st34

Леля Добринка живеела в Люлин...за да и е гадно...Работела чааак някъде около завод Електроника пак за да и е гадно. За да е изтормозена и каталясала всеки ден. Най-често пазарувала от Кирков, за да мъкне по-дълго пазарските чанти и... да и е гадно... Една мразовита ноемврийска вечер, леля Добринка вървяла, огъната като въдица, под тежестта на битейските къхъри, вятърът прежулвал лицето и тъкмо пресмятала колко сол ще трябва на туршията, когато от тъмното пред нея изскочили двама младежи. Пъпчиви, дрогирани и премръзнали... - Шшшш, краво! Ела ма! - Ела тука штие*амайката, дърта брантийо! - заговорили тинейджърите леля ти Добринка... Жената нищо не отвърнала само ускорила крачка. - Ама, краво, щи седна на лицето ма! Щъ е*ъ в устата докат фръкнеш! Щъ изнасиля, ку*во! - Ще смачкам, ма - заканил се през зъби по-едрия от двамата. - Щи потроша ребрата, щи права главата поликлиника, ма! Ела, ма, ела ти размажем тъпата мутра дебела. Леля Добринка спряла, осъзнавайки прекрасно, че с двайсетте кила зелки няма шанс да избяга. - Добре де, разбрах. Ти искаш да ме изнасилиш, а ти искаш да ме пребиеш, нали така? Айде помогнете на леля ви Добринка да качи зелето до вкъщи, ша ви сипя по една ракийка, ша ви резна по една салатка и кой за каквото е дошъл... Става ли? Тинейджърите се спогледали и веднага се съгласили. Нямали други ангажименти за вечерта и приели предложението, като веднага притичали да отменят с торбите уморената жена. Чичо Добри, съпруг на леля Добринка от 36 години, бил огромен, не обезкосмен българин, който щом свършел работа в касапницата на пазара се отдавал на единственото си хоби - да прелива виното от дамаджаните по шишетата и обратно. Тъкмо се секнел в окървавената престилката/не я свалял и вкъщи/, когато се звъннало на вратата. Чичо Добри заклатил стоте и шейсетте си кила да отвори. - Добринке кви са тия двамата, ма? За кво не ме извика ми плащаш на хамали да ти качват зелето? - А тия не са хамали, Добри, не са. Ей тоя - казала леля Добринка , като посочила по-хилавия - иска да ме е*е, а другия - посочила тя по-ячкото момче - иска да ме пребие... Чичо Добри врътнал ключа и въздъхнал тежко. Хванал тинейджърите за яките и ги помъкнал навътре. - Тоя ли беше бияча? - попитал, докато засуквал яката на едрия до задушаване. - Тоя.. .тоя, Добри... Каза, че ще ми скача на главата... Добри си поел дълбоко въздух и набил с цялата си тежест една глава на побойника. Младежът се свлякъл в несвяст. Чичо Добри го вдигнал и започнал да го навива като персийска пътечка за пране. Скочил му веднъж трупешката и след като се уверил, че побойникът няма вече нито един здрав зъб, повикал с жест изнасилвача да го последва в спалнята. - Тоя ли беше еб*ча, Добринке? - Тоя... тоя, Добри... Каза че таковаа... докато фръкна.... Чичо Добри не казал нищо повече и директно засурнал обезумелия от ужас младеж към спалнята. По пътя, изпод престилката, измъкнал своя тридесет и един сантиметров х*й, деформиран от вени и хематоми и започнал да го подготвя за предстоящата любовна игра... Тук е мястото да добавим, че главата на чичо Добревия х*й била подобна на детска ръчичка стиснала портокал /както се казва/... Виковете, които се чували от съпружеските покои били ужасяващи. След двадесетина минути чичо Добри се показал зачервен и плувнал в пот. Огледал са за жена си и се провикнал: - Добринкееееее, я ми дай онова швейцарското ножче, дет ми го подариха кумовете, да цепна няколко сантима, че нищо не става!... Младежът изнасилвач през сълзи, със задавен глас, проплакал: - Чичо Добри, бе... чичо Добри... Като човек ти се моля... Нека опитаме още един път!!!

На диагностика да ти проверят MAP сензора, дали стойностите са в граници. Трябва да се гледат на живо.

"Как мъж прави баница?! Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Аз съм мъж. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно да се направи баница! Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода, отново съм в къщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми се свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първата кора за баница, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно) и почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се в другата стая. Разделям криво-ляво корите за баница, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс, предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило (бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места, оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград. От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам...." Никола Крумов

https://www.crvownersclub.com/threads/2012-honda-crv-ex-l-factory-amp-replacement.196531/

За трите модела колко те таксуваха!

Един крокодил се изгубил в пустинята. От 2 дена единственото дето вижда е пясък. Жега, няма вода, е*ало си е майката направо... едва се мъкне. Изморен, потен, изтощен, няма сили... пясък навсякъде. Влиза му в г*за, в носа, евриуеър. И по едно време... на хоризонта черна точица. Вика си: - Бах, т`ва е нек`во разнообразие за тея два дена. Там има нещо. И му тегли един спринт с последни сили до там. Гледа - Хипопотам. Вика си: - Ааааааааа... щом има хипопотам, значи има и река наблизо. - Ееееей, хипо. Я кажи къде е Нил бе. Хипопотама го поглежда и казва: - Ба, че аз не знам къде е Нил. Ама чакай тука да ходя да питам брат ми, той може да знае. Крокодила - в шах, ама остава да чака. Няма какво друго да прави. Седи, чака, чака, чака... отчакал се крокодила и тъкмо да продължи сред пустинята и гледа зад хълма се показва хипопотама, и води още един хипопотам с него. Хипопотама казва: - Ми копеле, той и брат ми не знае къде е Нил, обаче решихме да те пребием!!! ============================================================================= Арабски шейх, завършил в Москва, си спомнил за приятел руснак от студентските години: - Приятелю, ти ми спаси живота! Сега имам възможност и искам да ти се отблагодаря - ще ти подаря Ролс Ройс. - Моля те, недей, от КГБ веднага ще започнат да ме разследват. Какво ли не му предлагал шейхът, но руснакът не искал да приеме нищо, страхувайки се от всемогъщото КГБ. Накрая шейхът му предложил едноседмичен престой в харема си... Помислил руснакът и се съгласил. Още първата вечер шейхът го завел в харема и казал: - Избери която искаш и се наслаждавай! Тука КГБ няма! Огледал ги братушката, избрал си една и започнал да я милва - по косите, лицето, гърдите, надолу.... и замръзнал! Напипал не каквото очаквал, а девойката му проговорила: - Не делай дурное лицо, немедленно пусти яйцо! Передай в Москву, что жив, здоровь - майор разведки - Иванов! ============================================================================= Из мемоарите на политзатворник от 1980: "Винаги съм бил убеден комунист, но си изпатих. Излежах си присъдата с доблест и непоклатима обич към партията. Ето как започна всичко: Бях председател на ТКЗС. На посещение ни дойде първият секретар на ОК на БКП, заедно с членове на ЦК на БКП. Влязохме в банкетната зала, а там, на стената, висяха портретите на др. Тодор Живков и на най-млекодайната крава. Другарят Петров ми нареди : - Я да свалиш това говедо от стената! - Кое по-точно? Последваха арест и осъждане на 3 години лек режим. Там ме назначиха за диригент на самодейния хор. При едно посещение на съдии от Върховния съд, ни бе наредено да организираме концерт за високопоставените гости. Аз бях конферансие и въодушевен, обявих: - Затворническият хор, съставен от мошеници, побойници, крадци и насилници, ще изпълни песента: "От теб се учим, партио любима!" Удължиха ми присъдата с 3 год. и ме преместиха в каменоломната. Там ме назначиха за бригадир. С пълни сили заработих за общото благо. Наближаваше националният празник и реших да направя плакат, който закачихме на входа на кариерата: "В чест на 9 септември - повече камъни за партията!" Удължиха ми присъдата с още 3 год... И така до 1989 год."...

Млад мъж искал да купи подарък за рождения ден на новата си приятелка, но тъй като излизали съвсем отскоро, дълго се колебал и решил, че чифт ръкавици носят най-подходящото послание: романтичен и не твърде интимен подарък. Заедно с по-малката сестра на любимата си, той отишъл в най-скъпарския магазин за дамска мода и купил чифт бели ръкавици. Момичето купило боксерки за себе си. По време на опаковането обаче, продавачката се объркала и разменила двете покупки. Без да провери съдържанието на пакета, младият мъж го изпратил на любимата си, заедно със следната бележка: "Избрах това, защото забелязах, че не носиш нищо, когато излизаме вечер. Аз лично харесах едни по-дълги, с копчета, но понеже сестра ти носеше къси, се убедих, че се свалят по-лесно. Цветът е малко деликатен, но не се притеснявай - продавачката ми показа своите, които носела от 3 седмици - бяха съвсем леко зацапани. Помолих я да ми покаже как й стоят твоите и установих, че са наистина страхотни. Бих искал да присъствам, когато ги слагаш за пръв път, но нямам съмнения, че доста други ръце ще ги докоснат, преди да успея да те видя отново. Когато ги сваляш, не забравяй да подухаш малко в тях, защото ще са овлажнели от носенето. Помисли си само, колко хиляди пъти ще ги целуна през предстоящата година!!! С много любов! P.S:.Най-новата мода била да се носят леко подгънати - така, че част от вълната да се вижда."

Жена влиза в бар: - 2 големи уискита! - казала тя сопната. - Ама ще успеете ли да ги изпиете, все пак големи, че и 2? - попитал барманът. - Абе, споко, аз съм от Сливен! Изпила ги тя и казала: - Още 2 големи... - Ама сигурна ли сте, няма ли да ви дойдат много? - отново попитал барманът. - Абе, спокойно бе, аз съм от Сливен! - отвърнала самодоволно жената. Обърнала и тях и казала: - Сега искам двама мъже! - Сигурна ли сте? Двама няма ли да са ви множко, ще издържите ли?! - попитал с недоумение барманът. - Абе спокойно бее, аз съм от Сливен! - отвърнала отново жената. След 3 часа жената едвам се довлякла обратно на бара, погледнала бармана и попитала със сетни сили: - Защо не каза, че и мъжете са от Сливен, бе?!

Honda с жест към феновете - възкреси скутера Motocompacto Не е Акорд от 85, ама пак е https://automedia.investor.bg/a/2-novini/54605-skuterat-motocompacto-e-zhest-na-honda-kam-fenovete-na-nestandartnite-resheniya

Януари - септември 2023: 1434,15 лева за 544,28 нафта, изминати точно 7029 километра. Сметката показва среден разход 7,74 на 100. Резервоара в момента е пълен така, че пак е плюс, минус. Не водя пълен отчет, а само от смяна до смяна на масло.

Крал Артур бил пленен в една битка и враговете му казали: - Има само един начин да избегнеш смъртта, която те очаква. Трябва да отговориш на един въпрос. Но той е изключително труден. За сметка на това ще имаш цяла година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, а ти ни дай своята рицарска дума, че ако не откриеш отговора, ще се върнеш, за да бъдеш посечен. И така, въпросът е "Какво най-много искат жените?" Върнал се крал Артур в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор. Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал: - Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска е изключително висока. Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала: - Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен. Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата и рекъл: - Не, по-добре да умра. Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството ще загине. Отстъпил крал Артур на молбите, съгласил се и вещицата му открила отговора: - Жените - казала му тя - най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата. Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена. На сватбата редом с блестящия рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно. Настъпила първата брачна нощ, но когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа. - Какво става тук? - попитал Артур. А девойката отговорила: - Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък - половината денонощие ще бъда вещица, а половината - девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица - през деня или през нощта? Замислил се Артур - какво да избере? Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? След това казал: - Ти сама избери кога каква да бъдеш. Усмихнала се девойката и рекла: - Защото зачиташ волята ми и прояви уважение към мен - през цялото време ще бъда девойка. И така те заживели щастливо до дълбоки старини. Поука: Няма значение каква е жената - умна или глупава, стара или млада, грозна или красива. В душата си тя винаги е вещица!!!

Не е за нова тема, но не мога да добавя мнение към темата "Кабел и софт за диагностика на CR-V". Причината е : Google Ваш файл може да нарушава Общите условия на Google Диск Във файла Ви „Honda HDS 3.101.019 (400mb).7z“ има съдържание, което може да нарушава Правила срещу злонамерения софтуер и сходно злонамерено съдържание на Google Диск. Някои от функциите, свързани с този файл, може да са ограничени. Това е новия линк: https://mega.nz/folder/J0VBTAwL#15c1SDoS4cYZPrIXjtSqcA Моля, модератор да коригира и изтрие ненужното.

Трима братя имали кравеферма... един ден кравите обаче се разболeли и започнали да умират една по една всяка вечер. Решили че трябва да отидат да доведат лекар от града... за нещастие пътя към града минавал пред Черната гора, където се подвизавала ненаситната вещица. Големият брат решил да рискува... тръгнал стигнал гората и изведнъж - появила се вещицата: - Момко, ако искаш да минеш трябва да ме клатиш 5 часа без почивка! Почнал големия брат... час, два, три... не издържал повече и вещицата го изяла. След три дена тръгнал втория брат... той пак срещнал вещицата : - Момко, 5 часа здрав с*кс иначе те ям! Час, два, три, четири... и половина... край - и средния брат бил погълнат от ненаситната вещица! След още три дена тръгнал и последния брат и както се очаква, му се наложило да плющи вещицата 5 часа - час, два, три, четири, пет, шест.../вещицата почнало да я боли и да се дърпа/... вече осем часа нон стоп с*кс : - Момчееее... кво правиш... ааааа... стига толковаа....ааа..... можеш да минеш вече... - Ааааа не стига не стига... сега ще видиш от кво умират кравите във фермата! ------------------------------------------------------------------- Изпит по физика. Професорът бил някакъв голям гадняр и решил да скъса всички студенти. Влиза първия студент. Професорът го пита: - Вие пътувате с автобус. Горещо е. Какво ще направите? - Ще отворя прозорчето на автобуса. - Правилно. А сега ми изчислете промяната в аеродинамиката на автобуса причинено от отворения прозорец. Студентът. Шаш! - Не можете? Двойка. Следващият да влиза. Така минали няколко студента и професорът ги скъсал всичките. Влиза студентка. - Така. Колежке, Вие пътувате в автобус. Много е горещо. Какво ще направите - пак пита професорът? - Ами. Ще си сваля сакото. - Не. Не ме разбрахте. Много е горещо. - Ами тогава ще си сваля и блузата. - Пак не ме разбрахте - инати се професорът. - Изключително много горещо е. Какво ще направите? - Ами. Ще си сваля и полата. - Ама не Ви ли е страх? Препълнен автобус? - Ако ще и целия автобус да ме изчука, никога няма да отворя прозореца.

НИКОЛА КРУМОВ "Не мога да ги разбера децата. Оня ден една братовчедка на любимата идва на гости. Води и около пет годишната си рожба Кристина Агилера Челси Димова Памукчиева(последния да затвори вратата и да направи кафе). Уж внезапно жените решиха да посетят комшийката от четвъртия. Бодро обявих, че отивам да пия в Еврофутбола. Но не... трябвало да гледам детето, защото и годеницата ми си имала личен живот. Докато се усетя и вече седях на дивана с малкото нещо. Наблюдаваме се. Кестеняво, хърбаво, с един бус тъмно сини очи. „Обичаш ли, Каче(така и викам съкратено), филми за Втората световна.” Мълчи. „Чакай да ти пусна новините да чуеш.” Проговори - искала сладолед. Колко досадно. Отде да го взема това. Предствяте ли си как влизам в магазина, подпирам на тезгяха свирепата си външност и питам за сладолед. Ще ми отиде имиджа пред продавачките - мъж сладолед яде, тигър банан си бели. Дадох и едно кубче лед да ближе. Почна да хленчи. Уффф. Какво да я правя?! Взимам това насекомо - ще го връщам. Слизаме при момичетата - сипали си джин и весело си бърборят. Веднага съм обявен за егоист и унищожител на женско щастие. Връщаме се - влача я по коридора като прахосмукачка. Наливам си бира и режа суджук. Малката ме зяпа небрежно - сополи имала, изсекнах я; жадна била, напоих я; дъвка имала в косата, махнах я; студено и било, тениска и облякох; топло и станало, съблякох я. Пуснах мач, минавайки на ракия. През първото полувреме и отправих следните забележки: не дъвчи ухото на котката, не изяждай дистанционното на климатика(7 пъти), махни се от телевизора(15 пъти), не пипай това(20 неща), спри да крещиш(много пъти). Акало и се. Казах, че не ме вълнува. Почна да вие. Мамка му - аз да не съм изаквач. Търкаля се по земята. Няма как - ще се сере. Бесен я хващам за дебелата коса и я водя в клозета. Чакам отвън, мислейки за миньорска работа в Аляска. Нещото лопа..."

pando, Ей, такива да са ни проблемите! Парче гума произведено 2006 година, даже не мога да кажа че е консуматив. Ами нормално е, всичко старее включително и ние. Поръчвай си едно ново и повече не го мисли, има вероятност да надживее хондата.

Писмо на майка-блондинка към дъщеря й - блондинка "Здравей, скъпа дъще! Ако получиш това писмо, значи е пристигнало при теб. Ако не го получиш, обади ми се и ще ти го напиша пак. Пиша ти да бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Времето тук е хубаво. Миналата седмица валя само два пъти: веднъж в началото на седмицата валя три дни и към края на седмицата валя още четири дни. Между другото за онова палтенце, което искаше, чичо ти Васко каза, че ще дойде много тежко за колет с тия големи масивни копчета, та за това ги отрязах. Заший си ги обратно, сложила съм ги в десния джоб на палтенцето. Баща ти си намери нова работа. Сега под него са 500 човека! Коси тревата на гробищата. Сестра ти Сийка наскоро се омъжи и чака дете. Още не знаем какъв пол ще е бебето, така че засега не мога да ти кажа, чичо или леля ще ставаш. Ако е момиче, сестра ти иска да го кръсти на мен. Малко странно решение, да си кръсти дъщерята Мама. С брат ти Тони наскоро се случи интересна случка: затвори си колата, а ключовете останаха вътре. Наложи му се да се върне пеша до вкъщи (10 километра!), за да вземе резервните ключове и да ни пусне да излезем от колата. Ако случайно срещнеш леля си Юлия, предай й поздрави от мен. Ако не я срещнеш, нищо не й казвай. Мама P.S. : Исках да ти пратя малко пари, обаче вече залепих пощенския плик. Писмо-отговор "Здравей, мамо! Писмото пристигна, така че го получих. Борис пак ме заряза, а Виктор, Георги и Иван заминаха на някъде. Да знаеш, вече подозирам, че нещо ме мамят. Почти си намерих работа - миналия месец си купих вестник с обяви, а вчера звъннах на една от тях. Вярно, казаха, че мястото вече е заето, обаче казаха, че догодина сигурно пак ще търсят хора, така че остава съвсем малко да почакам още. Вчера ходихме с г-н Николов да ядем суши. Правят го от риба. Ти не го познаваш, обаче г-н Николов каза, че аз съм много хубава и майка ми е много хубава и че с удоволствие би я поканил заедно с негови приятели да излязат ли беше, да излижат ли беше... Той е много добър. Видя твоя снимка. Също така ми каза, че има познат продуцент, който ме вика да се снимам в някакъв филм за бани. Ще има много мъже и аз самичка. Как мислиш, мога ли да стана актриса? При леля Юлия всичко е нормално, както винаги. Оня дебил, приятелят й, й купил Ламборгини Диабло и пръстен с такъв диамант, че може канала на ваната да си запушва с него. Представяш ли си... Нали ти казвам, идиот! Както и да е, аз съм си най-красивата. Не съм й предавала поздрави от тебе. Реших, че и без това достатъчно се е ояла вече. Търсих в плика, обаче парите дето си ми ги пратила ги нямаше. Вероятно пощальоните са ги свили. Другия път ги слагай вътре в плика. P.S. Мамо, ти нали си Иванка Георгиева, защо са ти такива странни инициалите - Мама P.S. ?

ААА, то при трабантчето е на самотек

Стара мома си търси мъж: На 34 г., 165 см, 110 кг, обувки 43 номер. Живея скромно и достойно на село, до чешмата. Мъж не съм имала, щото то тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри все омъжени и живи. Племенниците понякога ми викат лельо, а друг път чичо. Не им се сърдя, детска им работа. Обичам домашният уют, природата, виното и ракията. На абютюренската пих уиски и много ми хареса че шишето е квадратно. Мога да карам комбайна и трактор както и да ги бутам или дърпам ако закъсат, ама само по асфалта че иначе затъвам да коленете в кал. Имам мотор "Иж" с кош. Лани когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + 3 каракачанки и бай Митьо с магаренцето му. Най ме озориха пръчовете, че трябваше да ги свалям от сливите. Помня само, че бай Митьо са кръстеше и мърмореше. "Ох леле божкеее на кое ли добру мумче ще му почерни дните тоз вампир?" Хакнъх му един шамар да се сафиряса. И сега ма заобикаля кога ма види и все ходи на реката да си търси златният мост. Мен в село много ма почитат и уважават и мъжете и жените. Много си търся вече мъж, че не се търпи повече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Да готвя мога ама по ми харесва да мачкам с голи крака кога някой чужд мъж е настинал. Той стене пъшка и се гърче пък аз мачкам ли, мачкам. Търся си мъж дето да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те учените все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи дома и да се занимава с каквото ще…. Да има жива душа покрай старите, че аз като тръгна на лов по два дена се пилея по пущинаците ама празна никога не съм се връщала. На барове и на доктор не ходя.… Искам само да ме обича и да си правиме деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа да не са повреди.

Малко практическа граматика - пълен и непълен член. Граматиката, за разлика от мъжа, има два члена - пълен и непълен или както би се изразил Титанът на родната мисъл - Божинката:"ПълниЯТ член е като непълниЯ член, само че е пълен." Пълен член имаме тогава, когато субектът, за когото въпросният член е прикрепен, извършва действието, за което се говори в изречението. Пример: ГолемиЯТ му член ѝ видя сметката. Тук членът се е проявил като виждач на сметки, следователно е пълен. (Или поне е бил до момента на виждането на въпросната сметка.) Непълен член имаме тогава, когато субектът се мота из изречението, ама не извършва действието, за което се говори. Пример: Тя видя сметката на големиЯ му член. Тук членът, àко че участва у далаверата, е пасивен и не той извършва действието, което тутакси го прави непълен. Значи, ако и от това обяснение с членове за пълниЯ и непълниЯ член не сте разбрали нищо, очевидно за никакъв член не ставате.

Съдията: - Гражданино, защо удушихте съвсем непозната жена? - Господин съдия, пътувам си аз в трамвая, влиза тая. Отваря чантата, вади портмонето затваря чантата. Отваря портмонето, вади билет, затваря портмонето. Отваря чантата, прибира портмонето, затваря чантата. Дупчи билета, отваря чантата, вади портмонето, прибира билета, затваря портмонето, прибира портмонето в чантата, затваря чантата. Отваря чантата, вади портмонето, затваря чантата, отваря портмонето, вади билета, затваря портмонето. Проверява дупките на билета, отваря портмонето, прибира билета, затваря портмонето, отваря чантата, прибира портмонето, затваря чантата, и в този момент се чу: - Всички карти и билети за проверка! Тя отваря чантата... Съдията: - Стигаааа, още веднъж отвори портмонето и ще те удуша!

Из потайностите на мъжката епилация - Отзиви за мъжки гел за депилация Veet: " След като ми казаха, че яйцата ми на външен вид напомнят стар растафар, реших да направя решителна крачка и да си купя този гел, понеже предишните опити за бръснене не се увенчаха с успех, освен това едва не си счупих гръбнака в опити да достигна особено трудно достъпните места. Падам си малко романтик, затова реших да направя това за рождения ден на жената - нещо като втори подарък. Поръчах си гела предварително. Тъй като работя в Северно море, се мислех за корав пич и мислех, че предишните отзиви са писани от жалки офисни плъхове... О, събратя мои по нещастие, колко грешах само! Изчаках, докато половинката ми легна да спи и, намеквайки за приятна изненада, отидох в тоалетната. Отначало всичко вървеше нормално. Нанесох гела на съответните места и зачаках. И много бързо дочаках. Отначало почувствах топлина, който след няколко секунди се смени от непоносимо парене и чувство, което мога да сравня единствено с усещането, когато се опитват рязко да ти обуят гащи от бодлива тел, като в същото време се опитват да те подхвърлят нагоре към тавана. До тази вечер не бях особено религиозен, но във въпросния момент бях готов да повярвам във всеки един бог, само и само да ме бе избавил от адското парене около гъза и от пълното унищожение на кренвирша и яйцата. Стараейки се да не си прехапя долната устна, се опитах да отмия гела в мивката, но единственото, което успях, бе да пъхна снопче косми в дупката. През завесата от течащи сълзи някак си се измъкнах от тоалетната и се насочих към кухнята. Когато стигнах там, вече не можех да ходя, така че последните метри до хладилника изминах пълзешком. Изкарах тавичката на фризера и открих там ваничка със сладолед, махнах капачето и я тикнах под себе си. Облекчението бе фантастично, но не за дълго, понеже сладоледът се разтопи и адското парене се завърна с нови сили. А и ваничката бе твърде малка, така че не успях да бъда от полза на дупката на задника си. Започнах да ровя из фризера, надявайки се да намеря нещо - сълзите вече бяха толкова обилни, че почти нищо не виждах. Напипах пакет, в който, както после се оказа, имаше замразени бобени кълнове, и го разкъсах колкото се може по-тихо. Грабнах няколко кълна и безуспешно се опитах да си ги набутам между бузките. Не помогна - а и на всичкото отгоре гелът проникна в правото черво и сега там все едно работеше реактивен двигател. Надявам се, че никога през живота си за втори път няма да си мечтая в кухнята внезапно да се бе оказал снежен човек - гей. Разбирате ли колко ниско бях готов да падна, само и само за да отмине болката? Единственото решение, което хрумна на изтерзания от болката ми мозък, бе внимателно да пъхна едно кълнче там, където досега не бе раснало ни едно растение. За съжаление жена ми дочула странните звуци от кухнята и решила да провери какво става. Когато влезе в кухнята, завари потресаваща гледка: аз лежа на пода, вирнал задник, от който капе ягодов сладолед, и си тикам фасул в гъза с думите "О-о-о, какъв кеф...". Това несъмнено я шокира и тя закрещя. Не я бях чул да влиза и това така ми изкара акъла, че червото ми се сви в спазъм и кълнчето с немалка скорост излетя към жена ми. Мда, ясно, че бобен кълн, с който пърдят в твоя посока в 12 часа през нощта, не е изненадата, на която тя бе разчитала... а и на следващия ден трябваше дълго да обясняваме на децата къде изчезна сладоледа... в общи линии, благодарение на Veet може да се лишиш не само от космите на тялото си, но и от достойнството и самоуважението си!"

https://www.youtube.com/watch?v=0rvfDQKtxFM

През 1981г. се ожених за една възрастна, но запазена вдовица, която имаше голяма дъщеря. Баща ми често посещаваше семейството ми, в резултат на което между него и дъщерята на жена ми, която непосредствено след брака осинових се зародиха чувства и се ожениха. По този начин баща ми ми стана зет, а дъщеря ми – майка. Жената на баща ми, т. е. моята дъщеря, която едновременно ми се явяваше и втора майка роди едно момче, което сега е на 12 години, което ми става брат и съответно внук. Понеже аз съм мъж на майката на доведената ми дъщеря, то жена ми ми стана баба, тъй като е майка на баща ми. По този начин аз съм мъж на жена си и също неин внук. Обаче и жена ми роди едно момченце, което сега е на 11 години и което стана шурей на баща ми, а на мен пък вуйчо, тъй като е брат на мащехата ми – майка, която ми е дъщеря. По този начин, аз станах дядо сам на себе си, тъй като жена ми ми е баба, а аз съм неин мъж. Господин прокурор, моля Ви да ми се реши въпроса, тъй като аз съм много объркан и не знам имам ли право да си получавам надбавките за сина ми. Госпожата Колева от Социални грижи ми каза, че съм нямал право на надбавки, защото ни били объркани отношенията и сина ми ми бил вуйчо, което наистина е вярно. Същото ми го каза и управителя на фирмата, казал му го е един адвокат. Много Ви се моля, господин прокурор, да ми проучите въпроса и да ми отговорите имам ли право на детски надбавки за сина ми Митко и да му наредите на управителя на фирмата да ми плати всичките неплатени надбавки, защото той ми ги присвоява, а държавата ги дава на всеки човек, дето има дете. И аз имам, пък нищо, че ми се падало и вуйчо.