Класация

С Google превод от немски:

До тук добре! 36 точки аванс пред Ферари и 102 пред третите трилъчковци, макар че Джордж достойно държи фронта. Да, това бе важна победа за Чеко и статута му в отбора, подтвърждение на което е и присъствието на Хорнер до подиума.

Браво Чвкооо, Браво Редбул, по-добре нямаше как ..Айде Шарл 4ти брато ;D Мн сме добри..Това състезание за Чеко ще му се отрази мн положително, заслужаваше. Наздраве за вс фенове на РБ БуМ! П с. Най голвмата грешка на Ферари , че на мястото на Сайнз трябваше да е Шарл, но това е

Доволен съм, а и с точките отборно и пилотски дръпнахме малко напред. Чеко - поливаййй !

Време Чеко да полива от най-високо другите двамина на стълбичката!

То "страх лозе пази", ама скоро ще мръкне.

За да изключиш тази функция просто премести копчето в средата, тогава никое от огледалата няма да се смъква при заден ход.

Някакви източници? Не че е неочаквано, не все пак.

При мен лично не изписва никаква грешка и не свети лампа! Първоначално го бях изключил от буксата, след което го възстанових по описания от Хахо начин/чрез реле/! За другата част ва въпроса- въобще не съм гледал от къде взима захранване, но по пътя на логиката си прав!

Правят и ремонти, и обслужване на всякакви Хонди. Но работят по-бавничко и понякога не се вписват в обещаните времеви рамки. Та зависи колко бързаш.

В Хондурас тече река България. 130 българи се преселили в Хондурас през 20-те години на миналия век. Техните потомци днес са между 7 500 и 10 000 души. Река в Хондурас носи името България. Рио България извира в планината Грасиас а Диос в Националния парк Пико Бонито. Заобиколена е от труднопроходима джунгла и поради пресечения и силно наклонен терен нейното поречие не е добре проучено. Реката е наречена така в чест на нейния откривател, който е българин и е един от първите наши сънародници, заселили се в централноамериканската държава през 20-те години на миналия век. Заради огромната раждаемост днес хората с български произход в Хондурас са между 7 500 и 10 000 души. Всички мъже носят български фамилии, а заради местния обичай хората да носят по 5-6 имена повечето жени наши сънароднички също са запазили поне едно българско име. През 1928 година в Ла Сейба се заселил първият български емигрант – Борис Петров, който напуснал родния си Белоградчишки край и през Куба се озовал в Централна Америка. Преселникът си направил бананова плантация и скоро бил последван от свои сънародници. Нашенците били толкова предприемчиви, че скоро построили и жп линия. Тогавашният президент на страната бил толкова впечатлен, че заповядал хазната да покрие разходите по железницата и поръчал да се построят още километри. Вместо да строят по права линия, преселниците ни започнали да криволичат, за да излезе по-голям километраж. Скоро толкова се замогнали, че станали работодатели на местните метиси, дори започнали и да печатат пари. Освен името на река България, принос на нашата общност в Хондурас е производството и консумацията на хляб. Преди да се заселят там българите, местните хора ядяли царевица. Днес повечето хлебарници и фурни са собственост на българи. До 1955 г. край реката съществувало българско селище. Нашите сънародници там се препитавали като отглеждали зеленчуци и ги продавали на местните хора. Зеленчукопроизводството и зеленчуците на трапезата също са български принос. Нашенци научили местните и как да си приготвят дървени въглища за фурните https://www.google.bg/maps/place/Булгария/@15.7526085,-86.8118893,14.5z/data=!4m5!3m4!1s0x8f69075a321912bd:0x6d5751d233e02a26!8m2!3d15.7521561!4d-86.8097679?hl=bg https://bg.wikipedia.org/wiki/Булгария_(река)

На 18 февруари се навършват 149 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски! “Отче, нищо няма що да кажа, защото никого не съм убил и никого не съм ограбил за лична полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от Бога.” ДОСТОЙНО ЕСТ ! доц. д-р Петър Ненков Последната среща на Васил Левски с майка му Гина станала на 6 декември 1872 година, преди той да се отправи за Ловеч през заснежения Балкан, за да прибере архива на местния революционен комитет и преди да бъде заловен в Къкринското ханче на 27 декември . Майка му била куражлия-жена и никога не показвала болката си пред хората. При срещата им обаче, с непогрешимия си майчин инстинкт, в един момент тя усетила, че може би това е последната им среща и се разплакала. Левски смутен я попитал: „Защо плачеш мамо?”- на което тя отговорила: „От радост сине, от радост!” След кратък съдебен процес в София, на 18 февруари 1873 година турците обесили Дякона, но никой в родния му град не посмял да каже на Гина Кунчева черната вест. Един ден тя отишла в храма и помолила свещеника да й каже не е ли чул нещо за сина й. Когато разбрала ужасната истина тя се върнала у дома, извадила от скрина отрязаните коси на Апостола и както й заръчал той, ги занесла в църквата, за да ги опее свещеника. Гина Кунчева не проронила нито една сълза по загиналия си син. И когато някой я запитвал защо не е раздала жито за душата на Васил, тази велика майка отвръщала: „Жито се раздава за мъртъвци, а моят Васил ще живее вечно!“ И той живее и ще живее вечно, докато има българи по света и държава, наречена България!