Класация

Аз да си кажа финалното решение - взехме хондата и сега я чакаме до няколко дни. Нямам търпение! Благодаря на споделилите мнение!

Когато хората в 1 град са Човеци. Наричат го Кадир Мерцедес. Той е психично болен и по цял ден се вози на стълб, на който е окачил огледало за обратно виждане и звезда на Мерцедес. Най-интересното в цялата история е, че град Малатия (Турция) напълно приема мечтата на Кадир за Mercedes. Кадир стои на светофара, паркира си "колата" на паркинга, а другите участници в движението му дават предимство и го уважават. Нещо повече, той кара "колата" си в сервиз на Мерцедес, а майсторите му разказват напълно сериозно за авариите. Веднъж монтьорите му поставили касетофон, друг път огледала... Внимавайте сега! Когато паркира неправилно или "превишава скоростта", КАТ му "пишат" глоби, а понякога го пращат на технически преглед! Цялата Малатия, заедно с Кадир, живее неговата история! Хубаво е да видиш как цял един град се съобразява и уважава един човек, макар и да не е с разсъдъка си, особено в дни, когато се ругаем и бием за места за паркиране и всевъзможни други глупости. *Понеже логично ще се появи въпросът защо не е затворен в специализирано заведение. Ами защото там той не е щастлив. Освен това, той не е агресивен и е любимецът на града и хората, освен че с охота се включват във въображаемия му свят, ежедневно му помагат с храна и дрехи. Веселина Седларска Животът на Фатих Кайди, един от незабравимите символи на Малатия, ще бъде адаптирана за кино след като 36-годишният г-н "мерцедес" загуби живота си на 18 април 2020 г.

"ЗА СЕЛЯНИТЕ" Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света. Този път въпросът е: "Какво е селянин?" Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните. Момченце: Те са, които отиват в затвора. Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари. Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата. Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това. Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти. Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов. Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора. Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им - откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен? Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома. И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж. Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота? Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата? Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, бабичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете. Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата. / автор: Дончо Цончев /

https://fb.watch/z_jbuPZHTD/

„Нищо не разбирах от мотоциклети… но знаех: и японците могат да покорят света на две колела.“ — Геничи Каваками, основател на Yamaha Motor Бях на 27, когато баща ми почина. Не бях готов, но трябваше да поема управлението на семейната компания, която произвеждаше музикални инструменти. Това беше следвоенна Япония — страна в руини. Без пазар, без технологии, без надежда. Но не исках да остана в тази тъмнина. Един ден, сред отломки и прах, казах на работниците на Yamaha: „Ще започнем да правим мотоциклети.“ Всички се засмяха. И аз се засмях. Но го казах сериозно. Нямахме оборудване, нямахме опит, нямахме дори пътища. Но когато нещо гори в теб отвътре — то се превръща в обсесия. През 1955 г. пуснахме първия Yamaha YA-1 — прост, но смел. Той спечели състезания. Разби стереотипите. И тогава разбрах: не сме родени да подражаваме — родени сме да водим. Когато мечтаех за мотоциклет, който покорява и шосетата, и терена, отново ме сметнаха за луд. Така се роди Yamaha DT — мотоциклетът, който промени правилата. Това беше авантюра: да създадем двуколесна машина за онези с млад дух, търсещи свобода. Но го направихме. DT прекоси планини, кал, пустини… и граници. Светът видя — Япония не само може да следва. Тя може да води. А зад всеки модел стояха безсънни нощи, трудни решения и моменти, в които бяхме на ръба на затваряне. Но издържахме. Защото Yamaha не е просто бизнес. Това е вик за свобода. Не бях инженер. Не бях състезател. Бях просто човек, който отказа да повярва, че Япония трябва да остане малка. И точно както DT не се спря на асфалта — аз не спрях там, където ми казаха да стоя. „Когато няма път… понякога единственият изход е да си го проправиш — през кал, съмнения и вяра.“ — Геничи Каваками

Здравей, колега, включвам се с това - Линк: https://ato24.de/en/honda-synthetic-blend-5w-30-0-946-l.html Вид и количество: Honda Synthetic Blend 5W-30 10х0.946L Линк: https://ato24.de/en/sonax-felgenbeast-acid-free-wheel-cleaner-1-l.html Вид и количество: Sonax FelgenBeast acid-free wheel cleaner 1x1L Стойност на поръчката: ((10*8.49) + (1*13.49))*2.15 = 211.54 лв. Начин на плащане: - Парите ще бъдат преведени по сметка в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД Начин на получаване: - Доставка чрез куриерска фирма Адреса е същият като за предишната поръчка.

Я, има още хора дето си тачат 6-тиците. Как беше: "Аз тоя виц го знам, ама по друг начин".

Мили дами - открите ли мъж, който е умен, услужлив, образован, добре финансово, забавен, търпелив, внимателен в леглото, обича да си стои в къщи с вас, готви добре, обича ви толкова много, че не може да ви се насити и изслушва внимателно всяка ваша дума... .... Тогава може да сте сигурни, че това, което пушите, е с много високо качество!

Още малко…..

Колеги да върна ли роубъра?

Подложки отзад 2см за да се изравни с предницата.