Класация

Шшшшшт, тихо - тя поправя света!

В една гореща нощ на лятото на 1970 година, се обърнах настрани, погледнах лежащото до мен момиче и го попитах дали иска да се омъжи за мен. - Ще поговорим за това утре - каза тя - Сега трябва да поспя. На сутринта тя каза, че женитбата не е добра идея, дори напротив, много е лоша, но въпреки това тя е съгласна. Да, тя беше права, това беше лоша идея. Младата жена се казваше Табита Спрюс и още не беше завършила образованието си, а аз бях току-що завършил, но не можех да си намеря работа дори и като учител. Работех в една пералня и получавах толкова, колкото да не умра от глад. И двамата имахме студентски заеми и нямахме никакви спестявания. Имах единствено два чифта бельо, два чифта дънки, два чифта обувки и проблеми с пиенето. Определихме дата за сватбата: 2 януари 1971 година. През есента с Таби се качихме на автобуса и отидохме до един известен бижутерски магазин в центъра на града. Помолихме да ни покажат най-евтината двойка венчални халки, която имат в магазина. С прекрасна професионална усмивка, в която нямаше и капка милост към нас, продавачът ни показа един чифт тънки златни халки, струващи 15 долара. Извадих портфейла си, който тогава държах завързан с велосипедна верига за колана на дънките и ги платих. Две венчални халки за 15 долара общо. В автобуса на път за вкъщи намеквайки за качеството на златото на халките казах: - Сигурен съм, че тези халки няколко дни след сватбата ще започнат да оставят зелени следи по пръстите ни. Таби, която винаги имаше какво да каже, отговори: - Надявам се, да ги носим достатъчно дълго, за да разберем това. След два месеца и половина дойде времето да сложим един на друг тези брачни халки, които бяхме прибрали в едно чекмедже. Костюмът, който бях облякъл ми беше голям, беше на брата на Таби. А бъдещата ми жена беше облечена в рокля, която беше сватбената рокля на една нейна приятелка. Беше прекрасна и уплашена до смърт. След церемонията отидохме с наши приятели на сватбен прием (сандвичи с риба тон и сода), с моята кола, стар очукан "Буик", на който едвам се превключваха скоростите. Карах и през цялото време с палеца си докосвах венчалната си халка на безименния ми пръст. Няколко години след това - четири или пет - когато Таби миеше чиниите, нейната халка се измъкна от пръста ѝ и изчезна в канала. Разглобих сифона на мивката, но от пръстена нямаше и следа. Беше безвъзвратно загубен. Тогава вече можех да ѝ купя нова, много по-красива и скъпа халка, но тя се обливаше в сълзи заради загубата на първия си истински пръстен. Халката не струваше и осем долара, но за нея беше безценна. Животът се отнесе добре към мен и моята кариера. Написах много бестселъри и спечелих милиони долари. Но през годините нито веднъж не съм свалил от ръката си тази евтина халка, от деня, в който моята жена с треперещи от вълнение устни и пръсти, и блестящи очи я сложи на ръката ми. Знам, че това прилича на сладникава любовна история, но в живота това често се случва. Халката ми напомня за това, как живеехме тогава, за миниатюрната ни квартира, вечно развалената печка, шумният хладилник, скърцащите дъски на пода, студът през зимата и уличният шум през нощта... Халката ме кара да се замисля за бъдещето, да помня какво имахме и какво нямахме в миналото, да си спомням какви прекрасни хлапета бяхме някога. Халката не ми позволява да забравя, че цената на една вещ и нейната стойност не са непременно едно и също нещо. Оттогава минаха 50 години, но зелена следа все още няма. Стивън Кинг Табита Спрюс или Таби е съпругата на Стивън Кинг, с която те вече 50 години са заедно. Тя също е писателка и пише под името Табита Кинг.

Не е зле. Продължавам с подготовка на другите детайли. Там трябва да стане бързо понеже нямам корекции, само шкурене с 500/600 и пръскане.

Корекция, пратил ми е Yacco Lube GDI 5w30. Което ми се струва супер. Lube е по-горния им клас. По технически характеристики на пръв поглед е като Ravenol DGX 5w30, освен пламната температура.

И двете масла са за автоматична скоростна кутия. Старото е ATF-Z1. Новото е ATF DW-1. Няма грешка дори и да е със стария тип, важното е маслото да не е на годините на колата.

За автомата ATF DW-1, за дифа ATF-Z1.

Смених водната помпа за пръв път на 120000км...беше в състояние неразличимо от ново. Да пазя подменената помпа (оригинална е, пише си HONDA на нея) сложих Continental, след 10000 км ще сменя Continental-a пак с Continental...Ще видя и състоянието на Continental-a...

Аз имам един единствен опит с бояджия, който 2022 ми взе 220лв да пръсне една шоф. врата и то понеже беше повредена в сервиз и ми трябваше фактура за ремонта, за да ми покрият щетата. Цената тогава за София беше в ниския диапазон. Резултата беше посредствен. Лака беше портокал и супер тънък. От край време искам да го усвоя това умение, от чисто любопитство, както и още много неща. Гледам как го правят опитните в ютюб и прилагам каквото мога. Литър база с цвета по хонда е 120лв., лака на Novol е още 20-30лв. Какви са тия 200+лв на детайл не знам...с литър база ще мина цялата кола. Но това е друга тема, правя го предимно за себе си като хоби, не си вадя хляба с тая дейност. Не е перфектно, но е близо до перфектно. 80% от покритието с лак стана супер гладко на лампа и няма нужда от полиране. Уроците за следващия път са: повече акцент на крайните участъци да се налеят хубаво с лак, за не се налага полиране на портокала; организиране на работната зона така че да могат да се правят дълги движения с пистолета без да има прегради (трябва да си направя магаре за детайли); по-добри мерки за обезпрашаване на работното пространство (метене и пръскане на вода по пода): да си взема пистолет с дюза 1.6-1.8 за филера, както изисква производителя (пръсках с повече разредител и дюза 1.2, съответно на места падаха малки пръски филер и трябваше допълнително да се шкурят преди базата).

Различни са. Има си L и R отвътре. И те са надрани. Може да им тегля една шкурка и после черен мат.

Лепилото, което използвах е такова. С него си лепих тавана на другата кола. Може да се ползва каквото имате под ръка ЕЛАСТИЧНО лепило. Не използвайте секундни или минутни лепила. Те ще се начупят много бързо. Добре е лепилото да издържа на по-висока температура, знаете че през лятото в колата става доста горещо. Ако сте решили да се захванете с тази процедура, препоръчвам да свалите и огледате всички говорители, не само тези, които чувате че дрънчат. При мен и 4-те бяха разлепени, само един от тях дрънчеше. Другите 2 ( в предните врати ) се оказа че са некадърно сменени със някакъв двулентов кенууд, завит с винтове за дърво в ламарината. След ремонта на говорителите ( и макар че в момента съм с 4, а не със 6) звука в колата става съвсем друг. До буфера се стига доста по-трудно, затова него го оставих за по-нататък.

Здравейте, От скоро съм собственик на Акорд 2.4 АТ 2009. Колата е оборудвана с Premium Audio System. Няма нужда да казвам, че звука беше много далеч от премиум. От някои говорители се чуваше дрънчене, като цяло звука беше ужасен. Четох теми за смяна на говорителите с афтермаркет, но никой не беше посочил конкренти говорители, от които да е доволен. Освен това в моята кола има 10 говорителя, 6 еднакви ( 4 във вратите и 2 в кората отзад ), което си прави вече сума ако трябва да се сменят всички. Разбрах, че колега от форума ги ремонтира успешно и реших, че и аз бих могъл да се справя. Изгледах няколко клипа в youtube и започнах. Тъй като колата си я ползвам ежедневно прецених, че най лесната за мен процедура ще бъде да сваля 2-та говорителя от задната кора. След като ги ремонтирам ще ги сложа във задните врати. Извадените от задните врати след ремонта в предните. И накрая говорителите от предните след като са ремонтирани ще отидат в задната кора. Говорителите от задната кора се свалят за няколко минути. Трябват ви две по-широки отвертки (или подобни) и едно малко гидоре с 8-ца или тръбно ключе. Може и къса кръстата отвертка. Капачките на говорителите се надигат от страната на облегалките. Там са на щипки, които се разкопчават, повдига се предния край нагоре и се изваждат. В задния си край имат палци. Говорителя е захванат с един болт. След като го развиете, повдигате леко говорителя и го издърпвате по посока на болта (корпуса може да е залепнал към основата, използвайте внимателно отвертката за да го отлепите). Откачате буксата на говорителя през багажника и сте готови. Ето и причината за лошия звук: Не е ясно каква е причината за такова частично разлепване, на някои говорители го имаше на 2 или 3 места. Сякаш лепилото се е разпънало, а после не се е свило обратно. Тъй като гофрите (гънките) са гумени, няма нищо скъсано. Само са деформирани и съответно говорителя е разцентрован. Започваме ремонта. За да разлепим гънката от корпуса използваме най обикновен лакочистител. Накапваме лакочистител и след като малко попие, внимателно започваме отлепянето. Използвайте нещо пластмасово и не много остро за да не скъсате гънката. Ако не се отлепва, накапете пак, изчакайте минута-две и опитайте пак. Повтаряте процедурата докато гънката се разлепи от корпуса. Следва почистване на остатъците от лепило по корпуса и по гънката. Трябва добре да почистите и двете повърхности, така че когато се залепват отново да няма нещо, което да надига или деформира гънката. Почистете добре целия говорител и работното място, така че да няма опасност боклук да попадне вътре в говорителя по-късно, когато свалите капачката. с Следваща стъпка е разлепването на капачката. Процедурата е същата, капвате малко ацетон и започвате внимателно да отстранявате лепилото, докато успеете да пъхнете нещо (например малък скалпел) и да разлепите капачката. ВНИМАВАЙТЕ да не падат боклуци вътре в намотката при отстраняването на капачката. Ако е необходимо допълнително почистване на лепилото където е била капачката, може да запушите отвора временно с парцалче. Ако сте успели да разлепите гънката и капачката без да повредите нещо, значи сте минали най-трудната част. Следва центровката. За целта са ви необходими 3-4 пластинки с дебелина повече от 0.5мм. Аз изрязах пластинки от кръгла кутийка за клечки за уши. Може да се използва по-твърд картон или някакъв вид пластмаса. Пластинките трябва да влизат плътно в процепа между магнита и намотката, като при натискане надолу, конуса да остава фиксиран там и да не се повдига нагоре сам. Синьото шешенце на снимката предотвратява огъването на пластинките навътре, така конуса остава във фиксирано долно положение. Периферията на гънката е легнала по корпуса така че да опира в нея сякаш е залепена. След като фиксирате мембраната в долно положение, започвате лепенето. Нанасяте лепилото по периферията, между гънката и корпуса. Когато лепилото започне да изсъхва, започвате да притискате отгоре, обикаляйки цялата периферия, като леко натискате периферията на гънката навън (за да се изпъне съвсем леко). По участъците, където преди е имало деформация внимавайте гънката да не остане надигната. Внимавайте при тази операция мембраната да не се вдигне нагоре. Оставяте да изсъхне 12 часа. След като вече лепилото е изсъхнало, отстранявате пластинките. Може да направите проба за движението на мембраната, натискайки симетрично с пръсти. При това движение не трябва да се усеща стържене на намотката в магнита. Друг вариант за тест е да закачите говорителя в колата и да го чуете. Ако всичко е наред, може да залепвате капачката на мястото и. Използвайте МИНИМАЛНО количество лепило при лепене на капачката.

Днес пак отпътува. Голяма работа е малката колца. Хладилниче, микровълнова, оризоварка (на изправени и фиксирани задни облегалки), напред - куфар, PS 5, курсовите си рисунки в голяма папка и доста за папкане от мама. Тати му напълни газ, иии - газ към "малката Виена".

Разкажи по подробно, за мъките.

Нямам място за вентилация, за да заприлича на бояджийска камера, иначе може да се сътвори нещо. Текущия гараж е много тесен за каквото и да било. С повече квадратура възможностите се увеличават. п.п. Днес някакъв от квартала се показа на вратата и вика "абе гледам, че се занимаваш с тия неща...имам един Хюндай с натиснат калник. Захваща ли ти се?" Викам ела догодина. 😁

Група преподаватели бяха извикани и качени в самолет. Когато вратите се затвориха и самолетът трябваше да излети, всички преподаватели бяха информирани, че този самолет е направен от техните студенти. Тогава всички се втурват към вратите на самолета, опитвайки се да избягат и да оцелеят сами, с изключение на един професор, който остава седнал с толкова много увереност и спокойствие. Някой го попита защо не избягаш от самолета. Професорът му отговаря с увереност: - Те са наши студенти. - Сигурни ли сте, че сте ги научили добре? - Сигурен съм, че няма дори да излети.