В памет на Сияна и всички загинали по пътищата:
Стани, стани юнак Болгарский
от сън дълбок се събуди,
срещу напаст от мерзавци
ти праведните подкрепи!
Че сълзи кървави проливат
ежедневно наши род след род;
високо те ръце простират
да ги възмезди справедливо вишний бог!
И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил' всинца да се изтребим.
Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се крием
и по пътищата да измрем?
Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си споделят отговорността!
Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и делата си вий запишете,
и в помощ ще ви се явим.
Огромна вече е змията,
елате да се съберем!
С дела да й строшим главата,
свободни от разврата да се назовем!
Да станат пътищата ни брилянтни,
по тях всеки карайки да пей,
та политиците крадливи
законът да ги затъмней!
Да си развеем знамената,
да светне нашата земя,
да си извършиме делата,
да загние таз корупция!
Волни, но от сърце мои промени / вопъл - без разрешението на Д. Чинтулов.