DAN_DAN

Петър Дънов за котките: "Когато дойде котка у един дом, този дом прогресира. Доколко човек разбира това, или не разбира, е друг въпрос: този дом прогресира." „Здравословна е котката – и като дойде, казва Учителя, тя пъди болестите“. „Котката е голям математик, без да учи в училища – няма нужда. Когато котката види мишка на двадесет метра от нея, тя много точно пресмята това разстояние, и с един скок е върху мишката. А никъде не е учила смятане и сметачни линийки – но много точно мери“. Има ли право котката да яде мишката? Учителя отговоря: „Котката има право да яде мишката“. Обяснява Учителя: „Мишката е много алчна и затова тя все гризе и все чопли, за да не станат зъбите й прекалено големи, които ще станат и опасност за нея. За да може да се спаси от зъбите си, тя трябва много упорито да гризе“. Това е стара алчност, от която котката има да я лекува." „Котката знае кога ще умре. И когато дойде часът й, тя отива и си избира място...Тя си знае Пътя, тя е непривързана. Тя умее да преодолява човека“. "Котките умеят да влизат под кожата на човека." „Котката е така устроена, че за да живее – казва Учителя, – трябва да поглъща едно определено количество отрицателна енергия: така тя се зарежда“. Това е необходимост. Тази отрицателна енергия не ѝ е нужна по всяко време – а само когато запасът й е изтощен. Тя може да я владее, но тази енергия й трябва. Котката, ако заживее в една къща, това е огромна жертва – нещо подобно на птица в клетка. Тя трябва да се раздели със своята вътрешна програма за развитие. Искам да разберете – които имат такива животни – каква голяма жертва прави котката. Това не е нейният начин, нейният Път. Тя се разделя с нещо от своя Път и със своя план, защото всяка къща за нея е едно уютно ограничение. Котка в къща е тежко за нея – и добро за човека; но котката предпочита да се жертва, защото след време ще се качи в по-високо ниво. И тя приема Пътя на Жертвата – както и пчелите. Макар че човекът се радва на нейното робство, котката се радва по други причини. Котката може да общува с тебе – но както казах, си остава независима. Котката вижда и денем, и нощем. Когато котката спи, нейните уши не спят.

Две омъжени жени излезли на дамско парти. Напили се kaто маймуни и сутринта тръгнали да се прибират към вкъщи. В движение им се допикало. Минали покрай едни гробища и за да не ги видят хората, решили да пикаят в гробищата. Речено-сторено, но нямало с какво да се избършат. Първата си свалила гащите, избърсала се с тях и ги хвърлила. Да ама на втората й се досвидяло да си хвърля гащите, пресегнала се към гроб и се избърсала с венец от него. Прибрали се в къщи, а на другият ден мъжете им се срещат. На първата мъжа казал: - Бате, тая моята се прибра снощи пияна и без гащи. Мъжът на втората потъркал чело и отговорил: - Това не е нищо. Моята се прибра пияна с гащи, но от задника й стърчеше една лента на която пишеше: "Никога няма да те забравим. От Перо, Миле и футболен клуб Силистра."

Четирима пенсионери са на почивка в Несебър. Разхождат се из града и виждат кръчма с табела: „Всички напитки за 20 стотинки“. Шокирани от това, те влизат вътре. Кръчмата е хубава, чиста, с много място и много посетители. От вратата чуват гласа на приятелски настроен барман: – Здравейте господа! Заповядайте тук! Какво да Ви сервирам? – Четири чаши уиски, моля. – Заповядайте… Моля, 80 стотинки. Пенсионерите се споглеждат, плащат, пият и поръчват още. Те отново плащат 80 стотинки. Поръчват отново и пак 80 стотинки. Накрая един от тях не издържа и пита бармана: – Бихте ли ни обяснили защо тук е толкова евтино? -Вижте… Години наред бях моряк, но винаги съм мечтал да имам собствен ресторант. Когато спечелих от лотарията 8 милиона лева, купих този ресторант. С толкова много пари не ми се налага да печеля. Правя това, което ми харесва, срещам се с много интересни хора. Един от пенсионерите е възхитен: – Каква страхотна история! Но кажете ми, защо тези тримата в ъгъла стоят от 1 час... - Аааа, тези господа са от Габрово и чакат 50% намаление след 18.00часа.

https://www.facebook.com/reel/1548014329192083?locale=bg_BG

Брой автомобили падащи се на 1000 човека в Европейските държави.

Това е положението.

@jivko furlinski Понякога спирачните маркучи се раздуват отвътре и започват да действат като клапан, тях проверихте ли ги. Друга вероятна причина за необичайно бързото износване на задните накладки може да е така наречения кантар, който разпределя спирачното усилие между предните и задните колела в зависимост от натоварването на автомобила.

Чудо на инженерната мисъл.

Най-високите върхове в Европейските държави.

"Слушай, чедо, помни – както семето в земята пониква, тъй и думите в душата остават. Който изрича добра дума, добро жъне. Който с лошо жегне, жупел връща. Не хвърляй тежки думи по вятъра, че като ятаган режат и не зарастват. По-добре е с благо да срещнеш човек, с усмивка да го дариш, с ласкава реч да му стоплиш сърцето. Както капката роса освежава стръка, тъй и добрата дума живот дава. Човек с нея не обеднява, а душата му се обогатява. Който мило говори, мостове гради. А който с лошотия ходи, пътеки руши. Тъй че, чедо, пази езика си – да бъде като лятна вечер, не като зимна виелица. Защото благата дума не тежи, ала златна ябълка носи."

Щем, не щем, натам е тръгнал света.

Един дядо седи на пейка в парка. По едно време до него сяда млада жена. Заговарят се и от дума на дума става ясно, че жената работи най-древната професия. След известно време, на нея и станало скучно и казала на дядото: - Искаш ли да пробваме... - Ама аз вече не мога като едно време. - Абе нищо, колкото можеш. Отиват в близките храсти и дядото я изкъртва от е***е. 3-4-5 пъти.накрая, всичко е свършило, обличат се и жената го пита с удивление: - Ама нали каза че не можеш като едно време? - Аз със секса проблеми нямам, не мога да плащам като едно време.

Един фермер имал около 200 кокошки, но нямал петел, а искал пиленца. Един ден отишъл надолу по пътя при следващия фермер и му поискал петел. Другият фермер отвърнал: - Да, имам един великолепен петел. Кръстил съм го Страхил, защото е страшно добър в работата си. Той ще оправи всичките ти кокошки без проблем. Страхил струвал много пари, но фермерът решил, че си ги заслужава и го купил. Отнесъл го вкъщи, настанил го в двора и започнал да го агитира: - Страхиле, искам сега да влезеш в ритъм, понеже имаш доста кокошки да оправяш, а и ми струваше много пари, така че трябва да свършиш добре работата си. Лека-полека се захващай и се забавлявай! Петелът го гледал, все едно разбира всяка човешка дума и, след като фермерът му посочил кокошарника, Страхил излетял като куршум и започнал да оправя всяка кокошка по 3-4 пъти, а фермерът го зяпал, невярващ на очите си. След като свършил с кокошките, Страхил излетял от кокошарника и налетял на ято патки в езерото. После нахлул и в кочината, а след това и при кравите. Страхил скачал като невидял на всяко животно, притежавано от фермера. Фермерът бил объркан и притеснен, че скъпият му петел с това темпо няма да може да издържи дори до края на деня и разочарован си легнал. Когато се събудил на следващия ден, открил Страхил безжизнен на двора, а над него в небето кръжало ято лешояди. Фермерът, натъжен от загубата на такова породисто животно, поклатил глава и заплакал: - Ех, Страхиле, Страхилеее! Казвах ти аз в ритъм да ги оправяш, а ти?!... Виж сега какво сам си причини! Страхил отворил бааавно едното си око, кимнал едва забележимо към небето и прошепнал с човешки глас: - Тихо, приближават се, а си ги подплашил тебе те почвам!