Надъхващи цитати на известни хора

[ceco_accord 6144]

Ние прекарваме дните си, чакайки да се появи най-добрият път пред нас, но това, което забравяме е, че пътищата са направени от ходене, а не от чакане.

Дейл Карнеги

[ceco_accord 6144]

Ще има трудни моменти, но те ще те накарат да оцениш красивите неща, на които не си обръщал внимание.
Робин Уилямс

[ceco_accord 6144]

Урок по щастие

 

Учителка купила много балони. Накарала учениците си да ги надуят и всяко дете да напише своето име на балон. Когато били готови, децата пуснали всички балони в класната стая. Учителката ги разбъркала из цялата стая и им дала 5 минути, всяко дете да намери балона със своето име.

Развълнувани, децата бързо започнали да ровят балоните, тичали от единия край до другия. Трескаво търсели, но времето напредвало и никое не успяло да намери балона си.

Тогава учителката променила условието на задачата:

"Сега вземете най-близкия балон и го подайте на детето, на което принадлежи."

За две минути всички деца получили балона със своето име.

Учителката обобщила поуката от занятието:

"Балоните са като Щастието. Никой не може да го открие, търсейки само своето собствено. Но пък когато покажем загриженост и подкрепа един към друг, всеки ще открие своето щастие по възможно най-бързия начин."

[ceco_accord 6144]

Невъзможността да преживееш една трагедия, криза, депресия до дъното ѝ те прави неин постоянен заложник.

На другия ден след Апокалипсиса няма да има никакви вестници. Каква ирония! Най-голямото събитие в историята няма да бъде отразено.

Георги Господинов

[ceco_accord 6144]

... душа моя, не унивай! След време холерата ще отмине. Ако бихме останали живи, все някой ден бихме били и щастливи...

Из писмо на А. С. Пушкин

[ceco_accord 6144]

Починал един човек…и видял, че Господ се приближава към него с една чанта. Заприказвали се…
Господ: Хайде, човече, време е за тръгване.
Човекът: Така бързо?! Имах толкова много планове…
Господ: Да. Време е за тръгване.
Човекът: Какво има в чантата ?
Господ: Това, което си притежавал.
Човекът: Това, което съм притежавал? Значи вещите ми, дрехите ми, парите ми…
Господ: Те никога не са били твои, те са на света.
Човекът: Спомените ми?
Господ: Не. Те принадлежат на времето.
Човекът: Уменията ми?
Господ: Не. Те принадлежат на условията.
Човекът: Приятелите ми? Семейството ми?
Господ: Не, човече, те принадлежат на пътя, по който си вървял.
Човекът: Съпругата ми? Децата ми?
Господ: Не. Те принадлежат на сърцето ти.
Човекът: Тогава сигурно е тялото ми?
Господ: Не, не, не - то принадлежи на пръстта.
Човекът: Тогава със сигурност е душата ми!
Господ: Грешиш, човече. Душата ти ми принадлежи.
Със сълзи на очи и страх в сърцето човекът взел чантата от ръцете на Господ и я отворил…Била празна.Сърцето му било съкрушено, сълзите се стичали по лицето му …
Човекът: Значи не притежавам нищо ?
Господ: Правилно. Не притежаваш нищо.
Човекът: Тогава какво съм притежавал въобще?!
Господ: Миговете…миговете, които си преживял.

Животът е само един миг, изживейте го, обичайте го, насладете му се"

Джем Шен

 

Единственото което имаме е мигът в душата ни и колкото по-споделен е той, толкова е по-значим.

[ceco_accord 6144]

Свободата не е за прости хора!

Да си свободен означава сам да си налагаш ограничения.

Зигмунд Фройд

[JHM 1799]

Който в беда изостави приятеля си, сам ще познае мъката на бедата.
Шота Руставели

 

П.П.Нека бъдем единни,в тези тежки дни!

[kvd74 646]

Страхът не спира смъртта. Спира живота

[Митко Йотов 1262]

Зигмунд Фройд
"Свободата не е за прости хора! Да си свободен означава сам да си налагаш ограничения!"

[ceco_accord 6144]

преди 36 минути, Митко Йотов написа:

Зигмунд Фройд
"Свободата не е за прости хора! Да си свободен означава сам да си налагаш ограничения!"

3 поста над твоя, но иначе си прав - трябва да се повтаря, за да бъде осмислено.

[Митко Йотов 1262]

- трябва да се повтаря, за да бъде осмислено.

 

Точно.

- и забележката е правилна.

[ceco_accord 6144]

Един човек казал на Буда: „Аз искам щастие."

Буда му отговорил: „Първо махни Аз - това е егото. После махни искам - това е алчността. И накрая ще имаш самото щастие".

[ceco_accord 6144]

Хората са за да бъдат обичани, а вещите - да бъдат ползвани. Светът е в хаос, защото използваме хората, а обичаме вещите.

Далай Лама

[ceco_accord 6144]

О, боже, сърцето ми.....

Бях в един мол, когато видях касиер да говори с момче, за което става дума в написаното по-долу. На 5 или 6 години...

Касиерът каза: " Съжалявам, но нямаш достатъчно пари, за да купиш тази кукла."
Момчето се обърна към касиера и попита: " Сигурен ли си, че нямам достатъчно пари?"

Касиерът преброи парите още веднъж и отговори: " Знаеш, че нямаш достатъчно пари да купиш куклата." Момчето все още държеше куклата в ръката си.

Погледнах го и го попитах на кого иска да даде тази кукла.
"Това е куклата, която сестра ми обичаше и отчаяно търсена. Исках да й я подаря за рождения й ден. Трябва да дам куклата на мама, за да може тя да я даде на сестра ми, когато отиде там."
Очите му бяха толкова тъжни, когато каза това.
"Сестра ми отиде при бог... Татко казва, че и мама ще види Бог много скоро, затова си помислих, че може да вземе куклата, за да я даде на сестра ми..."

Сърцето ми почти спря да бие. Момчето ме погледна и каза: "Казах на татко да каже на мама да не си тръгва. Тя трябва да изчака, докато се върна от мола."
Тогава той ми показа много хубава снимка, на която се смее. "Искам мама да занесе на сестра ми снимката ми, за да не ме забрави. Обичам майка си и ми се иска да не ме напуска, но татко казва, че трябва да бъде с малката ми сестричка." Тогава той погледна назад към куклата с тъжни очи и стана много тих..

Бързо си взех портфейла и казах на момчето
"Пак ще проверим дали имаш достатъчно пари за куклата."

" ОК ", каза той:
"Надявам се, че има"
Бях добавиил няколко от монетите си, без той да ги види и започнахме да броим парите. Беше достатъчно за куклата и дори няколко цента повече.

Момчето каза: " Слава Богу, че ми даде достатъчно пари!"

Тогава той ме погледна и добави: "Снощи се молих, преди майка ми да отиде при Бог да имам достатъчно пари да купя тази кукла за да може мама да я даде на сестра ми. Той ме чу! И аз исках достатъчно пари, за да купя бяла роза за майка ми, но не се осмелих да помоля Бог за толкова много. Но той ми даде достатъчно, за да купя куклата и бяла роза. Майка ми обича бели рози."

Излязох от мола, но не можах да махна момчето от главата си.

Спомних си двудневна статия от местен вестник, която съобщава за пиян шофьор на камион блъскал кола, в която бяха млада жена и малко момиченце. Детето почина веднага, а майката беше в критично състояние. Семейството трябваше да реши дали ще изключи животоподдържащата машина, защото младата жена никога нямаше да се възстанови от кома. Това семейството на момчето ли беше?

Два дни след срещата с момчето прочетох във вестника, че младата жена е починала. Не можех да не си купя букет от бели рози и да отида на църква, където тялото на младата жена беше поставено, където хората можеха да се сбогуват преди погребението й.

Тя лежеше там в ковчега с красива бяла роза и снимката на момчето и куклата. Със сълзи в очите осъзнах, че животът ми се е променил завинаги...

Любовта, която момчето изпитва към майка си и сестра си, все още е трудно да си представим и днес.
И за частица от секундата пиян шофьор му отне всичко това.

Моля, не пийте, ако шофирате. Действията ви могат да променят живота ви завинаги. Но и нечий чужд живот, който няма нищо общо с вашите трудности.

 

Стойността на човека се крие в това, което дава 💖

[ceco_accord 6144]

Вярвам, че всичко има смисъл!
Дори наивността ми. Търсейки кой е смисълът на случващото се лично за мен, намирам, че не искам никога да си я губя. Надявам се, че има и други като мен и че сме много.
Надявам се, че ще се научим да ограничаваме слободията, за да не ограничават свободата ни.
Надявам се да излекуваме властовата си невроза – основната диагноза на днешния човек, наравно с неосъзнатостта. (Короната е символ на властта. Властта, която разболява – предпочитанието ни да сме прави, вместо щастливи, стремежът ни да доминираме на всяка цена.)
Надявам се във време, в което бяхме тръгнали по пътя на отчуждението, това дистанциране завинаги да ни припомни, че първата ни човешка потребност е принадлежността.
Надявам се да можем да оценим близостта на живо, а не през екрани и клавиатури.
Надявам се изолацията и гладът за докосване да ни припомнят, че докосването е жизненоважно и за тялото, и за душата ни. Психотелесните терапевти тръбим от години колко е страшно, че все по-малко се докосваме. А прегръдката е най-бързият антидепресант и най-бързото успокоително.
Надявам се, че обездвижването ще ни припомни колко е важно да ходим пеша.
Надявам се, че ще имаме нужда от по-малко вещи, защото хиперконсумацията убива човешкото и земята.
Надявам се, че ще ни е по-малко страх от тишината и усамотението, защото сме разбрали, че не само, че не са опасни, но и дават възможност за себеанализ.
Надявам се, че ще се чувстваме по-близки всички на планетата, независимо от пол, раса, религия, националност.
Надявам се, че ще сме разбрали колко страшна е властта на медиите, нуждаещи се от сензация. Медиите, които не просто информират, но и интоксикират.
Надявам се повече хора да развият критично мислене.
Надявам се на по-малко разлюляни до крайност след прекалената паника.
Надявам се, че повече хора ще осъзнаят собствената си сила и че става вярно това, в което вярваме.
Надявам се, че ще сме осъзнали личната си отговорност в това да се саморазболяваме и да се самолекуваме.
Надявам се, че когато сме усетили белите си дробове застрашени, ще пазим белите дробове на майката-Земя – горите и ще пазим чист въздуха, от който ние самите се нуждаем.
Надявам се, че ще сме пренаредили приоритетите си и ще разберем, че общуването с любов е на първо място, че да бъдеш е по-важно от това да имаш.
Надявам се, че няма да бързаме толкова.
Надявам се, че ще оценим и какво означава лично пространство и няма да навлизаме инвазивно в границите си.
Надявам се, че няма да разхищаваме.
Надявам се, че ще запазим най-човешката си склонност да си помагаме.
Надявам се, че ще живеем спокойно и когато не контролираме всичко – с повече смирение и приемане на неизвестното.
Надявам се, че ще можем повече да сме центрирани и внимаващи в тук и сега, а не там и тогава.
Надявам се, че ще ценим повече възрастните ни близки.
Надявам се, че ще разберем за колко глупости сме враждували.
Надявам се, че няма да враждуваме толкова по между си, след като един микроскопичен външен враг ни е показал, че можем да сме единни.
Надявам се, че ще ценим повече домовете си и дори и да можем да пътуваме навсякъде, ще помним къде са корените ни.
Надявам се, че ще се храним по-здравословно и ще внимаваме повече в сигналите на тялото и душата си.
Надявам се, че ще общуваме по-честно и ще сме по-добри, след като сме надживели подобно зло.
Надявам се, че ще можем да правим и неща само от добронамереност, а не непременно срещу нещо в замяна.
Надявам се, че ще ни пука и за прекършеното клонче на другия край на планетата, защото сме разбрали, че и от него зависим.
Надявам се, че ще пораснем и ще спрем да се държим като безотговорни деца.
Надявам се, че ще успеем да разберем смисъла на всичко случило се, за да няма повече връщане назад.
Надявам се, че тези, които са го разбрали, с любов ще се опитват да помагат на тези, на които им е по-трудно да го схванат.
А ти?

Мадлен Алгафари

[s.s.d.d. 281]

"Тъй е, Елице, човек тряба да загуби, че да се научи да печели. Инак е слаб в имането, га сичко наготово му иде. Сълза не е ли отронил, парче сърце не е ли дал, не умее да цени и да държи."

"Гласове в тихото", Валентина Йоргова.

[JHM 1799]

Дори да умра, не ще
загина не ще увехне мойта кожа,защото алкохола който ще изпия не ще ми позволи да се разложа.Не сипвайте на гроба ми вода,на онзи свят не искам да се мия,но ако възкръсна от пръстта, ще бъде само за да се напия.
Пеньо Пенев
 

[kvd74 646]

Овцата цял живот се страхувала от вълка, а накрая я изял овчаря.

  ( грузинска поговорка )

[s.s.d.d. 281]

Свободата е като въздуха: осъзнаваш колко струва, когато започне да липсва...

Пиетро Каламандрей

[ceco_accord 6144]

Силата на правителството се крепи на невежеството на народа!

Лев Толстой

[JHM 1799]

Колкото и високо да летиш,не забравяй с кого си пълзял!

Редактирано 15 Април, 2020 от JHM

[ceco_accord 6144]

“От сила имате нужда само ако искате да нараните някого.
За всичко останало ви е необходима само любов.”
Чарли Чаплин

[DAN_DAN 412]

"Това, че сте на свобода, не е Ваша заслуга, а наш пропуск."

Феликс Едмундович Дзержински.

[ceco_accord 6144]

Да се роди, живее, яде и пие, и накрая да умре може и насекомото.

Човек трябва да живее живот полезен и за другите.

Джузепе Гарибалди

[ceco_accord 6144]

Никога не отмъщавайте на подлите хора!

Просто станете щастливи и те няма да преживеят това...

Юрий Никулин

[ceco_accord 6144]

[Митко Йотов 1262]

https://automedia.investor.bg/a/0-nachalo/36246-desette-nai-dobri-obidi-na-djerymi-klarksyn?fbclid=IwAR3w_jvU6DIFdo9ocFHg7vgR37uQZAT5pUqw_JiGb3cqUI6jWuFIyX4BxAM

[STAN57 2]

ПОБЕДАТА Е ЗА ПОДГОТВЕНИТЕ !!!!!!

[ceco_accord 6144]

Аз не плащам добри заплати защото имам много пари.

Аз имам много пари, защото плащам добри заплати.

Роберт Бош

[JHM 1799]

Off Topic

Не е цитат но ме "надъха патриотично"

[xcool 0]

За да не се правят грешки е нужен единствено опит.

Но опитът, за съжаление се трупа само и единствено чрез правенето на грешки !

[Vancho 73]

Глупаците се учат от своите грешки, а мъдрите - от грешките на другите...

[dandilov 2858]

Преди 12 часа, JHM написа:

  Reveal hidden contents

Не е цитат но ме "надъха патриотично"

 

Има грешка! Цар Иван Срацимир (не Страцимир), управлява от 1356г. до 1396г.

Може да има и други грешки, но ще обърна внимание по-късно.

[s.s.d.d. 281]

"-На един кей са кацнали 5 чайки. Едната от тях решила да отлети. Колко чайки са останали на кея? -Ами... четири. -Не- отвърна Джоунс. - На кея са си останали 5 чайки. Да решиш да отлетиш и наистина да отлетиш са две различни неща. Слушай ме сега внимателно. Независимо от широко разпространеното противоположно мнение, намерението да сториш нещо не притежава абсолютно никаква променяща сила. Петата чайка може да има намерение да отлети, може да е решила да отлети, може да си говори с останалите чайки колко прекрасно е летенето, но докато сама не размаха крила и не се издигне във въздуха, тя продължава все така да си стои на кея. Между нея и останалите четири чайки на практика няма никаква разлика. По същия начин няма разлика между човек, който възнамерява да живее по различен начин, и човек, на който това изобщо не му минава през ума. Мислил ли си някога колко често ние съдим за себе си по намеренията, които имаме, докато за всички други хора съдим по техните реални действия. Намеренията без реални действия са обида за онзи, който очаква най-доброто от теб. "Имах намерение да ти донеса цветя, но не ти донесох.", "Мислех да се прибера у дома за рождения ти ден, но..."."

Анди Андрюс
"Проницателят"

[ceco_accord 6144]

Здравей, аз съм Съдбата.

 

Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?

И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

 

С обич, Съдбата

[ceco_accord 6144]

Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно.

Сьорен Киркегор

[ceco_accord 6144]

Ако "самолетът ти не се вдига", няма никакво значение дали ще ти се "отвори парашутът"!

бай Колю - летеца

[vespa 312]

Скоро ще влезем в оная възраст, в която и "самолета да стои на земята" пак ще има голяма тръпка "да ти се отвори парашута" 

 

Бай Vespa парашутиста. 

[ceco_accord 6144]

Страхът не спира смъртта.

Той спира живота!

Ви Кйиланд