Класация

Здравейте, да се похваля и аз с китайски маркуч за 70лв. Монтирах го и вече 10 дни няма шумове, течове и всичко изглежда ок. Маркучът да кажем е доста задоволително качество - има О-пръстен на снадката към помпата. Но имаше и малко драми Имаше една шупла в снадката към помпата - видях я преди монтажа. При слагане на помпата единият отвор за болта не пасваше точни и трябваше леко да го разширя. Свалянето се оказа много по-лесно от очакванията ми - 20на минути. Вдигах колата и на крик и свалих лявата гума, но няма никакъв достъп. Смяната е изцяло отгоре. Разбира се ако няма монтирана газ, всичко ще е по-лесно, защото компонентите на газта запълват празните пространства(при мен има трябваше да свалям изпарител, клапан, компютър). За да се развие от рейката тръбичката, си купих специален ключ(води се рязан ключ) 19мм от Практикер за 10лв, но добре че го взех, защото беше зверски стегнато - направо се местеше цялата кола. Махнах кутията на въздушния филтър и от там има достъп до нипела на рейката. Има и две планки с тампончета, които държат тръбичката - 10мм стига се лесно до тях. Една планка, която е горе на мотора и двата болта към помпата 10мм. Като цяло мислех, че ще тече много течност и си купих три тубички по .35л от ато24 от общите поръчки, но използвах едва половинката от едната. Маха се буксата на клапанчето. След като свалих стария маркуч, свалих клапанчето и го сложих на новия. Там където е нипела, който влиза в рейката има една чупка, това ми беше най-голямото чудене как ще успея да я прекарам през една планка, но всичко стана от първия път, дори не можах да повярвам. След което дойде 20 минути борба да уцеля ъгъла на нипела към рейката и да захапе резбата - не стана Извадих целия маркуч и го наложих по стария. Там където е чупката в края на тръбичката имаше разлика в ъглите(поне 10-15°). С едно дълго рамо и камък 19мм започнах да накривявам тръбичката. И последва втори опит - прекарването под планката този път не стана толкова лесно Но след като мина резбата на нипела към рейката веднага захапа и навих почти цялата дължина на ръка. След като сглобих всичко, долях в казанчето до максимум и въртях волана няколко пъти наляво надясно без да паля колата. След това я запалих само за секунда и загасих. Нивото в казанчето рязко падна, пак долях до макс и това беше. 70лв маркуч + 10лв ключ + 12лв за масло(имам още 2 туби ако на някой му трябва) = 92лв тотал + няколко часа работа. Дано съм бил полезен на някого Поздрави

Глупости.. Като си с маска и без очила и специален костюм, все едно си без маската. Sent from my iPhone using Tapatalk

Смених го и тръгна 😁 Благодаря!

Провери също и съединителя по този начин. Ако проблемът е в спирачките, най-вероятно ще ти светят и стоп-светлините в този момент.

Следващия път пробвай при движение да вдигнеш с крак педала на спирачката максимално нагоре, сложи си крака отдолу и го повдигни. При мен така се оправя. Явно с времето някоя пружина се е разхлабила и не го повдига докрай нагоре и не ти дава да включиш круиз. Кажи ако това го лекува, макар и временно

Здравейте колеги,аз също се чудих на това писукане,защо се получава.И при първото ходене на море с Хондата започнах да свалям панела на радиото от съображение за сигурност.И писукането се оказа от НЕ свален панел. Дано съм бил полезен.

Аз си сложих противогаза...

- От дека си ма моме? - От Перник. - Аууу, мръсница!

Най-голямо значение за мен има сцеплението на мокра настилка. Задължително поне клас B, ако ти позволява бюджетът - клас A. Китайските гуми бих ги отхвърлил категорично, така че ценовият диапазон почва от 180 лв. От там нататък товарен индекс, шум и т.н. са въпрос на бюджет. Пак лично за мен качеството на лятната гума е по-важно от това на зимната, защото обикновено лятото се шофира с по-висока скорост и се пътува повече, а се внимава по-малко.

Няма да се плашиш, шлифоваш го и пращаш. Там като те емнат разните литературни критици, тъкмо ще ти послужи за школовка Аз като скромен инженер, рядко си позволям да коментирам, освен да похваля нещо.

Отивай в Гума трейд и не се чуди, ще ти ги направят по-здрави от оригинала, 200000 няма да мръднат

Е, явно хората не знаят, че като са с допълнителна секция за надясно, са длъжни да чакат. Изглежда и за авторът на клипа това е смущаващо.

Емич - знам че отдавна ми "сърбаш попарата" -шъзвинявашзакуету! По темата: понякога ме досърбяват ръцете (от към мозъка), но признавам че за да се "изтипосам пред орта", спомогна и провокацията от Инспектора. Аз съм си взел моите "15 минути слава" от тоз живот, но нивгиш не е късно да съ впусна в "изложението" отново. Ако има интерес и запалим у хората "литературният кръжок", имам още истории - тънещи в прахоляка на времето. Важно е да носим разтуха. Иначе писането е сложно, особено ако целта е да остане в главите на четящите. Ако е просто писачът да си излее душата - тогива секък мое.

Гледах тая вечер 1 филм и после се оказа че не ми се спи. Тъпите обикновено ме приспиват, но този ме "държа" до края. Та рекох да драсна 1 разказче. Сори ако има правописни и пунктуационни пропуски. ЧОВЕКЪТ ЗАД УНИФОРМАТА Бе лето 2003-то. Денят беше великолепен за пътуване, макар и зноен. Сухо, добра видимост, слаб трафик и унесен в спокойствието му, си левитирах лежерно по маршрута В. Търново – Монтана. Карах с около 90, за да държа люка отворен, осигурявайки максимална циркулация на въздух през купето при затворени прозорци. Сивичето е без климатик - набор 86, но всичко нужно за удоволствие от шофирането си имаше. Бях обгърнат от педантичността на подопечните на Соичиро сан и сам в колата. Единственото което ми липсваше е някаква интрига. Преди няколко завоя ми бе хрумнало че пътуването по обед в работен ден може и да не предостави интересни възможности за попътно развлечение, когато след поредния изсксочи една такава, в лицето на черен силует с ярки фарове. С набъбването му в огледалото, разпознах един завтекъл се швед 9-3. Тоя вагабонтин за нула време ме застигна и безпардонно изпревари, все едно бях спрял. Както се казваше в 1 алкохолна реклама – „ей това чукане чаках“! С лявата ръка изправих облегалката с 2 зъба, с дясната вдигнах оборотите на мотора с 1000 (посредством скоростния лост) и пътем затворих люка, защото над 120 става шумно, а предположих и че ще ги надвишим. Празненствата по случай наказателната операция над шведа обявих за открити! Не видях кой го шофира, нито колко човека бяха вътре, но колата не беше „клекнала“, а буквичките „турбо“ на задния капак не ме притесняваха, понеже беше кабрио – естествено с „нахлупен каскет“ , поради скоростта с която се движеше и предстоящите завои. Подозирах че ще ми направи „ластик“ над 200-те, но предстояха виражи и неравности при спускането към Севлиево, а после и тамошното ограничение 60 пред „будката за рекет“. Очаквано шведът намали, преодоляхме бавният участък на „къс пас“, но в равното отново се юрна напред, издувайки „каскетът”, а аз по него. Някак вече бях готов да играя ва банк с „дебнещата опасност“, за да не изпусна „купона“. Или той щеше да намали, или щяхме да профучим заедно, или да спрат него, като първопроходец. Речено – сторено. Ръг отново „3-тия зъб“, десният крак в „шпиц”, 100-те коня отново се въодушевиха, а аз тръпнех в напрежение – „ще яде ли Асан баница“ или „хурката“? Покрай будката нямаше никой и профучахме в режим ускорение - с двойно над лимита – луди / млади! Ооообаче! Не щеш ли, с периферното си зрение зървам рязко отскачащата и врата. Сигурно ако не я бях видял, нещата щяха да се развият в предварително начертания план в главата ми, обаче в тази милисекунда, тя рязко се разцепи на 2, а както е известно – „колебаещият се човек е бъркащ човек“. Дясното полукълбо все още натискаше газта, а лявото тутакси втренчи поглед в огледалото и това което видя … С 2 думи „мамма миа“! В 1-та ръка фуражката, в другата стоп палката, двете се мяткат нагоре „в крак“ с крачолите, а между тях някакво сеизмично сътресение, опитващо се синхронизирано да придвижва в пространството цялата тази съвкупност. В главата ми революция. Дясното полукълбо (в тон с мотора) реве – давай – шведът прави „ластик“, а лявото измъкна от нейде 1 транспарант „ами ако тоя ти запомни номера и се обади на следващите си колеги???“. Бунтът на „левака“ рязко взе надмощие, викайки на помощ морала и страховете човешки, десняка се кротна и „слезе“ от газта, стоварвайки се върху средния педал. Преминахме в режим спиране. Сивичето е 800 кила и макар на „барабани“ отзад, неохотно клюмна с предница и взе да забавя осевата линия. Очите пак в огледалото, а лявата ръка развява „белия флаг“ чрез десния мигач. Спрях доста далеч от „местопрестъплението“ и гледайки усърдно тичащите конвулсии на „органа“, реших да започна „стопляне на отношенията“. Включих задна и на аварийк - близо до банкета, се затътрих към инквизитора с ясното съзнание че ще ме „разпне“. Почти се „сближихме“ и услужливо спрях точно под ръката му, с чийто лакът се подпря на покрива, после с другата нахлузи фуражката и докато въртях ръчката за сваляне на стъклото, се молех да не е имал радар, макар че и двамата бяхме наясно със ситуацията – аз бях нарушител, а той беше законът! Картинката не беше обнадеждаваща. Ризата му бе разпасана, издавайки епицентърът на телотресението, с 2 цвята - светлите участъци бяха сухи и с площ на архипелаг в океана. Фуражката и тя започваше да се „наводнява“, а по козирката и си личаха блажни тактилни отпечатъци. Явно го разделих със шпека който сигурно сладко си е рязал, предвкусвайки пладнешкото угощение, което моя младост с немилост отложи. Но багрите на лицето му предвещаваха истинска буря – с палката си бяха братя близнаци. Надвиснал над мен и тежко дишайки, от раз би взел „Оскар“ за „Разяреният бик“ на Скорсезе – Де Ниро „пасти да яде“. Седях и си мълчах – оставих го да си поеме дъх и да се представи. Той се „взе в ръце“ остави палката на покрива и изломоти: - Сшшшна … (неразбираемо), дкмЕнти за прверха! По дъхът и хвърчащите отломки разбрах че все пак обядът му е бил започнал. Аз измъкнах от архивите с гримаси възможно най-печално примирената и тихичко промълвих: - Сега господин старшина. Повдигнах се леко от „дъното на положението в което бях” и измъкнах портфейла от задният си джоб. Там бяха „док файловете” и „намекът” за „извънсъдебно споразумение”. Подадох само тях и зачаках развитието. Старшият избърса пръсти в панталона си – адмирации за жеста, но не и за липсата на „етикет”, пое документите, дръпна се крачка назад, протегна ръце и започна да ги изучава, четейки „от – до”. Явно от годините вече не виждаше отблизо, а и в суматохата не си бе взел очилата. Мина цяла вечност. Имах време да си припомня как попаднах в тая ситуация и как по Божият промисъл шведът се измъкна, и сигурно вече е на Хемус. Прав му път, но започнах мислено да се самобичувам за дързостта си в тоя каприз. Скуката бе виновна и жегата, която при спрялата кола и застрашителното положение в което бях, се стичаше по гърбът и бакенбардите ми. После ме досмеша от видът на старшината, но гримасата на лицето ми „удържаше фронта”. Дори имах време да се пренастроя, започвайки вместо себе си да съжалявам него, което бе нормална за мен емпатия. После ми хрумна че той едва ли знае тази форма на социално общуване и няма как да подозира че има 3 нейни разновидности, а да се надявам на снизхождение по някоя от тях просто нямаше смисъл. И познах. Тонът с който ме „емна” тежеше поне тон и се стовари безмилостно върху ми. -Ти с колко караше бе? Видя ли се чак къде спря? Имаш над 100 метра спирачен път! Слизаи! Отваряй! Вади всичко за проверка! Едно ще му призная – имаше точно око (проверих вечерта по Гугъл Ърт). От будката му + времето за скачане на спирачката до пълното ми „кацане” имаше малко повече, но не знам точната си скорост, а и „рулирайки” на заден по пистата му спестих поне 70% от разстоянието, но останалото го протича и все още му тежеше. На момента обаче веднага изпитах облекчение и хвърлих от раменете си онзи тон – не бе въоръжен с „доказателствен материал”. Демонстративно си разкопчах колана, надявайки се поне това да „намали щетите” и чинно излязох от бялото Сивиче. Вън ме лъхна освежителен ветрец и вече стъпил на „неговото ниво”, започнах пледоарията си. - Много се извинявам господин старшина. Не познавам участъка (колата е с Русенска регистрация), не видях табела за населено място (шосето е извън града и минава през нещо като индустриална зона). Сигурно съм се поувлякъл след предния автомобил (обяснения на ученичка). - Кво ми съ извиняваш бе? Сега ш тъ вида! Все едно чух – сега ще ти видя сметката. Пътувах с малко багаж (то багажникът събира 2 каси бира), но от там бе извадено всичко което не трябва и после всичко необходимо – по опис. Аз съм си изряден, макар и недисциплиниран понякога. Пожарогасител (в нормата и минал преглед), свежа аптечка на 3 месеца (прегледа датите), триъгълник, жилетка, крик, ключ, резервна гума, резервни крушки (по колата всички работеха), чистачки + пръскалките им, абе – пълно ГТП. Само дето нямаше канал, газ анализатор, барабанни ролери за спирачките и уред за нивото на фаровете. Направо ме „съдра”, но нища нередно не намери. За времето на огледа явно малко се поуспокои, осъзна и той ситуацията и му стана ясно че е безпомощен, а и гладен, плувнал в пот – не можеше още дълго да продължава с инквизицията. - Ти за къде си се разбързал така? Как да му кажа че шосето, колата, оня ербап с „каскета” и буйната младост предразполагат към грехопадение? - Към Монтана, служебно, чакат ме, а се наложи да мина през Търново (трънки и глогинки). Тате и мама там живеят, аз се взех с 1 момиче от Русе, а в Монтанска фирма се хванах на работа. На гаджето не му се отразява добре бременността, та се надявам да не ме бавят и довечера да се прибера при него и родителите му. Сложна е моята, но и вашата не е лесна. Цял ден в жегата, да вардите таквиз апаши като мене, едва ли е приятно. Сърдечно ви моля за извинение като човек, а пред блюстителят на реда във ваше лице съзнавам пълната отговорност на провинението си. Стават и чудеса, и не само по Коледа! Бавно и полека – сякаш няколко века, от старшината започна да изплува „човека”. Поогледа ме (от глава до пети), погледна си часовника, погледна пак отворената кола, багажа в и около нея, и бавно тръгна да я обикаля. Пресегна се, взе си фуражката и палката, и бавно се запъти обратно към будката с обяда си. - Еи, да не те дочакат в дървено пардесю? Умната, ей! И аз съм бил млад, а сега имам син на твоите години. Гледай и ти до тук да я докараш и дано не ти побелеят косите от него, като моите. Колкото повече се отдалечаваше и смаляваше униформата му, толкова повече нарастваше признателността ми към човекът в нея. Де юре „законът” ме пусна, понеже бе неподплатен с фактология, но думите на човекът де факто ме „хванаха за гърлото”. Припомних си баща ми, който изпращайки ме каза „бързай бавно”, майка ми, която поръча да звънна като пристигна, любимата, която цял ден ще си мисли колко внимателно я возя и как ли го „избивам” по шосетата когато съм без нея, шефът ми, който веднъж возейки го в Сивика рече – „тая пича въшка мноу бега – гледай да не останем без служител, че си ни важен”. Профучаващият ТИР отвя светлоотразителната жилетка в драките и ми напомни кой съм, на къде съм се запътил и за къде всъщност пътувам. А лето 2003-то отдавна е в небитието. Всичко описано е 100% истина и моя случка. Да ли е било поучително и достоверно е друг въпрос, но факт е че подцених емпатията у този човечец, а дори името му не разбрах. Той може и да не си спомня гореописаното събитие, но за мен то сякаш беше вчера, а аз наближавам неговите години. Дано да е жив и здрав, а аз тепърва ще разбирам какво ще ми поднесе моят синковец – тинейджър.

Така, реглажат на клапаните на J35 (Хонда Пилот II) е направен. Показвам 2 снимки, които ще онаглядят вредата от VCM системата Познайте, коя група от цилиндри се се гаси и коя не. Процедурата по реглажа е описана много добре в ръководтсвото (мога да го изпратя на лични, на който има желание да си поиграе). Свалят се гумен маншон на дроселната клапа, всмукателен колектор, откачат се всички датчили, свалят се бобините, разкачат конекторите на инжекторите (+ примен конекторите на газовите инжектори), откача се пистовия ремък, сваля се помпата на хидравликата защото под нея се намира един болт, който позволява да се дръпнат кабелите за инжекторите и бобините, свалят се няколко планки от капаците на клапаните, свалят се самите капаци на клапаните и реглажа може да започне. Задължително си намерете увеличително огледалце иначе не може да се гледат позициите на цилиндрите от сервизния отвор. Последователността е 1,4,2,5,3,6 цилиндър. Леко натегнати бяха изпускателните клапани на 4, 5, 6. Интересното е, че за 200 х.км не беше отваряна за реглаж и на 1, 2, 3 хлабините на всмукателните колектори бяха около 0.25 при норма 0.2 - 0.24, а изпускателни бяха 0.35 при норма 0.28 - 0.32.

Това въпрос ли е или отговор,че малко не се разбира.За Русия ако знаеш езика и ако познаваш държавата нямаш никакви драми с нищо.Такива динозаври като мен,които имат едни техническо висше на руски и четат ежедневно руски форуми без нужда от превод с 2 два буркана кисели краставички в багажника трупа минава за пожарогасител...