взимай се в ръце! Че втори път няма да идвам в училището... Така се разделихме. Научих само първото му име – Христо. Минаха години. Завърших техникума, почнах работа, излизаха мои карикатури по вестниците, получавах добри пари. Една вечер в някакъв трамвай го видях – човекът, който бе изиграл ролята на мой баща. Обадих му се, той скочи да ме прегръща, като да съм негов син. Веднага ме покани на гости. Заведе ме в малък занемарен апартамент „Софжилфонд“, където живееше под наем с жена си. Нямаха деца. Настаниха ме върху продънен стар диван, той наля ракия, жена му – болнава, отрудена, сложи нещо за ядене. Пихме и приказвахме, а аз през цялото време се въртях на мястото си. От неудобство, пък и една пружина от дивана ме бодеше отдолу. Христо и жена му не ме пускаха да си тръгна и ме разпитваха – като родители, които отдавна не са виждали сина си. Тогава си помислих, че всичко в тоя живот се връща и сега е мой ред да върна жеста – навремето той, случайният човек, беше изиграл ролята на мой баща, сега аз трябваше да съм негов син. Къде да ходя – влязох си в ролята и родителската среща продължи до полунощ, макар пружината на дивана през цялото време да ми убиваше... Като си тръгвах, запомних улицата и номера. На другата сутрин отидох в магазин „Явор“, най-известния мебелен магазин по онова време, и купих един диван – от изложените на витрината. Натоварихме го на камион и дадох на шофьора адреса на бай Христо. – Кажете, че е от сина му – рекох. – Подарък за именния ден... Защото на следващия ден беше Рождество. автор: Михаил Вешим; сборника "Текила на разсъмване

Много странно, че по капачката не се е полепило. Иначе се лекува. Аз имах много лош случай на заминала гарнитура, пробив при 2 цилиндъра, но при тебе щом казват не е от това. Да, именно. Тази форма на живот не се е появила снощи. Промивка, правилен антифриз и следиш ако почне пак да си мени цвета - наново. Съгласен съм с Цецо, формулата ти е правилна.

Споко, истината е по-прозаична. Масло се сменя на топъл мотор. Точи, налива до макс и затваря. Ти го мериш на студен (неработил половин денонощие) и в картера се стичат поне още 300-400мл. Ето ти горницата. Премери го на топъл мотор - минутка след гасенето и ще видиш че ще е на горната граница. Масло в картера се мери на топъл мотор, а общо количество в мотора - на неработил денонощие - различни неща са.

Новия антифриз е поразложил стари полипи. За топката - тегли в каналчетата 1 перманент маркер, а после може и да я лакираш. Най-трудно се реставрира интериор, купето е по-лесно, мотор и кутия са песен, (за който има "музикален слух"), а най-лесно е задвижването и окачването.

Това го направих преди седмица. Отворихме и там имаше три отвора като този в средата е с обратен наклон към купето и наистина другите два бяха ок, а този средния беше задръстен,но вече е чисто там и въпреки това пак прокапа.

Днес малко се заиграх със старата ОЕ топка от FN2-то. Преди полирането : След него : Доволен съм от резултата и ако имах сребърен матов спрей то щеше да стане точно както новата ОЕ която купих за да заменя тази преди години. Не знам има ли някаква разлика между менте алуминиевите топки и ОЕ такива, защото ценово разликата е доста голяма.

По диема спорт 1. Трета тренировка - днес 21:00 Квалификация Днес 0:00 Състезание - утре 22:00

00:00 квали 22:00 състезание 3-та след 2 часа. Плешивите пелтеци, не ги знам на коя от 3-те ще е.

Да - нама нужда генератора да е инверторен... А UPS-а трябва да е с чиста синусоида... И AVR задължително...

Супер тъпо ми е, когато в "Маскираният певец" някой си свали маската и аз пак не знам кой е...

Мерси и на 2-мца ви! Ще чета, да видя какво са "скопили". Аман от "меринджеи". Иначе от моята съм "супер доволен" как работи. Бях правил 1 видео у баира на Петрохан.

@Emicha, не съм казал, че е лошо отоплението на ТЕЦ, напротив. От парното няма по "убаво", но има много условия от които следва да се плаща адски много за тази услуга. Не само на нормалните хора а по принцип е скъпо, как ти звучи 30лв кубик топла вода и то преди сегашното поскъпване? Трябва да има някаква регулация както и възможност да се откаже човек ако не иска да се грее с този тип отопление а не да се плащат едни пари защото видиш ли едни тръби ти минават през апартамента. Тя темата е много дебела та може да си говорим бая за топлофикация @Mironch0, не познавам човек който е доволен от камина за жалост. Все някакви настройки се правят, претенциозни за гориво и тн.. По възможност котел комбинирано с климатици и конвектори или ако човек има възможност термопомпа с подово. Не знам какво стана с тия пелети тази година но в момента в София семките са по 500лв тона което е абсурдно. Дано се регулира пазара, че иначе на ток ще дойде по-евтино ( поне до Колега ).

Да, ясно. Сега разбирам защо казваш: За "кожата от гърба" не мисля, че е добър критерий - от такова нещо не се пести, да не стане по-зле. Това е моята - след ремонта, при аналогичен удар. Не намерих снимка преди. Калпав им е АBS-a и ударих 1 Меган - спря на зелено точно преди кръстовището, а имах намерение да мина след него. Естествено бях виновен за неспазване на дистанция, но добре че имах каско. То обаче не покри всичко ОЕМ и се наложи да избирам. Преден капак от морга - всеки знае че сгънатите му ребра не се оправят. Маската в него си е моята. Бронята бе здрава (понеже с тая ниска предница влязох под Мегана), но бе охлузена по горния ръб. На фаровете им се натрошиха крачетата (външно бяха ок), та взех нови, но на DEPO. Достатъчно добри са и вече над 10 години са на колата, но тя от 6 вече не е при мен. Спестените от тях пари вложих в нов радиатор, понеже бе с полипи и вехт, но от удара бе подпрян в питата (но не течеше), та склоних "описващият щетите" да го сменяме. Пред него "очиларката" бе крива, но разкъсване нямаше никъде, та майстора я оправи. След като "нареди" новите компоненти, ме викна да видя кое как ляга и после нова боя - цялостно на капака и бронята. Човек или си плаща, или си плаща щот не си е платил.

Обичайната грешка. Приемчика му дава тубата и вика - събира Х,х л, ама гледа от ръководството за зареждане, а не графа смяна. а "гарсона" слуша и налива. Ма що не сипват тъй по баровете, ами цепят грама на 2 и не изцеждат бутилката.

Кока кола и паста за зъби?

Промених поръчката и взех HJC вместо HTC, защото има силикати в него. Друг приблем хванах на БТ. Не бях гледал маслото от както ми го смениха. Днес проверявам и гледам те го препълнили яко. С 1/4 още над максимума. Сега да ходя ли да си късам пак нервите с тях или да си го източвам сам. Направо не ми се мисли какво може да са направили със смяната на ZF9 където е доста специфично...

А бе ставам заранта и гледам комшията изкарал една дамаджана вино, и коли прасето! И му викам: - Кво праиш бе комшу? А он... - Па те, ша праа Коледа! - Е ква коледа бе?! Уно има още 2-3 месеца... - Е има, ама за кво требва и Я и прасето да гладуваме...

Пелети, газ, парно, ток - всичко зависи от Бог. Всеки се запасява, но се моли да не застудява.