Един вълк се заселил наблизо до голямо стадо овце. Всеки ден той изяждал по една овца. Отначало нейните крясъци плашели другите овце, но с времето вълкът се спирал и говорел с всяка една поотделно:
-Няма от какво да се страхуваш, защото аз убивам и ям само глупави овце, а ти си единственият ми умен и най-добър приятел в това стадо.
След този разговор овцете седяли тихо и не тичали повече.
И когато вълкът убивал следващата овца, всяка от останалите си мислела:
-Е, уби още една глупава овца, но аз съм най-добрият приятел на вълка и няма от какво да се страхувам.
Овцете били щастливи.
На следващият ден вълкът просто се приближавал до поредната от тях и казвал:
-О, най-добри ми приятелю, не сме говорили за глупави овце от дълго време...- И смъртта ѝ настъпвала моментално. Овцете нямали време да разберат нищо.
Вълкът повдигнал самочувствието на всяка една, те спрели да се тревожат и спокойно пасели тревата, от което месото им ставало още по-вкусно.
Повечето овце дори започнали да помагат на вълка - ако някоя твърде умна овца се досещала за истинското състояние на нещата, тогава друга овца, измежду най-добрите приятели на вълка, му разказала за странното поведение на подозиращата и на следващия ден вълкът изяждал точно нея.
Всеки човек трябва да вярва по-малко на думите и да наблюдава повече действията.
Ние чуваме това, което искаме да чуем и просто не обръщаме внимание на всичко останало. А трябва.
Защото най-важното е да забележите навреме вълка в овча кожа! По делата им ще ги познаете!
<интернет>