Класация

@JHM и @honda_japan В кода на долната част на всички туби на Мобил има "скрит" шифър. Разказвам по снимките на honda_japan: Код: G1B1538 18.11.2021 Първата буква G е кода на завода - в случая Гравеншон, Франция. Следващата цифра "1" е годината на производство на маслото - 2021 Следващият символ - е месеца. Месеците от януари до септември се бележат с цифри (1-9), а октомври, ноември и декември с букви (А - октомври, В - ноември и С - декември). В настоящия казус буквата "В" отговаря на месец Ноември. Разкодираната дата - G1B1 = 11.2021 г., каквато е и дата на производството = 18.11.2021 г. Така трябва да бъде или най-много с месец разлика. На дъното на тубата има кръгъл печат с дата на производство на тубата (вижте снимките на honda_japan) - Стрелката от двете страни на която е изписана годината (21) сочи към цифра 11, т.е. ноември 2021 е произведена тубата. Отново добър знак. В допълнение, символът "IN" на дъното на тубата също се свързва с продукция от Гравеншон, Франция. Малкият QR код - този под баркода, в долния ляв ъгъл на етикета, при сканиране отговаря на числото 826622В, т.е. и тук имаме съвпадение. Та, като се има откъде е купено маслото и гореизложеното от мен, е много вероятно колегата да е закупил оригинален продукт. Честито!

Закарай колата на човек , който знае за какво иде реч. Според мен не се пробвай въобще сам. Може още повече да се влоши ситуацията. Това без кит и боя няма да мине.

1 зимно четиво, защото и зимата може да стопли - сърцата ни. ЩАСТИЕТО Е ДОБРО НЕЩО! ... Всичко започна, когато в двора ни се настани бездомно куче. Обикновен мъжки мелез. Кучето бързо свикна с двора и започна активно да защитава територията си от посегателствата на конкуренти. Тук, то си лежеше на топлият канализационен люк. Не се знае как щеше да завърши тази история, ако на сцената не беше излязъл още един герой ... Веднъж, като вдигнах очи от книгата си и погледнах през прозореца, първото нещо, което ми хваща окото е контейнера за боклук. В този момент покрай легендарния обект минаваше момче, близо до мястото където лежеше четириногия клошар. Обикновено момче, около десет годишно, от пететажната сграда отсреща. То спря до кучето. Кучето вдигна глава. За минута се гледаха мълчаливо. Момчето зарови ръце в джобовете си и извади нещо годно за консумация. Кучето скочи и размаха опашка. Прие лакомството, облиза ръката му и подскочи около момчето, канейки го да играе. Кое дете може да откаже? И сега те вече тичаха из двора, блъскайки се в снежните преспи. Звънлив детски смях и кучешки лай се сляха в едно. От всичко личеше, че двете същества са се намерили. Ето как имах късмета да видя епизода на тяхното запознанство, което по-късно прерасна в истинско мъжко приятелство. Сега дворът не ми се струва толкова сънлив! Всеки ден, когато чувах кучешки лай и момчешкия глас, поглеждах през прозореца. Приятелите се затичваха един към друг и се прегръщаха. Момчето винаги имаше лакомство в джоба си. След това играеха дълго време. И след това – трогателната сцена на сбогуването. Момчето тръгваше към къщи. Кучето го последваше. Момчето коленичеше, хващаше приятеля си за рошавата глава и му казваше нещо, сочейки празния прозорец. Всичко беше ясно без думи. Съжалявам приятелю, не мога да те взема със себе си, в дома не разрешават. Кучето накланяше глава с разбиране, и си сваляше лапата. Момчето влизаше във входа. Кучето изчакваше, докато приятелят му махнеше с ръка от прозореца на втория етаж и едва тогава се прибираше унил. Всичко това продължи две седмици. Просто не знам как да го кажа правилно - само две седмици или цели две седмици... В крайна сметка толкова много работи се случиха през този период. Видях кучето да защитава момчето от един насилник - тийнейджър, който беше пет години по-голям и с две глави по-висок. И когато едрият мъж замахна към момчето, кучето тръгна в атака. Помощ не беше необходима - агресорът срамно избяга. Видях как в един мразовит ден момчето извади едно одеяло и внимателно уви бездомния си приятел, предпазвайки го от студа. Гледах как кучето три дни лежа в снега под прозореца на момчето. А момчето гледайки го от прозореца му сочеше гърлото си. Каква радостна среща беше след три дни раздяла! И после пак раздяла и пак празен прозорец... Но един ден, когато нашите герои, както обикновено, тичаха из двора, аз подсъзнателно почувствах, че нещо се е променило. И със сигурност. На прозореца се появи фигура. Сложих си очилата. Да, женска фигура. Красиво младо лице, разпусната коса. Жената гледаше неподвижно щастливите приятели. Майката на детето, както разбрах. Тя притисна чело към стъклото на прозореца. Ясно видях грациозната ръка, вдигната към лицето ѝ. Тънките пръсти бавно преминаха по устните ѝ, после и по очите ѝ. Това сълзи ли бяха? Защо не… Появи се втора фигура. Строго лице, тежка брадичка. Жената се отдръпна от стъклото и отпусна глава на рамото на мъжа. Междувременно играта приключи. Дойде минутата на сбогуване. Момчето, както винаги, протегна ръка към прозореца... И се смути, когато видя родителите си. Бързо се сбогува с приятеля си и избяга вкъщи. Какво се случи след това? Усетих, че настъпва кулминация. Дали краят щеше да е щастлив и трогателен. А ако... Но дори не исках да мисля за друг вариант. На следващия ден получих отговор. Както винаги, в определено време се чу кучешки лай, звучен момчешки глас. Но към тях беше добавено и нещо ново. А именно – женски смях и плътен мъжки бас. Какво става там? Втурнах се към прозореца, като едва не го счупих с главата си. За първи път видях това семейство събрано. Баща, майка и син играеха на снежни топки. И между тях кучето, напълно зашеметено от радост, скачаше наоколо. Наистина... Е, да. На врата на кучето имаше чисто нов нашийник. Все пак краят се оказа щастлив. В това вече не се съмнявах! Имаше ли проблеми в това семейство или не? Не знам. Но оттогава ги виждам всеки ден заедно. Откакто се появи кучето. Играта свърши. Щастливото семейство тръгна да се прибира вкъщи. И сякаш решиха да позират, се обърнаха към мен. И аз направих снимка за спомен. Просто запечатах в душата си щастливите лица на хората и блажената муцуна на кучето. Така, че пазя този групов портрет в паметта си, като в семеен албум. И аз имам нещо общо с това`? Просто е. Щастието е хубаво нещо... Много хубаво нещо. И също така е добре, че винаги можеш да го споделиш! P.S. Авторът на тази история само веднъж се сдоби със скъпо чистокръвно куче. Всичките му други кучета и котки са бивши бездомни животни, прибрани от улицата, ранени, осакатени, просто самотни. Сега те са едно семейство. Отделяте време, за да си купите родословно, скъпо и модно кученце или коте. Огледайте се, колко самотни очи и сърца копнеят за щастие. Дайте им го! Александър Головкин

Когато баба Съба, майката на Вазов, изгонва съпругата му Атина Болярска и заключва вратата след нея, вместо да се разгневи на старата, поетът отива при нея, пада на колене и й иска прошка: -Какъв голям грях щях да сторя! Бях решил тебе да изпъдя. След което подава молба за развод. Но разводът се протака и Вазов умира женен. Когато се жени за Атина Болярска, Вазов вече минава 40-те. Избраницата му произхожда от стар русенски род, възпитаничка е на лицей за благородни девици в Киев, говори руски и френски, пише стихове, пее, рисува, танцува. И е много красива. Двамата се запознават в началото на октомври 1890 г. на соаре в дома на писателя Михалаки Георгиев, който отдавна се е зарекъл, че ще намери съпруга на Вазов. Атина тогава е на 30 години. Много скоро, буквално след няколко седмици, е обявен годежът им, а след още две – сватбата в църквата „Свети Крал“. Двамата явно се харесват още от пръв поглед, щом толкова набързо създават семейство... Но се разделят след малко повече от година. Основната виновница за развода им е баба Съба. Още щом вижда Атина, тя си дава сметка, че тази красива жена е замесена от друго тесто – „цапната и с много волен характер“, не върши почти никаква домашна работа, не си стои вечер вкъщи, дава мило и драго за соарета, чайове и балове. Много по-късно, години след развода, към греховете на снахата ще се добави още един: нейната алчност. Атина със зъби и нокти воюва за правото си да бъде „г-жа Вазова“ и използва връзките си с владиците делото за развода да се протака до безкрай, та един ден да получи наследството на мъжа си. Властната свекърва се уверява, че тази няма начин да не поиска да промени реда в къщата. Макар че иначе е умна и общителна жена, баба Съба не дава и дума да се изрече, че нещо ще бъде разместено или изхвърлено от патриархалния й домашен свят. А що се отнася до сина й, тя дотолкова ревнува, че не може да допусне някоя друга жена да завладее сърцето му. Така в началото започва тиха, а сетне и шумна война между нея и Атина за дребни на пръв поглед неща. Докато един ден, на 17 януари 1892 г., когато Атина се прибира вкъщи на ул. „Солунска“17, след като е била на гости у своя приятелка, установява, че вратата е заключена. В този момент на балкона се появява баба Съба и с нетърпящ възражение глас извиква: -Булка, няма вече място в тая къща за тебе. Иди си при своите! Вазов не крие, че двамата с Атина нерядко се карали, особено след като забелязва, че жена му е обект на постоянно и доста безогледно ухажване от страна на някакъв гвардеец. Вазов подава молба за развод, Атина – за издръжка. Но едва след четири години съдът уважава молбата на поета. „Г-жа Вазова“ обаче обжалва и Светият синод отменя решението. Междувременно Атина прави опит да се върне при мъжа си. Макар че двамата се разделят скандално, Атина, изглежда, продължава да страда за него. Съвременници разказват, че на погребението на народния поет на 21 септември 1921 г., тоест 33 години след раздялата им, тя се появява неочаквано за всички, облечена в черно, минава покрай цялата му рода и застава дори пред царя. Представяте ли си какъв рояк от клюки зажужава след тази нейна постъпка?! Братът на поета – Борис Вазов, моли министър Омарчевски, който произнася траурното слово, да изгони „нахалницата“. Той не се съгласява. "На отстранената си жена Атина Болярска не оставям нищо. С нея не можах да живея щастливо във времето, което трая само година и три месеца. От 1890 г. откак сме разделени, тя ми измъчи душата чрез всевъзможни преследвания – съдебни и външни, разоряваше ме материално и за нея аз лично не мога доброволно да наредя да й се даде от моя имот каквото и да било.", казва Вазов пред съда. След смъртта на Вазов обаче Болярска завежда отново дело (посмъртно) и успява да получи от съда примирителен протокол, според който от завещаната сума 576 549 лева, наследникът Борис Вазов, брат на Иван Вазов получава 94 049 лева, а вдовицата му (само по документи) цели 482 500! Атина умира на 80 години от побой, нанесен й от нейните съседи.

Емо, благодаря за подробния анализ. Надявам се да съм взел оригинален продукт, но знае ли се. Все пак поне опаковката е оригинална съдейки по анализа, а и маслото май е доста прясно. Благодаря за отделеното време. JHM - като навъртя 5к. ще пусна капкова проба за анализ да го видим как се представя.

Здравейте, да приключа тази тема. Колите които са с АСС трябва да са с равната емблема (една лъскава), не само при Хонда, а при всички автомобили с такъв тип дистроник. Ето тази при Акорд https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/75/Honda_Accord_2.4i_Facelift_front-1.JPG Останалите са с обикновената емблема, релефната. Радара се намира зад емблемата, а не в самата емблема. Реално той е много скъпата част. При Акорд за да се защити този радар отзад и за да осигури нормална работа цялата предна решетка е по-различна от обикновената. Обикновена: http://forums.hondabg.com/uploads/gallery/album_2199/gallery_31251_2199_14602.jpg С ACC: http://forums.hondabg.com/uploads/gallery/album_2199/gallery_31251_2199_94883.jpg В моя случай проблема се оказа, че емблемата беше релефната и тя смущаваше радара. От невежество отворихме радара за да го "оправим". От там той спря да работи и ми светна в оранжево ACC на дисплея. В BG такъв радар не можах да намеря. Радара на Акорд 2006-2008 е съшия като при Ледженд 2006-2009 (не съм тествал, но така излиза). В Полша явно са много по-разпространени и ми намериха от там. Като монтирах работещия радар положението беше какво в началото на темата. Тогава направих лека модификация на емблемата. Лъскавата емблема просто няма основа, а е тънка пластмаса. http://forums.hondabg.com/uploads/gallery/album_2199/gallery_31251_2199_85624.jpg http://forums.hondabg.com/uploads/gallery/album_2199/gallery_31251_2199_5218.jpg За цяла решетка втора употреба за кола с ACC искат 900лв. Извадих основата и вместо нея сложиш тънка 1мм пластмаса и я боядисах в черно. Отгоре сложих емблемата и стана доста добре: http://forums.hondabg.com/uploads/gallery/album_2199/gallery_31251_2199_166041.jpg Сега вече ACC работи без проблеми и е голяма глезотия. Цялото незнание ми излезна към 500лв. Надявам се с тази тема да ги спестя на някой понеже колите с ACC са малко и информацията е оскъдна.

Моше се връща по-рано от командировка и заварва жена си с приятеля му Авраам: - Е, хубава работа - моят приятел с моята жена... И каквооооо - с моите презервативи?!

Иди при кадърен тенекиджия и не се занимавай сам. Най-много следващия ти въпрос да е "насочете ме към тенекиджия".