DAN_DAN

Махалото на Фуко, което прави видимо въртенето на Земята. Махалото на Фуко, представено през 1851 г., е първият експеримент, който дава прости, преки доказателства за въртенето на Земята. То носи името на френския физик Жан Бернар Леон Фуко, който забелязва, че ако се остави едно махало да се люлее свободно това ще изглежда, че то сякаш променя своята равнина на люлеене с течение на времето. Причината за въртенето на равнината на люлеене е действието на силата на Кориолис поради околоосното въртене на Земята. Първата публична демонстрация е осъществена през 1851 година в Пантеона в Париж. Под купола му Леон Фуко закача метална сфера с маса 28 kg на метално въже, дълго 67 m. Под точката на закрепване, в кръг с диаметър 6 m, е насипан пясък. Периодът на махалото с такава дължина според формулата за периода на математично махало е 16,4 секунди (в добро приближение това е математическо махало). Според следите, оставени на пясъка, всяко следващо залюляване на махалото има отклонение от около 3 mm, за един час отклонението е на 11°, а за около 32 часа извършва пълно завъртане и се връща в началното положение. Оригиналните махала на Фуко в Париж се въртят по посока на часовниковата стрелка със скорост над 11° на час или с период от около 32 часа за едно пълно завъртане. Скоростта на въртене зависи от географската ширина. На екватора, 0° ширина, махалото на Фуко не се върти.

Веднъж, след като пристигнал в Манчестър, собственикът на Ryanair. - Майкъл О'Лиъри решил да посети пъба към хотела, в който се настанил. Той се изправил на бара и поръчал халба Гинес. Бармънът кимнал и му казал просто: "Това ще Ви струва един паунд, господин О'Лиъри." Донякъде изненадан, О'Лиъри отговорил: “Но това е много евтино" - и подал парите. "Е, опитваме се да сме пред конкуренцията. Освен това раздаваме безплатна бира всяка последна сряда от месеца от 6 до 8 вечерта. И имаме най-евтината бира в цяла Англия", отговорил му барманът. "Това е забележителна цена!", възкликнал О'Лиъри. Барманът обаче продължил: "Виждам, че си нямате чаша, в която да ви сипем бирата, така че вероятно ще ви е необходима една от нашите. С това цената става 3 пануда". О'Лиъри се намръщил, но платил, без да казва нищо. Той взел чашата си и тръгнал да си избере маса, на която да седне. "Вие искате да седнете?" - възкликнал барманът. - "Това ще Ви струва още 2 паунда. Ако си резервирате мястото предварително обаче, цената е само един паунд." След това продължил малко по-тихо: "Мисля, че може да сте твърде голям за този стол. Мога ли да Ви помоля да седнете в тази рамка, за да преценим габаритите ви?". О’Лиъри се опитал да седне, но рамката била твърде малка и когато не могъл да се измъкне от нея, се оплакал на бармана: "Никой няма да се побере в тази малка рамка!". "Опасявам се, че ако не можете да се поберете в рамката, ще трябва да платите допълнителна такса от 4 паунда за вашето място", отговорил барманът. О'Лиъри изпсувал тихичко под носа си, но платил. В този момент барманът отново заговорил: "Виждам, че сте донесли лаптоп си със себе си. Тъй като не е било предварително заявено, това ще ви струва още 3 паунда." Майкъл О'Лиъри вече бил толкова раздразнен, че се върнал на бара, ударил халбата си в тезгяха и извикал: "Това е абсурдно, искам да говоря с мениджъра". "Виждам, че искате да използвате тезгяха" - спокойно казал барманът - "Това ще струва още 2 паунда." Лицето на О'Лиъри почервеняло от ярост. "Знаеш ли кой съм аз?", изкрещял той. "Разбира се, че знам, господин О'Лиъри", отговорил мъжът зад бара. "Достатъчно! Какъв е този хотел?! Аз влязох да изпия едно питие на спокойствие, а вие се отнасяте с мен така. Настоявам да говоря с мениджъра!", изръмжал възмутено собственикът на Ryanair. "Ето Ви имейл адреса му. Ако желаете, можете да се свържете с него между 9.00 и 9.01 часа всяка сутрин от понеделник до вторник и на този безплатен телефон. Таксата е само 1 паунд за секунда...", отговорил все така спокойно барманът. Съвсем възмутен Майкъл О'Лиъри възкликнал: "Никога повече няма да посетя този скапан бар!" "Разбира се, господине, това е ваше право, но помнете, че все пак ние сме единственият хотел в Англия, който предлага бира на цена от 1 паунд за халба."

Обединението между ХОНДА и НИСАН ще се казва ХАСАН.

Пътят на охлювите е известен пътен участък в Чили, разположен в Андите, близо до границата с Аржентина. Той е част от международния път 60 и свързва чилийския град Андес с граничния пункт Либертадорес, пътя за Мендоса, Аржентина.

Ти си добра шофьорка! На този бордюр мястото му не беше тук!

Най-култовите реплики от българските филми: 1.Като говориш с мен, ще мълчиш! (Дами канят, 1980) 2.Само от добър приятел се става качествен предател. (Вчера, 1988) 3.Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели? (Оркестър без име, 1982) 4.Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път! (Куче в чекмедже, 1982) 5.Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вий, кон боб яде ли! (Вчера, 1988) 6.Не съм казвал, но пак повтарям. (Вчера, 1988) 7.Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора! (Вчера, 1988) 8.Имам да спя още 10 минути и идвам. (С деца на море, 1972) 9.То от кино не се забременява! (Вчера, 1988) 10.Това какво е? - Куче. Куче-касичка. - Куче? Старомодно… - Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка. - Това куче защо е зелено? - Това е крокодилче! - Така ли? Защо не пише? - Заяжда. От влагата… - Лошо! Лошо, другарю… - Седларов. - Лошо, Седларов, лошо! (Опасен чар, 1984) 11.Как може истината да се дели на две? Тя цялата истина е една. Аз на това ги уча всеки ден, че всички деца са равни. Поне докато са в училище. (Вчера, 1988) 12.Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина! (Опасен чар, 1984) 13.Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче. (Опасен чар, 1984) 14.Икономията е майка на мизерията. (Опасен чар, 1984) 15.Парите са тор, от която изникват красиви цветя. (Опасен чар, 1984) 16.Кокошка може да долети отвсякъде, яйце не! (Господин за един ден, 1983) 17.Ама и между софиянците имало големи серсеми. Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има. (Баш Майстора - На море, 1982) 18.Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека. (Дами канят, 1980) 19.Млад съм бе! Живее ми се! (Оркестър без име, 1982) 20.Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство? (Оркестър без име, 1982) 21.Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так! (Оркестър без име, 1982) 22.Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш! (Оркестър без име, 1982) 23.Може да е “Сейко”, но е назад. (Оркестър без име, 1982) 24.Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи! (Дами канят, 1980) 25.Ей, голям човек е дакелът! (Топло, 1978) 26.Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто е да го направиш. (Мъжки времена, 1977) 27.Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам. (Вилна зона, 1975) 28.Въх, уби мъ! (Криворазбраната цивилизация, 1975) 29.Турското ни кафе е виетнамско. (Селянинът с колелото, 1974) 30.А какво е командировка? Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт. (С деца на море, 1972) 31.Ай, ожени се, че да има време да се разведеш. (Мoмчето си отива, 1972) 32.Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е, защото жена не се удря. Ама е по-скъпо. (Таралежите се раждат без бодли, 1971) 33.Риба, ама цаца... Цаца, ама риба! (Кит, 1970)

Тази снимка е направена на почти 15 километра, над Ирландско море през април 1985 г. Става въпрос за свръхзвуковия пътнически самолет „Конкорд“, летящ със скорост 2 Мах, тоест 2 пъти скоростта на звука, или приблизително 1350 мили в час. Малък боен самолет го приближава в полет и го придружава 4 минути, със същата скорост, след което пилотът на изтребителя е направил снимката, която до ден днешен е единственото изображение на „Конкорд“, летящ с такава скорост. На заден план слънцето грее и на тази височина, небето вече приема по-тъмен оттенък дори посред бял ден, поради намаляването на плътността на въздуха. Можете дори да видите извивката на Земята на тази височина.

Thank God Ledge (Слава Богу) на северната стена на Half Dome в Йосемити. Тази издатина представлява рампа с дължина 35 фута (около 10.5 метра), която е широка между 5 и 12 инча (около 13 до 30 сантиметра). Известна и предизвикателна, издатината е един от най-емблематичните гранитни монолити в Националния парк Йосемити, САЩ. Тази тясна, но сравнително дълга рампа изисква изключителна увереност и баланс от катерачите, които преминават по нея. Често е спрягана за едно от най-емблематичните и запомнящи се изпитания в света на катеренето.

Баленац е малък необитаем остров, разположен в архипелага на Шибеник в Хърватия Известен със зашеметяващата си прилика с гигантски пръстов отпечатък, създаден от сложна мрежа от каменни стени, построени от местни фермери през 1800-те години. С площ от едва 0,14 квадратни километра, стените на острова, ако бъдат свързани, биха се простирали на впечатляващите 23 километра. Фермери от съседния остров Каприе са използвали Баленац за земеделие, като са разчиствали суровата растителност на острова, за да отглеждат смокинови и цитрусови дървета, както и лозя. За да защитят своите култури от вятъра и да разделят земята на парцели, те са построили каменни стени с височина до кръста, използвайки древната техника на сухо каменно зидане, която включва умело нареждане и свързване на камъни без използване на хоросан.