Класация

Когато се говори за 2.0 и 2.4 двигателите на Хонда е редно да се внесе едно важно уточнение. Има два вида двигатели 2.0, които са коренно различни един от друг. Това са двигателите, серия R20 и серия K20. При К-серията на Хонда има 2.0 и 2.4, съответно K20 и К24. Те са с два разпределителни вала. Славят се с износване на изпускателния разпределителен вал. R-серията са хвалени като едни от най-здравите двигатели, произвеждани в историята. Поне така твърди нет-ът. Те са с един разпределителен вал. При тях има проблемна партида, производство около 2012г., когато са им поставяни уникално тъпи маслосъбирателни сегменти на буталата и всичките от тая партида горят масло зверски. Другите години са с нормални маслосъбирателни сегменти и ако са обслужвани правилно, нямат този проблем. Генерално всички двигатели, ако не им е сменяно маслото макс. на 200 - 250 моточаса, горят масло, поради задръстени и запекли маслосъбирателни сегменти и дренажни отвори на буталата. 90% от европейският внос са такива. И няма значение Хонда ли е, WV ли е. При американския внос не знам какво е положението. База за сравнение, относно динамика, нямам. Но всеобщо е известно, че К24 има по-голям въртящ момент от К20, а от там и по-голяма тяга при набиране. Също има и по-голяма мощност, разбира се. Аз съм с R20A2, автомат, и си ме устройва напълно. За моите нужди си има необходимата динамика и всичко си ми харесва. Не ми трябва повече от това. Но, разни хора, разни идеали.

Колега, съветвам те да направиш като мен преди доста време вече - качи се да покараш ЦРВ-та и с двата двигателя, и тогава изборът сам ще си дойде. Не ми се спори с другите, но ЦРВ-то е един от най-продаваните и успешни модели в Северна Америка заради двигателя 2.4, където и през ум не им е минало да слагат двигатели 2.0 като на Сивик-а. Тази кола е голяма и тежка, има нужда от повече мощност, особено ако няма да я караш само с 50 в града. 2.4 двигателят няма да те залепи за седалката като натиснеш до край педала на газта, но определено ще оцениш допълнителната му мощност и динамика като изпреварваш с висока скорост на магистралата или пък на някой баир. Комфортът на автоматика и по-голямата мощност не бих ги заменил по никакъв начин заради по-нисък разход и ако 1-2 лв. разлика на 100 км са решаващи за теб, най-добре се насочи към някой по-икономичен модел кола. Вече съм навъртял почти 180 000 км на газ с монтиран хубав газов инжекцион, на всеки 10 000 сменям маслото с Amsoil signature series 5w20, на всеки 15 000 сменям газов филтър и на всеки 20 000 правя реглаж на клапаните. До момента нулеви проблеми, да чукна на дърво колата върви чудесно и не гори масло изобщо.

Чак да забива и придърпва, значи има нещо нередно. Да спъне малко тягата на ход - да, но да спъва двигателя до степен да забива и придърпва, това не е нормално. ...Като скъса ремъка, щеш не щеш, ще го оправиш.

По-малка кубатура не значи по-нисък разход. По-малкият мотор се натиска повече, за да отдаде нужното. Къде е границата и колко съществена е разликата, е въпрос на личен усет, преценка и въпрос на натюрел.

Мъка голяма е сменяването на тая помпа. Ноември месец го грах тоя филм, писал съм във форума. Без да свалиш спирачната няма шанс да се добереш до тая на съединителя. Аз между другото взех от кола донор ОЕМска, щото бях на зор и засега нямам драми. Даже почти и не скърца

OEM помпата е Aisin, но от темите във форума се препоръчва да се ремонтира оригиналната. На въпроса ми, някъде в началото на годината дали някой може да сподели номер, марка или каквито и да е данни на ремонтните комплекти на горната и долна помпа съединител, все още не съм получил отговор. Оригиналната от Япония с доставка ДДС и мито ще ... си е цена... П.С. без да искам публикувах отговора в темата в която питах за ремонтните комплекти :(

"Кандахар" Нещо като "Войната е опиат" и "Американски снайперист". Който е държал оръжие в ръце (и удържал бесовете в себе си), сигурно знае - врагът е временен - войната вечна.

За газовата тъй знам аз - отваря се мануала и се гледа на бензин разхода, за газ 20% отгоре+/-. По-малко - приближава се ремонт на клапани, повече - не е добре настроена. Всичко е усреднено разбира се.

DUNE 1 & 2 1 дават по телевизията, а 2 е от тази седмица по кината.

Предупреждавам: Филмът не е точно за марката, а по-точно за името и фамилията! Тук-таме има бързи коли, но е бавен - за да се потопите в епохата, драматизма и красотата на италианските нрави. Но е достатъчно добър кинематографически, за да му отделите 2 часа. "Накарайте дете да ви нарисува кола и то ще я оцвети червена". Енцо Ферари

Моите 20 стотинки......................... първо поздрави към автора за темата. Обичам да шофирам защото по този начин аз си почивам психически, обичам нормално круизване по ненатоварено второстепенни пътища без много трафик, с хубава настилка и разбира се приятен автомобил и компания. Шофирането ми дава свобода, независимост и откъсване от напрегнатото ежедневие (при мен). В детските години имахме семеен Фиат 125п, после дълги години нямахме кола, завърших университет и мечтата ми беше да имам кола, ама голяма мечта беше-повечето колеги идваха на лекции с коли, аз с 94 или 280 (София). Заминах на бригада в Англия и след доста труд там успях да си върна каквоот бях взел назаем иостанаха пари за един изгнил Кадет 1,3 с газ - това се случва 2006 година, когато вървежни вече бяха Ауди А4.Радвал съм му се, като малко дете, после две Аудита - започнах и работа по специалността в Лондон - там вече смених няколко автообила, последния от които там БМВ Ф11 (надеждност клоняща към нула).Върнах се в Бг по други причини - пак карам колата, която исках (Рав 4 ), но без значение марката любовта към "безмисленото въртене на километри" си остана - някои приятели ме смятат за луд, но те не обичат да шофират и няма как да го обясня на тях.Радвам се, че не съм сам в тези си начинания. Та в този ред на мисли правя по между 25 и 40к.км на година.Ако я ползвам само за нужди, няма да минавам повече от 7-10к.км.

Аз бих добавил, че “Човека е човек, когато е на път!”. Хубава тема!

... И като се почна! Пътувах доста. Било за кеф, било служебно. Работех „дистанционно” (от 300 км разстояние) и като звъннеха да ги навестя, бе делничен празник за мен. Сивикът не е за дълъг път, обаче тогава не го знаех. Но те и варварите не са знаели че Рим е непобедим. J За 4 години му сложих около 160 000 км. Като малък мечтаех да съм тираджия, но с времето разбрах че ежедневието убива удоволствието. Съзнавам че повечето хора пътуват, само защото им се налага. Те няма как да обичат шофирането, защото е свързано с много условности, неуредици, ограничения и рискове. Тези фактори са валидни за всички ни, но моето усещане е отвъд тях. Обичам да консумирам времето в своя полза. Каквото и да правя, да ми е приятно, а шофирането е 1 от заниманията, които ми носят позитив на душата. За мен, първите думи от въпроса „Искаш ли да идем ...”, са нонсенс, ако е свързано с шофиране, а дестинацията е без значение, както и времето. Обичам жегата и студа, сухото и мокрото, светлото и тъмното. Всяко от тях носи различни усещания в колата и поведението и. Това са дребни (или не) нюанси, но всяка разлика е обогатяване. Разбира се, с напредването на ЕГН-то не ми е комфортно да карам надалеч нощем и в дъжд, но и това си има прекрасности. Аа, не обичам мъглата. Тя е пречка за видимостта и съответно свободата на взора. Да, свободата, това е дал автомобилът на цивилизацията. Някой ще рече – „Това е илюзорно” (правила и ограничения от различни естества), но както е казал мъдрецът – „Уважавай своите окови – те са твоят периметър на свобода”. Чувствам се свободен, макар и затворен в кокпита, а другите ограничения не са ми проблем. Имам свободата на своите решения и отговорности, а това в днешният свят пълен със зависимости е лукс. Обичам „дребните неща”. Да си играя с релефната маркировка и да слушам звуците и. Да гледам бягащите назад вадички дъжд по страничните стъкла. Да зяпам магнетичността на сноповете снежинки нощем пред колата и как се топят на стъклото. Обичам приглушеното хрущене на пресният сняг под гумите и лекичко да се „лъзгам” по завоите, когато може. Жалко че напоследък сняг – йок. Не бързам, а се наслаждавам на пейзажите и разбира се, обичам да имам време да поспра, за по-детайлен оглед, или снимки. Фоткам не за да открадна и отнеса нещо със себе си, а просто да съм част от конкретното великолепие. Жената току рече – „Цеци, какво пак видя / кога ги гледаш тези снимки”? Ми, никога, ама е кеф да „уловиш мига”. Примерно, гмуркащото се в севлиевската мъгла шосе, или залезът нейде близо до дома – той вчера, или утре не е същият. Обичам да съм част от „общият шосеен мравуняк”. Да наблюдавам насрещните и попътните участници. Веднъж срещнах каракачанка на лявата предна седалка. Тогава съжалих че нямам видеорегистратор. Колата разбира се бе с десен волан и хуманоид зад него, но гледката бе фрапираща. J Харесва ми да откривам съмишленици, управляващи с наслада и да комуникирам с тях чрез действия, или сигнали. Да благодаря с аварийките за десен мигач от предходният, или да го дам на задният, щом е по-бързащ. Нощем да мина на дълги и осигуря видимост напред, на този, който ме застига „с намерение”, или да го възпра с „оранжево ляво намигване”, за да не „сгази лука”. Радва ме взаимността с която едновременно с насрещният, сменяме дългите с къси, особено когато е зад завоя, или билото на шосето. Неписани закони и профи тайминг. Всичко това е комуникация с непознати, а някак „свои хора”. Не ми влияят зле дори арогантните, но понякога (за пред фемилито) „влизам в образ” на издразнен и излизам от лежерното си поведение. J Да, кефи ме да тропна с десния крак по мотора, а той да събуди кутията и заедно да се юрнат да ми угаждат като партньори в театралния скеч. J Вдъхновяващо е – не си отказвам, дори без причина, но не е постоянно. Все пак 1 нещо е ексклузив, само ако го държиш в този статут и си го ползваш само по моментна прищявка. Преди години си мислех че удоволствието се поражда от усещането за контрол над колата и ситуацията, но това е перманентно и задължително. Да, страхът покачва адреналина и те прави жив, но той зависи не от скоростта в правата, а от границите на сцепление и време, които тя ти оставя в маневрите. Кеф може да има от всяква кола, стига да я владее човек. Напоследък не се напрягам. Колата (особено сегашната) е вторият ми дом като уют. Голямата маса изолира. Тя е същността на комфорта, а не само окачването и гумите. Усещането е за 60-70 км/ч, но реално се движа с потока, който си поддържа 100-110 км/ч. Обичам да съм си вкъщи, докато се местя в пространството и времето. Нещо като седиш си и нищо не правиш, но има резултат, или по-скоро, наслаждаваш се, а пътем постигаш целта. J Обичам повече тръгването (спрямо ппристигането) – дори просто денем за работа. След сутрешното кафе и краткото шофиране, денят се усеща чудесен - слава Богу не живея в мегаполис и демобилизиращ трафик. Обичам си и колата - за някой ще е странно, но това си е моя лудост. Обичам да я тупна с длан отзад и да и река на ум – „Хайде”. Да отворя капака (без причина) и просто да намигна на ДВГ-то – „Трябваш ми”! То не е човек, че да откаже, освен когато онова в ъгъла, дето „таи напрежение”, не му съдейства – случвало се е. Мъка ми е нещо по автомобила да е зле технически, или грозно. Но някак всички тези неща и мотиви не ми обясняват напълно, защо обичам да шофирам. Смътно усещам че има още нещо? Някаква необяснима „дрога” витае. Жената има книжка но не шофира. Явно освен страха, като много други не е обхваната от този необясним опиат.

Oбичам дългите магистрални пътувания в чужбина, по много часове, със спирания на различни дестинации, които изискват добро планиране и добра организация. Скоростта изобщо да не е висока, да е разтоварваща, а не натоварваща. До мен да е гадже, жена, любовница или което и да е любимо същество от женски пол, да съм заредил поне 300 часа музика на флашка и старите дискове. Да заредя хондюшка със солидно количество храна и напитки, да планирам тръгване рано сутрин още по тъмно или надвечер, ако ще е нощно каране с идея да е по хладно, например ако е лятото. Да съм проучил бензините къде са по-евтини, да съм уредил спането по мотели и хотели, забележителности и други мероприятия. Всичко това мен ме разтоварва и организацията на подобно събитие за мен е удоволствие. Ей тогава шофьорлъка е кеф, понеже си писал по възможност да е романтично. Да знам, че имам достатъчно часове до ферибота в Игуменица, Сплит или в Генуа например, а не да бързам като въртоглав да се трепя по пътищата. И докато мацката ми подава бонбонки в устата докато аз шофирам да си мисли: "Брей, тоя сладур може да не ми се праска с високи скорости, ама Акордеона му добре стегнат, с хубави гуми, тих двигател чуваме добре музиката, спокойно и хубаво ми е на душата. Не искам тая приказка да свършва." Случвало се е много пъти, реалност е, а не фантазия, затова така го описвам. Ей това за мен е мастъринга в шофирането.

Никъде не съм казал, че рака не е проблем, но темата не е за рака нали? А ти знаеш ли, че заради милярдите наляти в развитие на ваксини и mRNA технологията от началото на пандемията, последните няколко месеца влезнаха в човешка фаза тестове на mRNA базирани лекарства срещу рак? Ето ти първи морален въпрос - дали антиваксър против mRNA ваксини би отказал mRNA лекарство срещу рак след няколко години? Гриповете и настинките са по-малко разпространими от ковид. Шокиращо за някои хора се оказа, че ако си миеш ръцете малко по-често и спазваш малко повече социална дистанция - изключително много болести спират да се разпространяват. Може би за това и в държави в които обществото е над индивида, като Япония, маски се носеха още преди 5 години. Това да имаш различно мнение, не значи че си прав. Може да вярваш, че на червено е най-безопасно да се минава - твое право е да имаш свобода на вярата си. Това не значи, че вярванията ти имат същата тежест като ЗДВП и че само защото вярваш нещо, трябва да ти се дава пълна свобода да го правиш. Питам те конкретно за България - от къде идва този парадокс, че българите са най-неваксинираните, понеже са най-просветените, но са най-умиращите и с най-пълните болници в момента (заедно с румънците и руснаците, които влизат в нов локдаун)? Как така само ние виждаме конспирациите с ваксините и несъществуващия вирус и не правим като еврпейците, японците, канадците, австралийците, а в същото време сме след тях по образование, по стандарт и продължителност на живот, по продуктивност? Може ли също така да не се изкарваш жертва всеки път като не ти изнася?

Нали сме форум с фенове на японските коли. В Токио живях 9 месеца през 2016г и не спирах да се удивлявам колко хората живеят като част от общество, а не като индивиди. Така и не видях някой да се мръщи за нещо, да се предрежда, да няма време да спре да ти помогне кой влак да хванеш, дори да не знае чужд език. Често работниците в магазини и ресторанти носеха маски, както и в обществения транспорт (който се ползва от всички), за да не разнасят дори грипове и настинки. Сега по време на пандемията - Япония има 126 милиона население - 18 пъти повече от нас и 18 000 смъртни случаи от ковид (с 6000 по-малко от нас). В Япония вече има 77% ваксинирано население - макар да започнаха ваксинацията много по-късно. Ние сме най-просветените и най-разбиращите глобалните конспирации. Единствените с избор от 4 вида ваксини и най-неваксинираните в ЕС. В същото време сме последни по образование, последни по продуктивност, последни по стандарт на живот и първи по умиране. Болниците ни са пълни с хора, които не могат да дишат от маски, от зелени сертификати и от стрес, а не от някакъв измислен вирус. Излиза, че Българите сме по-умни от японците. Не сме пробвали да правим коли, само за това не сме успели да го правим по-добре от тях. Въздъх.

Mобилизацията за постигане на обща цел или простата солидарност в бедствие се преживява като унижение за индивидуалния български ум, веднъж завинаги решил, че в него е съсредоточена всичката гениалност на света. В тази епидемия хора, които едва сричат елементарните начала на културата, се оказаха всезнаещи - по-осведомени от световното научно съзнание. Не можаха да се смирят, някаква убийствена гордост. Това е наистина национално бедствие, защото така потъва българската нация, докато водим пунически войни срещу разума. Това е системна българска неудача. Ние преживяваме провалите с някаква особена страст, с елемент на мазохизъм. Ние сме очаровани от нашия провал, имаме тяга към гражданското сбиване. Ние живеем в този казан на лоши чувства и уникална мнителност с производство на версии за нашия живот, които са смайващо глупави. ... В България няма солидарност, няма общностно чувство. Либералната демокрация не понесе на този народ, той се развали допълнително след 45-те години комунистическа дресировка - това, което се случи сега, е развързване на нагон, на безумството на един с нищо не ограничаван егоцентризъм, в условията на повсеместен мораториум на разума. Тръгнали сме към локдаун, който ще бъде трудно понесен от хора, които не могат да разпределят внимание към реалната същност на това, което става в момента. Трескаво ги вълнува единствено дали могат да нахлуят във фитнес клуб и да беснеят в заведения, наречени нощни клубове и дискотеки. Това се счита за някакво поругание на святото - да посегнеш на това, което кара либерализирания човек да се наслаждава на живота така, както го разбира. Колко добре го е казал д-р Н. Михайлов. А на Вас предлагам да станете добоволци в Ковид отделенията на болниците в градовете ви поне за 1 ден, после пак пишете. Бъдете здрави и разумни!

Избора на двигателно масло е тема ,която дъвчем постоянно и има много въпроси,на които е трудно да се отговори с две приказки. Пускам тази тема ,за да може всеки от вас да намери сам отговора на въпроса си.Темата не е моя…тя е Ваша.Ще допълвам и коригирам данни и материали по ваше усмотрение,след одобрение от модераторския екип. Двигателното масло е един от най-важните консумативи в ДВГ.Залети сме с информация,реклами,препоръки и съвети от приятели.Нека да не гледаме на маслото като домашна ракия,а да научим малко факти и технически характеристики,които са важни за нашето масло. При проектирането на един двигател,производителят не избира масло,а задава параметри, на които трябва да отговаря съответното масло.Така в процеса на проектиране се изчисляват важни детайли,като материал,повърхност,грапавост,хлабина на сглобка,материал на уплътнение,гарнитура и т.н. Тук основно работят инженерите.След това проекта минава през юристите.Всеки пазар си има своите закони и изисквания,като се взима под внимание околната среда,допустимите отработени газове и категорията на гориво. Готовия вече проект се префасонира за съответния пазар,като с това ролята на определяне на маслото за конкретен двигател е приключило. Тук с главно В ВНИМАНИЕ:Производителя,търговеца,представителя и обслужващия сервиз имат една единствена идея относно новата ви кола:Да изкара Гаранция!!.Никой от гореспоменатите не го е грижа какво се случва след този период с вашия двигател.Това е пазарна политика след 1996 година и всички сме свидетели на това в една или друга сфера.Общо взето най-трудния пазар е японския и американския.Европа е разграден двор и законовите норми и изисквания се спазват само в определени държави,които са над политическите интереси.От тук идва и голямата бъркотия със стандартите ACEA,API и ILSAC.По подразбиране Honda е японска марка е нужно да съблюдаваме японския сертификат ILSAC.С годините изискванията спрямо техниката,околната среда и човека се променят,затова и сертификатите сменят изискванията към маслата.ILSAC GF-3,GF-4,GF-5,скоро и ILSAC GF-6/проекто-сертификат/ казва на съответния производител на масла на какви характеристики трябва да отговаря маслото в съответните граници.Сертификата се защитава от производителя на маслото пред съответната институция по желание на самия производител.Това ,че бренд X няма даден сертификат,не означава автоматично,че маслото не покрива изискванията.Това означава, че Х не иска да има този сертификат или е искал,но не са му го дали…. Да приемем,че ни интересува настоящия GF-5.Двигателя ни е проектиран,когато последно е бил актуален GF-3.Да търсим ли масло с GF-3 или не?Не е необходимо.Със всеки следващ номер изискванията стават все по-тесни и трудни за постигане,така че сме сигурни в едно:GF-5 надвишава GF-4,който също надвишава GF-3. Ако все пак намерим стара туба с масло GF-3 да я ползваме ли?.В никакъв случай.Маслото има срок на годност както всеки един продукт.В зависимост от маслото,начин на съхранение и т.н.Срока е от 2 до 3 години,но има и големи отклонения.След този срок маслото би трябвало да се даде за преработка. В повечето случаи такива масла се пускат на разпродажба за половината от цената си.Продават ги предимно он-лайн магазини,на които не можете да търсите сметка…. Може ли производителя X да произведе днес масло и да защити GF-3.Не, това е невъзможно.Производителя Х трябва да защити актуалния японски сертификат. До тук избора ни на масло се улесни с 50% J.Вече знаем ,че без ILSAC GF-5 имаме проблем със съдържанието на тубата…. Доуточнение, което е много важно:Бренда Х е взел сертификат на маслото си Серия А с вискозитетен индекс 5W-30.Това означава ли ,че същата марка,същата серия с индекс 0W-30 има този сертификат. Не!Сертификат се издава само за конкретно масло и той е изписан на тубата. Сертификата свързан ли е пряко с начина на изработка на маслото? Не - минерално или полусинтетично,хидрокрек или PAO,естер,/Пълна синтетика е нарицателно на нещо несъществуващо на пазара/ маслото трябва да отговаря на изисквания и ако ги покрива получава сертификат. Кой сертификат/одобрение изисква Honda? Honda е част от консорциум на японските автомобилостроители и одобрява стандарта ILSAC. Honda одобрение има само за 2,3 мотора на Acura RDX Turbo-одобрението е Honda HTO-06.Всички модели с електромотор-хибридни двигатели изискват масло GREEN-0W16.Всички дизели с филтър за твърди частици изискват 0W-30 C2.Всички останали бензинови атмосферни мотори са с препоръчителни класове 0W-20 или 5W-20/5W-30/,като 2009 година на конференцията на SAE излезе сервизен бюлетин,в който Jeff Jetter заяви ,че Хонда препоръчва за всички модели в цял свят използването на 0W-20,с изключение на гореупоменатите и спортните автомобили/S2000/,които да останат на 5W-30. Има още едно изключение-двигателя 1,7DTCI,който е на Исузу , но се ползва най-масово в концерна Крайслер-Опел. Тук препоръчанотo масло е свързано с опелски сертификат Dexos 1,2, За който спокойно може да прочете във форума на Опел.. Така…от всички масла на пазара останаха тия с вискозитетен индекс 0W-20 и 5W-20 и сертификат ILSAC GF-5.Те не са много,като изключим оригиналното ни масло имат/нямат едва 20 модела.Ако приемем,че нашия двигател е вече доста износен и има нужда от уплътняване ,за да функционира изобщо,може по усмотрение на личния ви механик да ползвате 5W-30/10W-30 масла имащи същия сертификат ILSAC GF-5.Но …това е ваш личен избор! Колко „тесен“ е сертификата ILSAC GF-5 и каква свобода дава той на производителите на масла?По мое мнение е доста тесен и труден за изпълнение.Като цяло базови масла произвеждат 3 компании,а добавките за масла са също 2-3 модела.Всички останали брендове купуват от тях и бълват бъркочи като си играят със % на химически елементи,като в това няма нищо лошо.Сертификата не указва как да се произведе маслото!Важно е да има съответните характеристики.Тук е момента да видите сводна таблица с подробни характеристики на различни брендове.Няма да коментирам,кое е хубаво и кое не.В общия случай плащаш за това,което получаваш.Мога само да гарантирам,че масло със сертификат ILSAC GF-5,съответно по API SN или SN/RC и подходящия вискозитет няма да навреди на мотора ви и Honda одобрява това! Тук ще ме питате,защо в сервизния център на Хонда ми наливат оригинално масло 5W-40 или Castrol 5W-40. Да отговора е много лесен.Независимо дали на табелата на франчайзинга пише Хонда.Бултрако,Апостолов или Honda-EUROPE……те целят само едно нещо-Печалба.По-късно ще пусна характеристиките на оригиналните ни масла....там не всичко е цветя и рози . Продават едно евтино масло скъпо и амортизират мотора преждевременно,като с това си създават още работа и още печалба….Тяхната гледна точка е друга-Те твърдят ,че се презастраховат,срещу задиране и често навлизане в „червените обороти“ Истината е някъде по средата и Вие ще прецените къде точно…. Само за информация 5W-40 струва 3 пъти по-малко от 0W-20 при едни и същи условия.Говорейки за цени на едро …8 към 22 лв/лт. Аз като потребител искам тук да намеря информация за това ,какво масло да ползвам,за съответния пробег и условия на използване на автомобила си.Нека заедно създадем тази база данни! Темата е заключена и всеки един модератор може да допълва или да коригира. Темата http://forums.hondabg.com/index.php?showtopic=101841&do=findComment&comment=1057467369 за обсъждане на всичко свързано с маслата за Хонда ще бъде отдолу и там всеки може да се изкаже с параметри,документи,характеристики и опит.Всичко ценно и подходящо ще се качва тук...за готово ползване от всички! Публикувам таблица от братския руски форум Oil-club.ru Таблицата е изготвена след огромен труд от колегите начело с администратора Torcon .Линк към оригиналната таблица:http://www.oil-club.ru/forum/topic/24192-svodnaya-tablitca-masel-standarta-api-sn-ilsac-gf-5-0w-20/

Научих папагала да казва: - И какво още? Вече един час говори с някаква от А1...

Вчера през нощта ме спира катаджия, отварям прозореца и като се навежда към мен, изкрясквам в лицето му: - Бау, бау! Той скача назад стреснат, а аз му показвам колана си и му казвам: - Не бой се, бее. Вързан съм...

тука доста пенсии има

Много са забавни знам.Всеки фирмен сервиз си има политика.Давам личен пример с блокирал байпас клапан на компресора на тойота на 3 месеца.Естествено гаранционна колата влиза в сервиза.Прави се пълен оглед.1.напомпване на гумите2.доливане на масло ??3.регулиране на чистачките 4.регулиране на фаровете.Приемам колата,климатика пак не работи,но диагностика не виждал проблем там.Питам що са доляли масло-много газ съм давал...На другия ден връщам колата с посланието:Климатика не работиВече съм извадил една букса ...поне нещо да хване диагностика..Връщат ми колата със сменен софтуер..да кажем ъпдейтнат естествено без работещ климатик,но да покарам..докато сработи софтуера.Взимам си колата с усмивка и за изненада на приемчика си запазвам час за утре.Ама господине...каво ще правим утре?Климатика естествено отговарям и си тръгвам.На другия ден естествено уставно в 9.01 съм там и чакам приемчика.Като с него ме посреща друг мой колега ,който вече ме познава и знае какво работя.Следват думи с тих тон на ухо между двамата.Официално вече разговора тече в посока да поръчаме компресор и след месец ще го монтираме,защото агрегата бил капсулован.Накрая си стиснахме ръцете на:да ми прехвърлят компресор от една "тотална щета",пък като дойде новия ще ми го дадат,пък аз да се разпиша ,че са ми го сменили.