Честит празник Българи!

[galin_k 137]

Честит празник на всички! Нека помним историята и почитаме българските традиции! ❤️

[Honda_Z 1451]

Честит 3-ти март!

[ceco_accord 5397]

Честит да е!

Отбелязахме го с кеф и подобаващо.

[ceco_accord 5397]

И днес е празник!

На всички онези, които сме били в армията, както и на всички останали, които се уповават на закрилата и помощта И!

Както и двоен - на безбройните именници.

А след трапезата, като остане коричка хляб, не я гледайте презрително, защото в окопа е безценна, като последният патрон!

И към скромният парад - респект, защото това можем да си позволим. Безумни пари, но все още по планетата ни:

"Който не поддържа своя армия - храни чужда"!

Редактирано 6 Май, 2023 от ceco_accord

[ceco_accord 5397]

Първо бе словото.

После - А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь Ю Я

А натам всичко останало - и форумът.

 

Редактирано 24 Май, 2023 от ceco_accord

[ceco_accord 5397]

Обгрижвайте ги, "давайте им криле", но пазете и в себе си детското!

[ceco_accord 5397]

Будни ли сте ????

[ceco_accord 5397]

[DAN_DAN 285]

 

Честит ден на бащата.

[ceco_accord 5397]

Почит към живите, памет към отлетелите!

[ceco_accord 5397]

Преди 1 час, DAN_DAN написа:

 

Честит ден на бащата.

Каквито и упреци да сме имали към тях, осъзнаваме се чак когато ние станем бащи.

[Митко Йотов 1153]

От Хонда, с любов.

 

Честит Трифон Зарезан!

 

Редактирано 14 Февруари от Митко Йотов

[darius 906]

Редактирано 14 Февруари от darius

[ceco_accord 5397]

Честита Ви баба Марта!

Здрави, румени, засмени, от живота окрилени!

 

ЛЕГЕНДА ЗА ПИЖО,ПЕНДА И МАРТА ВЕЩИЦАТА

 

Имало едно време една баба. Марта я викали. Цялото село знаело, че била вещица.

Един ден при нея отишла бяла Пенда.

– Бабо Марто, мъка имам. На сърце ми лежи левент юнак. Искам го!

– А той иска ли те, Пендо?

– Иска ме, бабо, всеки ден хабер ми праща.

– Че той, дека е, твоят юнак?

– На война е, бабо, за България се бие, зад девет земи – в десета.

– Ами като го толкоз искаш, ще го чакаш, Пендо. Ако требе, с години.

– Страх ме е бабо, че ще погине. Люта битка го чака. Дошла съм, амулет да му правиш. Жив при мен да го върнеш.

Погледала баба Марта девойката, хубаво в очи ù надзърнала. И всичката ù обич видяла.

– Как го викат твоят юнак?

– Пижо го викат, бабо. Моят Пижо... – прошъпнала бяла Пенда.

– Утре искам рано да дойдеш и да ми донесеш ябълкова фиданка – занареждала Баба Марта. – Ей тука, на тая поляна, искам да я посадиш. На три пълни месечини ще идваш под нея да спиш и песен обична ще ù пееш.

Хукнала Пенда да се прибира. На сутринта заръката изпълнила. Яка фиданка донесла и сам самичка я посадила. Три месечини Пенда огрели. Три месечини гласа й слушали. Обична песен да пее, за своя юнак Пижо.

– И сега бабо Марто, какво иде ред да сторя?

– Сега чедо, ще чакаш. Цяло лято, есен и зима. И когато пукне пак пролет, пак тука ще дойдеш, под твойта си фиданка.

– Ей тъй, само да чакам?! А пусто сърце ми плаче, тежко ми е бабо Марто! Място не си намирам. Ще го бъде ли моят Пижо?

– Искам да си идеш дома, да вземеш овча вълна, чиста! От нея ще си направиш постеля и нощите там ще прекарваш. Ако сълзи ти дойдат да плачеш, във вълната да ги попиваш. Ако песен мъчна ти дойде в душата, във вълната ще я изпяваш. Една нишка ще изпридаш сутрин и вечер и с капка кръв ще я поливаш. При мен като дойдеш напролет, едно бяло кълбо прежда да носиш, и едно червено – кръв да е пило.

Всичко изпълнила Пенда с обич и вяра в сърцето. Сълзи, песни и капчици кръв в бялата вълна попивала, нишки здрави пресуквала. Пролет пропукала, земятя пробудила. Хукнала бяла Пенда при баба Марта. Грабнала старата вещица бялото и червеното кълбо и три нощи прела. Накрая изпрела две кукли. Едната бяла, другата червена. И докато прела, тихо наричала:

Светлина и кръв преплитам в момината обич.

Таз невинност тук наричам в здраве и любовен огън.

Излязла по изгрев баба Марта под ябълковата фиданка и плеснала с ръце. Долетял бял щъркел и до баба Марта кацнал. Вързала вещицата двете кукли за крачето на щърка, прошепнала му нещо и той излетял. Дълго летяла бялата птица, през девет земи в десета отишла. А там, в една урва, лежал Пижо тежко ранен. Кацнал щъркът до момъка и двете кукли върху му положил. Бялата на челото – червената на гърдите. Още по-червено, червеното станало. Омесила се кръвта на Пижо и Пенда по куклата. А Пижо полекичка отворил очи. Сякаш отнякъде чул обична песен бяла Пенда да пее.

Минавали дните... Напъпила фиданката, аха да цъфне. Пенда все под нея спяла, а баба Марта към небето поглеждала. И една сутрин щъркът се върнал. И куклите на тревата оставил. Вещицата тихо го нахранила и отишла при Пенда

– Ставай, моме, време е! – събудила бабата девойката. Очите на Пенда завързала и ù рекла.

– Сега тръгваш по поляната. Ще вървиш, дорде сетиш вятъра. Там където повея, спираш и махаш кърпата. Очи си отваряш широко и каквото видиш, туй си повикала!

Тръгнала Пенда боса по тревата. Сърце ù от гърдите ще хвръкне. Върви Пенда все по-бързо, очи ù не видят, душата ù гледа. И в тоз миг сетила вятъра. Закована останала. Кърпата смъкнала. Очи си отворила.... и своя Пижо видяла.

И дорде се младите нагледат, дорде си очите един на друг изпият, баба Марта към фиданката тръгнала. И на младите клонки, току между пъпките, бялата и червената кукла вързала.

– Именувам ви Пижо и Пенда! По българската земя обич и здраве да носите! Обич и здраве да пазите! В обич и здраве челяд да се роди. В обич и здраве да пребъде!

Тъй нарекла баба Марта. И оттогаз на земята българска Пижо и Пенда останали. На ябълка за здраве завързани. От щъркел с обич наглеждани.

из "Стопанката на Господ"

Автор:Розмари Де Мео

 

Редактирано 1 Март от ceco_accord

[ceco_accord 5397]