Класация

TLX "последен модел" ще си остане завинаги, защото след него вече няма да има, но... След над година висене по паркинги, гаражи, събиране на части и чакане на ред, най-сетне е в пътя: И се чувствам като дете с нова играчка.

Гъзарията изисква жертви Аз и зиме и лете съм на 245/30/20

Тук има повече снимки - https://motor-fan.jp/article/1485995/ Според японците седана е дълъг 4.8-4.9 метра, което клони към Акорд. СУВ-то пък е прототип на новия RDX, на мен лично ми харесва. Ще почакаме до 28-ма да видим финалните коли.

Да ти е честита, само хубави моменти да имаш с нея.

Честито Т Л Х-че! Луксозен Акробат. Радости и далечни близости да ти носи.

https://www.facebook.com/reel/1518263539832383

Най-сетне ми се случи. След толко години шофьорлък, ударих човек. То вярно че бе циганин-тинейджър, ама нали и него майка го е раждала. Кофти изживяване е, какъвто и да е. Булевард с по 2 ленти в посока. Тези в моята пълни със спрели коли чакащи на светофар. Аз се движа в съседната 3-та дясна лента за десен завой, на която също свети червено. Движа се с 20-25 км/ч, що след 30-тина метра трябва да спирам. Добре че ми беше дал червено Господи! Измежду спрелите коли претича с левски скокове въпросният индивид, около 160-165 см. Като казвам измежду спрелите, това бяха тези с които се изравнявах в момента. Тоест бе на метър и нещо пред моята. Бях по инерция и колата се търкаляше напред. Само погледнах в огледалото зад мен (имаше кола) и натиснах спирачката, но не докрай, а колкото да не се засекат траекториите ни - нямаше къде да кривна леко в ляво. За 1 метър човек дори не може да реагира, нито колата физически да спре, макар и от 20. Ударът го чух по бронята, но тоя си продължи да бяга и прескочи оградата на тротоара, която обезопасява пешеходците от колите, а тя е висока над метър. Предполагам съм го чукнал по глезена, но не толкова че да преплете крака и да си шибне проклетата тъпа глава в нея. Отпуснах спирачката и оставих колата да се дотъркаля до светофара - още бе червено. Следих го с поглед, докато не влезе в двора на училището - тичаше си като волна кошута и ич биля не го бе еня за случилото се. А може и да не е разбрал. А може и да е имал нещо в джоба, което да е излопало по бронята, но определено чух леко глухо тропване. По бронята няма следи, а тя е на 50 см над асфалта. На светофара си помислих, че може би трябваше да спра, да го настигна и да го прИбия кат мръсно псе, ама щом Господ му беше подарил днес живота, да не вървя против волята му, макар че тея имат по 9 - като котките. Но пък тоя безогледник едва ли ще си вземе поука, а като порасне, ще си остане такъв - незачитащ правилата на обществото в което живее. Та така с няколкото секунди от живота на 1 водач. Опичайте си акъла! Виновните не са приоритет, ако има потърпевши. На тоя му се размина, а и на мен. Най-стресната остана жената. Как ще работи днес, не знам.