Класация

Ето решението: https://youtu.be/xqEBnBA-Vw0?si=F8yfNoXHOkqkp5AK

През 2020г. DXG беше с малко по-различни х-ки и по-нисък работен вискозитет - около 10,4mm²/s, ако не се лъжа. Сега вече е с новите спецификации: API SP (RC), ILSAC GF-6A и одобрение GM dexos1™ Gen 3. Работният му вискозитет вече е 11,1mm²/s. Но както и да е. Пак е едно от най-добрите масла на Равенол. Намалили са му TBN-а от 8,8 на 7,8. Което пък налага по-честа смяна. Особено ако градското е повече. Намали периодите на смяна до 7000 км максимум! Ако ти се експериментира, подходящи масла са: RAVENOL SSV Fuel Economy SAE 0W-30 RAVENOL FDS SAE 5W-30 Тези са с висок TBN = 12,5 mg KOH/g. Ще имат диспергиращи свойства със сигурност до 8000км. За повече не знам. RAVENOL Super Fuel Economy SFE SAE 5W-20 RAVENOL DFE SAE 0W-20 Тези са с TBN като на DXG. При повече градско (къси преходи, често стартиране) рискуваш и да ги разредиш с бензин. Затова смяна на 5 хил. км. Не трябва да е така. При мен започва да потъмнява чак след 5 - 6 хил. км., но не и да става черно.

Колеги ,тези oil selector-и на различните компании хич не ги гледайте .Забелязал съм ,че имат несъответствия за доста автомобили .Четете какво препоръчва производителя и на тая база си избирайте масла .Важни са спецификациите по API ,Ilsac за бензинови и ACEA за дизелови ,препоръчания визкозитет от кораба-майка и не на последно място местообитание,начин на употреба ,специфики на населеното място . Специално за бензинови джапанки Ravenol DXG 5W30 е най-доброто на тая фирма ,разбира се ако не се изисква 0W20 или по-нисък визкозитет .Последно като му гледах анализ го даваха между 7-9% естери .

Жената ме пита: - Защо винаги даваш път, а нас с 300 зора ни пускат да минем?!

Роден на днешна дата в лето 1919.

"Бях в София и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора: — Много ви благодаря. Шофирахте прекрасно. За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза: — Ти да не се бъзикаш, а? — Не, човече, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение. — Аха — каза шофьорът и потегли. — Какво ти става? — попитах аз. — Опитвам се да върна доброто отношение в София —каза приятелят ми. — Това е единственото нещо, което да накара всички да се замислят. — Как с един човек ще се оправят всички? — Не става дума само за един. Таксиджията сега се накефи. Днес той ще има двадесетина пътника. Той ще се държи добре с тях, защото подсъзнателно помни, че някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му ще са по-любезни с колегите или служителите си, с други продавачи, че дори със собствените си семейства. За ден добрината може да достигне и до 1 000 души. Това си е супер, нали? — Само, че ти си зависим от таксиметровия шофьор —той трябва да предаде добрината на другите. — Виж, — каза приятелят ми, —системата не е защитена срещу глуп@ци. Така, че днес е нужно да съм добър с поне десет човека. Ако от десет, поне трима станат усмихнати и добри, тогава все едно се предава доброто на три хиляди. Ден след ден, капка по капка – вир става… — На думи звучи добре — съгласих се аз, — но не съм убеден, че на практика действа. — Ако не стане – какво си загубил? Аз се чувствам прекрасно, казвайки на човека, че шофира добре. Неговият бакшиш бяха добрите думи. Ако днес не е станало - утре пак се пробва и все един ще се окаже щастлив и усмихнат. — Ти не си добре. — Направено е изследване и се оказва, че онова, което липсва на всички е отношението - никой не казва на никого каква чудесна работа върши. Никой не е благодарен на никого. Стигаме дотам, че не сме благодарни и затова, че съществуваме… — Но те не работят добре. И не съществуват – вегетират. — Все е нужно да се почне от някъде – защо да не е от мен? Защо да не чуят добра дума? Минахме покрай един строеж и видяхме няколко работници, които хапваха на крак. Приятелят ми спря. — Готина сграда. Трудно ли се строи. Работниците го погледнаха подозрително. — Кога ще я завършите? — По план - през юни — изръмжа единият. — Вероятно сте горди, че правите такива неща? И без да дочакаме отговор, продължихме нататък. Тогава подхвърлих: — Странен екземпляр си. — Защо? Когато строителите смелят думите ми, ще им стане приятно. И все някой ще има полза от тяхното щастие. — Една птичка пролет не прави. Не можеш да вършиш това сам. Сам срещу всички. — Ако съм доволен от това, какво ти пука. Не е лесно да накараш хората да станат добри, но ако се включат и други, ще стане по-лесно... — Що направи път на тази жена — гледай я каква дрипла е…. — Може, но ако е учителка, днес класът й ще е доволен и за децата денят ще е прекрасен… Замислих се. Дали пък тоя лудия не е нормален? Докато разсъждавах, несъзнателно се усмихнах и помахах на малко детенце, което ме наблюдаваше с любопитство… Денят изведнъж стана различен…" Агресията провокира лошото в нас, но имаме и добро, и то е заразително!

Измина много време от началото на тази дискусия. Четейки постовете в предходните теми не бива да забравяме, че маслената индустрия се е придвижила напред (е поне част от нея ), някои от маслата вече са с променен състав и дори едни от вечните обвиняеми за качествата на маслото, а именно подобрителите на вискозитетния индекс (VIIs или VMs), също са се променили. Освен съществуването на различни по състав (OCP, PMA, HSD, PIB и др.) и форма (звездообразна, гребен и др.) подобрители, те вече са еволюирали и в друга насока. Някои от тях, по-точно "diblock polymers", могат да бъдат така формулирани, че да образуват "micelles" (подобни на звездообразните подобрители; виж по-долу) с оптимален размер, като по този начин се подобрява тяхната "ефективност да сгъстяват маслото" (thickening efficiency) и техния SSI (shear stability index). Феноменалното е, че след като тези "micelles" бъдат разрушени вследствие на тежките условия на работа в някои части на мотора, те имат свойството да се самовъзстановяват (асемблират отново сами) . В допълнение, тези VII могат да стабилизират и спомогнат задържането на замърсяването в маслото. Още веднъж с призив за култура на писане и постове по същество, и С уважение към всички, Емо