Класация

Слушай си жената(...за децата🙂),пък колата според децата...! Сериозно го казвам,колега деца трябват,на таз държава. Взимай според бюджета и семейството да е приоритета(..стана рима🙂)! От мен..,Accord 7 2.4 с газчица,да ти е евтинко!

Здравей колега. Аз имах същият проблем. Обадих се на майстора ми за консултация при което той ми каза да отида при газаджията. Като отидох при него пича затегна нещо не съм сигурен какво и от тогава всичко е наред. Поздрави. Sent from my iPhone using Tapatalk

Пф. Т.е. здравейте, ама съм ядосан, много ядосан! Акорд 2007 г, бензин/газ, K20Z2, на 220 000 км. Започна да ми намалява нивото на антифриза в разширителния съд. За 1.5 години, откакто е при мен колата, беше все по средата между Min и Max и даже не го и проверявах вече. Наскоро забелязах, че нивото е паднало 2 пръста под MIN. Така и така антифризът беше за смяна, че беше и неоригинален (така я купух), та сменихме всичкия антифриз с Хонда такъв. 1500 км след смяната, антифризът ми е на дъното на казанчето на студен двигател (доста под MIN), а на топъл - 2-3 пръста под MIN. Течове не се забелязват!!! Под колата е сухо. Колата не загрява, стрелката се вдига до малко под средата. Явно не изчезва с голям темп, но къде отива? Има ли някакъв стандартен дефект при тези Акорди - да се знае къде се появява теч? Не знам, да карам и доливам, или какво да правя 😖

И покажи на жената комбито - то ще я спечели!

Всъщност колега, мисля че си много полезен и аз бих се насочил към газовата на мястото на колегата @deianr. Газовата е "закачена" за охладителната система, такава е връзката.

Колега JapCar газовата ми е в гаранция, не го споменах но според мен не е удно да правиш сам нещо което е гаранционно. Съжалявам че не съм полезен на другите но поне е насока. Поздрави. Sent from my iPhone using Tapatalk

Да. Ако е лагер, в полегат завой шумът ще се усилва, а на подемник няма как да се приложи странично усилие.

Недялко Йорданов (лична страница) 2 март в 17:18 ч. · Написах го днес... И ми се иска да го публикувам сега, а не утре... Дали някой от тези, които ще произнасят речи за празника, ще го прочете... О, ШИПКА! От детството още... От Вазов... Представа, която завинаги в мене остава... Но някак далечна... Почти нереална... Върхът... И жестоката битка фатална... И спящият роб грабва пушка в ръката... И ето я... Близка е тук свободата... И сякаш абсурдно... Смъртта не го плаши... Оплискани в кърви дружините наши... Готови на всичко... Без никакъв страх... Дали ние бихме могли като тях? Защо пък не... Ето, съвсем не треперим, когато днес общо върха пак катерим... Едни – със поклон , а пък други – служебно. И кой да повярва... Скандали на дребно... И няма кой... Жалко... И как да попречи... Венци лицемерни... И яростни речи. И всеки си пази днес свойта колибка. О, наша Българийо мила... О, Шипка!

Не съм търсил анализ. Просто реших да го пробвам. Провери в oil-cub.de дали има нещо.

Това е официланата форма за нередности на столична община. Всеки един сигнал получава входящ номер и се записва в базата данни. На подадените сигнали се връща имейл, че е изпратен за разглеждане. Една птичка пролет не прави и сговорна дружинКА държава не освобождава. Когато една камара народ възроптае срещу нещо, то няма как да не му се обърне внимание. Въпреки апатията на българина, който продължава да си вика неволята, аз продължавам борбата си с лошата инфрасруктура в страната и смея да твърдя, че има резултат. Пътя, срещу който най-много роптаех и дори няколко пъти исках среща с премиера, предстои да бъде основно рехабилитиран. Искам да живея в нормална европейска държава, най-малкото с нормални пътища, в момента живея в Авганистан.

Може , да . Купуваш модул с допълнителен канал който работи след напискане и задържане на даден бутон. Махаш лоста който е свързан с партона и така монтираш машинката , че все едно е до парона , да дърпа (Натиска) лоста. Пускаш и кабел разбира се. Така бях направил на моето Сивик Купе 6ген през 2006 г. което сигурно все още е така.

Здравейте, отново. След развиване на датчика се оказа, че едно от крачетата му е прекъснато и е останало в буксата и не е давало хубава връзка. Бърза смяна на датчика и нова букса и всичко е както преди. Проблема е решен. Надявам се темата да е била полезна за някой.

Тези стелки са точно за модела 2002-2008 има и за другите поколения. https://www.bestauto.bg/tuning-za-honda-jazz/7831-gumeni-stelki-frogum-za-honda-jazz-2002-2008.html?search_query=jazz+frogum&results=3 ПС: При закупуване от място има и отстъпка, аз така ги взех.

Добре дошъл и честит Ти мерак! Осигуряваш си достойна сума (ориентировъчна справка в мобилето) и търсиш 2,4 АТ фейслифт / комби (2006-2008) и си щастлив. Колата е здрава, върви прилично, газта и понася, а ако е комби - имаш и бонуси: По-дълга колесна база, по-здрав заден мост с отделни ръчна и крачна спирачки, хитро сгъване на задните седалки осигуряващо в багажника ночлег за 2-ма. Обслужваш я (ако е нов внос и без история) и си караш. Ако после нещо (изобщо) възникне, намираш просветен сервиз и нали си IT - казваш "Аи ти оправи това" и пак си свиркаш. Части има, майстори също - и ако доходите ти са прилични за бранша ти (и фемилито не е с "широки пръсти"), ще си се возите на длъж и шир. Модела е вече добре познат, има теми из форума, а ако имаш време, може и в моите споделяния да намериш нещо ценно. Щом си в София, у Фейса има 1 група "Honda Accord Team Bulgaria", поне веднъж месечно се сбират и там на живо може да разгледаш модела, и да ти споделят мнения. Дерзай и наслука!

Позволявам си, да копирам и споделя за Вас, един текст : СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ Всеки народ има свои добродетели. Всеки народ може да представи красиви и умни хора, а също храбри мъже с яки мишци. България обаче сякаш е една особена, различна вселена. Предците ни са впечатлявали чужденците не само с външния си вид, но също с особения си си дух и морални устои. При нас всичко е по-интензивно, а и не стои самό, а е в комбинация с нещо друго. Добротата и чистосърдечието на нашите деди са вплетени здраво с упоритост, желязна воля, безстрашие и неутолимо желание за свобода. Тези качества са ни помагали да оцелеем, да преживеем всяко зло, да се надигнем от пепелищата и преродени, с нови сили да изградим отново това, което чужденци са опожарили и съборили в праха. България е изтърпяла много разрушителни нашествия последвани от жестоки подтисничества. Всяко кътче от земята ни е напоено с кръв на герои сражавали се до последен дъх, в защита на род и Родина. Всеки камък помни подвизи на обикновени мъже и жени, показали необикновена твърдост и достойна за древните богове смелост по време на страшни изпитания. Всяка наша река е била обагрена в кръвта на тези, които са предпочели да се простят с живота, но да останат верни на българщината. От рай под небето, земята ни неколкократно е била превръщана в неописуем ад, в който страданията и премеждията на дедите ни са трудни за описване. Безспорно, най-големите ужаси и най-голямата опасност от пълно заличаване са петте черни века на османско владичество. То не е робство, не е правилно да се нарича робство защото от края на XIV век до края на XIX век българинът никога не е спирал да се бори за свободата си, да я жадува и да завещава на идните поколения никога да не забравят духа на народа си. Човек става роб не когато му сложат окови, а когато той се примири с това, че няма свобода и се предаде напълно. Ние сме били оковавани, бичувани, влачени, обругани, били сме карани като добитък и продавани като стока по пазарите на Ориента, но роби не сме били. Страдалци - да, онеправдани - да, подтискани - да, но не и роби, не и същества несмеещи да погледнат нагоре. И най-тежкото иго не е всявало страх в сърцето на българина и не го е принуждавало да се примири. И най-големите зверства на азиатския окупатор не са сломявали народа ни, не са го пречупвали и смачквали. В своя книга Станка Минкова и Трифон Трифонов отразяват свидетелството на французина Сиприен Робер, който посещава страната ни в началото на XIX век и споделя следното: “Макар от петте народа на полуострова да е най-угнетеният, неволята не е съкрушила българина. Както някога, и днес погледът му е горд, а самия той – висок и хубав. Почтеността му стои над всяко изкушение...” Вместо да се примири със страшното подтисничество, всеки от предците ни е правил каквото може. Един е грабвал сабята и е показвал, че българската ръка умее и друго освен да държи ралото, умее да мъсти за поругана чест и сторена несправедливост. Друг е помагал с храна и сведения на тези, които сякаш загубили разума си, с шепа другари са се опълчвали срещу многократно превъзхождаща ги войска и див башибозук. Трети са шили дрехи, прали са кървави ризи, погребвали са юнашки глави и са оплаквали падналите в неравен бой смелчаци. Народът ни е бил потопен в мрак, но не е спал. Страдал е, но не се е отчайвал. Бил е изтезаван, тормозен, изцеждан от безсъвестните слуги на султана, но не е губил вяра, че един ден ще прогони подтисника от свещената българска земя. Известно време това е можело да стане без чужда помощ, все пак знаем, че още през XVI и XVII век западноевропейци като Биондо, Сабелик и Орбини са вярвали, че българите са най-могъщият народ, който би могъл да срази турците. Това вярване е било реално. Познавайки героизма на българите, защитниците на Виена поверяват важната роля на опазването на дунавските мостове не на кой да е, а на Павел Бакич и двеста негови бойци, които се стражават така, сякаш са не двеста, а двадесет хиляди. Освен с необикновена храброст и мъжество, дедите ни разполагат и с организаторски качества. Нека не забравяме ценното свидетелство на Хайтов, че през 1595 година, Чавдар войвода събира под знамето си повече от 2000 души и завзема конакът в София – важен административен център на Османската Империя. Ангел Войвода прониква със свои хора в Истамбул, за да сложи край на живота на страшен изедник. Капитан Петко Войвода води битки с многократно превъзхождащ го противник, но излиза победител. Българският военен гений, смелост и физическа сила са важни фактори в борбата с подтисника. Важен е и броят на родолюбците готови да умрат за Родината. Както споменава Николай Хайтов, в началото на XIX век хайдутите се намножоват толкова много, че изброяването им е трудна, почти невъзможна задача. Няма област обитавана от българи, която да не е излъчила бунтари превърнали се в страшилище за подтисниците. За жалост, паралелно на нарастването на хайдушкото движение върви и друг процес. През XIX век Османската Империя е финансирана и подпомагана от “великите” сили. Французи, немци и англичани са на служба при султана. Страните им доставят модерни оръжия и амуниции, обещано е и съдествие в случай на нужда от прекарване на войски от Азия на Балканите. Левски знае това, знаят го също Христо Ботев, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов и другите родолюбци, но осъзнават също и, че чакане няма да помогне изобщо, а дори положението ще става по-лошо. Будните българи продължават търпеливо да подготвят своя бунт, чийто пожар трябва да бъде видян във всички краища на Европа и да покаже, че тук на Балканите един изтерзан народ се бори пет века за свобода и няма да се откаже никога от мечтата си да води достойно съществуване. Апостолът на свободата загубва живота си години преди въстанието да избухне, но дори и с негова помощ, дедите ни не биха могли да прекършат моща на Османската Империя подкрепяна по това време финансово и с военна техника от най-развитите европейски държави. Въпреки това, въпреки че знаят, че отиват на сигурна смърт, че последствията ще са невъобразимо страшни, жадните за свобода мъже следват замисленото си дело. Европа трябва да види пламъците...и ги вижда, вижда и ужасите, които биха смразили кръвта дори на закоравял воин, вижда реките от кръв, купищата трупове, чува писъците на невинни жени и деца, разбира, че трябва да се направи нещо, за да се сложи край на този ад. Без саможертвата на организаторите на Априлското Въстание и на още десетки хиляди българи, ние никога нямаше да получим свободата си. Нека помним героизма на дедите ни и почетем паметта им на този ден! (Павел Серафимов)

Новата версия наистина е осезаемо по-тиха. Правил съм няколко тест драйва на 3 генерация в Бултрако Пловдив и на 1-2 употребявани. При 60-90 км/ч се усеща шума на гумите и при хубав асфалт. При по-висока скорост /над 110 / започват да преобладават шумовете, дължащи се на въздушната струя и тука новия модел също има предимства, защото е по-аеродинамичен /на магистралата не съм го тествал още/.А защо жертвах 4х4:Изборът ми беше между тази която взех: 4 ген. 2.0 2WD Elegance или 3 ген. 2.0 4x4 Premium naviЦената на първата е 46000лв, а третата ген. 48-52 000 в зависимост дали е с механични или автоматични скорости. Разликата не е голяма, но 4х4 води до по-висок разход, в случая средно 1литър на 100 , а автомата и повече. В градското /при мен преобладава/ разликата е почти 2 литра. А досега нужда от 4х4 може да се каже, че не съм имал, не обикалям много по планините и с Акорда съм нямал даже проблеми . Едни хубави зимни гуми са били достатъчни, даже веригите, които си купих, не съм ги слагал. Поддръжката на 4х4 също е по-скъпа.Като се добавят и многото глезотии в новия модел: дневни ЛЕД фарове, аларма, много добра блутут система, камера за задно виждане, управление на стъклата и огледалата с дистанционното, накланяне надолу на дясното огледало при включване на задна, голям информационен дисплей, прилично качество на аудио системата и др. Елеганса е с 17“, а третата генерация е с 18“ джанти, което също води до по-високи бъдещи разходи за гуми.Така, че аз възприемам колата като ван, което ми е полезно и за работата все пак. Налага се да пренасяме обемни товари като лазерни принтери, копирни машини и др., а в същото време да возя повече от 2 човека!

Какви времена настанаха, а? Американски болид с Руски пари! https://formula1.sportal.bg/news.php?id=26350&fbclid=IwAR0DZpsG2fPvrMf261PUDiU8HCUwKbGDxSMwDU4uRDXT1jsl_D784Hm-jog