Класация

Позволявам си, да копирам и споделя за Вас, един текст : СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ Всеки народ има свои добродетели. Всеки народ може да представи красиви и умни хора, а също храбри мъже с яки мишци. България обаче сякаш е една особена, различна вселена. Предците ни са впечатлявали чужденците не само с външния си вид, но също с особения си си дух и морални устои. При нас всичко е по-интензивно, а и не стои самό, а е в комбинация с нещо друго. Добротата и чистосърдечието на нашите деди са вплетени здраво с упоритост, желязна воля, безстрашие и неутолимо желание за свобода. Тези качества са ни помагали да оцелеем, да преживеем всяко зло, да се надигнем от пепелищата и преродени, с нови сили да изградим отново това, което чужденци са опожарили и съборили в праха. България е изтърпяла много разрушителни нашествия последвани от жестоки подтисничества. Всяко кътче от земята ни е напоено с кръв на герои сражавали се до последен дъх, в защита на род и Родина. Всеки камък помни подвизи на обикновени мъже и жени, показали необикновена твърдост и достойна за древните богове смелост по време на страшни изпитания. Всяка наша река е била обагрена в кръвта на тези, които са предпочели да се простят с живота, но да останат верни на българщината. От рай под небето, земята ни неколкократно е била превръщана в неописуем ад, в който страданията и премеждията на дедите ни са трудни за описване. Безспорно, най-големите ужаси и най-голямата опасност от пълно заличаване са петте черни века на османско владичество. То не е робство, не е правилно да се нарича робство защото от края на XIV век до края на XIX век българинът никога не е спирал да се бори за свободата си, да я жадува и да завещава на идните поколения никога да не забравят духа на народа си. Човек става роб не когато му сложат окови, а когато той се примири с това, че няма свобода и се предаде напълно. Ние сме били оковавани, бичувани, влачени, обругани, били сме карани като добитък и продавани като стока по пазарите на Ориента, но роби не сме били. Страдалци - да, онеправдани - да, подтискани - да, но не и роби, не и същества несмеещи да погледнат нагоре. И най-тежкото иго не е всявало страх в сърцето на българина и не го е принуждавало да се примири. И най-големите зверства на азиатския окупатор не са сломявали народа ни, не са го пречупвали и смачквали. В своя книга Станка Минкова и Трифон Трифонов отразяват свидетелството на французина Сиприен Робер, който посещава страната ни в началото на XIX век и споделя следното: “Макар от петте народа на полуострова да е най-угнетеният, неволята не е съкрушила българина. Както някога, и днес погледът му е горд, а самия той – висок и хубав. Почтеността му стои над всяко изкушение...” Вместо да се примири със страшното подтисничество, всеки от предците ни е правил каквото може. Един е грабвал сабята и е показвал, че българската ръка умее и друго освен да държи ралото, умее да мъсти за поругана чест и сторена несправедливост. Друг е помагал с храна и сведения на тези, които сякаш загубили разума си, с шепа другари са се опълчвали срещу многократно превъзхождаща ги войска и див башибозук. Трети са шили дрехи, прали са кървави ризи, погребвали са юнашки глави и са оплаквали падналите в неравен бой смелчаци. Народът ни е бил потопен в мрак, но не е спал. Страдал е, но не се е отчайвал. Бил е изтезаван, тормозен, изцеждан от безсъвестните слуги на султана, но не е губил вяра, че един ден ще прогони подтисника от свещената българска земя. Известно време това е можело да стане без чужда помощ, все пак знаем, че още през XVI и XVII век западноевропейци като Биондо, Сабелик и Орбини са вярвали, че българите са най-могъщият народ, който би могъл да срази турците. Това вярване е било реално. Познавайки героизма на българите, защитниците на Виена поверяват важната роля на опазването на дунавските мостове не на кой да е, а на Павел Бакич и двеста негови бойци, които се стражават така, сякаш са не двеста, а двадесет хиляди. Освен с необикновена храброст и мъжество, дедите ни разполагат и с организаторски качества. Нека не забравяме ценното свидетелство на Хайтов, че през 1595 година, Чавдар войвода събира под знамето си повече от 2000 души и завзема конакът в София – важен административен център на Османската Империя. Ангел Войвода прониква със свои хора в Истамбул, за да сложи край на живота на страшен изедник. Капитан Петко Войвода води битки с многократно превъзхождащ го противник, но излиза победител. Българският военен гений, смелост и физическа сила са важни фактори в борбата с подтисника. Важен е и броят на родолюбците готови да умрат за Родината. Както споменава Николай Хайтов, в началото на XIX век хайдутите се намножоват толкова много, че изброяването им е трудна, почти невъзможна задача. Няма област обитавана от българи, която да не е излъчила бунтари превърнали се в страшилище за подтисниците. За жалост, паралелно на нарастването на хайдушкото движение върви и друг процес. През XIX век Османската Империя е финансирана и подпомагана от “великите” сили. Французи, немци и англичани са на служба при султана. Страните им доставят модерни оръжия и амуниции, обещано е и съдествие в случай на нужда от прекарване на войски от Азия на Балканите. Левски знае това, знаят го също Христо Ботев, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов и другите родолюбци, но осъзнават също и, че чакане няма да помогне изобщо, а дори положението ще става по-лошо. Будните българи продължават търпеливо да подготвят своя бунт, чийто пожар трябва да бъде видян във всички краища на Европа и да покаже, че тук на Балканите един изтерзан народ се бори пет века за свобода и няма да се откаже никога от мечтата си да води достойно съществуване. Апостолът на свободата загубва живота си години преди въстанието да избухне, но дори и с негова помощ, дедите ни не биха могли да прекършат моща на Османската Империя подкрепяна по това време финансово и с военна техника от най-развитите европейски държави. Въпреки това, въпреки че знаят, че отиват на сигурна смърт, че последствията ще са невъобразимо страшни, жадните за свобода мъже следват замисленото си дело. Европа трябва да види пламъците...и ги вижда, вижда и ужасите, които биха смразили кръвта дори на закоравял воин, вижда реките от кръв, купищата трупове, чува писъците на невинни жени и деца, разбира, че трябва да се направи нещо, за да се сложи край на този ад. Без саможертвата на организаторите на Априлското Въстание и на още десетки хиляди българи, ние никога нямаше да получим свободата си. Нека помним героизма на дедите ни и почетем паметта им на този ден! (Павел Серафимов)

... и какво, ако някоя леля спре в девствения ти непокътнат акорд, и огъне калника, ще го върнеш за скрап ли?

Здравейте колеги може ли някой по запознат да помага колата е Хонда Сивик англичанка Д14А8 мотор ! Реших сам да си сменя ангренажния ремък като използвах написаното в Ауто дата ,но нещо не ми се случиха нещата в момента колата е много тромава.Та накратко на шайбата на коляновия вал имам 5 белега един от който е червен слагам мерника на най-десният който е отделен от другите после нагласям шайбата на газоразпределението с надписа UP нагоре двата белега са точно на ръбовете на главата( отдолу има някаква стрелка тя за какво е) пали си нормално, изфорсира се нормално но като и дам газ в движение малко се замисля и няма тяга. Моля помагайте

Кои бушони гледаш, защото имаш при шофьора и при пасажера на пода бушони. На мен не ми светеше дясна крушка на късите светлини и беше бушон от дясната страна.

На ЦРВ 3 накладките са Бош ОЕМ!

Сложих премиум лед осрам на стоповете!

Да. При паркиране - особено на наклон - се включва на N, дърпа се ръчната хубаво, а след това на P.

Ще погледна, евентуално дали има такава екстра предоставяна за комбитата с мрежите.

Може да не са точно удряни, но им има нещо за да тръгнат насам (изключение правят Швейцария и Испания, където има други схеми) - цените, на които искаме да купуваме тук, не предполагат друго. Няма да кажа "всички", за да не се хванеш пак за буквата, нека да го наречем, че е масово? Напълно съм съгласен, че има и читави автомобили ... ето и един негър скиор Отделно това, което исках да кажа, е че най-нормалното нещо за един автомобил е да има пребоядисани детайли ... особено за 10-15 годишните автомобили, каквито коментираме в тази тема.

Хахаха... но от друга страна пък Соичиро Хонда, знае за способностите на к. Пена и затова макар и 5 степенен го е направил Автомата , да не се чупи!

Генерацията е от д14 6-та, но вероятно е малко променена, благодаря за коментара

Хайде още малко ... Как се разбира, дали лок-ъп е активиран - като пуснеш "газта". Ако е активиран оборотите не падат, стоят си, където са били (като при ръчна ск.кутия). Като подадеш леко газ, колата продължава да се движи (дори да ускорява бавно) и лок-ъп е все още активен. При рязко подаване на газ лок-ъп се отключва и оборотите скачат. Другото предназначение на лок-ъп е т.нар. моторна спирачка. На стръмно спускане, натискаш по-силно спирачката (след като си погледнал в огледалото, да не ти влезе някой в багажника), автомата сваля една предавка надолу и лок-ъп се активира. Двигателя започва да задържа колата. Когато баирът свърши, на двигателя му олеква, лок-ъп се изключва сам и автомата връща на по-горна предавка. Автомата е интелигентен - настройва се по стила на каране. Ако си агресивен, смяната към по-горна предавка става при по-високи обороти. Ако караш пенсионерски - на по-ниски обороти. Същото се случва и с двигателя - интелигентният vtec (i-vtec = vtec + VTC) се настройва по стила на каране.

Тези говорители подлежат на ремонт, излиза по-евтино и по-надеждно от втората употреба.

След дълго чакане най-после си набавих всички части.. Почнах да събирам и поне за сега всичко върви идеално Утре идва лагера за скоростите и Вторник,Сряда мисля да го слагам в купето. Дано всичко върви добре,че ми се ходи на Jap fest

5 зъба 4 зъба намалете малко тоя ютуб и тоя Интернет. Това малко стана като оня идиот де пусна видео с пружините де връщат буталата па мани другото и имаше хора де се вързаха.