Здравейте Колеги!
В нашия форум видях че, няма подобна тема и реших да пусна тази тема по повод зачестелите теми с заглавия от рода "С какво масло да карам"!
Темата я има в някои други форуми, но не съм сигурен кой е първоизточника, но естествено не съм аз!
Моторни Масла
класификаций, стандарти и характеристики
Моторните масла се класифицират по двете им основни характеристики: -вискозитет
-експлоатационно равнище
За вискозитета в целия свят е приета класификацията по SAE. За експлоатационното равнище съществуват две класификации:
- на Американския петролен институт (API);
- на Европейските автомобило производители(ССМС);
1. Класификация по SAE (Общество на автомобилните инженери).
По тази класификация моторните масла се разделят на 10 вискозитетни класа: 6 зимни, означени с буквата W и цифрите 0, 5, 10, 20, 25 (0W, 5W, 10W, 25W) и 4 летни, означени с цифрите 20, 30, 40 и 50.
Критериите за принадлежност към съответния клас на зимните масла са два:
- динамичният вискозитет, определен в специални апарати, симулиращи въртенето на коляновия вал в лагерите, и изпомпването на маслото от картера до отделните точки на смазване. Температурите при които се извършва това определяне, са различни за всеки зимен клас, но всички са отрицателни. Така например за маслото 5W те са –25градуса и –30 градуса по Целзий, а за маслото 15W- най-подходящото и най-използваното в нашата страна е – 15градуса и – 20 градуса по Целзий. Това означава, че при тези температури нормалния динамичен вискозитет гарантира оптимално съпротивление при първоначалното завъртане на коляновия вал, както и че е гарантирано бързо изпомпване на маслото до отдалечените точки.
За летните масла критерият за принадлежност към съответния клас е кинематичният вискозитет , определен при 100 градуса по Целзий за всички класове. Колкото цифрата с която маслото се означава е по голяма, толкова маслото е по-гъсто и може да се използва при по-високи температури. В нашата страна при лятна експлоятация най-подходящи са едносезонните масла от клас 30 и всесезонните масла от клас 40.
ВСЕСЕЗОННИТЕ МАСЛА – са тези, които могат да се използват целогодишно, се означават с дроб. Числителят показва зимния вискозитетен клас а знаменателят-летния(пример 15W40).
За прецизност следва да се отбележи, че зимните и всесезонните масла имат гарантиран минимален кинематичен вискозитет при 150 градуса Целзий. По този начин е гарантирана без аварийната експлоатация на автомобила при високи температури.
2. Класификация по (API) Американски петролен институт.
Към средата на 60-те години Американски петролен институт въвежда класификационна система с кодови букви, означаващи така нареченото експлоатационно ниво. Тази класификация може да се допълва с нови типове масла, като се отчита изменението на конструкцията и условията на експлоатация на съвременните двигатели.
МАСЛАТА ЗА БЕНЗИНОВИ ДВИГАТЕЛИ се обозначават с буквата S. Първият експолоатационен клас –SA, е бил за моторно масло без присадки. С течение на годините буквите са се придвижвали по азбуката- SB, SC, SD, SF, и сега отчитат повишаването на качеството на маслата. Днес в света е постигнато експлоатационното ниво SG с маслото на Visco 2000 Plus, което отговаря на най-модерните изисквания към този род продукти. То е подходящо както за бензинови така и за дизелови двигатели със стандартно захранване или с свръх пълнене, въобще за всеки вид двигател. Най-новото масло, маслото с експлоатационен клас SH, все още се произвежда от фирмата “BP” с марка Visco 5000. В скоро време се очаква и други фирми да поснат на пазара масло със същото експлоатационно качество.
МАСЛАТА ЗА ДИЗЕЛОВИ ДВИГАТЕЛИ се обозначават с буквата С, а втората буква означава експлоатационното ниво. Днес марките СА и СВ са вече остарели. Маслото с експлоатационен клас СС е въведено на пазара към средата на 60-те години и все още се използва при двигателите с стандартно захранване. Маслата за дизелови двигатели от клас CD са предназначени от умерени до тежки режими на работа, те защитават двигателя от ниско температурни отложения и са подходящи за турбо двигатели. Маслата СЕ, най-модерната категория, покриват тежките изисквания на такива фирми като “МАК”, “КАМИНС”, “ВОЛВО”, “МЕРЦЕДЕС” и др. Маслото Visco Diesel, продавано в България, е с най-високия експлоатационен клас –СЕ.
3. Класификация на Европейските автомобило-производители (ССМС). Освен нормите на (API) Американски петролен институт, съществуват и новите норми на Обществото на Европейските автомобило-производители (ССМС). Тези норми отразяват едно по-високо на минималните експлоатационни изисквания към моторните масла. Комитет е обосновал тези нови норми с по-тежките работни режими в Европа и с някой конструктивни особенности. При тях се отчитат: удължени интервали на смазване, повишени температури на маслото, променени качества на горивата, както и новото развитие на горивата, както и новото развитие на на двигателите. Класификациите на ССМС са пригодени към американските методи на изпитания, но са допълнени с европейски изпитания. Нивата се означават пак с букви G за бензинови двигатели и D- за дизеловите.
Нивата на маслата за БЕНЗИНОВИТЕ ДВИГАТЕЛИ са следните:
G4(заменяща G2)- обикновени моторни масла без характеристиките за лесно студено пускане и икономия на гориво. Сравнява се с “SG” по API.;
G5 (заменяща G3)- масла за лесно студено пускане и повишени натоварвания за всички климатични условия, както и за икономия на гориво. Сравнява се с “SH” по API.
Нивата на маслата за ДИЗЕЛОВИТЕ ДВИГАТЕЛИ са следните:
D4 (заменяща D)- моторни масла за всички видове товарни дизелови автомобили с и без турбо и удължени срокове на смяна на маслото, работещи при най-тежки условия на експлоатация. Сравнява се СЕ по API.
PD2 (заменя PD1)- за всички дизелови леки и лекотоварни автомобили с и без турбо.
Съгласно изискванията на международните стандарти, на всяка опаковка моторно масло освен търговското наименование, се изписва и техническото наименование на маслото по съответните класификции. Върху тубичката може да открием цифрените и буквените означения на вискозитетната класификация по SAE и на класификацията по експлоатационно равнище- по API или ССМС.
Например маслото с означения SAE 15/W40, APISG/CD е масло, което може да се употребява в температурния интервал от –20 до +35градуса по Целзий във всички видове автомобили с бензинови двигатели и леки и лекотоварни автомобили с дизелови двигатели, включително и турбо.
1. Предназначение и задачи на моторното масло.
2. Видове моторни масла според техният състав и произход.
- Минерални
- Полусинтетични
- Хидрокрек
- Напълно синтетични
3. Класификация на маслата
- Вискозни класове (SAE)
- Качествени класове (ACEA, API)
4. Какво масло да изберем?
________________________________________________________________
1. Предназначение и задачи на моторното масло.
За какво всъщност служи маслото в двигателя? Очевидният отговор е, за да смазва. Формулирано по-точно, най-важната функция на маслото е да предотвратява прекия контакт между две метални повърхности. Това се осъществява посредством образуването ма маслен филм между контактуващите повърхности. Дебелината и свойствата на този филм зависят пряко от състава на маслото и условията на средата.
Втората много важна функция на маслото е да отвежда топлината, образувана при триенето на повърхностите, както и от други процеси в двигателя (горене, нагнетяване на въздуха).
Третата важна функция на маслото е да поема и задържа в суспензия различни вещества, образуващи се като странични продукти от работата на двигателя - нагар, окиси, киселини и тнт. Това е основният показател по който се различават дизеловите от бензиновите масла, защото отпадните продукти при двата типа двигатели са доста различни. Например, към дизеловите масла се предявява повишени изисквания за неутрализиране на киселини, които в дизеловите двигатели се образуват в по-голяма степен, например от нафта с високо съдържание на сяра.
Почистващата функция на маслото се подобрява в голяма с използването на специални добавки.
2. Видове моторни масла според техният състав и произход.
Най-общо, по произход маслата се делят на минерални и синтетични, като има и междинни категории, като полусинтетични и хидрокрек.
Минералните масла се произвеждат от т.нар. базово масло, към което всеки производител добавя съответен пакет от адитиви с цел подобряване на свойствата му. Така например от single grade (виж по-долу) базови масла се получават multy grade маслата. Адитивите подобряват още и основните функции на маслото, посочени по-горе. Недостатък на тези масла е, че в определен момент действието на адитивите се изчерпва. Затова тези масла не се използват в новите двигатели с удължени сервизни интервали. Нищо не пречи обаче да се ползват в нормални двигатели, като се спазват обаче правилата за редовна смяна на маслото. Минералните масла са и най-евтини.
Синтетичните моторни масла, които се срещат на пазара, независимо от името си също са петролен продукт. Те се получават обаче от най-чистития продукт на фракционирането на петрола - газта (пропан и бутан). Чрез синтез, от газта се получават полиалфаолифини (Polyalphaolifins или ПАО), които са основата съставка по която едно синтетично масло се различава от минерално.
ПАО подобряват значително вискозитета при различни температурни режими. Също така ПАО са химически по-стабилни от съставките на минералното масло и са по-малко склонни да образуват агресивни разпадни продукти.
Разбира се, ПАО не са единствената съставка на синтетичното масло, но за други няма да става дума за сега.
Значи с прости думи, синтетичните масла са създадени да си вършат работата, без да носят ненужните или дори вредни качества на минералните масла. Също така е възможно постигане на качества, които са непостижими с минералните масла.
Недостатък на тези съставки е известната им агресивност към някои материали използвани в маправата на уплътнения и гарнитури (примерно корк). От много години обаче производителите не използват такива материали.
Полусинтетичните масла, както се разбира от името им, са нещо средно. Накратко, това са минерални масла с добавка на съставки, характерни за синтетичните масла, като ПАО например.
Има и още една категория масла, за които производителите упорито се опитват да ни убедят, че са синтетични. Т.е. не, че ги наричат директно "синтетични", щото ще ги пляскат през ръцете, но примерно слагат имена на продукта, които подсказват, че това е синтетика (примерно нещо от типа "едикакво си Syntec").
Става въпрос за т.нар Хидрокрек масла. Хидрокрекинга е химичен процес при който съставките на минералното масло се модифицират тотално с цел да се подобрят качествата им. С две думи, това са минерални масла, макар и с по-добри качества от обикновените минерални. Чрез хидрокрек производителите постигат свойства, каквито до скоро бяха възможни само с напълно синтетични масла, а в някои случаи могат дори да превъзхождат чистата синтетика.
Всички тези масла (минерални, синтетични и тнт) могат напълно свободно да се мешат едно с друго. Казвам това, защото все още се намира някой да каже - А няма ли да се пресекат? Не, няма да се пресекат. Затова са всички тези стандарти. Може да стане обаче друго - купили сте двигател каран 10 години с евтино минерално масло, при лоши условия, слаба поддръжка и тнт. Сега обаче е ваш и искате да му сложите най-доброто масло. Наливате качествената синтетика и какво става - всичките нагари, утайки и боклуци, останали от небрежната употреба сега изведнъж почват да се отмиват (хубавото масло освен всичко друго и почиства добре) и да се вдигат на парцали, да задръстват филтъра и други мазала. Затова, задължително преди преминаване към синтетично масло, трябва да се направи промивка на вдигателя! Има много начини за това, но сега няма да се спираме на тях.
Освен това, при доста стари двигатели винаги има риск да се окаже, че някои от уплътненията не са съвместими със синтетиката и да рукне като лейка. За Мерцедесите от 124 насам, мога да гарантирам, че няма такива проблеми.
3. Класификация на маслата.
Тука идваме на най-важната от практична гледна точка част.
Защо? Защото какво се получава - отивате в магазина за масла и там заварвате камари с туби с най-различни етикети, кой от кой по-шарен и по-обещаваш. Какво трябва да правим в такъв случай? Ами най-добре е напълно да се игнорира предния (шарения) етикет на тубата и да забием поглед в задния такъв.
Каква информация намираме там?
Първото нещо, което виждаме, може би още от предния етикет е т.нар. вискозен индекс по SAE (Society of Automotive Engineers), който изглежда като нещо такова: 15W40, 5W30, 0W40, 20W50, 10W60 и тнт.
Има много теории какво точно означават самите цифри и сега няма да се спирам на това, защото по-важно е как да се тълкуват означенията.
Накратко - цифрата преди "W" (като Winter) e за вискозитета на студено. Колко студено, няма значение, това е вискозитета, който е важен, когато двигателят е студен. Като оставим конструкцията и състоянието на двигателя, както и външните условия, този вискозитет е най-важният фактор, който определя колко време двигателят ви ще работи без масло, след като го запалите сутрин. А това е моментът който води до най-голямо износване на двигателя. Всъщност от това идва може би 90% от износването, особено при двигатели подложени на чести студени стартове и особено в студени климатични пояси.
Колкото е по-ниска цифрате преди "W", толкова маслото е по-течливо при ниска температура, толкова по-лесно и бързо се изпомпва до местата, където е необходимо. Допълнителен бонус през зимата е по-лесното палене на двигателя, тъй работата по изпомпвнането на маслото и пличкането му из картера и по-малка. Тази работа иначе се вади от мощността на стартера, която хич не е много.
Само за информация, има и т. нар. mono grade масла, като W30 да речем. Това означава, че няма специални добавки за намаляване на вискозитета на студено. Такива масла вече не се използват в леките автомобили, но могат да се използват в тежкотоварни или промишлени дизели.
Така, двигателят е отдавна запален и карате вече повече от половин час. Това обикновено означава, че двигателят е достигнал работната си температура. Работна температура в случая трябва да включва и температурата на маслото. Защото то се загравя много по-бавно от охладителната течност да речем.
С повишаване на температурата в двигателя, вече започва да играе цифрата след "W", a именно, вискозитетът на горещо (по принцип се тества при 100°C). Повишената течливост, която се търсеше при студения старт, тука вече е нежелателна, защото горещото масло си е течливо и без това. Маслото трябва да има определен минимален вискозитет иначе не може да си върши работата! Колко точно да е този вискозитет е казано от производителя на двигателя. Обикновено производителите допускат известни вариации във вискозитета, което ни дава по-голяма свобода в избора на масла.
Но как да тълкуваме например следните визкозитети:
0W40, 5W40, 10W40, 15W40. Тези означения означават, че при достигане на работна температура, тези масла ще са с приблизително еднакъв вискозитет. Т.е. след като загрее, на двигателят ще му е все тая кое от тези масла сте му сипали (но само от гледна точка на вискозитета). Ако подберем масло с по-нисък "студен" вискозитет обаче, ще облекчим значително двигателят в първите минути след старта.
SAE класификацията по вискозитета обаче не е единственото, което трябва да се гледа при избора на масло.
На всяко масло, продавано на европейския пазар, има още най-малко едно означение, а често даже две или повече.
Това, са така да ги наречем, качествените класове по различни системи. Европейската система носи името на асоциацията на Европейските автомобилни инженери ACEA (Association des Constructeurs Europeens d'Automobiles). Тя е аналог на системата на Американският петрологичен институт (API).
Докато SAE индекса се занимава основно с един от показателите на маслото (вискозитета), тези две системи оценяват маслата по-генерално, по повече показатели. Така се формират отделни класове, които казват съответното масло за какво е подходящо.
ACEA класовете са следните - от А1 до А3 за масла за бензинови двигатели (не съм сигурен дали не излезна и А4 стандарта вече); В1 до В4 за дизели за леки автомобили; и Е1 до Е3 за промишлени и тежкотоварни дизели.
Ето ги и сами те класове (копирам ги на англйски, мисля, че и така са ясни):
A1 Fuel Economy Petrol
A2 Standard performance level
A3 High performance and / or extended drain
B1 Fuel Economy diesel
B2 Standard performance level
B3 High performance and / or extended drain
B4 For direct injection passenger car diesel engines
E1 Non-turbo charged light duty diesel
E2 Standard performance level
E3 High performance extended drain
E4 Higher performance and longer extended drain
E5 (1999) High performance / long drain plus American/API performances.
Индекса може да е последван и от годината на приемане на съответния стандарт, примерно А3'96.
Подобна е и API класификацията.
Със "S" се означават класовете за бензинови двигатели, а с "C" за дизели
Бензинови двигатели:
Стандарт: Статус: Предназначение:
SL Актуален За всички съвременни автомобили. Въведен 2001.
SJ Актуален За всички съвременни автомобили произведени преди 2001.
SH Остарял За двигатели произведени преди 1996
SG Остарял За двигатели произведени преди1993
SF Остарял За двигатели произведени преди 1988
SE Остарял За двигатели произведени преди 1979
SD Остарял За двигатели произведени преди 1971
SC Остарял За двигатели произведени преди 1967
SB Остарял За по-стари двигатели. Да се използва само по специална преподъка от производителя.
SA Остарял За още по-стари двигатели без големи натоварвания.Да се използва само по специална преподъка от производителя.
Масла за дизелови двигатели
CI-4 Статус: Актуален.
Въведен през 2002 за бързооборотни 4-тактови двигатели. Подходящ за двигатели с рециркулация на изгорелите газове (EGR). Подходящи при използване на гориво с ниско съдържание на сяра (до 0,5%, каквото е от няколко години в Германия). Може да замества CD, CE, CF-4, CG-4 и CH-4, когато последните са препоръчани от производителя.
CH-4 Статус: Актуален
Въведен през 1998 за бързооборотни 4-тактови двигатели. Подходящи при използване на гориво с ниско съдържание на сяра (до 0,5%). Може да замества CD, CE, CF-4 и CG-4, когато последните са препоръчани от производителя.
CG-4 Статус: Актуален
Въведен през 1995 за бързооборотни силнонатоварени 4-тактови двигатели.СН-4 маслата са особено подходящи при исползване на гориво със ниско съдържание на сяра (до 0,5%). Изисква се за двигатели покриващи стандартите за изгорели газове от 1994. Може да замества CD, CE и CF-4, когато последните са препоръчани от производителя.
CF-4 Статус: Актуален
Въведен през 1990 за бързооборотни 4-тактови двигатели с турбо- и атмосферно- пълнене. Може да се използва вместо CD и CE маслата.
CF-2 Статус: Актуален
Въведен през 1994 силно натоварени двутактови двигатели. Може да се използва вместо CD-II.
CF Статус: Актуален
Въведен през 1994 за офроуд, индиректно-впръскващи и други дизели, вкл. и такива използващи гориво с над 0,5% сяра (каквото е в България). Може да се използва вместo CD.
CE Статус: Остарял
Въведен през 1987 за бързооборотни 4-тактови двигатели с турбо- и атмосферно- пълнене. Може да се използва вместо CC и CD маслата.
CD-II Статус:Остарял
Въведен 1987 за двутактови двигатели.
CD Статус:Остарял
Въведен 1955 за определени атмосферни и турбо двигатели.
CC Статус:Остарял
Въведен 1961 за всички дизели.
CB Статус:Остарял
Въведен 1949 за средно натоварени двигатели.
CA Статус:Остарял
Въведен 1940 за леко натоварени двигатели.
4. Какво масло да изберем?
Така, значи как трябва да изглежда едно модерно масло? Ами трябва отзад да пише, че отговаря най малко на ACEA A3/B3 и на АPI CF. За дизелите специално в България е препоръчително маслото да отговаря точно на API CF, а не на някой от по-горните класове. Това изобщо не е компромис, защото в тази категория се включват най-добрите и модерни масла на Castrol, Mobil и тнт.
Ако имате допълнителни въпроси можете да ги зададете на ЛС!
Поздрави!